Българинът - между балканско тигърче и Пепеляшка на Евросъюза

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6778530 www.24chasa.bg

Имаме най-дълга работна седмица, почиваме ден и половина по-малко от средния европеец

Статистиката отчита нулев дефицит в бюджета ни, по-високи доходи, но българинът се изживява като нещастник

Пепеляшка и балканско тигърче на Eвросъюза - тези два образа на българина надничат от статистиките на Евростат.

Статистици и икономисти отчитат, че сме с нулев дефицит, че икономиката ни дърпа напред, че минималната работна заплата и доходите ни растат с най-бързи темпове в целия ЕС, че сме държава, която с бързи стъпки върви нагоре. Същинско балканско тигърче.

Като теглим чертата обаче, пак сме на опашката в ЕС. Хем работната ни седмица е най-дългата, хем роднините в чужбина помагат с 869 млн евро годишно, хем с един крак сме в Шенген, а се изживяваме като нещастници. Затова огледаме ли се в европейското огледало, оттам наднича една миловидна, но измъчена красавица. Балканска Пепеляшка, която е намерила своя принц, но вместо той, май тя трябва да тича след него.

С какво ни превъзхожда

средният европеец?

Работим много, празнуваме малко

Българинът се труди 40 часа и 48 минути и само час и половина по-малко от първенците с най-дълга работна седмица - гърците и турците. Развитият европеец прави това средно 38 часа.

Назад сме по гъвкавите форми на заетост. Статистиката за това е показателна - само по 2% от мъжете и жените у нас са работили на непълна работна седмица, докато в целия евросъюз 32% от жените и 9% от мъжете се трудят така.

Иначе 71% от българските мъже и 64% от жените ходят на работа. Проблемът е неравенството в заплащането - за един и същ тип работа жените в България получават около 30% по-малко от мъжете. В ЕС тази разлика е 16,3%.

Почти всеки 5-и на възраст 15-24 г., или 18%, нито учи, нито работи към края на 2016 г. Близо 14% от подрастващите напускат училище.

Почиваме 20 дни срещу средно 21,5 дни в евросъюза. Обратно на твърденията, че имаме много национални празници, сме едва пети в ЕС по този показател.

Бедни и богати

Евростат регистрира задълбочаващо се неравенство между най-богатите и най-бедните в България. Ако разликата между най-богатите 20% и най-бедните 20% през 2012 г. е била 6 пъти, а през 2016 г. - 7 пъти, през 2017 г. е стигнала 8 пъти.

40 на сто от населението у нас е в риск от бедност.

Сред работещите делът е 11,4%, а за средния европеец е 9,6%.

Страната ни е на последно място по средно заплащане на час - 5,1 евро. Над 4 пъти повече е заплащането на средния европеец - 23,1 евро на час.

София - отличник

Напук на негативните данни, че БВП у нас е 4 пъти по нисък от средния за ЕС, се оказва, че у нас има град, достигнал средноевропейско равнище по този показател - София. 70% от столичани са удовлетворени от живота си, което си е постижение.

Но два района - Северен централен и Южен централен, а и самата ни държава като цяло са най-бедните в целия ЕС с 29 до 34% от БВП на човек. На другия полюс са Западен Лондон с 611% от БВП на човек. Разлика от земята до небето.

Какво притежава българинът и за какво харчи най-много според Евростат.

Притежаваме

жилища, но

живеем

на тясно

85% от жилищата у нас са собствени, но в тях на средна площ от 72 кв. м често живеят по няколко семейства. Затова и попадаме в групата на страните с най-висока жилищна пренаселеност - у нас 47%, толкова в Полша и Унгария, начело е Румъния (54%).

За стандарта ни на живот говорят и други данни - че всяко четвърто жилище у нас няма вътрешна тоалетна, докато в ЕС такива са само 3%.

За сметка на това 98% от всички българи имаме в дома си телевизор, хладилник или фризер, пералня или мобилен телефон. Всяко второ домакинство притежава личен автомобил, компютър и ползва интернет. Но едва една трета (35%) - климатик.

Всяко пето домакинство у нас харчи над 40% от дохода си за режийни - наем на жилище, ток, парно, вода. В целия ЕС този дял средно е 13%.

39% у нас пестят от отопление, показват още данните на Евростат, срещу едва 8,7% в ЕС.

Колата

побеждава

дома

Според евростатистиците харчим повече за автомобила, отколкото за обзавеждането на дома си - 7,6% от общите си разходи при средно за ЕС 6,3 на сто. За него едно българско семейство е можело да си позволи да закупи средно по около 300 литра гориво годишно от общите си разходи според статистиката, без да се броят разходите за ремонти или осигуряване на автомобила с различни застраховки.

За покупка на домакински уреди и обзавеждане българинът харчи 5% срещу 5,5% в ЕС. Между 6 и 7% за тази цел харчат в Германия, Австрия, Литва, Белгия, Италия и Словакия.

Българинът плаща почти двойно повече от европееца, за да общува - 4,8% са разходите на българското семейство за интернет, телефон и пощенски услуги.

Последни в ЕС сме по харчове за обувки и дрехи - едва 3,2% срещу 6,5% в една Естония, показват данните на Евростат. Впрочем сочат България като най-малко харчеща страна за застраховане и посещения на ресторанти и кафенета.

Сред 28-те от ЕС България се оказва ценови рай единствено за пушачите - цените на цигарите са 50% от средните за ЕС. По-евтин алкохол от нас продава единствено Македония.

Цените на основни хранителни продукти са 30% под европейските. Единствено за олио и масло плащаме повече

Нездравословните

навици и спортът

Българинът води изключително нездравословен начин на живот. Спортува 4 пъти по-малко от средния европеец. Над една четвърт от населението пуши всеки ден.

Утешително е, че не се тъпче - изяжда дневно с 1000 калории по-малко от белгиеца например и изпива 4 литра по-малко твърд алкохол от румънеца.

Не обича да харчи за заведения. Застраховките за него са почти непозната, нетрадиционна и по тази причина нежелана практика.

Харчи 3 пъти по-малко за култура, развлечения и религия. Ограничава кръгозора си до гледане на телевизия и сърфиране в интернет.

Живот в

мрежата

Дигиталната търговия се разраства с бързи темпове у нас. За 5 г. - двойно, до 27% днес.

34% от компаниите в България използват поне една социална медия. Двойно повече правят това в Малта, Дания и Ирландия. Социолози обаче прогнозират, че до няколко години българинът ще догони европееца по този показател.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,