Българинът - между балканско тигърче и Пепеляшка на Евросъюза

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6778530 www.24chasa.bg

Имаме най-дълга работна седмица, почиваме ден и половина по-малко от средния европеец

Статистиката отчита нулев дефицит в бюджета ни, по-високи доходи, но българинът се изживява като нещастник

Пепеляшка и балканско тигърче на Eвросъюза - тези два образа на българина надничат от статистиките на Евростат.

Статистици и икономисти отчитат, че сме с нулев дефицит, че икономиката ни дърпа напред, че минималната работна заплата и доходите ни растат с най-бързи темпове в целия ЕС, че сме държава, която с бързи стъпки върви нагоре. Същинско балканско тигърче.

Като теглим чертата обаче, пак сме на опашката в ЕС. Хем работната ни седмица е най-дългата, хем роднините в чужбина помагат с 869 млн евро годишно, хем с един крак сме в Шенген, а се изживяваме като нещастници. Затова огледаме ли се в европейското огледало, оттам наднича една миловидна, но измъчена красавица. Балканска Пепеляшка, която е намерила своя принц, но вместо той, май тя трябва да тича след него.

С какво ни превъзхожда

средният европеец?

Работим много, празнуваме малко

Българинът се труди 40 часа и 48 минути и само час и половина по-малко от първенците с най-дълга работна седмица - гърците и турците. Развитият европеец прави това средно 38 часа.

Назад сме по гъвкавите форми на заетост. Статистиката за това е показателна - само по 2% от мъжете и жените у нас са работили на непълна работна седмица, докато в целия евросъюз 32% от жените и 9% от мъжете се трудят така.

Иначе 71% от българските мъже и 64% от жените ходят на работа. Проблемът е неравенството в заплащането - за един и същ тип работа жените в България получават около 30% по-малко от мъжете. В ЕС тази разлика е 16,3%.

Почти всеки 5-и на възраст 15-24 г., или 18%, нито учи, нито работи към края на 2016 г. Близо 14% от подрастващите напускат училище.

Почиваме 20 дни срещу средно 21,5 дни в евросъюза. Обратно на твърденията, че имаме много национални празници, сме едва пети в ЕС по този показател.

Бедни и богати

Евростат регистрира задълбочаващо се неравенство между най-богатите и най-бедните в България. Ако разликата между най-богатите 20% и най-бедните 20% през 2012 г. е била 6 пъти, а през 2016 г. - 7 пъти, през 2017 г. е стигнала 8 пъти.

40 на сто от населението у нас е в риск от бедност.

Сред работещите делът е 11,4%, а за средния европеец е 9,6%.

Страната ни е на последно място по средно заплащане на час - 5,1 евро. Над 4 пъти повече е заплащането на средния европеец - 23,1 евро на час.

София - отличник

Напук на негативните данни, че БВП у нас е 4 пъти по нисък от средния за ЕС, се оказва, че у нас има град, достигнал средноевропейско равнище по този показател - София. 70% от столичани са удовлетворени от живота си, което си е постижение.

Но два района - Северен централен и Южен централен, а и самата ни държава като цяло са най-бедните в целия ЕС с 29 до 34% от БВП на човек. На другия полюс са Западен Лондон с 611% от БВП на човек. Разлика от земята до небето.

Какво притежава българинът и за какво харчи най-много според Евростат.

Притежаваме

жилища, но

живеем

на тясно

85% от жилищата у нас са собствени, но в тях на средна площ от 72 кв. м често живеят по няколко семейства. Затова и попадаме в групата на страните с най-висока жилищна пренаселеност - у нас 47%, толкова в Полша и Унгария, начело е Румъния (54%).

За стандарта ни на живот говорят и други данни - че всяко четвърто жилище у нас няма вътрешна тоалетна, докато в ЕС такива са само 3%.

За сметка на това 98% от всички българи имаме в дома си телевизор, хладилник или фризер, пералня или мобилен телефон. Всяко второ домакинство притежава личен автомобил, компютър и ползва интернет. Но едва една трета (35%) - климатик.

Всяко пето домакинство у нас харчи над 40% от дохода си за режийни - наем на жилище, ток, парно, вода. В целия ЕС този дял средно е 13%.

39% у нас пестят от отопление, показват още данните на Евростат, срещу едва 8,7% в ЕС.

Колата

побеждава

дома

Според евростатистиците харчим повече за автомобила, отколкото за обзавеждането на дома си - 7,6% от общите си разходи при средно за ЕС 6,3 на сто. За него едно българско семейство е можело да си позволи да закупи средно по около 300 литра гориво годишно от общите си разходи според статистиката, без да се броят разходите за ремонти или осигуряване на автомобила с различни застраховки.

За покупка на домакински уреди и обзавеждане българинът харчи 5% срещу 5,5% в ЕС. Между 6 и 7% за тази цел харчат в Германия, Австрия, Литва, Белгия, Италия и Словакия.

Българинът плаща почти двойно повече от европееца, за да общува - 4,8% са разходите на българското семейство за интернет, телефон и пощенски услуги.

Последни в ЕС сме по харчове за обувки и дрехи - едва 3,2% срещу 6,5% в една Естония, показват данните на Евростат. Впрочем сочат България като най-малко харчеща страна за застраховане и посещения на ресторанти и кафенета.

Сред 28-те от ЕС България се оказва ценови рай единствено за пушачите - цените на цигарите са 50% от средните за ЕС. По-евтин алкохол от нас продава единствено Македония.

Цените на основни хранителни продукти са 30% под европейските. Единствено за олио и масло плащаме повече

Нездравословните

навици и спортът

Българинът води изключително нездравословен начин на живот. Спортува 4 пъти по-малко от средния европеец. Над една четвърт от населението пуши всеки ден.

Утешително е, че не се тъпче - изяжда дневно с 1000 калории по-малко от белгиеца например и изпива 4 литра по-малко твърд алкохол от румънеца.

Не обича да харчи за заведения. Застраховките за него са почти непозната, нетрадиционна и по тази причина нежелана практика.

Харчи 3 пъти по-малко за култура, развлечения и религия. Ограничава кръгозора си до гледане на телевизия и сърфиране в интернет.

Живот в

мрежата

Дигиталната търговия се разраства с бързи темпове у нас. За 5 г. - двойно, до 27% днес.

34% от компаниите в България използват поне една социална медия. Двойно повече правят това в Малта, Дания и Ирландия. Социолози обаче прогнозират, че до няколко години българинът ще догони европееца по този показател.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,