Изненадва, че средната възраст, на която младите български мъже напускат бащината си къща, е 31 г.
Данните на Евростат показват на какво българинът придава най-голямо значение в живота си.
“Моята кола” и
“моето жилище”
безспорно са
най-важните
И те най-вероятно се състезават с книгите. Защото според евростатистиката българинът е на 21-о място по четене на книги сред 28-те членки на Евросъюза. И последен по харчове за култура, развлечения и религия.
Можем да съдим за трудовата му активност и за предприемчивостта му по това какъв дял от българите искат да правят собствен бизнес, колко биха похарчили за образование, какъв дял знаят чужди езици.
Държим средно европейско ниво и над него по образование и владеене на чужди езици. За жалост обаче, по стартиране на нов бизнес и предприемчивост не можем да се похвалим, че сме толкова напред.
Но тук бих попитала каква част от българите биха отворили бизнес, използвайки възможностите на интернет. Тук едва 34% от предприемачите го правят срещу почти всеки 2-и, или 47% в ЕС.
Според данните на Евростат българинът двойно по-малко от европееца пазарува онлайн, да не говорим за е-банкирането, което ползват 5% от сънародниците ни срещу цели 51% в ЕС. Утешението е, че
онлайн пазаруването
у нас се разраства
и в близките няколко години вероятно ще се доближи до средното за ЕС. Затова нямам никакво притеснение, че сме по-различни от другите европейски наши съграждани по този пункт.
Друг показател за българския лайфстайл са данните за това колко харчим за култура, развлечения, религия - три пъти и половина по-малко от средния европеец - 109 срещу 299 евро за ЕС. На опашката сме и по харчове за “на кафе” и за ресторанти. Също - по застраховане.
Открай време сме сред челниците по тютюнопушене - цели 28 процента, повече от нас пушат само гърците в целия ЕС. Българинът не е по спорта, трудно се отлепва от дома си, ако спортува, е нередовно, показват наши статистики и социологически сондажи.
Не мисля, че сме бедни и затова не си позволяваме почивки в чужбина и у нас. Напротив - според мен голяма част от трудово активните българи могат да си го позволят и го правят.
Мисля обаче, че у нас
висок дял
по-възрастни българи
живеят изолирано
и самотно
Голяма част от близките им са се изнесли извън България - 2 милиона българи има извън страната. А нямаме достатъчно силни държавни институции, които да помагат на тези хора да бъдат по-мобилни и да улесняват социалните им контакти. Отидете ли в провинцията, може да срещнете хора, които ще ви кажат:“Никога не съм ходил в София”, или “Никога не съм бил на море”. Не е въпрос на пари или традиции, иде от приятелите им, от децата им, от тези около тях.
Друга завещана от социализма инерция е
живеенето на
няколко поколения
заедно
в едно жилище. И ако навремето младите нямаха друг избор поради липса на жилище и средства за издръжка, сега условията са силно променени. Затова изненадва, че българският млад мъж излиза средно на 31 г. от дома на родителите си, а българската жена - на 27 г.
В портрета на българина според данните на Евростат виждам всъщност няколко българи. Едните са млади, глобални, дигитални, модерни. Харчат парите си според своите разбирания, а не сравнявайки заплатата си със средната в страната или спестяванията си с тези на другите.
Вторият тип българи са по-консервативни, традиционалисти, държат на онова, което е било важно и трудно за тях - да притежаваш дом, кола, да спестяваш от всичко, но които постепенно се отварят към новото, например дигитално пазаруване и пътувания.