Ако забавим процесите на състаряване, може да затворим и ножицата между дълголетието и здравето.
Ако можете да живеете до 110 години и да боледувате само през последните 5, това би било чудесно, нали
Продължителността на живота расте с по 2 г. на десетилетие, а на здравето - с 1,7 г.
Четири са начините за удължаване на живота
- Професор Вердин, според вас един човек, роден днес, има 50 на сто шанс да доживее до 104 години. Но пък професор Обри де Грей от изследователската фондация СЕНС твърди, че някои от родените днес имат шанс да живеят до 1000 години, тъй като вече има големи пробиви в генетиката. Кое е истината?
- Трудно е да се отговори, защото никой не може да предвиди бъдещето. В момента може да постигнем до 50 процента увеличение на живота при опитните мишки. При хората това би означавало 120 години живот. Но както казах, засега реалното за голям брой хора е 104 г.
- Така че 1000 години е фалшива новина?
- Това е една мечта, но засега нямаме никакво доказателство, че ще се сбъдне. Познавам добре Обри, срещали сме се и сме спорили. Той е полезен, защото ни кара да си поставяме по-високи цели. Но в неговата фондация се занимават със сериозна лабораторна работа и там е съвсем друго.
- Чета, че в момента се хвърлят големи инвестиции в търсенето на вечния живот. На какво се дължи този огромен интерес?
- На това, че се появиха много интересни резултати. Медицината винаги се е интересувала от стареенето, но едва през последните 20-30 години то може да се изследва с помощта на молекулярната биология и другите модерни методи. Получиха се доста пробиви при експериментални животни като плодовите мушици, кръглия червей (Caenorhabditis Elegans), опитните мишки. При тях може да предизвикат мутации и да се удължи животът значително. При първата мутация, с която животът на кръглия червей бе удължен със 100 процента, бяхме смаяни. После потърсихме други мутации и ги намерихме. Оказва се, че пътеките, чрез които удължаваме живота на мушички, червеи и мишки, се запазват и при хората. Открити бяха и няколко малки молекули, които постигат този ефект. И от това тръгнаха цяла серия открития. Сега сме на прага да започнем клинични изследвания. И затова е целият интерес.
- Тоест все още няма хапче за вечен живот?
- Ако някой ви говори за вечен живот, бягайте. Сериозните учени не говорят за 1000 години живот, нито за 150, защото на този етап не смятаме, че това е възможно. Ние се фокусираме повече върху продължителността на здравето, отколкото върху продължителността на живота. Човек днес живее 80 години, но обикновено е болен от 65 нагоре.
През последните 150 години продължителността на живота се увеличава с 2 години за всяко десетилетие. През 1850 г. хората са живеели до 40 г. средно, докато днес живеят средно между 75 и 80 г. в развитите страни. За 150 години човешкият живот се е увеличил с 35 години. Но ако животът расте с по 2 години, то продължителността на здравето расте с около 1,7 години на десетилетие. Това означава, че ножицата между здраве и дълголетие се разтваря и все по-голям дял от населението е болен.
В миналото хората са боледували и умирали главно от заразни болести, докато днес страдат от т. нар. старчески болести – остеоартрит, рак, сърдечни заболявания, диабет. Какво ги причинява? Същите процеси, които ни състаряват. Така че ако забавим тези процеси, можем да затворим и ножицата между дълголетието и здравето. Ако можете да живеете до 110 години и да боледувате само през последните 5, това би било чудесно, нали така? Именно върху това се фокусира нашият институт.
- И как се увеличава срокът на здравето?
- Бих казал, че начините за удължаване на живота са 4. Първо – спорт и упражнения. Хората, които спортуват редовно, живеят много по-здравословно и по-дълго от тези, които не спортуват. Второ, това е храненето. Научихме много за това как въздействат въглехидратите в сравнение с мазнините.
Трябва ли човек да гладува и как? Всичко това се изучава в момента. В САЩ имахме един известен фитнес гуру, казваше се Джак Лалейн. Той казваше:“Упражненията са царят. Храната е царицата. Събери ги за едно и получаваш царство”. Лалейн живя до 101 години.
- И третото?
- Работим върху откриването на молекули, които предизвикват ефекта от първите две, т.е. спортуването и гладуването, или така наречената кетонна диета. Тук се очаква най-важният пробив.
И четвъртото направление е върху методите за подмладяване. В тази област методите са много по-научно-фантастични. Идеята е, че можем да поправяме организма отвън. Представете си, че можем да отглеждаме сърдечни клетки в лабораторията и да ремонтираме щетите от сърдечен удар например. В момента такива експерименти се правят върху мишки и те наистина действат, още сме много далеч от това да се прилагат при хора.
- Доколкото разбирам, въглехидратите вече не са на мода.
- Това е голямата новина – прекомерното приемане на въглехидрати определено скъсява живота. Днес все още се преподава,че човек трябва да спазва диета с ниско съдържание на мазнини; твърди се, че това ни защитава от сърдечните заболявания. Проучванията обаче показват, че въглехидратите са много по-голям проблем от добрите мазнини, защото има и лоши.
- Това не е ли лоша новина за веганите и вегетарианците? Те ядат малко мазнини и много въглехидрати.
- Да, но има въглехидрати и въглехидрати. Има голяма разлика между това да изядеш един портокал и да изпиеш чаша портокалов сок. При сока захарта отива директно в кръвта, докато в портокала има много фибри и смилането се забавя. Така че въпросът не е само във въглехидратите, въпросът е какви въглехидрати и под каква форма. Например кока-колата е чиста захар. Ако сравним френска багета с немски хляб – имаме едно и също количество въглехидрати, но те се държат съвсем различно в тялото. Френската багета се смила веднага, тя е като кока-колата. Германският хляб е зърнест и богат на фибри и затова се смила много бавно. Освен това типът въглехидрати също играе роля.
- Доколкото разбирам, вашият институт вече намира молекули, които предизвикват т.нар. кетоза, но без гладуване и без така наречената кетогенна диета т.е. диетата, при която не се ядат никакви въглехидрати. За сведение на читателите кетоните са малки тела, които при определени условия помагат за разграждането на тлъстините, както и редица други полезни неща.
- Така, вече имаме молекули, които предизвикват кетоза, но без гладуване. Но още не знаем дали това е достатъчно, за да се постигне ефектът на кетогенната диета.
- Говорейки за кетоните, прочетох за един, наречен “сиртуин”. Проверих в гугъл и какво да видя – сиртуинът бил последният писък на модата. Например певицата Адел отслабнала 15 кила на сиртуинова диета. Има и списъци на храни, които съдържали “сиртуин”, например ябълки, боровинки и така нататък.
- Това е нещо ново за мен… (Проверява в гугъл по телефона си.) Ами да, наистина има сиртуинови храни!Това е нелепо, сиртуините не са нещо, което може да се яде.Това е протеин в човешките клетки, който се активира при гладуване. В червеното вино има една съставка, наречена ресвератрол, която може да активира сиртуините. Но за да се постигне това,трябва да се пият по 17 литра на ден.
- Авторите, които препоръчват гладуване, подчертават да се съветваме с лекаря. Но повечето лекари, които познавам, казват: В никакъв случай! Гладуването е вредно!
- Вероятно не искат да са отговорни. Но зависи кой ви е лекар. Някои следят последните открития, а други – не. За да се променят нещата, трябва да дойдат указания от правителствените здравни институции. Например американското правителство все още препоръчва диети с ниско съдържание на мазнини – точно обратното на това, което показват последните открития. Има и силни търговски интереси, големите компании правят много пари от захарта. Трудно е да се борим срещу това.
- Как ще се промени медицината?
- Днешната медицина не може да се нарече здравеопазване, а лекуване на болести. Първо, тя е реактивна, т.е. реагираща, а не изпреварваща. Второ, тя е ориентирана към отделните органи. Например ако имате сърдечен удар, лекарят ще излекува сърцето, но след две години може да развиете рак. Тоест медицината трябва да стане проактивна. да не чака, докато дойде моментът да се лекува болестта, а да я предотвратява. Освен това не трябва да се фокусира само върху отделния орган, а върху цялата система, тоест да забави ефекта на стареенето.
- Кажете нещо за социалните аспекти. Това може да породи ново измерение на неравенството. Представете си, че в една и съща държава богатите живеят по 200, дори 1000 години, а бедните изобщо нямат достъп до здравеопазване.
- Първо, засега няма да се живее по 1000 години. Според мен това е фалшив проблем. Вижте какво се случи през последните години. Ние развихме статини против високия холестерол.
В началото те бяха скъпи и само богатите можеха да си ги позволят. Но след като патентът им изтече, сега са достъпни за всички. Ако открием лекарства, които забавят стареенето, след 15 години и те ще останат без патент.
- Живях известно време в САЩ като тийнейджър през 60-те години. Сега пак бях там, вече в ХХI век. Разликата беше смайваща. В миналото по улиците нямаше дебели хора, но пък и никой не тичаше за здраве. Сега навсякъде някой тича, но пък по улиците навсякъде виждаш невероятно дебели хора, като палатки. Те като че ли не ходят, а се търкалят по тротоара. Какво се е случило?
- Случи се ниската на мазнини диета. Американското правителство все още препоръчва диети с ниско съдържание на мазнини – обратното на това, което показват последните открития. Работим върху откриване на молекули, които предизвикват ефекта на кетонната диета.
CV
Проф. Ерик Вердин е президент и управител на “Бък” - най-големия независим институт, който изучава проблемите на стареенето и дълголетието.
Институтът е основан през 1999 г. от филантропите Ленърд и Берил Бък и в него работят над 250 световноизвестни изследователи.
Тези дни професор Бък гостува на Българската академия на науките и бе удостоен с почетното звание “доктор хонорис кауза”.
В сгъстената си програма професорът бе така любезен да отдели време за интервю за “24 часа”.