С приемането му депутатите трябва да създадат правила, които да изсветлят сектора. Но гръмките изказвания, че текстовете ще убият цели браншове, не вършат работа
Умишлено или поради недоглеждане, но в държавата десетки години вече има един сектор, без да съществува закон, който да го регулира. И това са горивата. А не е като да са без значение - годишно от тях в бюджета влизат няколко милиарда лева, а петролните компании дават около 1/3 от приходите в бюджета.
Поради това е напълно логично най-сетне да се появи закон, който да определя правилата в този бранш. Той бе внесен преди десетина дни в парламента от 32-ма депутати от всички парламентарни групи. Проектът предвижда фирмите, които търгуват, складират или транспортират горива, да минат на регистрационен режим, да отговорят на изисквания за капитал, да предоставят банкови гаранции, а управителите им да отговарят на образователен и трудов ценз.
На пръв поглед изглеждаше, че има единодушие и законът ще бъде приет без особени проблеми. Но само на пръв поглед. Защото се появиха негови противници, които се оказаха доста шумни и дори крайни в изказванията си. Най-вече земеделците. Тия дни представители на всякакви браншови организации се изказаха против, като някои твърдения дори са, меко казано, пресилени. Като например това, че със закона се изисквало от трактористите да имат висше образование, което е дълбоко невярно.
Земеделските производители всъщност
не са включени в
обхвата на закона,
тъй като както
те самите казват,
не са търговци
Ако искат да бъдат такива, тогава за т.нар. ведомствена бензиностанция трябва да имат изискваните от екозаконодателството резервоари, да са свързани с НАП, да отчитат онлайн какво се подава от вътрешния им обект, като това не създава данъчни задължения.
Другите изисквания са да предоставят банкова гаранция от 20 000 лв., за което годишният разход е 300 лева, който се равнява на цената на едно кафе на ден.
И тук идва моментът с образователния ценз - в закона се предлага, че ако някой е търговец на едро или дребно, то тогава представляващите дружеството трябва да имат висше образование и съответно поне 5 или 3 г. осигурителен стаж.
Тоест на тези фермери, които няма да се регистрират като търговци на горива, им трябва една лицензирана цистерна, с която да се зареждат. За нея предвидената гаранция е 3000 лв., което прави около 40 лева годишно.
Няма изискване за
висше образование
за трактористи,
няма изискване за стаж.
Въвеждането на образователен ценз в закон изобщо не е прецедент - има редица дейности с такива изисквания. А в случая с горивата би трябвало този, който се занимава с тях, да има базово образование. Иначе, как ще оперира с бензиностанции и ще успее да разбере специфичните изисквания на данъчното, акцизното, екологично и техническо законодателство.
Изискването за образование има за цел и друго - да пресече практиката, при която една фирма ударно прави много сделки, натрупва задължения към бюджета, а след това е продадена на социално слаб или малоимотен гражданин без дори средно образование.
Фермерите имат и друго възражение - че изискването да сложат нивомери в резервоарите си щяло да ги натовари с допълнителни разходи. Това е така, но цената на един нивомер е 8000 лева. Бройката на регистрираните фермери е към 100 000. Дори всички те да сложят нивомери, разходът е 800 млн. лв. На пръв поглед сумата е впечатляваща, но тя е 10% от годишния оборот от селскостопанска продукция, който е към 8 млрд. лв. При това не всички фермери трябва да слагат уредите. А те са нужни не за друго, а за да може НАП да проследи точно колко гориво влиза и колко излиза от резервоара на фермера. И дали той не се изкушава да продаде на частни лица закупените горива с част от субсидиите си.
Сред противниците на закона се оказаха и част от търговците на пропан-бутан, които тия дни заявиха, че газта щяла да поскъпне заради новите изисквания. Проблемът при търговия с газ сега е, че дава възможност да се сложи една паянтова ограда и да се пълнят бутилки с газ, които не са минавали технически преглед, или той е бил преди много, много години. Да не говорим за това, че на много газостанции незаконно се пълнят бутилки, но собствениците на обекта не могат да бъдат наказани.
Предложеният закон за горивата
доведе и до
напрежение и
сред самия
петролен бизнес
Няколко дни, след като бе внесен, компанията “Инса ойл” обяви, че напуска петролната и газовата асоциация, в която членуват големите фирми в бранша.
Собственикът на “Инса ойл” Георги Самуилов обяви, че не желае дружеството му да бъде замесено в лансиране на идеи, компрометиращи свободната конкуренция и налагащи монополни практики. Според него законът не би допринесъл с нищо друго освен с ограничаването на конкуренцията.
Няколко дни по-късно от асоциацията обявиха, че ще предложат на общото събрание “Инса ойл” да бъде изключена от организацията. “Изразяваме категоричното си несъгласие с мотивите на г-н Самуилов за напускане на асоциацията”, обявиха от сдружението. И допълниха, че действията на “Инса ойл” показвали нежелание да се ограничат нарушенията на нелоялните играчи, което будело съмнение за истинските мотиви на компанията да напусне.
Че има нужда от закон, който да регламентира петролния бизнес, е повече от ясно. Още повече че за останалите два акцизни бранша - цигари и алкохол, отдавна имат специални закони. И те обхващат цялата верига - от производителя през дистрибутора та до търговеца на дребно. Със съответните изисквания към всеки от тях.
Въпросът е какво точно ще пише в закона за горивата. Вероятно в предлагания вариант има недостатъци и те трябва да бъдат отстранени. За което има достатъчно време преди окончателното приемане на текстовете. А задачата на депутатите е именно тази - да гласуват закон, който определя правила, но без те да пречат на бизнеса да се развива. А най-важната задача е законът наистина да изсветли бизнеса с горива. Защото в тази насока има доста да се работи - докато при цигарите контрабандата бе свита до 6%, то при горивата по данни на Министерството на финансите тя е 30%. А това се равнява на над 1 млрд. лева загуби за бюджета годишно. Пари, с които може да се вдигнат пенсии, социални помощи или да се оправят пътищата.