С България можем да си сътрудничим в борбата с нелегалната миграция, казва външният министър на Алжир
- Г-н Месахел, вие сте първият външен министър, който идва в София от 34 г. Защо толкова се забавихте?
- Има обективни причини за това отсъствие. Алжир премина през трудния период на борбата с тероризма, в който бяхме заети с вътрешните си проблеми. Целта ни бе да сложим край на една национална трагедия. Да си подредим къщата, така да се каже. Сега можем отново да възобновим нормалните връзки с всички наши приятели по света.
- В какво България и Алжир могат да са си взаимно полезни?
- Интересуваме се от вашия опит. Бяхте държава с еднопартиен режим, успяхте да демократизирате страната, преминахте от планова икономика към либерален модел. Този опит на прехода е интересен за нас, защото ние се движим по подобен модел. Преминахме към многопартиен режим и пазарна икономика. Тук е нашият интерес - да обменим опит. Нашата демокрация се роди в борбата с тероризма, от стремежа ни да бъдем отворена страна. За нас демокрацията е стратегически избор, за да можем да се противопоставим на войнстващия ислямизъм.
- А Западът се интересува от вашия опит с дерадикализацията.
- Ние наистина станахме школа по дерадикализация. Много страни се обръщат към нас, за да го споделим. През февруари 2015 г. представлявах президента Бутефлика на една конференция под патронажа на президента Обама. Там се говореше за проблема със завръщането на чуждестранните бойци и за радикализацията въобще. Аз представих алжирския опит и хората не разбираха защо толкова малко алжирци има в “Ал Кайда” и “Ислямска държава”. А това се дължи точно на опита ни в дерадикализацията. Тръгнахме с т.нар. политика на джамията. Пристъпихме към обучение на имами, за да бъде проповядван умерен ислям. Същото направихме и в училищата. Постигнахме го и с отваряне на пътя на свободната преса, приехме цял арсенал от антитерористични закони. Привлякохме към участие в този процес гражданското общество, политическите партии, пресата... В резултат на всичко това и политиката на национално помирение и съгласие на президента Бутефлика днес Алжир успя да постигне дерадикализация и е готов да сподели своя опит. Вече сме дори на следващ етап и внесохме проект за резолюция на ООН, свързана с инициативата “Да живеем заедно в мир”. (България е една от 4-те европейски страни, които станаха коспонсор на проекторезолюцията - б.а.) Като народ ние изстрадахме много, това ни костваше 200 хил. човешки живота и не искаме и други да страдат като нас, затова сме готови да споделим този опит.
- Могат ли България и Алжир да си сътрудничат в проблема с миграцията?
- Разбира се, че можем. Ние сме сериозно изправени пред проблема с нелегалната миграция. Алжир е най-голямата страна в Африка, с повече от 2 млн. кв. км територия, имаме граници със седем страни и живеем в турбулентна област със силна нелегална миграция. Борим се с това, макар винаги да сме били гостоприемна страна. Водим преговори с няколко африкански държави за легална миграция, но с нелегалната борбата е безмилостна, защото тя отваря пътя за трафик на хора и е свързана с организираната престъпност и тероризма. Ние депортираме нелегалните мигранти, като имаме споразумение със страните по произход и транзитните страни. Връщам се от среща на Африканския съюз, където бе създадена африканска зона за свободна търговия. Алжир иска да бъде поставена ясна граница между легалната и нелегалната миграция. Ние самите бяхме страна, източник на миграция, превърнахме се в транзитна държава, а сега сме и крайна дестинация. Това е проблем, върху който в момента разработваме стратегия и с българските власти ще обменим опит и по този въпрос.
- Ситуацията в съседните страни не ви помага много. Да вземем Либия за пример.
- Пътищата на мигрантите се променят. Това, което се наблюдава напоследък, е, че пътят през Либия е по-добре контролиран заради френските, италианските и немските сили. Говоря за границите между Нигер и Либия. Затова пътищата се доближават към Алжир, но ние от своя страна също вземаме мерки. Границата е затворена, струва ни скъпо, но овладяваме ситуацията. Що се отнася до Либия, не можем да останем безразлични към това, което се случва там. Навремето първи предупредихме, че всяка намеса там ще е пагубна не само за Либия, но и за региона. Ако ни бяха послушали, нямаше страната да изпадне в хаос. Преди интервенцията нещата вървяха към демократизация на системата и намесата там осуети всичко. Имаше план за демократизация и Кадафи го бе приел, но този процес на еволюция бе прекъснат и компрометиран от интервенцията. Хаосът отстлаби институциите, а при отсъствие на армия и служби за сигурност бе отворена широко вратата за тероризъм, организирана престъпност и всички беди, на които сме свидетели днес.
- Тогава не ви послушаха, а какво казвате днес за Либия?
- Ние сме от малкото страни, които поддържат връзка с всички играчи в Либия. Няколко пъти бях там, посетих цялата страна и навсякъде бях много добре приет. Ние никога не сме се месили във вътрешните работи на Либия и винаги сме предлагали решението за Либия да бъде на самите либийци. Нашият глас се чува. Решението е да се запази териториалната цялост на страната и да се тръгне към нормализация на живота и установяване на институции. Ние имаме нужда Либия да бъде стабилна. Защото стабилността на Либия е стабилност на цялото крайбрежие и района на Сахел. Когато 2012 г. предупреждавахме, че чужда интервенция ще е пагубна, знаете ли какво се случи? Имаше две колони с малийски милиции, които бяха част от структурите на Кадафи, които напуснаха Триполи, прекосиха цяла Либия до Северен Нигер, влязоха в северните части на Мали и обявиха независима република Азауад. И до днес тази част е неспокойна и това се дължи на станалото в Либия.
- Вярвате ли, че политическият проект на Кадафи-син ще успее?
- Либия е с население по-малко от 6 милиона души. Много богата страна, която разполага с висококвалифицирани кадри. Ако оставим либийците да решат сами какво да правят, без да се месим, те ще намерят решение. Който и да дойде с решение за обединение, ще бъде добре за Либия и за стабилността на региона. Либийците сами трябва да намерят формулата за бъдещето си, те са способни и могат да го направят. Убеден съм, защото ние, алжирците, ги познаваме добре.
- Наричат ви "Мистър Африка", гордеете ли се с този прякор?
- Да, горд съм по редица причини. Може да се каже, че Алжир всъщност е дал името на Африка. В древността, още в началото на Римската епоха, целият Магреб е носел името Ифрикиа, а жителите са се наричали ифри. Друга причина за гордост е, че по време на съпротивата срещу римските завоеватели, 2400 г. преди Христа, алжирците са били съюзници на Картаген срещу Рим. Един алжирски вожд от онова време дори казва: Африка за африканците! Този лозунг съществува от хиляди години.
- Значи не е измислен от Кадафи?
- Не, дори не е и от Нелсън Мандела, който беше казал, че революцията е направила от него мъж, нито от Амилкар Кабрал, който като лидер на борбата срещу португалския колониализъм би могъл да отговори със същите думи. Кабрал казваше: Католиците почитат Ватикана, мюсюлманите - Мека, а революционерите - Алжир. Затова сме горди да се наречем африканци.
- Знам, че в началото на 70-те сте отговарял за освободителните движения. Кои от легендарните фигури на онова време познавате лично?
- Познавам пвечето от африканските лидери, които бяха начело на освободителните движения в своите страни. Познавах Агостиньо Нето, първият президент на Ангола, Самора Машел, който стана президент на Мозамбик, Амилкар Кабрал от Гвинея-Бисау... Познавах всички, които идваха в Алжир по това време. Като млад дипломат бях се превърнал в сянка на тогавашния външен министър на Алжир. А той всъщност е не друг, а президентът Бутефлика, който още тогава подкрепяше освободителните движения и преговорите за независимост на Ангола, Кабо Верде, Гвинея-Бисау, Сао Томе и Принсипи... Всички тези преговори бяха в Алжир, затова и имах възможност да познавам всички тези хора. В последствие се запознах с Нелсън Мандела, когато той излезе от затвора, както и с много други африкански лидери. И не само африкански, а на много други страни, на Палестина, Тимор...
- "Черните пантери"?
- Разбира се и "Черните пантери". Познавах всички световни опозиционери, защото те идваха в Алжир. Затова и Амилкар Кабрал казваше, че Алжир е майка на всички опозиционни и революционни движения. Но тук е мястото да кажа, че нашата собствена борба за независимост се случи, благодарение на други страни, сред които и България. Да, точно вашата страна подкрепи силно национално-освободителното движение в Алжир. Има българи, които са големи приятели на Алжир. Някои дори бяха наградени от президента Бутефлика за помощта. Например капитан Васил Вълчанов, който навремето осъществи доставка на оръжие за национално-освободителното движение на Алжир.
- Легендарна личност!
- Наистина капитанът е легендарна фигура. Също така режисьорът Христо Ганев, който в ония години снимаше, за да покаже на целия свят нашата освободителна борба и всъщност благодарение именно на неговите кадри целият свят можа да види как алжирския народ се бори. Той показа и как живееха алжирците по време на борбата. Снима тези, които живееха в бежанските лагери, пресъздаде страданията на един народ по време на колониализма. Но също и ликуването на алжирския народ при получаването на независимостта. Бих споменал и художника Георги Железаров, който през 20-те години на миналия век рисува в Алжир. Картините, в които той увековечава красотата на нашата страна са известни, а днес Алжир е смятан за една от 10-те най-красиви страни в света. Онези, които познават столицата на Алжир, знаят, че центърът на града е всъщност градината "София". И когато някой се качи на такси, за да отиде към центъра, обикновено казва на таксиметровия шофьор: Карай към София!