Чуждият печат: Срещата ЕС-Турция завърши без споразумения по важни въпроси

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6783072 www.24chasa.bg
Борисов, Туск, Ердоган и Юнкер след края на пресконференцията във Варна. СНИМКА: Министерски съвет

На срещата на върха между лидери на Европейския съюз и Турция в българския черноморски град Варна не бяха постигнати споразумения по важни въпроси, отбелязват от редакцията на берлинския ежедневник Der Tagesspiegel.

И след разговорите, проведени във вечерните часове на понеделник, председателят на Европейския съвет Доналд Туск напомни, че Брюксел има сериозни притеснения относно зачитането на върховенството на закона в Турция. Подновена бе и критиката по повод задържането на граждани на ЕС в Турция и действията на Анкара в района на остров Кипър. Не бе спестена и загрижеността на ЕС относно турската военна операция в Сирия, предава "Фокус".

Въпреки това турският президент Реджеп Тайип Ердоган остана оптимист, че отношенията между Турция и ЕС могат да се подобрят отново. „Надяваме се, че сме оставили трудните отношения в миналото“, бяха думите на Ердоган от Варна. Същевременно той припомни, че Турция се стреми към членство в Общността от 1963 г. насам, но така и не е получила статут на кандидат. Непосредствено преди срещата Ердоган призова ЕС съживи замразения процес на преговорите за присъединяване.

Срещата трябваше да бъде началото на сближаване между ЕС и Турция – оптимизмът бе осезаем както в Брюксел, така и в Анкара. Но първоначалният й замисъл пропадна. ЕС и Турция са се отдалечили толкова много един от друг, че вече не става въпрос за изграждане на по-добри отношения, а само за предотвратяване на по-нататъшното им изостряне. Задачата е достатъчно трудна: малко преди срещата във Варна Ердоган съобщи за ново нахлуване на турската армия в Сирия.

Турция се нуждае от ЕС като търговски партньор и европейците се нуждаят от турците в политиката за бежанците. Всичко, което е извън тези основни интереси, гарантира спор: Турция блокира сондирането за природен газ в Средиземно море на член на ЕС. Анкара изостри напрежението и в Егейско море, оспорвайки границите си с Гърция. – Република Кипър в Средиземно море и се намира надолу заради спорните граници в Егейско море с Гърция.

Българското черноморско крайбрежие предлага всичко, което политическият елит очаква от добра среща на високо равнище: екзотична локация, спиращи дъха гледки и (най-важното) каси добро вино. Само да не се бе появявал президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, коментира Politico.

За ръководството на ЕС турският президент бе нещо като муха в супата на вечерята, на която се събраха председателя на Съвета на Европа Доналд Туск, председателя на ЕС Жан-Клод Юнкер и българския министър-председател Бойко Борисов, чиято страна държи ротационното председателство в Съвета на ЕС.

На вечерята, проведена в дворец от XIX век, служил някога за лятна резиденция за българските монарси, ниските очаквания бяха посрещнати.

„Беше добра среща“, настоя Юнкер. „Ние говорихме открито и искрено. Ще имаме, както преди, много, много срещи, за да разрешим проблемите между Турция и Европа“.

В интерес на истината, единственото нещо, за което Анкара и Европа са съгласни, е че рядко са съгласни една с друга. От това, че Ердоган демонтира демократичните институции след опита за преврат срещу него от юли 2016 г., до скорошната му атака срещу кюрдските сили в Сирия, европейските лидери се притесняват, че Турция става повече дългосрочен проблем, отколкото партньор.

И все пак двете страни знаят, че са зависими една от друга.

Европа се нуждае от Турция, за да запази живата двугодишна договореност за бежанците, която е от решаващо значение за преодоляване на притока на сирийски бежанци към ЕС. Съюзът вече е поел ангажимент за 3 млрд. евро, за да помогне на Турция да управлява пристигналите на нейна територия 3,5 млн. бежанци.

В момент, когато популистите от Палермо до Стокхолм засилват позиции заради въпроса за миграцията, европейските лидери, особено германския канцлер Ангела Меркел, искат Брюксел да направи всичко необходимо, за да запази споразумението.

Перспективата за вдъхване на нов живот в кандидатура на Турция за присъединяване към ЕС остава толкова отдалечена, както винаги.

Това, което Ердоган получава от ЕС, може да бъде обобщено в една дума: оцеляване.

Забравете загадъчната реторика на Ердоган за Европа и антитурските "терористи" и който обвинява Германия и другите, че ги приютява. Студената реалност е, че Турция е почти напълно зависима от ЕС, за да запази икономиката си на повърхността.

На ЕС се пада около половината от турския износ. С обща търговия от повече от 130 милиарда евро между двете страни, търговията на Турция с ЕС е повече от пет пъти по-голяма от тази със следващия ѝ най-голям партньор - Китай.

Нещо повече, ЕС носи около две трети от чуждестранните инвестиции в Турция.

Междувременно корпоративният сектор на Турция е силно зависим от европейските инвеститори, за да финансира значителния си дълг - риск, наскоро подчертан от Международния валутен фонд.

Просто казано, турската икономика ще се влоши без Европа. Такава икономическа криза е единственото нещо, което всъщност би могло да струва на Ердоган властта му в краткосрочен план.

"Най-голямата уязвимост на Ердоган е икономиката", заяви Фади Хакура, експерт по Турция в изследователския център „Чатъм Хаус“. "Никой не може да замести Европа и той знае това", добави тя.

Това помага да се обясни защо Ердоган бе толкова нетърпелив да проведе заседанието в понеделник. Двете страни последно се срещнаха преди 10 месеца. Предвид влошаването на отношенията оттогава досега не е имало достатъчно основания за такова събиране на високо равнище.

Системното подкопаване на турската съдебна система и репресиите срещу гражданското общество на Ердоган означават, че Европа дори няма желание да обсъжда промени в митническия съюз с Анкара.

Преди да пристигне в България, Ердоган настоя, че "членството в ЕС остава наша стратегическа цел".

Както и при последната среща с турския президент, лидерите на ЕС настояха събирането да се нарече "среща на лидерите", а не среща на върха.

Тези коментари, макар и съвсем несъвместими с действията на Анкара през последните години, имат за цел да предложат на турските елити и финансовите пазари надеждата, че въпреки неотдавнашните сътресения страната остава посветена на Запада.

Ръководството на ЕС подчерта стратегическата роля на Турция в енергийната сигурност на Европа, но изразиха загриженост относно действията на Анкара в източната част на Средиземно море и в Егейско море, предава New Europe.

"Европейският съюз застава зад Република Кипър по отношение на правото му да изследва и използва природните си ресурси в своята изключителна икономическа зона", заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск на съвместна пресконференция с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, министър-председателя на България Бойко Борисов , и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. "Това също е важно с оглед на споделената ни цел за успешното обединение на Кипър в полза както на населението на острова, така и на Турция, Европейския съюз и на отношенията между ЕС и Турция“, допълни Туск.

Председателят на Европейския съвет подчерта, че добрите двустранни отношения на Турция с държавите-членки на ЕС също имат важна роля в рамките на процеса на присъединяване. "Ние приветстваме положителния прогрес в последните месеци с някои от нашите държави-членки, но все още имаме сериозни опасения относно неотдавнашните турски действия в Източното Средиземноморие и Егейско море, както и задържането на гражданите на ЕС", каза Туск.

Във Варна на 26 март Юнкер подчерта значението на сътрудничеството между ЕС и Турция в областта на енергийната сигурност на ЕС.

Борисов отбеляза на пресконференцията във Варна на 26 март, че ЕС и Турция "имат значителен напредък в областта на енергетиката. През юли ще бъде завършен газопровода с Турция, докато междусистемният интерконектор в Гърция все още е в процес на изграждане. Аз ще се обърна към моя колега гръцкият премиер Алексис Ципрас, за да го информирам за нашите разговори с моя колега Ердоган ", допълни Борисов.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск и председателя на Европейската комисия Жан Клод Юнкер призоваха Турция да подобри отношенията си с Гърция и Кипър и да освободи двамата гръцки войници, задържани в началото на март в Турция, което, според тях, ще покаже, че има напредък в преговорите между ЕС и Турция, пише Ekathimerini.

Доналд Туск заяви, че лидерите на ЕС са загрижени от турските действия в Източно Средиземно и Егейско море и за задържането на гръцките войници, които според него са граждани на ЕС.

По време на съвместната конференция във Варна Юнкер заяви, че е „неотменимо“ за Турция да подобри отношенията си с Гърция и Кипър. „Надяваме се, че турското правосъдие ще освободи двамата гръцки войници за Великден“, заяви Юнкер.

Ердоган, от своя страна, определи като „голяма грешка“ изключването на Турция от разширяване на ЕС. Той избягва да коментира въпроси, свързани с Гърция, като отбелязва, че кипърските турци трябва да имат еднакви права, когато става въпрос за експлоатацията на въглеводородите в Източното Средиземноморие.

След срещата на лидерите на ЕС миналата седмица в Брюксел Гърция настоя държавите-членки да поемат по-твърда позиция спрямо Анкара, както по отношение на увеличаването на нарушенията в Егейско и Източно Средиземно море, така и на двамата гръцки войници.

По-рано в понеделник говорителят на гръцкото правителство Димитрис Цанакопулос повтори позицията на Гърция. "Това, което е важно за нас е политиките и дипломатическият натиск да бъдат използвани за Турция, така че поведението ѝ вече да не провокира проблеми в по-широкия регион“, допълни той.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Четете “24 часа”, ако искате да знаете истината!

    Онзи ден много медии се подведоха по едно изказване на Калин Сърменов, че на любимата актриса Стоянка Мутафова ѝ е била направена сърдечна операция, а именно байпас. Това на нейната възраст от 97 години изобщо не е нещо елементарно и сигурно много хора са се притеснили. Истината е съвсем друга - преди няколко месеца ѝ е сложен т.нар
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,