Ердоган бе “мухата в супата” на вечерята във Варна, но получи каквото искаше

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6784464 www.24chasa.bg

МАТЮ КАРНИЧНИГ, “ПОЛИТИКО”

Студената реалност е, че Турция е почти напълно зависима от ЕС, за да запази икономиката си на повърхността

Българското черноморско крайбрежие предлага всичко, което политическият елит очаква от добра среща на високо равнище: екзотична локация, спиращи дъха гледки и (най-важното) каси добро вино. Само да не се бе появявал Реджеп Тайип Ердоган.

За ръководството на ЕС турският президент бе нещо като муха в супата на вечерята, на която се събраха председателят на Съвета на Европа Доналд Туск, председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер и българският министър-председател Бойко Борисов, чиято страна държи ротационното председателство в Съвета на ЕС. На вечерята, проведена в дворец от XIX век, служил някога за лятна резиденция за българските монарси, ниските очаквания бяха посрещнати.

“Беше добра среща - настоя Юнкер. - Ние говорихме открито и искрено. Ще имаме както преди много, много срещи, за да разрешим проблемите между Турция и Европа.”

В интерес на истината единственото нещо, за което Анкара и Европа са съгласни, е, че рядко са съгласни една с друга. От това, че Ердоган демонтира демократичните институции след опита за преврат срещу него от юли 2016 г., до скорошната му атака срещу кюрдските сили в Сирия европейските лидери се притесняват, че Турция става повече дългосрочен проблем, отколкото партньор. И все пак двете страни знаят, че са зависими една от друга. Европа се нуждае от Турция, за да запази живата двугодишна договореност за бежанците, която е от решаващо значение за преодоляване на притока на сирийски бежанци към ЕС. Съюзът вече е поел ангажимент за 3 млрд. евро, за да помогне на Турция да управлява пристигналите на нейна територия 3,5 млн. бежанци. В момент, когато популистите от Палермо до Стокхолм засилват позиции заради въпроса за миграцията, европейските лидери, особено германският канцлер Ангела Меркел, искат Брюксел да направи всичко необходимо, за да запази споразумението.

Това, което Ердоган получава от ЕС,

може да бъде обобщено

в една дума: оцеляване

Забравете загадъчната реторика на Ердоган за Европа и антитурските “терористи”, който обвинява Германия и другите, че ги приютява. Студената реалност е, че Турция е почти напълно зависима от ЕС, за да запази икономиката си на повърхността.

На ЕС се пада около половината от турския износ. С обща търговия от повече от 130 млрд. евро между двете страни търговията на Турция с ЕС е повече от 5 пъти по-голяма от тази със следващия ѝ най-голям партньор - Китай. Нещо повече, ЕС носи около две трети от чуждестранните инвестиции в Турция. Междувременно корпоративният сектор на Турция е силно зависим от европейските инвеститори, за да финансира значителния си дълг - риск, наскоро подчертан от МВФ. Просто казано, турската икономика ще се влоши без Европа. Такава икономическа криза е единственото нещо, което всъщност би могло да струва на Ердоган властта му в краткосрочен план.

“Най-голямата уязвимост на Ердоган е икономиката”, заяви Фади Хакура, експерт по Турция в изследователския център “Чатъм хаус”. “Никой не може да замести Европа и той знае това”, добави тя.

Това обяснява защо Ердоган бе толкова нетърпелив за срещата в понеделник. Двете страни последно се срещнаха преди 10 месеца. Предвид влошаването на отношенията оттогава досега не е имало достатъчно основания за такова събиране на високо равнище.

Перспективата за вдъхване на нов живот на стремежа на Турция за членство в ЕС си остава далечна.

Системното подкопаване на турската съдебна система и репресиите срещу гражданското общество на Ердоган означават, че Европа дори няма желание да обсъжда промени в митническия съюз с Анкара.

Както и при последната среща с турския президент лидерите на ЕС настояха събирането да се нарече “среща на лидерите”, а не среща на върха. Въпреки това Ердоган, изглежда, получи точно каквото искаше. Преди да пристигне в България, Ердоган настоя, че “членството в ЕС остава наша стратегическа цел”.

Тези коментари, макар и съвсем несъвместими с действията на Анкара през последните години, имат за цел да предложат на турските елити и финансовите пазари надеждата, че въпреки неотдавнашните сътресения страната остава посветена на Запада.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Бързо с новите правила срещу крадците на ток

    Години наред у нас съществува парадокс - да крадеш ток, е по-изгодно, отколкото ако плащаш като съвестен абонат. “24 часа” акцентира върху него още през 2016 г., а преди десетина дни вестникът направи нова дискусия по темата. И на нея стана ясно, че вече бизнесът краде повече ток от циганите. Последният случай от София го доказва.
  • 111-ото място не е вярно!

    Идеята за подреждането на страни по свобода на медиите е абсурдна. Положението или е добро, или лошо Изчаках един ден да отминат страстите, за да кажа: класацията, която ни слага на 111-о място по свобода на медиите, е с кашкавалени крака. Балон. Имаме си проблеми в медиите, но тази класация всъщност е един от тях. Ето защо смятам така: 1.