Ритуалът на маската

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6788646 www.24chasa.bg

Ако Юлия Кръстева продължи

да мълчи за основанията си

да стане агент Сабина,

маскарадът съвсем ще се

измести в комичен план

МАСКАТА е древен артефакт – още от първобитните общества. По-късно става символ на застиналата гримаса, на човека предмет. В генеалогията си този символ е чисто театрален. Маската може да не е, а може и да е тъждествена с прикриваното. И в двата случая обаче тя е театър – трагичен, комичен, абсурден: зависи от самия зрител. В абсурдистката интерпретация маската се одухотворява за сметка на овеществяването на духа.

Историята с късното осветляване на ранните досиета на елитни български интелектуалци (последният засега случай е Юлия Кръстева) придобива, уви, комични очертания. Едни тръгват да я защитават с голи гърди, понеже “нищо не е изяснено” (това впрочем е функция на маската). Други я нападат с гол в ръката нож, понеже е мълчала за агентурното си минало половин век (това също е функция на маската). Едни твърдят, че Цветан Стоянов бил пратен в Париж да я връща в началото на 70-те.

Това звучи комично – ДС да праща някого да връща внедрен във френския интелектуален елит неин агент. А и Кръстева не пише нищо срещу социалистическа България. Случаят “Сабина” е толкова неясен, колкото случаят “Георги Марков”, а не бих се учудил, ако се появи и случай “Цветан Тодоров”. Ако Юлия Кръстева продължи да мълчи за основанията си да стане агент Сабина, маскарадът съвсем ще се измести в комичен план. Ако пък проговори, ще трябва да обясни цялата история на “специализацията” си във Франция. Само че случаи като Скрипал непрекъснато напомнят за бруталността на големите служби. И това вече е трагичен маскарад.

Малкото, което е сигурно, е: Юлия Кръстева е аспирант на проф. Емил Георгиев, когато заминава да “пише нещо” в Париж и не се връща. Асистент по това време на проф. Георгиев е Светлозар Игов. Той е убеден, че Кръстева отива във Франция като агент на много по-мощна служба от българската ДС. По това време 23-24-годишната Кръстева е много близка с Блага Димитрова. Пише портрет за нея – единствения, посветен от Кръстева на български писател (положителен, разбира се).

Също по това време Блага Димитрова е призната поетеса (близка с избягалия в Москва турски поет Назъм Хикмет; двамата работят по задача на българската компартия да спрат изселническата вълна през 1951 г.). Като редактор на поезията в сп. “Септември” (в началото на 50-те) Блага Димитрова връща цял цикъл маринистични стихотворения на Иван Пейчев с приятелско писмо “да ги преработи в по-съвременен и актуален дух”. “Ако ти се беше родил 30 години по-рано, щеше да бъдеш много голям поет - пише Димитрова - и тук това твое губене по външни “залезни” картини те е отвлякло от най-ценния момент - образа на новото поколение.”

В резултат на това са отхвърлени стихотворения като:

Остана само маската. Къде си ти?

Къде е твоето лице, очите ти, сърцето ти, мечтите?

Дали си тук в бялото легло или на оня бряг, където гларусите викат,

или на хоризонта, съкрушен от вечерта?

Защо не отговаряш? Казвай! Говори!

О, ти си вече никой,

ти си никъде.

Това е трагичният ритуал на маската. Комичният е заминал. (Друга част от комичния остава тук да търси “образа на новото поколение”.)

Следва Пражката пролет, която отрезвява радикалните леви във Франция (Кръстева е в техния кръг през втората половина на 60-те). България влиза рамо до рамо със СССР в Прага да смаже Пролетта. Дьо Гол се отказва да вади Париж от НАТО, а година по-късно приключва с президентството. 3 г. след това Юлия Кръстева става агент Сабина на ДС, външно разузнаване.

Следват маскените балове, маскарадите, парадите и... massacre.

Впрочем агентурните сведения на Кръстева започват от 1968-а - три години преди вербуването ѝ от ДС. Това означава едно - че са дошли по линия на братска служба. Да се говори за малка и голяма правда в този случай (а и във всеки подобен), е комично, понеже истината не може да е нито голяма, нито малка. Тя е истина. Но, както е казал поетът, “свестните у нас считат за луди”. Понеже е по-удобно да не им се вярва на приказките. Пиша всичко това не за да се отричат и обругават писателските трудове на интелектуалци, свързани с едни или други тайни служби. Пиша го, защото бъдещите прочити на книгите им ще имат читатели и интерпретатори с нови очила.

(От plovdiv-

online.com)

 

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вярва ли някой, че присъдата по делото “Алабин” е без рушвет

    12 г. след трагедията на централната софийска улица “Алабин”, в която под руините на рухнала сграда загинаха две млади жени, едната от които майка на 3-годишно момиченце, делото приключи на първа инстанция. Решението на съда, че няма виновни, е повече от скандално, то е логичен завършек на отвратителното българско правосъдие. 10 г.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,