Ритуалът на маската

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6788646 www.24chasa.bg

Ако Юлия Кръстева продължи

да мълчи за основанията си

да стане агент Сабина,

маскарадът съвсем ще се

измести в комичен план

МАСКАТА е древен артефакт – още от първобитните общества. По-късно става символ на застиналата гримаса, на човека предмет. В генеалогията си този символ е чисто театрален. Маската може да не е, а може и да е тъждествена с прикриваното. И в двата случая обаче тя е театър – трагичен, комичен, абсурден: зависи от самия зрител. В абсурдистката интерпретация маската се одухотворява за сметка на овеществяването на духа.

Историята с късното осветляване на ранните досиета на елитни български интелектуалци (последният засега случай е Юлия Кръстева) придобива, уви, комични очертания. Едни тръгват да я защитават с голи гърди, понеже “нищо не е изяснено” (това впрочем е функция на маската). Други я нападат с гол в ръката нож, понеже е мълчала за агентурното си минало половин век (това също е функция на маската). Едни твърдят, че Цветан Стоянов бил пратен в Париж да я връща в началото на 70-те.

Това звучи комично – ДС да праща някого да връща внедрен във френския интелектуален елит неин агент. А и Кръстева не пише нищо срещу социалистическа България. Случаят “Сабина” е толкова неясен, колкото случаят “Георги Марков”, а не бих се учудил, ако се появи и случай “Цветан Тодоров”. Ако Юлия Кръстева продължи да мълчи за основанията си да стане агент Сабина, маскарадът съвсем ще се измести в комичен план. Ако пък проговори, ще трябва да обясни цялата история на “специализацията” си във Франция. Само че случаи като Скрипал непрекъснато напомнят за бруталността на големите служби. И това вече е трагичен маскарад.

Малкото, което е сигурно, е: Юлия Кръстева е аспирант на проф. Емил Георгиев, когато заминава да “пише нещо” в Париж и не се връща. Асистент по това време на проф. Георгиев е Светлозар Игов. Той е убеден, че Кръстева отива във Франция като агент на много по-мощна служба от българската ДС. По това време 23-24-годишната Кръстева е много близка с Блага Димитрова. Пише портрет за нея – единствения, посветен от Кръстева на български писател (положителен, разбира се).

Също по това време Блага Димитрова е призната поетеса (близка с избягалия в Москва турски поет Назъм Хикмет; двамата работят по задача на българската компартия да спрат изселническата вълна през 1951 г.). Като редактор на поезията в сп. “Септември” (в началото на 50-те) Блага Димитрова връща цял цикъл маринистични стихотворения на Иван Пейчев с приятелско писмо “да ги преработи в по-съвременен и актуален дух”. “Ако ти се беше родил 30 години по-рано, щеше да бъдеш много голям поет - пише Димитрова - и тук това твое губене по външни “залезни” картини те е отвлякло от най-ценния момент - образа на новото поколение.”

В резултат на това са отхвърлени стихотворения като:

Остана само маската. Къде си ти?

Къде е твоето лице, очите ти, сърцето ти, мечтите?

Дали си тук в бялото легло или на оня бряг, където гларусите викат,

или на хоризонта, съкрушен от вечерта?

Защо не отговаряш? Казвай! Говори!

О, ти си вече никой,

ти си никъде.

Това е трагичният ритуал на маската. Комичният е заминал. (Друга част от комичния остава тук да търси “образа на новото поколение”.)

Следва Пражката пролет, която отрезвява радикалните леви във Франция (Кръстева е в техния кръг през втората половина на 60-те). България влиза рамо до рамо със СССР в Прага да смаже Пролетта. Дьо Гол се отказва да вади Париж от НАТО, а година по-късно приключва с президентството. 3 г. след това Юлия Кръстева става агент Сабина на ДС, външно разузнаване.

Следват маскените балове, маскарадите, парадите и... massacre.

Впрочем агентурните сведения на Кръстева започват от 1968-а - три години преди вербуването ѝ от ДС. Това означава едно - че са дошли по линия на братска служба. Да се говори за малка и голяма правда в този случай (а и във всеки подобен), е комично, понеже истината не може да е нито голяма, нито малка. Тя е истина. Но, както е казал поетът, “свестните у нас считат за луди”. Понеже е по-удобно да не им се вярва на приказките. Пиша всичко това не за да се отричат и обругават писателските трудове на интелектуалци, свързани с едни или други тайни служби. Пиша го, защото бъдещите прочити на книгите им ще имат читатели и интерпретатори с нови очила.

(От plovdiv-

online.com)

 

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Да конфискуват и ограбеното от ало измамниците

    Тежък удар понася българската мафия с телефонните измами. Дано наистина и прокуратурата да е събрала достатъчно доказателства, така че съдът най-после да им постанови такива присъди, каквито заслужават.  А че те заслужават сурови наказания - спор няма. Защото ограбват по няколко милиона лева годишно от наивни пенсионери.
  • Светият синод: Защитата на детските права не означава омаловажаване на семейството

    В проекта за национална стратегия за детето липсват мерки за превенция на киберзависимост и информационна безопасност* СВЕТИЯТ синод подкрепя инициативата на Министерския съвет на България чрез усилията на експертите от Държавната агенция за закрила на детето да се разработи, предложи за обществено обсъждане и приеме от държавните институции