Доц. Сотир Марчев: От върбата тръгва производството на най-популярното хапче в света

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6790370 www.24chasa.bg

Първото споменаване за използването на лека у нас е в отговор на папа Инокентий III до цар Калоян, обяснява доц. д-р Сотир Марчев, директор на Българския кардиологичен институт.

- Доц. Марчев, на Цветница в неделя всички българи ще занесем в дома си върбови клонки за здраве, какъв е смисълът на обичая?

- Има два верни отговора. Единият е, че изразяваме с върбовите клонки същата почит към нашия християнски бог, каквато са показали посрещачите на Христос в Йерусалим. Не съм голям специалист в религията, но най-общо, това е символът зад клончето върба. Вторият верен отговор е, че това е

ехо от обичай в

прослава на лечебните

качества на върбата, достигнал до нас от времето на Първото българско царство.

Свидетелства за това има в историята.

Цар Калоян водил преговори с папа Инокентий Трети за присъединяване на България под върховенството на Ватикана. Инокентий ІІІ е един от най-известните духовни водачи в историята – наложил е принципа за непогрешимост на папата, създал е Светата инквизиция.

Във ватиканските архиви се пазят отговорите на папата до Калоян. От тях става ясно, че Калоян е питал дали след присъединяване към католицизма българите ще могат да продължат да практикуват някои стари обичаи - например при травми те увивали нараненото място с кора на бяла върба.

Папата мъдро отговорил, че няма причина това лечение да не продължи да се използва.

- По какъв начин е лекувала кората на върбата?

- Бялата върба e едно от растенията с голямо съдържание на салицилати. Днешното име на салициловата киселина идва именно от латинското название на бялата върба – саликс алба, но в миналото тази киселина не се е наричала така.

Старите българи са използвали върбата, но не те са открили лечебните свойства на салицилатите. Още през V век преди Христос

Хипократ пише,

че върбата помага

при родилна треска и

други възпаления.

Но и той не е откривателят на лечебната й сила.

- Още по-назад във времето хората са знаели от опит това, което днес приемаме за истина само след научни изследвания?

- Съвременната наука има много достижения, успява да надникне в наночастиците на всяко вещество и да ги изследва, обаче опитът е бил единственият “учебник” по медицина в миналото.

Днес е модерно да се правят компютърни томографии и ядрено-магнитни резонанси на египетски мумии, обаче рентгенографии са им извършвани отдавна. От тези “снимки” знаем, че и египтяните са страдали от остеоартроза, или шипове, както им казваме разговорно, и дори са имали рецепти за облекчаване на болките от тях. Това се разбира през зимата на 1873 срещу 1874 година. Тогава немският египтолог Георг Еберс случайно купува от улични търговци в Египет

древен папирус, дълъг

20 метра със 700

медицински рецепти

от около 1550 г. пр. Хр.

Една от рецептите там е за използване на растения, богати на салицилати, срещу различни болки в ставите. Но и египтяните на са първите.

- Разказвате го по формулата, с която Агата Кристи разгръща сюжетите си. Все пак откога човек се лекува със салицилати?

- Ако вляза в тона на шегата: развръзката наближава, почти всички герои са вече представени. В текстове от най-древното разчетено писмо – клинописното от древен Шумер, се говори за медицинска употреба на върбата. От древен Шумер тръгват и корените на много от съвременните религии и в тях е вплетена вяра в магическата сила на върбата.

- Защо върбата произвежда салицилати?

- Салициловата киселина има антибактериално действие и с нея върбата всъщност пази себе си от болести.

Салициловата киселина днес се използва само външно при кожни проблеми поради антибактериалното и кератолитичното й действие. В миналото е прилагана и вътрешно, например при ревматизъм. Но приета през устата има неприятен вкус и дразни силно стомаха. На това обаче човечеството дължи създаването на най-популярното лекарство в света.

В края на XIX в. младият химик в лабораториите на “Байер” Феликс Хофман усърдно се опитвал да смекчи тези качества на салициловата киселина. Не по друга причина, а защото баща му я пиел заради ставни болки и често се оплаквал от страничните ефекти. Хофман ацетилирал киселината – заместил водороден атом в молекулата й с остатък от карбоксилна киселина, и така синтезирал ацетилсалициловата киселина.

По онова време салициловата киселина се е наричала спиреинова киселина, понеже се е произвеждала промишлено от блатния тъжник – на латински спирея улмария. Всъщност от “ацетилирана спиреинова киселина” идва търговското име на известното лекарство, под което “Байер” я патентова в Имперското патентно бюро в Берлин през 1899 г. Но

Германия губи

Първата световна

война и през 1918 г.

американското

правителство

национализира патента

за производство

и веднага го продава на търг. Връщането на правата върху търговското име след това струва на немската компания близо 75 години усилия. (Едно любопитно отклонение: в същата лаборатория, където чрез ацетилиране на салицилова киселина за пръв път е синтезирана ацетилсалициловата киселина, по- късно чрез ацетилиране на морфина за пръв път синтезират хероин - ацетилирането усилва ефекта.) А през 1982 г. британският учен

Джон Вейн получи

Нобелова награда за

откриването на един

от механизмите

на действие на хапчето.

За приноса му към медицината английската кралица го обяви за благородник и му даде титлата “сър”.

- Какво е всъщност действието?

- Сър Вейн доказа, че в тялото ни ацетилсалициловата киселина се разпада на салицилова киселина и свободна ацетилова група. Тази ацетилова група ацетилира албумина, хемоглобина и много други белтъци, с които се среща.

Един от основните й биологични ефекти е, че ацетилира циклооксигеназата – ензима, отговорен за синтезирането на простагландините, включително тромбоксана, който се отделя от тромбоцитите и води до тяхната агрегация, и на простациклина, който се отделя от ендотелните клетки и пречи на агрегацията на тромбоцитите.

- Как може да се обясни достъпно този ефект?

- Ацетилсалициловата киселина необратимо потиска циклооксигеназата за разлика от всички други нестероидни противовъзпалителни средства.

Достиженията на сър Вейн обясняват, че във високи дози (над 325 милиграма дневно) ацетилсалициловата киселина сваля температурата и действа обезболяващо, а в ниски дози - 75-100 милиграма дневно, намалява кръвосъсирването.

- Сред хората най-разпространено е точно мнението, че разрежда кръвта.

- Да, намалява

кръвосъсирването.

Най-простото доказателство за това е, че ако пием ацетилсалицилова киселина и се порежем, кръвта ни тече по-дълго, ако жена приема аспирин по време на менструално кръвотечение, то трае по-продължително.

За съсирването на кръвта грижа имат основно един вид кръвни клетки – тромбоцитите. Те живеят средно 10 дни, тоест

всеки ден в

тялото ни

се произвеждат 10%

нови тромбоцити,

които се появяват неблокирани, ако пием лекарството. Когато целим антиагрегация - клетките да не се “слепват” и да образуват уплътнения, ацетилсалициловата киселина се приема всеки ден. Най-добре е това да става вечер, за да се потиснат новопоявилите се тромбоцити.

- Защо вечер?

- Установено е, че през деня нашето тяло използва енергията си главно за физическа и умствена дейност, а през нощта – основно за синтез на нови вещества и клетки. Затова децата растат преимуществено през нощта, брадата ни расте повече нощем. Затова и

хапчето се пие вечер,

след вечеря - да блокира

произведените през

нощта тромбоцити.

А се приема след хранене, защото храната пречи на дразнещото действие на лекарството върху стените на стомаха.

Всички останали нестероидни противовъзпалителни средства са обратими инхибитори на циклооксигеназата, тоест тромбоцитите могат да се освободят от тях.

При остър коронарен синдром единственото разрешено нестероидно противовъзпалително средство е ацетилсалициловата киселина.

- Какво представлява острият коронарен синдром?

- Това е сравнително нов термин, обединяващ два други - остър миокарден инфаркт и нестабилна стенокардия.

- В представите на хората ацетилсалициловата киселина е едва ли не панацея, вие препоръчвате ли я като профилактика на нещо?

- Ако хипотетично обсъждаме млад здрав човек, ние не знаем от какво той ще умре един ден.

Ако е застрашен от тромб - съсирек, който може да доведе до инфаркт, исхемичен инсулт и др., редовен прием на лекарството би имал смисъл.

Обаче,

ако го грози кръвоизлив -

хеморагичен инсулт,

кървяща язва и др.,

ацетилсалициловата

киселина би навредила.

Затова на този млад здрав човек не му даваме лекарство, а само го съветваме да живее здравословно.

Кардиолозите и гастроентеролозите не трябва да ставаме като хлапето и Чарли Чаплин в едни от филмите му – детето чупи прозорците, а стъкларят Чарли Чаплин ги поправя.

Не бива ние, кардиолозите, изписвайки масово ацетилсалицилова киселина, да причиняваме стомашно-чревно кървене, а гастроентеролозите да го лекуват.

Ако обаче в някакъв момент онзи млад човек, за когото говорим, развие исхемична болест на сърцето или исхемичен мозъчен инсулт, става ясно, че е по-вероятно смъртта да дойде от тромбоза. Затова му предписваме да взема ниска, протективна доза от лекарството всяка вечер.

Приема се, че то може да има ролята на първична профилактика при хора с висок сърдечносъдов риск и ежедневната

употреба на ниски

дози води до намалена

честота на инфарктите при

мъже над 45 г. и понижена

честота на инсултите

при жени над 55 г.

Казано шеговито, не е в тона на джендър политиките, но едно и също лекарство в една и съща доза в двата пола води до различни резултати.

- А каква е стратегията при хора, които вече са преживели сърдечносъдови заболявания?

- Хапчето има индикации за вторична профилактика при прекаралите исхемичен мозъчен инсулт, периферносъдови заболявания и други от този спектър. Разбира се, ако няма противопоказания като например непоносимост към ацетилсалициловата киселина, ако не е налице обща или локална склонност към кървене.

При болните с артериална хипертония ежедневният прием на ниска доза трябва да започне след нормализиране на артериалното налягане, а не преди това. Взема се предвид съображението да не се провокира мозъчен кръвоизлив при хипертонична криза.

Според обединените препоръки на Американската диабетна асоциация (ADA), Американската сърдечна асоциация (AHA) и American College of Cardiology (ACC) всеки диабетик, който освен това заболяване има още един проявен сърдечносъдов рисков фактор, трябва да приема ниска доза всяка вечер. При липса на споменатите противопоказания, разбира се.

- Какви може да са допълнителните сърдечносъдови рискове за диабетиците?

- Сред тях са например хипертонията, тютюнопушенето, напредналата възраст, фамилната обремененост, но и някои други. Достатъчно е към диабета да се добави още едно такава утежняващо условие и рискът за сърдечносъдовата система се увеличава значително.

- Ретро ли е на фона на новите терапии съветът при инфаркт първата помощ да е едно такова хапче?

- Не е остарял, дори е редно даването на аспирин да бъде първата ни реакция при остър миокарден инфаркт.

Но ако перифразираме Гьоте, че изобщо е нямало да напише “Фауст” при само една основна мисъл в произведението, може да се каже, че на същия принцип и действията на ацетилсалициловата киселина не може да бъдат обяснени само с един механизъм.

- Какви примери може да се дадат?

- Вероятно не е широко известно, че атеросклеротичните плаки нарастват значимо само ако се сдобият със собствено кръвоснабдяване, а хапчето намалява разрастването на кръвоносни съдове и така пречи на увеличаването на плаките.

Също и туморите се нуждаят от собствено кръвоснабдяване и респективно ниските дози от лекарството имат и известен противотуморен ефект.

Има данни, че при хора, които приемат ниска доза от лекарството,

рискът от карцином

на дебелото черво

намалява с 25%.

Твърди се, че жените с рак на гърдата, когато приемат ниска доза, по-рядко имат метастази.

Според проучване, публикувано в авторитетното научно списание “Лансет”, вземането на хапчето в продължение на поне 5 години намалява риска от тумори в много от формите му. Ниска дневна доза в продължение на минимум 60 месеца намалява риска за смърт от рак с около 20 процента.

В случай на тумор на простатата вероятността се редуцира с 10 процента, на белите дробове - с 30 процента. Ацетилсалициловата киселина намалява малшанса при рак на червата с 40 на сто и с 60 на сто при злокачествени образувания на хранопровода или гърлото.

- Започнахме разговора с елемент на приказка за обичаите, които съпътстват празника Връбница, а стигнахме до впечатляващи изводи от водещи научни лаборатории. Какво от тях е най-важно да запомним?

- В обобщение можем най-синтезирано да кажем, че ацетилсалициловата киселина е старо доказано лекарство, което съвременната медицина използва в ниска доза ежедневно за първична профилактика на сърдечносъдови заболявания при високо рискови хора. Също така е важно приложението й при диабетици с дори един допълнителен рисков фактор. Лекарството има индикации и за вторична профилактика след сърдечносъдов инцидент и при хипертоници след нормализиране на артериалното им налягане.

Лекарството, което е химически надграден продукт на кората на върбата, е използвано от много поколения лекари и пациенти преди нас и вероятно ще се използва и от поколенията след нас въпреки създаването на толкова много иновативни молекули.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

  • Добра идея на “Пирогов” за дежурствата

    Болестта не пита кога е празник, кога е делник, кога личният лекар е на работа, кога почива. И затова сега личните лекари (особено в София и големите градове) сключват договори с частни медицински центрове, които да поемат 24-часовата неотложна помощ по празници или когато са в отпуск. Точно затова идеята на “Пирогов” да предложи на личните
  • 2045 г.: доминират професии, които сега дори не съществуват

    Прогнози за следващите 27 години Решихме да отбележим 27-ата годишнина на “24 часа” и с прогнози - какви ще са животът, светът и България след още 27 години. В тази поредица на вестника умни хора с въображение и визия за бъдещето прогнозират огромните промени, които ще се случат до 2045 година. Днес публикуваме предвижданията на икономиста Лъчезар