Новата мода в политиката - партиите изхвърлят на мига заподозрените
Преди години корумпираните политици се пенсионираха в политиката. Носеха си гордо прякорите. Даже беше признак на известна доза смотаност и непрактичност да нямат такива.
Макар и несправедливо нарочен за Мистър 10%, понеже нищо не се доказа, а остана да живее изцяло в цветната фолклорна градска клюка, Александър Божков си отиде от този свят с този етикет. Хората, които го познават, разказват какъв необятен бохем е бил и се кълнат, че от политиката не е излязъл богат. Бог да го прости.
След него през годините на широката демокрация и пазарноикономическата лична свобода и размах през калейдоскопа минаха много хора, нарочени за Крез. Да ги нямаш в редиците си, не беше никаква чест.
Горе-долу паралелно със силата фейсбук се обърна и перспективата. Сега е достатъчен само
един клик или
малка доза хейт
в мрежата,
за да се издаде присъдата. Тон даде Бойко Борисов, който дойде в политиката с едно ярко качество и което и до днес успява да опази - нетърпимостта към далаверата. Не само към извършената, но дори и към неизконсумираната, за която обаче се говори.
За Борисов няма нищо по-страшно от това върху него да падне и сянка на съмнение заради негов човек, който е крал, независимо дали в натура (под палката на колбас), или кеш. “Много внимавайте! Хвана ли някой, ще съм безпощаден.” Така съвсем сериозно генералът предупреди актива в началото на 2010 г., когато вече беше премиер и стана и формален председател на партията.
През годините Борисов се раздели с много хора. Дори с кучета, които изнасяха изключително много работа (пример: човекът парламент Искра Фидосова, която живееше в парламента и пишеше по няколко закона на седмица, наред с това, че водеше партийната юридическа документация).
В по-ново време падането на глави на депутати стана дори още по-честа практика. Борисов въобще не ги бави, преди да ги хвърли на
гилотината в
политиката.
Формално не чака, понеже срещу провинилите се още не са почнали делата, когато той ги сваля от сцената. За премиера не важи максимата “невинен до доказване на противното”. Зададе ли се даже мъничка сенчица, по-бързо от облак долита решение на Изпълнителната комисия - че е снела доверието си от човека и че той доброволно освобождава всички постове. Така се случи с депутата и лидер на ГЕРБ в Добрич Живко Мартинов, на когото Борисов е много бесен заради срамния етикет за суджука. Премиерът дотам го удари на чест, че си съобщи кръвното като доказателство, че той колбаси не консумира. Така се случи и с Димитър Гамишев, който доброволно си даде и мандата - и депутатския, и този като шеф на ГЕРБ в Гоце Делчев, след като се разбра, че се е разсеял относно данъчната си декларация.
Макар че Нинова започна да прихваща от премиера и преди 2 дни заедно с Националния съвет на партията изключи от партията дългогодишния си активист, лидер на БСП в Хасково и екскмет на града Атанас Василев. Причината - присъда за шофиране в нетрезво състояние. Но социалистите имат все още един тежък воденичен камък. Защо Манол Генов е още депутат, като е обвинен, че е купувал гласове в ромската махала на Асеновград? Това е любимият рефрен на ГЕРБ към БСП. На което червените казват, че човек е невинен до окончателната присъда.
В това отношение социалистите по етажите на политиката могат да са с една идея по-спокойни от колегите си от ГЕРБ, които, както казахме, са обречени и при най-малката волност. Единствения порок, който Борисов позволява, е мъж да се загледа в жена, а жена - в мъж.