ЕС трябва да забрани таргетираната реклама

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6792563 www.24chasa.bg

Има една корпоративна Държавна сигурност, която следи денонощно поведението ни в интернет, а и не само

Тия дни покрай “Кеймбридж аналитика” се изписа легион от глупости по темата лични данни в интернет - как и на кого да си ги даваме, как те трябва да се администрират, и изобщо мерки срещу зловредното явление психометрия онлайн и неговото използване в политическия маркетинг в полза на спорни решения като Брекзит и избора на Доналд Тръмп. И се заклеймяваха пак политиците като слуги на Сатаната и как през тази психометрия са били подменени легитимните желания на населението и то гласувало за това, което не иска.

Тук искам само да припомня, че до урните се ходи доброволно и има тъмна стаичка, където всеки избирател прави осъзнат избор и колкото и съобщения с невярно съдържание да е получил, той може да ги получи и без тази психометрия и пак да направи грешен избор, дори да не е попълвал теста “Виж на коя холивудска звезда приличаш”.

Планът на Сатаната и срамът на човечеството е, че допусна т. нар. таргетирана реклама. Това е търговска реклама, дистрибутирана според нагласите на потребителя на интернет съдържание. Примерно - проверявал съм нещо за Хавайските острови и ме залива ежечасна реклама за почивка на Малдивите като достъпна алтернатива за островна почивка. Или пък, ако съм влизал в порносайт, съм засипван от неприлични предложения - от удобни матраци до откровена проституция. Това означава, че грубо се нарушават моите човешки права, че има една корпоративна Държавна сигурност, която ме следи денонощно - моето поведение в интернет, а и не само.

Защото чекването на определено място също се използва от рекламните агенции, които ни продадоха в корпоративно робство. Това е грях и срам за човечеството, защото корпоративното робство е по-страшно от вавилонското и турското, взети заедно. Оживяват най-мрачните антиутопии, възражда се зловещ тоталитаризъм, много по-лош от режимите на Хитлер, Сталин, Пол Пот. Цялото ти поведение в мрежата е разпарцалено от корпорациите и ако си мъж, ти пробутват реклама на бира, ако си жена - на шоколад и тампони. Не мислите ли, че това е крайно нередно? А не само използването на интернет за политически маркетинг.

Сещам се поне за три законови статии, които таргетираната реклама грубо нарушава. Да не говорим за някакви етични норми и право на лична неприкосновеност. А освен това ограбва създателите на съдържание онлайн. Защото за рекламодателите става по-важно насочването на посланията, а не съдържанието, което задържа и привлича внимание.

Всъщност най-вредният тук е гугъл, а не фейсбук и другите социални медии. Но и дребни сайтове също се опитват да следят интересите на публиката, което означава масово преминаване към тъмната страна на хиляди хора по света. Затова мисля, че т. нар. таргетирана реклама се нуждае от регулация поне на европейско ниво, но може да се мисли на ниво Световната търговска организация. Защото няма начин този перверзен Биг Брадър да бъде спрян, ако не бъде забранен и приравнен на античовешките тоталитарни практики от ХХ век. Защо приемаме корпоративното робство за нещо нормално, а се страхуваме толково много от политическото. Нима има разлика?

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • За кожата на един крадец - лични сметки за уреждане

    Случаят с пребития рецидивист от врачанско село е показателен, защото на хората явно им е писнало да ги ограбват посред бял ден, а ред и сигурност да няма. И точно затова, вместо да разчитат на органите на реда, са взели нещата в свои ръце - подготвили капан за крадеца и когато го заловили, му отмъстили по най-варварски начин,
  • Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

    “Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.