Хасан Улусой: България и Турция трябва да се защитават взаимно дори при трудни условия

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6801499 www.24chasa.bg
Д-р Хасан Улусой, посланик на Турция СНИМКА: Румяна Тонeва

Срещата във Варна изчисти някои недоразумения и отвори отново вратите за диалог, казва турският посланик

- Г-н посланик, как оценявате срещата между ЕС и Турция във Варна?

- Срещата между лидерите на двете най-важни институции на ЕС и президента на Турция под домакинството на българския премиер бе много важна за нас. Преди всичко заради диалога, защото чувствахме липсата на такъв диалог от известно време. А проблемите могат да се решават само чрез директен разговор.

Аз бях на срещата във Варна и мога да потвърдя, че имаше искрена и сърдечна атмосфера. Президентът Ердоган се познава много добре с премиера Борисов. Добре се познава и с председателя на Европейската комисия г-н Юнкер, както и с председателя на Европейския съвет г-н Туск.

Когато има директна среща на ниво лидери и тя се провежда в конструктивен дух, резултатите са положителни. Това не означава, че по всички теми бе постигнато съгласие. Всеки един от участниците сподели откровено това, което мисли. Важното е, че един труден период бе оставен в миналото.

Затова високо оценихме усилията на премиера Борисов. Мисля, че това бе пример за подкрепа и инициатива, които можеш да получиш от един съсед. България наистина се представя с подобаващо ротационно председателство и дипломатическа активност.

Естествено е, че

проблемите между

ЕС и Турция не могат

да бъдат разрешени

за един ден.

Важното е да има процес в тази насока и диалогът да не прекъсва.

- Нека да влезем в детайлите от срещата, какво бе обсъдено?

- Срещата на върха бе възможност да акцентираме на кандидатурата за членство на Турция в ЕС. Към днешна дата има известни проблеми, които се изправят пред нас по пътя ни към стратегическата цел за членство. Президентът Ердоган изрази нашите очаквания, че този процес на присъединяване няма да бъде възпрепятстван.

Дискутирано бе и сегашното състояние по изпълнението на някои решения от предходните срещи на върха между Турция и ЕС.

Например ние изразихме вижданията си за изпълнението на ангажиментите от споразумението за нерегламентираната миграция от 18 март 2016 г. Тема, която засяга и вълнува и България.

Изразихме и желание за актуализиране на Митническия съюз – въпрос, по който по-рано също бяхме постигнали съгласие. Посочихме и очакванията си за започване на доброволния процес за заселване на сирийски граждани и в тази връзка - за пълното изплащане от страна на ЕС на втория 3-милиарден транш.

Акцентирахме също така върху необходимостта да бъде постигнат напредък по ангажимента за визовата либерализация за турски граждани. Представихме нашата визия по отношение на борбата с тероризма. Имаше и други теми от регионален характер. Подчертахме, че

ЕС трябва да се откаже

от едностранчивия

си подход по

отношение на Кипър.

Президентът Ердоган представи вижданията и очакванията ни по всички тези въпроси и в писмен вид на представителите на ЕС. В общи линии това бяха въпросите, поставени от наша страна. От страна на ЕС също имаше въпроси, които бяха поставени на дневен ред. Важното бе, че бе постигнат диалог, в чиито рамки всички тези теми да бъдат обсъдени.

- Това ли е най-големият успех на срещата, че въобще имаше диалог?

- Да, един диалог на ниво лидери, който бе съживен. Всяка една от страните изрази своите позиции и в предстоящия период всички тези въпроси могат да бъдат обсъждани на различни нива. Целта на такива срещи на върха е да отворят затворените врати в честен и конструктивен дух. Ние сме решени да продължим този процес и наистина се надяваме той да продължи. Имаше обаче и още един въпрос, който бе обсъден на срещата.

- Кой е този въпрос?

- Както е известно, за да защити своята сигурност, Турция започна антитерористична операция под надслов “Маслинова клонка” в Африн. По време на срещата на върха г-н президентът даде обширна информация относно тази операция. Целта е да опазим границите си от терористични акции. Операцията не е насочена срещу кюрдите в региона. Напротив, кюрдите, които бягат от терористичната дейност на ПКК, в момента се намират в Турция. Операцията е насочена срещу терористичните елементи там.

Терористични организации като ПКК и сирийското й крило Отряди за защита на народа (ОЗН), след като превзеха тези райони, си сътрудничиха и с терористите от “Даеш” и дори ги освободиха от затворите. Обещаха им много неща, в случай че се сражават срещу Турция.

Опитваме се да разясним тази ситуация, защото,

ако нашата операция

не бе успяла,

терористите от “Даеш”

можеха да отидат

и в Европа.

След прочистването на района част от бежанците, които сега са на турска територия, също ще се завърнат по своите родни места и бежанският натиск към Европа ще спадне.

Президентът Ердоган показа материали как изглеждат Африн и районът след операцията. В сравнение с разрушенията, които се наблюдават в Мосул, Рака, Халеб и Източна Гута след операции, проведени от други, в Африн имаме съвсем друга картина.

Няма разрушения. Снимките сами говорят за себе си.

- Получихте ли разбиране от европейските лидери за операцията в Африн?

- Операцията е в съответствие с международното право и се провежда съгласно правилата на ООН за неизбежна отбрана. В този смисъл възползването от принципа за неизбежна отбрана започна след терористичните актове от 11 септември в САЩ. Тези правила са определени в съответните документи на ООН.

Друга полза от

лидерската среща

на върха във Варна е,

че когато има грешни

интерпретации и недоразумения,

те могат да бъдат изчистени

чрез директния контакт и диалог.

Например имаше твърдения, че цивилното население е пострадало. Тези притеснения се споделяха на различни нива, но смятам, че поставянето на тези въпроси на лидерската среща на върха във Варна може да е допринесло за промяна във възгледите на европейските лидери по тази тема.

- Кой беше най-големият направен компромис във Варна?

- На такъв тип срещи на върха не може да се търси компромис на всяка цена. Компромиси могат да бъдат направени, когато има взети конкретни решения. На тази среща на върха всички изразиха мнението си по директен, искрен и конструктивен начин. Затова не можем да говорим за компромис в този контекст.

Всъщност и целта не беше тази. Важното бе да се възстанови диалогът на това ниво. Всички споделиха своите очаквания и взаимно се изслушаха. А ако в бъдеще се стигне до етап, в който да се вземе пакетно решение по всички тези въпроси, тогава може би бихме могли да говорим и за компромис.

Нашата цел в преговорите

за членство в ЕС не е

постигането на компромиси,

а вземане на положителни решения.

Надявам се в бъдеще да се вземат такива решения, които да задоволят всички страни.

- Преди срещата премиерът Борисов бе критикуван от някои кръгове в страната, че няма да постави за разглеждане българо-турските проблеми. После се разбра, че е имало и двустранни разговори. Как според вас срещата във Варна ще се отрази на двустранния диалог между България и Турция и на нерешени въпроси като компенсацията на тракийските бежанци, пенсиите на изселниците и т.н.?

- Всъщност премиерът Борисов каза на пресконференцията кои теми са били поставени от страните на двустранно ниво. Темите, които той изброи, не са нови.

В междусъседските отношения освен положителни аспекти е естествено да има и проблемни сфери. Това е неизбежно. Вярвам, че една държава може да бъде разбрана най-добре от своя съсед. В нашата култура добрият съсед заема много важно място, той е като приятел и брат.

Аз съм тук отскоро, но виждам, че и в България я има тази култура на съседство. Ако комшиите не разговарят помежду си, те няма как да поддържат отношенията си на желаното ниво.

Ние надградихме нашите добросъседски отношения и със съюзнически отношения в рамките на НАТО.

Преди съм работил по темите за НАТО. Това е преди всичко съюз за защита. Ние, Турция и България, като членове на НАТО казваме следното: Аз ще те защитя и ти ще ме защитиш независимо при колко трудни условия.

Дори нашите армии

трябва да действат

заедно и да са

оперативно съвместими.

Това са важни за нас елементи. Със задоволство забелязвам, че от страна и на двете държави има политическа воля за укрепване на отношенията чрез цялостен подход, в името на взаимния интерес.

В дневния ред може да има различни въпроси и мнения, но те могат да бъдат разрешени само чрез диалог. Укрепването на общите възгледи и културата за съжителство между съседите е в полза на всички.

Общото ни минало и история също заемат важно място в този процес. Историята е такова нещо, че с каквато цел я използвате, в такава посока ще ви служи. Поради тази причина освен извличане на поука от миналото би било от полза да се концентрираме към добрите спомени и добрите практики от историята.

В двустранните отношения икономиката, културата и туризмът са от особена важност. Можем да направим още много неща в тези сфери.

Миналата година приблизително 2 милиона български туристи посетиха Турция. Двустранният ни стокообмен доближава 5 млрд. евро. Турция е третият най-голям търговски партньор на България. Ние сме две съседни и съюзнически страни, които могат да постигнат заедно голям напредък. Тези дни в Истанбул бе проведена среща между министрите на икономиката, както и бизнес форум, с участието на представители на частния сектор от двете страни. Докато нещата се развиват в тази посока, ще можем да споделяме повече общи ценности и възгледи.

Моето желание е, ако турски компании решат да инвестират в чужбина, в страни от ЕС, първо да го направят в България. Считам, че инвестирането в България от гледна точка на логистика и себестойност би било най-подходящо. Важно е да гледаме от позитивната страна – как да си бъдем взаимно полезни. Всичко това е от значение за укрепването на двустранните ни отношения.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • А какво ще стане с 11-ото яйце в кошницата

    Тръгнат ли цените нагоре, няма власт, която да не се обърка и да не тръгне да търси някакви спасителни варианти. Ясно защо - защото избирателят ще е недоволен, меко казано. Та явно такива са и причините един вицепремиер да предлага таван за печалбата от хляба и още 9 важни хранителни стоки.  Да не се хващаме с “дребните” детайли - например ако
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,