Доц. Костадин Нушев: Виждаме на православната икона как Христос е стъпкал портите на ада

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6804723 www.24chasa.bg

Адът и раят не са географски понятия, а състояния на човешката душа, казва богословът

- Всеки 3-и българин вярва в съществуването на ад и рай, според проучване на изследователски център “Тренд”, което “24 часа” публикува преди дни. Как тълкувате тези данни, доц. Нушев?

- Нека първо да уточним, че социолозите са сондирали мнението на хората за по-разпространени и популярни вярвания, а не за същинската религиозна вяра като учение и доктрина. Затова те трябва да се тълкуват и в този контекст.

Иначе в мнението на българите по някои въпроси в изследването виждам проява на

изключително

трезвомислие

- те традиционно не се поддават на увлечения по съмнителни мистични учения и възгледи. При друга група от въпроси в изследването пък са налице традиционни възгледи и представи, като тези за безсмъртието на човешката душа и за отвъдния живот.

- Каква всъщност е идеята зад ада, рая и безсмъртието на човешката душа?

- Това са основни истини на всяка една религия, която съдържа вяра в Бога и в безсмъртието на човешката душа и идеята за въздаяние. Без тези основни идеи не бихме могли да имаме религия и религиозни вярвания. Бихме имали само някакви форми на митология или на някаква религиозна философия, но не и на същинска религия.

- Как е описан раят в Библията?

- Раят и адът са много важни теми и дълбоки истини в Свещеното писание още от началото на историята на човечеството. Когато в Библията се описва раят, се има предвид първоначалното място и състояние на блаженство на прародителите ни, живеещи в райската градина преди грехопадението. Затова, когато в Свещеното писание става дума за рая, се има предвид тази предистория на човечеството. От духовна гледна точка обаче райското състояние е плод на близост на човешката душа до Бога, или състоянието на блаженство, в което пребъдва човешката душа тук, на земята, или в Божието царство. Така че рай може да означава както място, така и състояние.

- А адът?

- Според една древногръцка представа адът е царството на Хадес, на смъртта, на сенките. Това също означава едно духовно състояние на тъмнина, мрак или на отдалечаване на човешката душа от Бога, от божествената светлина и блаженството. Затова, когато използваме тези две опозиции между рая и ада, е много важент контекстът, в който ги разглеждаме. Имаме предвид или адското състояние, в което може да се намира душата на всеки грешник, извършил тежък грях и който поради това състояние се отделя от Бога, преживявайки адски

мъчения, душевни

терзания и угризения

на съвестта. Или имаме предвид задгробното състояние на човешката душа, която се намира в мрачното състояние на отделяне от Бога, което пък свързваме с духовното състояние на ада като царство на мрака и тъмните сили.

- Всеки човек обаче е грешен и едва ли може да изпълни изцяло канона за праведност, за да е достоен за рая.

- Да, и затова вярата и религията ни предлагат пътища за освобождаване на човека и душата му от властта на греха и злото и за връщането към Бога, към Божието благословение и благодатно състояние чрез опрощението. Празникът Възкресение Христово например отбелязва как Иисус Христос приема чрез своето разпятие на кръста да изкупи човека от властта на греха и да го освободи от страха пред смъртта, която тегне върху човешкия род. Той казва на разбойника, който е бил разпънат заедно с него: “Още днес ще бъдеш с мен в рая”. И в този християнски, а не митологичен смисъл на религията на древното човечество раят означава новото състояние на помирение с Бога, в което ни завръща Иисус Христос като изкупител чрез своето разпятие, чрез кръстната си смърт и особено чрез Възкресението. Затова виждаме върху православната икона на Възкресението Христово как Иисус Христос е стъпкал портите на ада. Т.е. Той побеждава смъртта и извежда Адам, човечеството, от властта на ада и го въвежда в Божието царство. Ето затова е важно дали разглеждаме представите за ада и рая в една старозаветна или предхристиянска митологична религиозна представа, или имаме предвид християнската вяра, която ни дава истини за духовния живот, за състоянието на човека и неговата душа на земята, или във вечния живот - за безсмъртието и Божието царство.

- Има ли някъде по църкви и манастири у нас рисунки на рая и ада?

- В много храмове, обикновено на западната фасада или в притвора им, можем да видим сцената на Страшния съд. Тази иконографска композиция обикновено съдържа определено изображение и представа

за рая като небесен

град или царство,

в което чрез ключовете на апостол Петър влизат само праведните. Има и изображение на ада като царството на злото, на греха или като огнена река, в която попадат душите на грешните. Това идва от притча за богаташа и бедния Лазар в Новия завет, където Иисус Христос дава указание за задгробното състояние на душата. Там се казва, че богаташът, който приживе е взел своите земни радости и богатства, но е

живял като

грешник,

е получил в отвъдния свят заслужено въздаяние, свързано с мъчение на неговата душа.

И обратно - бедният Лазар, който е страдал тук, на земята, но е живял праведно, е получил Божието благословение и блаженство в отвъдния живот. Това всъщност е единственото място в Новия завет, където ни е указано състоянието на съзнателното човешко съществуване като състояние на душата след смъртта, като едно задгробно въздаяние за тукашния живот и за делата, които хората са извършили приживе.

- Неотдавна папата заяви, че ад не съществува. Да смятаме ли, че това е опит да се ревизира и осъвремени разбирането за ада като място за вечно наказание на лошите хора?

- Когато се прави разграничение между физическо място и душевно състояние, богословите понякога правят уговорката, че не бива да си представяме ада и рая като географски понятия. И тъкмо в този смисъл папата вероятно е направил опит да уточни за католическата доктрина, че

адът не е

подземно царство,

което съществува някъде в земното ядро, както например го е представил Данте Алигиери в своята “Божествена комедия” с деветте кръга на ада.

Също така, че раят вече не е онази първоначална райска градина, каквато е бил при сътворяването на човека. А че става въпрос за едно духовно състояние на възмездие, въздаяние или на вечно блаженство.

- Каква морална норма поддържа идеята за безсмъртната душа, грешниците, сатаната, ада и рая в XXI век - века на новите технологии?

- Независимо в кой век живее човек - в XX, XXI, XIX, XVII в. или който и да е, той има духовни потребности и нужда да осмисли своето земно и вечно съществуване. Вярващите в

безсмъртието на

човешката душа,

в Бога и вечния живот, осмислят земното си съществуване в периметъра на вечността. За тях тези истини имат огромно нравствено значение, защото определят смисъла на тяхното човешко съществуване, постъпки и стремеж към добри дела. Ако ние не сме духовни личности, а животът ни се ограничава само от тукашното ни ежедневно съществуване или се определя само от материалното, то тогава не бихме могли да намерим истинския духовен и нравствен негов смисъл. Затова и моралът и нравствеността ни биха се определяли от едни по-примитивни инстинкти и потребности. Така че тези духовни ориентири, осмислени и одухотворени в днешно време и освободени от митологичните представи на едни по-стари времена, са изпълнени със своя духовен смисъл и за хората в XXI век.

ВИЗИТКА

l Роден през 1973 г. в гр. Бобов дол

l Завършил средното си образование в гимназията на град Дупница, а после следва и завършва богословие и културология в СУ “Св. Климент Охридски”

l Преподава богословие в Катедра “Практическо богословие” в СУ и специалност теология на Шуменския университет “Еп. Константин Преславски”

l Автор е на монографията “Християнското учение за справедливостта” (2009) и на други студии и статии по християнска етика и православно богословие

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,