Макрон посяга на мажоритарния вот, слага си въжето

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6807677 www.24chasa.bg

Стачките се множат, рейтингът

катастрофира, избирателят

търси друга любов

Kакто се очакваше, тази седмица президентът Макрон се зае да въвежда в родината на демокрацията нейния перфиден заместител – пропорционалната избирателна система. Зае се плахо, скромно и някак си със свито сърце.

Както е известно, чорбаджиите по света и у нас много държат на пропорционалната избирателна система, защото тя отнема от народа правото да си избира пряко представителите. Всичко става от горе на долу – елитът владее партиите, партиите назначават депутатите, а народът само формално ги одобрява и после се чуди защо нищо не върви в посока на светлото бъдеще.

Измамата на този вот е най-очевидна в Европарламента – уж е парламент, а нито може да приема закони, нито да ги отменя. На практика Европарламентът е копие на руската Дума при император Николай II – тя можела да се съвещава, но не и нещо да решава. Решенията са поверени на неизбраната от никого евробюрокрация.

Както знаем, Макрон е

кадър на банката

“Ротшилд”,

командирован в политиката. Преди изборите миналата година той говореше неясно за някакви промени в избирателната система, които ще въведат нещо пропорционално. Какви точно промени – не се разбра. Нямаше го и в предизборната му програма, за да не отнеме гласове. Затова пък в програмата имаше обещание да се съкрати радикално броят на депутатите, което винаги се харесва на простолюдието.

И ето че тази седмица конкретиката най-сетне излезе наяве – премиерът Едуар Филип внесе законопроект, който хем съкращава депутатите в долната камара с 30%, хем въвежда пропорционални избори за 15 на сто от останалите мандати.

Досега долната камара се избира изцяло чрез мажоритарни избори в два тура – същата система, за която гласува огромното мнозинство у нас на референдума през ноември 2016 г. (Някои тук лъжат, че била коренно различна. Не е вярно, различията са минимални.) Французите държат на тази система и многократно са го доказвали на референдуми. В средата на 80-те години от миналия век управлението на социалистите въведе пропорционален вот, но възмущението бе така силно, че скоро го отмени.

Както обаче съм писал многократно, Макрон е брилянтен проект на олигархията. Той мина през кръжока на президента Оланд, прояви се като финансов министър, напусна, основа движението “Напред” и избирателите на социалистите бяха почти насила вкарани в новата кошара, защото тяхната партия им бе опротивяла с неолибералната си брюкселопоклонна политика. Кандидатът на дясната партия пък бе маргинализиран с компромат. И остана само чаровно младият Макрон, целият в бяло.

Защо се наложи такъв маньовър? Защото според анкетите

французите са

по-евроскептични

от британците

Не се знае дали кандидат на социалистите би победил крайнодясната националистка Льо Пен. Соцпартията пък е в свободно падане, а дясната партия мина на евроскептични позиции. На практика не бе останала сериозна партия, която да брани европейския проект. Ами ако и Франция тръгне по стъпките на Британия? Това значи край на ЕС в този му вид. Единственото, което можеше да спаси евроцентричната и неолиберална политика на Франция, бе нов лидер и нова партия. Дори и да го нямаше Макрон, той щеше да бъде измислен.

Друг е въпросът защо сега, след като е президент и има мнозинство в парламента, Макрон не въведе 100 на сто пропорционални избори. Това искат евроелитите. Защо предлага само 15 на сто?

С две думи - защото хем сърби, хем боли. Работата е там, че при пропорционалния вот елитите печелят, печелят и пак печелят, но идва момент, в който на населението му писва от цялата партийна система. И тогава именно благодарение на партийните листи, властта пада в ръчичките на някой екстремист, който при мажоритарен вот не би могъл да я помирише. В случая имаме и двата компонента - партийната система е компрометирана и се разпада, а леко фашизоидният “Национален фронт” на Мари льо Пен върви нагоре. На следващите избори и движението на Макрон ще е разочаровало французите. Ами ако тогава

Льо Пен, която

получава

безлихвени заеми

от Путин,

вземе властта?

Затова 100% пропорционален вот на този етап не върви. Нито 50 на сто. Например на парламентарните избори миналата година “Национален фронт” взе 13,2% от вота на първия тур, но след втория тур получи едва 8 мандата от общо 577, малко над 1%. Левицата, която до този момент управляваше Франция, получи едва 9,51% от първия вот, но накрая грабна 45 мандата.

Ако изборите бяха пропорционални като в България, Националният фронт вероятно щеше да има около 100 мандата (зависи от долния праг) и да бъде третата партия. Заедно с десницата те биха имали мнозинство. Макрон щеше да е много слаб президент и нямаше да има кой знае колко повече власт от нашия Радев. И тъй като междувременно десницата също мина на евроскептични позиции, днес Европа щеше да е съвсем друга.

Това е хиляда и първото очевидно доказателство, че мажоритарният вот е неудобен за екстремистките партии. Ако изборите във Ваймарска Германия бяха мажоритарни, Хитлер нямаше да се докопа до властта. Нямаше да има нито холокост, нито чак такава мащабна Втора световна война. Война вероятно пак щеше да има, но амбициите на Германия щяха да се ограничат до териториите, където се говори немски. Затова

Макрон реши да

пипа внимателно

с пропорционален вот. За да избегне референдума, той се договори с мнозинството в горната камара, Сената. Както е известно, тази камара не се избира пряко от народа, а де факто е орган на държавната бюрокрация. Така че в случая имаме съвместен проект на бюрокрацията с евробюрокрацията и финансовия елит срещу демокрацията.

Междувременно много от избирателите на Макрон и неговото движение “Напред”

вече се усещат

като измамените

камилчета

От месеци Франция е разкъсвана от неспирни стачки срещу неолибералните реформи. В момента 4-те големи железопътни профсъюза започват тримесечни стачки срещу неолибералните реформи в отрасъла.

Планът е да не работят 2 от всеки 5 дни в продължение на 3 месеца. Така покрай другото се отбелязва и 50-годишнината от големите френски бунтове през 1968 г., които на практика парализираха икономиката на Франция и доведоха до оставката на Дьо Гол.

На практика Макрон започна тачъристки реформи 38 г. след Тачър, когато на европейците вече им е дошло до гуша от неолиберализъм. През 1995 г. премиерът Ален Жупен се опита да прави подобни промени в жп отрасъла, но стачната вълна бързо го отказа. Дали сега няма да се повтори същото? Рейтингът на Макрон е стигнал най-ниското равнище. Одобрението след изборите миналата година бе около 80%, а сега, само след 10 месеца, се е смъкнало до 40 пункта. Затова пък неодобрението се е качило до 57 пункта – Макрон явно е тръгнал по същата пързалка, по която се хлъзнаха Оланд и Саркози.

Само че този път всичко е различно, защото французите харесват вида и маниерите на Макрон, но за конкретните му политики обикновено са на обратното мнение. Сред младите (под 35 г.) и сред домакинствата с нисък доход одобрението е едва около 20%. Французите не одобряват реформите му, смятат го за арогантен, за “президент на богаташите”.

На този фон плахите 15% пропорционален вот са сравнително дребен проблем. Големият му проблем е как ще се отчита пред Меркел в оставащите му 4 години.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Договорката за хляба е съвсем на място

    Договорката между земеделското министерство и големите вериги за цената на хляба е навременна и на място. Защото тук не става въпрос за намеса на държавата в дейността на частни дружества, а за джентълменско споразумение. И неговата цел е да не се позволи рязко поскъпване на хляба. Ясно е, че за увеличение на цената има основателна причина -
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,