Боголюб Симов: Знам и вярвам, че в “24 часа” няма фалшиви новини

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6809513 www.24chasa.bg
Боголюб Симов в редакцията на "24 часа"

Когато започнах работа в Софийската математическа гимназия, много ми хареса и си казах: Това е!

Боголюб Симов е връстник на "24 часа" - роден е на 18 април 1991 г., когато излиза и първият брой на вестника. Боголюб вече е завършил специалност "Стенопис" в Националната художествена академия, учи магистратура и е заместник-директор по административната част на Софийската математическа гимназия. 

- Добре дошли, Боголюб, в редакцията на “24 часа”! Вие сте връстник на вестника, роден сте на датата, в която излиза първият му брой - 18 април 1991 г. Имахме традиция да каним астралните близнаци на вестника, вие кога сте идвали в “24 часа”?

- Идвах за 10-ата и за 15-ата годишнина на вестника. Дори още си пазя юбилейната чаша с надпис “24 часа”, която ни подарихте, когато бяхме на десет години. Тогава

от редакцията ни водихте в

“Патиланци” и беше много

интересно и забавно,

бяхме страшно много деца от цялата страна, родени на същата дата. На втората среща ни поканихте в редакцията, разгледахме дежурната зала, показахте ни как се прави вестникът. Подарихте ни книгите от колекцията на “24 часа”, които още пазя.

- Вие бяхте момчето, което ни подари икона на Богородица и младенеца, която сам сте нарисували.

- Сега, като гледам снимките на иконата, не е съвършена, но за една творба на 15-годишно момче мисля, че е добре.

- Защо решихте да ни подарите икона, откога рисувате?

- Още откакто се помня. Трябваше да избирам - или да стана ветеринар, или художник. Избрах второто. В гимназията имах една преподавателка - Мирослава Коева, която ме запали по стенописа. Беше ново за мен, лепяха се вараци, много ми беше интересно. Затова реших да направя и една икона за “24 часа” - тогава бях в осми клас на 1-о училище в София с профил изкуства.

- И после накъде поехте?

- След гимназията кандидатствах в Художествената академия, не ме приеха първата година. На втората влязох - специалност “Стенопис” и като втора специалност “Теория и практика на художественото образование”. Завърших академията през 2016 г. - бакалавър, нямах намерение да ставам учител, но ето че се случи.

- Как решихте да станете учител?

- Работех вече на свободна практика. Моя учителка от 1-о училище, която беше отишла да работи в СМГ, ни извика с още една моя колежка, ако искаме, да изпълним дипломните си работи в гимназията.

Там направихме един стенопис в кабинета по легороботика. След няколко месеца директорът ни се обади, ако можем, пак да поработим в гимназията. Тогава ми спомена, че търсят учител по изобразително изкуство. Аз обаче не си представях, че ще се захвана с такава работа. В крайна сметка приех да имам лекторски часове, защото вече започнах магистратура по стенопис в Художествената академия. Така първата година бях учител, лятото получих предложение да стана заместник-директор по административната част. Директорът беше убеден, че ще се справя, и аз приех.

И сега освен административните задачи например се занимавам с проекта “Твоят час”. Той е насочен към организирането на извънкласни дейности по интереси. Всеки учител заявява какви клубове ще организира и учениците казват кои от тях искат да посещават.

От миналата година започнах и втора магистратура - образователен мениджмънт в Софийския университет.

- Правите две магистратури паралелно, така ли?

- Да, имам амбиции и за трета, но да видим. Искам да запиша и специална педагогика.

- Виждам, че искате да продължите с учителската професия - как се обърнаха нещата?

- Работих в началото по заместване в едно софийско училище за няколко месеца, но не ми хареса особено. Докато в Софийската математическа гимназия още първия месец си казах: Това е! И сега вече съм и учител (на половин щат) по изобразително изкуство, и зам. административен директор.

- Какво му е хубавото и кое му е лошото на учителството като професия в днешно време?

- Мисля, че въпросът със заплатата е най-малкият проблем. Трудно ми е да отговоря обобщено, защото аз съм в едно училище, в което всичко е хубаво. Няма какво лошо да посоча.

- Какво ви харесва?

- Отношението на колегите - работя с едни от най-добрите учители в България, мога само да се уча от тях. И администрацията е на много високо ниво.

- А децата?

- При нас

влизат най-най-добрите

ученици, цедката е

много силна

- в пети клас изпитът е много труден, от 800 кандидати влизат към 160. Децата са амбицирани, работят с желание, няма проблеми с дисциплината. Аз преподавам в пети и шести клас, освен това моят предмет предполага и по-голяма свобода, мога да поема в различни посоки, да стане и по-интересно. Учебникът ни дава повече възможности, мога да добавям и по-интересни неща за учениците. Практиката ми показа какво им е интересно. Преди си мислех, че това, което е интересно за мен, ще бъде интересно и за учениците, но се оказа нещо твърде различно. Още първата година видях кое се приемаше добре и кое - не.

Хубавото е, че по новия учебен план историята и изобразителното изкуство вървят заедно поне в началото - така децата научават как се е развивала цивилизацията, обществото, държавите, и заедно с това - изкуството по това време.

- Сега имат ли проблем онези деца, които не могат да рисуват?

- Не пиша оценки за шедьоври, има материал, на който мога да изпитвам.

- Все пак рисуването е дарба.

- Всеки, който има желание, може да стане художник. Талантът е малък процент, другото е работата, тя е в основата.

- Защо избрахте специалност “Стенопис”?

- Първия път кандидатствах за рекламен дизайн. После обаче си помислих с кои преподаватели ще работя, какво ми харесва и стенописът се доближи най-много до изискванията ми. В момента мой преподавател и ръководител в магистратурата е ректорът на Националната художествена академия проф. Николай Драчев. Той е един от най-добрите витражисти в България.

- А вие в каква посока искате да се развивате?

- В момента съм се насочил към педагогиката. Затова мисля и за трета магистратура - специализирана педагогика, и за докторантура имам идеи, но това е за в бъдеще.

- Какво е характерно за вашето поколение - на родените през 1991 година?

- За себе си мога да кажа, че не се намирам амбициозен, по-скоро имам голяма доза късмет. А от връстниците ми има хора и в двете крайности - и ученолюбови и трудолюбиви, и други, които не държат на тези качества.

- А има ли много ваши връстници, които заминаха навън?

- Почти всички продължиха с висше образование. И много малко са тези, които отидоха в чужбина, почти никой, всички останаха тук. Аз лично съм от оптимистите, които мислят, че нещата ще вървят по-добре, позитивно гледам на нещата.

- Разкажете за вашата идея да направите стенопис в Първо училище, как стигнахте до нея?

- В Първо училище направихме стенопис - за свободата на словото. Бели гълъби, които летят и пробиват стени. Направихме го с една моя колежка от академията - Нанси Кирякова, тя прави в момента магистратура в Южна Корея. Това са четири стени на централното стълбище, три са напълно готови, четвъртата малко я забавихме, но през май ще я довършим. Започнахме го лятото на 2015 г., през ваканцията работихме и през седмицата, но после - само в събота и неделя, когато имахме време, бяхме и на лекции вече. Направихме го доброволно, защото това е старото ми училище, мило ми е, като отида там. А и стълбището има много итересна архитектура.

След това започнахме един параклис в 52-о СОУ в “Бояна”. За съжаление, се оказа, че строителството на параклиса не е много качествено, появи се теч и затова спряхме - когато го оправят, ще довършим започнатото с моята колежка Илина Тончева, която сега прави магистратура по графичен дизайн.

- Какво друго сте работили?

- В Химикотехнологичния университет до кабинета на ректора има един мой стенопис, стана интересен. Участвах в стенописите на църквата в село Лозен, в “Успение Богородично” до Петте кьошета, в правенето на фасадната мозайка на новата Боянска църква, в село Новоделчево - пак на църквата “Успение Богородично” - там ме покани доц. Здравко Каменаров да работя.

- Четете ли вестници?

- Да, чета, но предимно онлайн страниците. Искам да се информирам какво се случва. Чета и политика, и за образованието...

- Как разбирате кои са истинските и кои - фалшивите?

- Избирам си какво да чета. Знам и вярвам, че в “24 часа” няма как да има фалшиви новини.

И не чета жълти медии.

Чета историческа литература, книги за ренесансовите художници - Леонардо да Винчи, Рафаело - големите титани. После се промени малко вкусът ми - Караваджо, Густав Климт, българските като Майстора, Иван Милев, Антон Митов. От съвременните харесвам един български художник, който е фотореалист - Росен Райчев. Той преди време дари един портрет на Левски на президентството, тогава ми направи впечатление и го следя какви неща прави. Той много ми допада.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,