Тончо Русев в последното си интервю за "24 часа": Написах "Ти сън ли си” за минути

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6810257 www.24chasa.bg
Маестро Тончо Русев получава награда по случай 24 май от министъра на културата Вежди Рашидов през 2014 г.

Последното интервю на композитора, дадено за "24 часа" в навечерието на 80-годишнината му, която бе тържествено отбелязана в зала 1 на НДК от най-известните ни певци

В училище наказвали Маестрото за подсказване и непослушание

- Маестро, вие навършихте 80 г. през април. Казват, че човек е на толкова, на колкото се чувства. На колко сте вие?

- Недялко Йорданов има едно стихотворение “Разговор с моя син", в което казва на сина си: “Минава времето, минава, ще видиш, моето дете, как тялото ни остарява, ала душата ни не ще.” Казвал съм го и преди. Душата не остарява. Само тялото.

- Ако можехте да се върнете в някой период на живота, кой бихте избрали?

- Бих избрал детството - най-слънчевото време в живота ми.

- Палаво дете ли бяхте?

- Ние с брат ми бяхме деца на работници, които цял ден бяха на работа и ни оставяха да се справяме сами с живота. Палави бяхме, да. Непрекъснато ходехме на плажа и седяхме във водата, докато посинеем от студ.

- Кой е най-хубавият ви спомен оттогава?

- Спомням си, че много обичах брат си, който вече не е между живите. Толкова много го обичах, че бях готов на всичко заради него. Една особена любов, която след това се прехвърли към неговите деца, към неговите внуци.

- Коя беше първата ви любов, освен музиката?

- Казваше се Дафинка. Много я обичах, бях в гимназията. Бях в състояние с часове да я гледам в очите, да я прегръщам и целувам. Но само дотам стигнаха нашите отношения. Намесиха се странични хора и любовта се прекърши.

- Отличник ли бяхте в училище?

- По някои дисциплини - химия, български език. По математическите бях слаб.

- Някога наказвали ли са ви?

- Да, прав до стената. Много трудно понасях наказанията, просто на живот и смърт, ставаше ми лошо. Наказвали са ме за непослушание, за подсказване.

- Кога разбрахте, че ще се посветите на музиката?

- Още от малък започнах да свиря в духовата музика на училището. В гимназията реших, че това ще е моята професия.

- Случвало ли ви се е скоро да се върнете към тромпета?

- Тромпета съм го заключил от 1972 г., когато започнах да работя в Министерството на културата. Бях в апогея си - виртуоз тромпетист, най-добрият в страната. Бях решил да се откажа, когато съм на върха на възможностите си. Днес рядко се сещам за тромпета.

- Кое ви вдъхновява?

- Темата за вдъхновението е преекспонирана. Вярно, че трябва човек да го вълнува нещо, за да напише песен, но не е необходимо това да е някаква голяма любов или трагедия. Става ти професионален навик и когато имаш настроение, когато нещо звучи в душата ти, сядаш и написваш песента.

- Съществува ли формула за успех?

- Успехът отива при тия, които работят усилено. Но не само това е необходимо. Необходим е и шанс, късмет. Така е във всяка професия, включително и във вашата. Ако няма кой да ти възлага задачи, да ти подаде ръка, нищо не става.

- Харесвате ли съвременната музика?

- Съвременната музика е повечето клубна. Тя е повече за танцуване, отколкото за слушане. Това е нещото, което липсва на българската забавна песен в последните години.

- А чалгата?

- И тя като всяка друго нещо се дели на хубава и лоша. Има добри песни, има и отвратителни. Зависи кой я пее, кой я е написал, с какво сърце е подходил към песента.

- Имате богата колекция от плочи, какво слушате?

- Имам всички плочи, в които съм участвал като автор. От първата чуплива плоча, докато затворят производството в “Балкантон”. А дискове имам неколкостотин на моите любими певци и състави. Обичам много Стиви Уондър, Сара Вон.

- Днес дори най-младите могат да запеят поне 20 от вашите песни. Това кара ли ви да се чувствате Голям?

- Аз не се чувствам голям, но знам, че “моите песни се четат” (парафраза на стих от Вазов - бел. ред. ). Това ме прави много горд, не голям, но горд. Щастие е да чуеш в една зала заедно с певеца да пеят още 3 или 4 хиляди души.

- Какво ще кажете за по-младите си колеги?

- Дочувам за някои млади колеги, например за Козев, който е потомствен музикант, ми се струва. Баща му беше виолончелист от квартета “Димов”.

- Отказвали ли сте да напишете песен?

- Не. Аз обикновено пиша конкретно песните си за даден човек при дадени обстоятелства. За текст винаги ползвам стихотворения. Писал съм песни по най-големите автори - Багряна, Павел Матев, Евтим Евтимов, Недялко Йорданов и много други.

- Коя е песента, която най-бързо сте композирали?

- “Ти сън ли си” по стихове на Павел Матев. Просто си спомням като ден днешен, че обядвах, когато ми се обади един приятел, продиктува ми стихотворението по телефона. Оставих масата, седнах и я написах. За минути.

А “Господи, колко си хубава” по стихове на Христо Фотев я писах няколко години. Все не се получаваше, докато в един хубав ден ми блесна идеята и сега ми е една от най-скъпите песни.

- Имате ли си любима?

- Обичам всичките, но имам предпочитания, например много обичам песента “Незабрава”. (Интервюто е взето преди смъртта на Катя Филипова, певицата, която изпълняваше песента - бел. авт. )

- Сега работите ли по нова?

- Написах една песен за един млад певец - Йордан Марков от Силистра, за фестивала “Сандански 2012”. Преди две седмици беше кастингът и ми съобщиха, че песента е приета с овации.

- Има ли млад изпълнител, за когото искате да напишете песен?

- Скоро вкъщи беше на гости една млада изпълнителка - Соня Иванова. Слушах я в едно заведение и ми направи силно впечатление. Ще бъда щастлив, ако мога да й напиша няколко песни.

- Как минава денят ви днес?

- Всеки ден е различен. Но, общо взето, имам следния режим: Ходя на разходка с моя пръв приятел Евтим Евтимов от 9 часа в Борисовата градина до обед. След това си почивам малко следобед. Аз работя само когато нещо звучи в душата ми. Не сядам без причина на пианото да пиша песен. Така че когато нещо прозвучи, аз може и да обядвам, ставам, напускам масата и започвам да пиша.

- Какъв би бил животът ви, ако бяхте завършили индустриална химия, както сте били планирали?

- Щях да бъда един инженер-химик, един чиновник, но не можем да изневерим на това, което ни е писано.

Визитка

Тончо Русев е роден на 20 април 1932 г. в Бургас в семейство на служители в Българските държавни железници. Завършил е музикалната консерватория специалност тромпет, в класа на професор Кърпаров през 1955 г. и е работил като оркестрант в симфоничните оркестри на Бургас, Перник и Софийската опера.

Автор е на музиката на над 1000 песни по стихове на именити български поети, сред които “Панаири" на Лили Иванова, “Телефонна любов” на Васил Найденов, “Топъл дъжд” на Силвия Кацарова, “Горчиво вино” на Веселин Маринов и стотици други.

Получава награда за цялостен принос към балканската музика на “Охрид фест - Охридски трубадури 2007”. През 2007 г. той получава и ордена “Стара планина".

Известният композитор почина във вторник, 10 април, 10 дни преди да навърши 86 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо шофьорите без книжка са най-страшни

    Хиляди шофьори карат без книжки, често без да бъдат наказани. Щом от началото на годината до септември 6000 души са били засечени без документа, излиза, че за година това са 9000 тежки нарушители. И тук са само хванатите при проверки от КАТ. А какъв е точният брой на хората, които никога не са имали книжка или си карат с отнет документ,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,