Проф. Иво Петров: С новите цени за стентове, протези и клапи започва дискриминация по диагнози - за една не доплащаш, за друга много

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6811528 www.24chasa.bg
Доц. Иво Петров СНИМКА: Десислава Кулелиева

l Доплащането от пациента да е 15% официално, а не дивашки под масата. И понеже това ще е непосилно за някои, държавата да направи механизъм да ги покрива за тях

l Иновативна терапия у нас струва 30 000 лв., но касата не я плаща. Болният я прави във Франция и всички плащаме 60 000 евро

ВИЗИТКА:

Проф. Иво Петров е национален консултант по инвазивна кардиология. Завършва медицина през 1992 г. в МУ - София. Има специалност по вътрешни болести, кардиология, ангиология и инвазивна кардиология. 

От 2012 г. досега е медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология към “Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов център”

Председател е на Българското дружество по ендоваскуларна терапия

- Проф. Петров, какво да очакват болните от новите по-ниски цени на медицинските изделия, които са въведени от Националната здравна каса преди дни?

- Ще има доплащане при по-сложните процедури от 2000 до 10 000 лв. в някои случаи, а може да се стигне и до 15-20 хил. лв.

Става същото, което преживяхме преди няколко години при пациентите с мозъчни аневризми - касата дълго не покриваше медицинските изделия за тях.

После получиха някаква реимбурсация, която за българските условия беше добре. И сега се получава дисбаланс - лечението на някои заболявания е реимбурсирано изцяло, а на други - в миниатюрна степен. Всичките тези устройства и импланти имат значение - и изкуственото сърце е важно, и коронарните и периферните стентове, ендопротезите на аортата също.

Надзорният съвет на здравната каса или министерството не са бог, който да решава кое е важно за пациента. Това го решава лекарят. В този смисъл дисбалансът е изключително некоректен и принципът на солидарност, който уж е водещ в нашия осигурителен модел, просто изчезва. Вместо това се стига до дискриминация по диагнози.

- Какво трябва да се предприеме срещу неравенството по диагнози?

- Моментът е назрял за сериозна промяна. Тя просто не може да се отлага повече.

За всички е ясно, че има дефицит в системата - и като финансиране, и като разпределение на ресурса. Трябва да се направи всичко възможно за постигане на баланс и най-накрая и политиците трябва да се включат.

Всеки се дърпа от горещия въглен здравеопазване, защото се искат социално непопулярни мерки. На хората трябва да се кажат директно много неща - всеки като пациент, и аз включително, знаем, че лично компенсираме недоимъка в системата, когато се наложи по-скъпа терапия.

Съвсем наскоро една от водещите ни фигури в онкологията доплати над 10 000 лв. за устройство на близък. Така участваме лично, в брой, с 46% от общите разходи за здравеопазване по данни на ЕК и това е най-високият дял в Евросъюза.

Заради разминаването по темата “Това се покрива от НЗОК” някои пациенти стават агресивни, карат се с мен, отиват в касата и носят становище - да, ендопротезите се плащат на стойност 1200 лв. А те струват 15 000 лв. Никога не е било вярно, че касата плаща всичко 100%, тази концепция е директна лъжа. Здравеопазването не само не е безплатно, а е все по-скъпо и България не може да избяга от този факт.

Населението, особено в Европа, застарява, това означава, че е по-болно, това пък значи по-високи разходи при лечение.

- България не е подготвена за това, така ли?

- Не е, то не се и признава. Освен световната тенденция у нас има и тежък дисбаланс в болничната структура - стотици болници, всички на договор с касата, а пациентите все по-често се лекуват в чужбина. Хем много болници, хем недостатъчно лечение.

Нещата са сгрешени в няколко пункта. Първо, трябва да се въведе истински контрол в системата - и на разпределението на парите, и на разходването им.

От 5-6 години се боря за реимбурсация на модерните ендоваскуларни методи, но винаги казвам на институциите, че реимбурсирането в никакъв случай не трябва да е 100%. Иначе всички ще се разболеят от аортни заболявания. За да няма спекулации, касата трябва да финансира 80 или 85% от стойността.

Това трябва да се обсъди между специалистите и да се вземе генерално решение въз основа на експертни становища. Не е трудно да се направи ефективно и справедливо - както при формирането на цените на реимбурсираните лекарства се вземат цените в определени европейски страни, така може да стане и за имплантите.

Да видим колко плащат примерно в Германия, Полша, Гърция и да въведем 80 или 85% реимбурсация на референтните нива.

Доплащането от пациента да е 15% структурирано, официално, а не дивашки под масата. И тези 15-ина процента ще са непосилни за някои, нека държавата направи механизъм да ги покрива за тях. Защото при сегашната система всички трябва да доплащат, дори за социално слабите не е безплатно, а се твърди, че за всички е. И точно защото медицината ни е “безплатна”, затова е на тоя хал - здравеопазването ни е катастрофално в момента.

- Как си представяте тази промяна, за която говорите?

- Тя е екстремно наложителна вече. Трябва да се започне от широк обществен дебат, с консенсус, за да се вземат правилните, нужните решения за здравеопазването, а не едностранчиви крайности.

Консенсусът с експертизата на професионалистите всъщност защитава и политиците. А не да се вземат решения от типа: “Сега затваряме общинските болници” или “Премахваме търговските дружества, това беше грешка”.

Не ни трябват повече крайности, трябва да се стъпи на нашата си база, която никак не е лоша като концепция и структура.

Добре работещите структури и институции не трябва да се унищожават, а да се обединят всички около мощния социален стълб, наречен здравна каса, и да му се помогне с допълнително задължително осигуряване.

Така е във Франция, една от най-социалните системи, която миналата година е поела 77% от здравните разходи, а 30% са от допълнителните фондове.

Държавата е поела и дела на бедните, това е солидарният принцип. Същевременно в Германия колега лекар плаща 850 евро здравна осигуровка, и то от 10 г., без да е боледувал досега. Пак солидарен принцип - има за тези, които се нуждаят.

Вместо всеки у нас да вади от джоба си хаотично - когато се наложи, трябва да имаме възможността за допълнително задължително осигуряване.

Нека здравната вноска да остане 8%, но да се добави т.нар. втори стълб, това е стабилност. У нас е обосновано доплащането, съучастието на пациента, да е 20%, максимално социално да е, но да стане правилно. Така “малките” 20% ще контролират големите разходи от 80%, защото за всяка терапия ще се иска нещо като препотвърждение на индикацията и от основния фонд, и от допълнителния.

Всеки от нас ще се интересува повече защо трябва да се похарчат тези пари.

- Това как ще стане, при положение че сега повечето хора не се интересуват какво точно, как им се прави, защо? Не го и разбират, ако се обясни.

- Изцяло съм съгласен, не знаят, не питат. Така е, защото липсва личното участие в процеса. Тогава и допълнителният фонд ще си търси сметката на разходите и индикациите, ако е добър реален фонд. НЗОК не е фонд, тя е разпределител на бюджетни средства и, изглежда, затова има занижен контрол.

- Обратимо ли е развитието на хипертрофиралата болнична система днес?

- Трудно е, никой не обича да му закриват работното място, но това трябва да стане. Закъснели сме поне с 6-7 г. Здравните институции имат информация кои лечебни заведения каква дейност имат. И ако някои нямат никаква или лекарите им са повече от пациентите, те нямат място. В развитите страни не се харчат пари за мнима медицинска дейност, а у нас все още я има нагласата “Да полежа малко в болницата”. В това “полежаване” се разходват парите на българите за модерни методи и се налага лечение в чужбина.

- Кой има полза от това нагнетяване на напрежение и разпад, до които стигаме в здравеопазването? Откакто има здравна каса, много пари се изхарчиха за чужди консултанти, проекти, модели за модернизация, а нищо не е факт.

- Отново е от българския парадокс - изглежда, имаме склонност към самоунищожение. Вместо да решаваме навреме проблемите, ние ги оставихме да стигнат до крайност и сме пред разпадане, за да се сетим, че трябва оптимизиране на системата.

Касата всяка година получава допълнителни средства и така е нормално, но те не се разходват правилно и по съветите на професионалните дружества. Ние постоянно се молим, консултираме, пишем, превеждаме европейските клинични ръководства - показваме по всякакви начини на касата кое е модерно и нужно, какви са златните стандарти в лечението.

Вместо да се насочват пари към модерно лечение, постоянно се запълват някакви дупки. Имаме концептуално разминаване - от едната страна е работата на бирник, от другата - мечтите на професионалистите, които са и в интерес на пациентите.

Пациентите трябва да са сигурни, че промените в момента не са по препоръка на професионалната общност. Ние се борим например от 6-7 г. за реимбурсиране на кардиовертер-дефибрилаторите при тежки ритъмни нарушения, на едно от последните места в Европа сме по брой имплантации, но пак нищо.

- И същевременно пациентите имат право на такова лечение в чужбина?

- Да, и го ползват това право, а касата и държавата го плащат. Постоянно давам становища по молби за лечение в чужбина по сърдечносъдови проблеми, които са лечими в България, ако има адекватна реимбурсация и развитие на методите. Такъв е примерът с пациент с голяма аневризма на гръдната и коремната аорта, който е бил консултиран от съдови специалисти у нас и са му казали, че това е сложно и рисково за операция и трябва да се направи ендоваскуларно. Точно така е, но колегата казал, че “това не се прави в България”. Аз пиша, че се прави. Да, но не е реимбурсирано.

Пациентът отишъл на консултация във Франция и колега на много високо ниво му прави отлична интервенция, а България е принудена да плати 60 000 евро. У нас с най-сложния вариант, който сме правили в единични случаи, защото не се реимбурсира, това струва 30 000 лв.

Затова казвам, че нещата ще станат по най-болезнения начин - като починат няколко пациенти и роднините им заведат дела срещу държавата, че не им е предложена модерна алтернатива, ще осъдят страната за 20-30 млн. евро в Европа. Така ще се сетим, че средствата трябва да се изразходват целево и за развитие.

- Сега обаче, дори и за нещо вече стандартно, осигурено без доплащане, с положителни резултати в последните години, като интервенционалната терапия при инфаркт, се връща доплащането?

- Да, безспорно постигнахме добро качество и обхват, има статистика. Проблемът със стентовете е, че сега много болници ще се повлекат по нискобюджетни импланти, предимно произведени извън ЕС, САЩ и Япония. Ще занижат критериите за качество, за да влязат в новите рамки на НЗОК. Формално пациентът няма да доплаща, но се явява рискът от по-ниско качество в резултата. Така ще е по-скъпо за държавата в крайна сметка.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,