Борис Радев: Георги Мамалев онемя, когато го поканих да участва в "Оркестър без име"

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6815322 www.24chasa.bg
Борис Радев

По време на бенефиса на Христо Стоичков за неговия 50-годишен юбилей 40 хиляди човека станаха на крака и започнаха да плачат, казва режисьорът

На 28 април най-големият мюзикъл, правен досега у нас - “Оркестър без име”, ще бъде показан за втори път в зала “Арена Армеец”. Премиерата му бе на 1 ноември миналата година на същото място. Постановката е по едноименния хитов български филм. Тя ще бъде представена и в Пловдив на 30 април. В мюзикъла участват популярни имена като Мария Илиева, Валентин Танев, Филип Аврамов, Румен Угрински, Гъмов, Николай Урумов. От актьорския състав на филма в новата постановка се включват Катето Евро и Георги Мамалев. Режисьор на мюзикъла е Борис Радев.

- На 28 април отново ще покажете мюзикъла “Оркестър без име” в зала “Арена Армеец”. Ще има ли нещо различно от премиерата, г-н Радев?

- Сега ще участват “Бони М” и ще играят себе си. Това е група от онова време, ще изпълнят “Съни”. Изпратихме им видео да гледат спектакъла и много го харесаха. Идват само за това представление. На 30 април мюзикълът ще бъде в Пловдив. През ноември отново ще го покажем в “Арена Армеец” в София, след това имаме покана да открием “Арена Бургас”, ще гостуваме и в спортната зала във Варна.

Замислен е така, че може да се играе само в големи зали. Искахме и да е различен от филма, опасявахме се от сравнение. Но слава богу, успяхме да направим нещо, което надгражда логиката на филма, защото това е любимо заглавие на широката публика.

- Чия беше идеята да превърнете филма в мюзикъл?

- На Димитър Дамянов, а компанията му MOKO Solution е продуцент. С него работим много добре, изключително широко скроен човек, заедно работихме и върху спектакъла на Христо Стоичков. В България се правят успешно малки и средни формати, но малко хора имат смелостта да скочат в истински дълбокото.

- Колко време работихте по този проект, преди да започнете да правите кастингите?

- Около шест месеца. Правих адаптацията на сценария, взехме правата от семейството на Станислав Стратиев.

- Героите в едноименния филм са емблематични, как подбрахте актьорите за мюзикъла, страхувахте ли се да не разочаровате публиката?

- Тези герои наистина са емблематични за българската култура. Лафовете им са станали нарицателни за няколко поколения, не само за хората от онова време. И затова изборът на актьорите

С част от екипа на "Оркестър без име"

беше голямо

Борис Радев със съпругата си Аделина

предизвикателство и риск

Тримата създатели на "Бел епок"

Държах да са на изключително високо ниво и да са народни любимци, както онази фантастична група. Искаше ми се да има приемственост на поколенията и поканихме Катето Евро и Георги Мамалев, които реагираха много емоционално. Жоро Мамалев онемя, насълзиха му се очите и ми каза: “Какво нещо е нашата професия, тогава изгрявахме, бях почти дете, а сега ме каниш за чичото.” Катето Евро също много се развълнува, запалиха се страхотно.

- А новите актьори как подходиха към ролите си, какви бяха техните страхове?

- Някои го приеха по-отворено, други със съображения, защото моите изисквания към тях бяха наистина да пеят и танцуват. Максималист съм в детайлите, самият аз съм започнал като танцьор и за мен са били учебници филми като “Ах, този джаз”, “Коса”. Актьорът трябва да положи огромен труд. Всеки път репетициите за спектакъла започват с час и половина екзерсис.

- Колко човека включва целият екип?

- Участниците и всички танцьори са общо 120 човека, това не е правено в България. Репетициите продължиха три месеца, но не беше по цял ден, защото не взех една театрална трупа, а отделни артисти, които харесвам и бях убеден, че ще се справят.

- Кое беше най-сложното нещо в спектакъла?

- Да създам организация, всички са много заети, играят в различни точки на страната и трябваше да се съобразявам с графиците им. Беше огромно напрежение.

- Какви отзиви чухте след премиерата?

- Най-интересното беше безапелационното приемане на спектакъла. Много интересно се получи, защото имаше хора, които казаха, че са дошли, за да видят как ще се провалим. Имахме злонамерени приятели (смее се), а точно те толкова много са ръкопляскали и са се радвали и поискаха специална среща с нас.

На първо място поставям текста и от гледна точка на сценария е шедьовър, този успех изобщо не е случаен. Изключително точен текст за България, за нашия манталитет, за начина да успееш и

да преодолееш

препятствията

Групата музиканти от малко градче се борят, за да постигнат мечтата си, това е спектакъл на надеждата. В него ме интересуваше една дума и тя е в последната песен - “оставаме”. В нея видях онази енергия - емоционална, носталгична, която е във всеки от нас, който иска да остане на тази земя въпреки трудностите, въпреки всичко. Мисля, че това е основата и много правилно са разпределени нравствените ценности. Ясно е каква е Рени, че прецаква добрата певица и българинът го разбира със сърцето си. Накрая побеждава доброто и талантливото. В този текст никой не се оплаква, непрекъснато ги засипват неприятности, налага се да правят компромиси, но вървят, не се отказват. И накрая, когато всичко се срива и музикантите са предадени от Рени, провидението отново им изпраща положителното решение и надежда.

- Писан преди толкова години, доколко актуален ви се вижда сега този текст?

- Сега има два вида зрители - едните гледат мюзикъла с носталгия и реагират абсолютно точно, знаят всички реплики наизуст.

Другите се зареждат от мащаба на всичко това, което виждат. Защото такъв спектакъл можеш да видиш в Москва, в Лондон, изобщо в Европа. Осем хиляди души влязоха и го видяха, не продавахме билети на най-горните редове, защото оттам не се вижда добре. Но 8 хиляди души да се съберат на такова блестящо събитие, е наистина факт, повдигащ собственото ти самочувствие, защото сме част от световния тренд. Навън се правят точно такива големи спектакли.

- От филма използвате ли някакъв реквизит?

- Беше закупен същият модел джип и ремонтиран, колите са същите. Запазен е единствено калъфът на Културен дом, който е собственост на много запален фен на филма. Купил си го на някакъв търг преди време и ни го даде, за да го използваме.

- Мария Илиева ви изненада, оказа се, че е бременна. Имахте ли резервен вариант, някой репетираше ли нейната роля?

- Не, тя идваше до края на всички репетиции, показа изключителен професионализъм, танцуваше, пееше и се справи наистина блестящо.

- Сега има бебе, ще участва ли отново?

- Да, даже попита дали може от време на време да идва на репетиции с бебето. Когато ми каза, че очаква дете, беше много притеснена, дори предложи, ако преценим, да я заменим с друг човек. Отговорих ѝ, че е страхотно, че ще си имаме бебе в мюзикъла и искам да остане. Мария работеше със страхотна енергия и всичко си дойде на мястото.

- Бяхте режисьор на бенефиса на Христо Стоичков по повод неговия 50-годишен юбилей и на концерта по посрещането на папа Йоан Павел II. Като добавим и този мюзикъл, стават три доста различни постановки, коя беше най-трудната?

- Наистина са много различни, всеки от тези ангажименти има интересна история. Нямате представа при какви условия се работеше за концерта по посрещането на папата. Имаше огромни мерки за сигурност. Чисто креативната част винаги е удоволствие за мен, но тя трябва да бъде прекарана през определена среда, в която се работи.

За бенефиса на Христо Стоичков имаше огромни очаквания. Не ставаше въпрос само за футболен мач, това е носталгията на българина към победата. А аз действам много емоционално,

не гледам

толкова

прагматично в

първия момент

Запитах се: “Какво е Христо Стоичков?”. Мечтата на всички нас е да бием и той го направи. Това е нещо, което обединява хората и ги превръща в гладиатори, които в същото време са сантиментални. Измислих Христо Стоичков да излезе сам, да застане срещу отбора на “Барселона” и да се появи дете с фланелка с номер 3, знаех за отношението му към неговия голям приятел Трифон Иванов. Не му го казах, защото не е артист и исках да се получи истинско. Обясних му само, че ще излезе сам на терена. Направи го, а като се появи детето и започна музиката, той полудя, народът полудя... 40 хиляди човека станаха и започнаха да плачат заедно с него. “50 години номер 8”, този спектакъл беше може би с най-сложната логистика, която се е правила у нас, защото пристигаха хора от цял свят, огромни звезди, с огромни претенции как да бъдат посрещани и т.н.

- Страхувахте ли се, когато ви поканиха да режисирате този юбилей?

- Не, аз съм много безстрашен. Не бях правил подобно нещо, но вярвам на интуицията си. Аз съм истински фен, израснал съм с ЦСКА и с всичко, което ни даде Христо Стоичков.

- Какво ви каза той накрая?

- Беше страшно доволен. По време на подготовката не се намеси по никакъв начин, каза: “Имам ти пълно доверие, ти си професионалист. Не разбирам от твоята работа, аз мога да вкарвам голове и ще видиш, че ще вкарам”.

- С какво друго се занимавате?

- Имам своите театрални проекти. Правил съм много спектакли, но най-трудно ми беше с “Последният запис на Крап”, моноспектакъл в “Сълза и смях”. Много е сложно на този гений на абсурдния театър Самюел Бекет, да му бъде намерен съвременен знак, но, слава богу, представлението се получи много добре. Самият Вельо Горанов, който играе в спектакъла, получи “Аскеер” за това представление. Правил съм и “Великият инквизитор” на Достоевски.

През годините съм снимал и много музикални клипове - на Дони и Момчил, “Ти-ри-ри-рам” на Мариус Куркински, на Ирина Флорин, на Поли Генова за Евровизия, а също към песента ѝ “На инат”. Имам документални филми с награди, сред тях са “Свещеният град Перперикон”, “Беленският мост на Колю Фичето”, който миналата година получи награда от европейски фестивал.

В момента с Камен Донев подготвяме игрален филм - “Уют”, заснет е в по-голямата си част, вероятно премиерата ще е в края на годината. Заедно написахме сценария по негови текстове. Камен Донев е в главната роля, участват също Захари Бахаров, Стефка Янорова, Вальо Танев.

- Това не е първият ви общ проект.

- Имали сме и други, трябваше да снимаме “Жетварят”, но още е на ниво сценарий. Не достигна една сума и Камен предложи, за да не губим инерция, да започнем да снимаме “Уют”.

- Как се събират пари за българско кино?

- Много трудно, ние си се занимаваме. В случая самият Камен даде 90 процента от средствата от себе си. Неговите проекти обикновено са така, сам си ги финансира и затова му върви бизнесът. Но когато има хубав проект, компаниите се навиват да инвестират.

- Съпругата ви Аделина Радева е журналист и тв водещ, участва ли по някакъв начин в работата ви?

- Да, тя ме вдъхновява със собствения си плам и развитие в кариерата. Сценарист е във филма “Беленският мост на Колю Фичето”.

Много е критична, аз също. Въобще тръгнах към изкуството - театър и кино, с огромен респект.

Мислех се за

абсолютно недостоен,

че мога да се докосна до такова нещо. Но пък винаги попадах на много хубави и точни личности, които ме насочваха - Юлия Огнянова, Теди Москов, Вельо Горанов, които ми вдъхнаха увереност, че бих могъл и аз да се занимавам с това, за което съм им много благодарен.

- Колко е трудно човек да се занимава с изкуство в България?

- Трудно е като във всички останали сфери. Там, където има воля, сила, талант, желание, за да се пребориш, има възможности. Не харесвам хората, които се оплакват, и тези с комплекси, които си мислят, че някъде другаде се случват хубавите неща. Уверен съм, че хубавите неща се случват там, където има инвестиция на талант, внимание, отговорност. Трябва си работа, а българинът обича да се оплаква, но не може непрекъснато да заплашваме, че оставяме тук всичко и отиваме на Запад. За какво? За да стана нобелов лауреат, първи в професията си, или отивам, за да бъда бекграундът на онова общество.

Енергията трябва да

се развива навсякъде,

трябва да се научим, че сме европейци, да сме със самочувствие и да бъдем истинска част от този континент.

- Как започнахте да се занимавате с режисура?

- В детските си години в Смолян тръгнах с желанието да бъда артист и играех в драматичния театър. После в театър “Движение” направиха конкурс, спечелих и на 21 г. се преместих в София. Изключително съм благодарен на танца, защото те дисциплинира. Учи те да преследваш определена цел и да виждаш резултата, репетираш - получава ти се, не репетираш - не ти се получава.

Като влязох в театър “Движение”, започнаха да се появяват определени концепции в главата ми и с брат ми Стоян Радев и с Атанас Димитров направихме студиото “Бел епок”. Кандидатствах кинорежисура и ме приеха в класа на Иван Дичев. Междувременно произвеждахме много рекламни и музикални видеоклипове. После този бизнес отиде към чалгата и ние отказахме да снимаме попфолк видеа. Не ги упреквам, но не ги разбирам, нямам визия за тези неща.

Но пък видеото “Ти-ри-ри-рам” на Мариус Куркински, което изцяло ние продуцирахме, взе награда в Кан. То бе включено сред 10-те най-добри клипа на Европа за 1996 година, но не се възгордяхме от това и продължихме да работим.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,