Нашият пазар на здравни услуги е единственият бизнес, който получава пари и за некачествената си работа, за брак, казва проф. Генчо Начев, директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Света Екатерина" и национален консултант по кардиохирургия.
- Проф. Начев, очакваното драстично доплащане в болниците поради новите по-ниски цени на имплантите, които здравната каса ще покрива, разтревожи обществото. Има ли добри новини около проблема?
- Към момента не. Написахме писма до 23 фирми - доставчици на импланти, чиято цена е намалена с наредбата за реимбурсиране от здравната каса. До момента 13 са ни отговорили, че не могат да намалят цените, като 7 от тях търсят възможност това да стане по друг начин – чрез преговори с производителите да направят отстъпка за българския пазар и така да се постигнат по-ниски доставни цени. Очакваме позициите и на останалите доставчици, но
оптимизмът
не е голям
Не можем да принудим фирмите да намалят цените до нивата, които касата е готова да поема. При това положение ще се наложи пациентите да доплащат. Иначе болниците трябва да поемат разликата между цената, по която ще купуват имплантите, и тази, която касата покрива, а това означава лечебните заведения да натрупат самоунищожителни загуби.
- Възможно ли е касата да промени подхода?
- Теоретично е възможно, но за всички е очевидно, че с бюджета си здравната каса не е в състояние да финансира целия спектър от здравни услуги в болничната помощ.
Задължителното здравно осигуряване трябва да покрива спешните състояния и лечението при непосредствена заплаха за живота на човека. Това е логиката на социалната солидарност – всички правим вноски, за да може при нужда да се спаси човек, чийто живот е застрашен.
Но тези 8% на човек, разпределени между работодателя му и него, както и вноските, които прави държавата за държавните служители, децата, пенсионерите, могат да гарантират в известна степен само базата на осигуряването, абсолютния минимум. За останалите терапии задължителното осигуряване трябва да се надгражда допълнително. Това е ясно отдавна. Време е да кажем, че царят е гол.
Това е положението
- трябва да се доплаща
Дали ще е 10-15 или 20 процента, е въпрос на пресмятания, но трябва да се доплаща.
- Въвеждането на доплащане със сигурност ще породи напрежение в обществото.
- Не би трябвало, защото е логично да си даваме сметка, че реално сега се вадят от джоба много повече лични пари, но на тъмно, в повечето случаи, без да е ясно за какво отиват парите. От едно официално, регламентирано доплащане произтичат няколко фантастични ефекта в полза на пациентите.
Първият е контролен. Когато човек плаща, той се замисля дали изобщо има нужда да му се извършва дадено изследване или лечение. Освен това е склонен, ако сам не може да прецени, да търси второ мнение. Контролният ефект се проявява и под друга форма – ако някой отчита дейности, които не са извършени, за да получи повече пари от касата, трябва да доплати за фиктивните манипулации частта на пациента.
Вторият ефект е възпитателен. Когато лично си финансираш част от лечението, се стараеш по-малко да боледуваш – живееш по-здравословно, храниш се по-разумно, спортуваш. Друг въпрос е дали всеки може да си позволи да живее по-здравословно, имайки предвид, че голяма част от населението е бедно.
Третият ефект е, че се отваря ниша за допълнително здравно осигуряване и човек ще може да реши дали ще събира бели пари за черни дни, или ще се застрахова и ще знае, че при нужда има кой да плати лечението му извън минималния пакет, поеман от задължителното осигуряване.
- Отчитате, че много хора са социално слаби, какво ще се случи с тези, които няма да могат да доплащат?
- В момента по статистика поне 40% от парите за здравеопазване излизат от портфейлите на хората. При това се дават под масата -
сиви пари, за които голяма
част от хората не знаят
за какво ги дават и дали
е законно да им ги искат
Много често, особено в частни болници се дават пари, без това да е регламентирано. Така че при официализирано доплащане социалният ефект за обществото като цяло ще е по-добър. А за тези, които наистина нямат средства да се осигуряват допълнително или да доплащат, трябва да се създаде специален фонд за подпомагане. Както има фонд за енергийни помощи например, да има и фонд за помощи за лечение и той да доплаща вместо социално слабите.
- По каква логика сега касата вменява на населението един вид нерегламентирано доплащане за имплантите?
- Това, което се прави, не е достатъчно обмислено. С 20% се намаляват цените на най-скъпите, като изкуственото сърце, което е единствен шанс за хората в крайна степен на сърдечна недостатъчност, докато чакат трансплантация.
За пациента това означава
да плати разликата от
20%, в пари тя е 30 000 лв.
- сума, непосилна дори хората със средни доходи, докато ако трябва да се доплатят 20% от имплант, който струва 1000 лева, това вече са далеч по-поносимите 200 лв.
- Само за изкуствените сърца ли доплащането е 20 процента?
- По същия начин стои въпросът с транскатетърните клапи за миниинвазивно протезиране. И при тях намалението е с 20 процента.
- Колко е еквивалентът на процентите в левове?
- Пациентът трябва да доплати разликата от 10 хиляди.
Има и друг парадокс , вързан с намалението при механичните клапи. Сега биологичните клапи са по-евтини от механичните, феномен, непознат в света.
- Защо лекарите специалисти и националните консултанти не изтъкнахте тези аргументи още при обсъждането на промените?
- Ето това е проблемът – не сме питани. Медицински специалисти не са участвали в подготовката на документа. Ако това се беше случило, щяхме аргументирано да обясним, че е по-целесъобразно да се намалят с 20 процента по-евтините импланти, а скъпите с до 5 процента – пак не са малко, на 160 хиляди лева изкуствено сърце това ще са 8000 - пак са много, но са почти 4 пъти по-малко от сегашните 30 000.
Парадокс е, че най-високите доплащания ще са основно за лечението на сърдечносъдовите заболявания, от които умират 65-66% от българите. Логиката трябва да е обратната: за да се намали смъртността от водещите за страната заболявания, освен профилактика е важно да се гарантира и достъпно лечение.
- Решението на касата не е закон, при добра воля може в ход да се промени, има ли вероятност за ревизия?
- Принципно винаги има възможност едно решение да се оптимизира. Така, както се задават условията сега, се предпоставят колосални загуби за болниците, защото
няма лекар, който
да остави пациентите му
да умират, ако нямат пари
да доплатят лечението си
Вероятно някои ще използват ситуацията, за да плашат с такъв апокалипсис, но реално намаляването на стойността на имплантите, които касата заплаща, ще е пагубно основно за работещите болници. А това, че болниците са много, че въобще няма регулация на този пазар, е друга тема.
- Тази реплика не може да бъде подмината, ще я обясните ли?
- Ами няма друг такъв бизнес никъде и в никоя сфера. Дали са машинни части, дали чорапи или нещо друго, при започване на дейността нямаш сигурност, че ще продадеш продукцията независимо от нейното качество. А със стъпването
на пазара на здравните
услуги получаваш 100%
гаранция, че те ще ти
се платят независимо
от качеството
Дори да е негоден брак, той се купува. Това е пазарът на здравните услуги у нас. Касата е задължена да сключва договор с всички и да плати всичко, което й се отчете като извършена дейност. Излекуван ли е бил човекът, или след това е приеман 7 пъти в болници, защото не са му помогнали, няма значение, парите си вървят.
Видели ли сте някъде да се плаща за некачествена продукция, за брак? Няма и да видите.
А на пазара на здравни услуги в България е факт. Страхотен бизнес – да знаеш, че всичко, което “произведеш”, ще го продадеш и ще ти бъде платено. Никакъв риск, пълна гаранция за оцеляване. Абсурден бизнес. И като бонус към всичко това не инвестираш да създаваш кадри, а ги взимаш наготово. Моделът е: отваря поредната нова частна болница, обещава тройни заплати и взима готови специалисти. До това води липсата на регулация.
Никъде по света пазарът на медицински услуги не е напълно свободен, той е квазипазар – подчинен на обществено оправдана регулация. Например имаш 100-120 милиона евро и отиваш в Париж да отвориш детска болница, че така ти се иска. Ама не може да стане. Казват ти: Париж няма нужда от твоята услуга, има си достатъчно легла според търсенето, има си и квалифицирани кадри в тази област, но виж, в Лил не са задоволени потребностите, там може.
Докато у нас всеки гараж може да стане кабинет, медицински център. От сгради за автосалони се направиха болници. Никъде няма такова нещо –
безконтролен брой лечебни
заведения за 7 милиона
население върху 110 000
квадратни километра площ
И им се плаща, без да се гледа качеството. Гарантирани приходи само на база преминал брой пациенти.
- Вие сте бивш управител на здравната каса, как си представяте излизането от тупика, в който сме вкарани и пациенти, и лекари?
- Няколко стъпки трябва да се направят възможно най-бързо и много хора знаят кои са те, но понеже са непопулярни, от години се отлагат да останат за мандата на някой друг.
- Кажете ги.
- Първата е да се въведе доплащането и да се спрат всякакви други таксувания под масата, без контрол. Паралелно да се види какви са нуждите от болници по области и на тази база да се приеме
национална здравна карта,
която да спре
безконтролното създаване
на болници с дублиращи
се дейности
А където предлагането е много по-голямо от нуждите, касата да сключва договори избирателно с тези, които предлагат най-добрата услуга на най-добрата цена.
Всичко това може в рамките на 6 месеца да мине през обществено обсъждане. И като се вземат предвид разумни позиции, да се постигне политически консенсус и промените да навлязат в живота.
- Намаляването на покриваните от здравната каса цени на импланти може да се разглежда и като косвено въвеждане на доплащане, каква е разликата?
- В никакъв случай не е едно и също. Както и ще бъде грешка думите ми да се тълкуват като одобрение на действията на касата. НЗОК направи много лошо, че не консултира с медицинските специалисти как може да се постигне допустим компромис, а в последния момент и на тъмно спусна намалението на цените на някои импланти.
Те можеше да бъдат обсъдени много спокойно през декември и болниците да си направят сметката още в началото на годината, а не да бъдат
поставени през април
в заварено положение
да търпят “глоба” поради
предвидливостта си
- По какъв начин са ощетени?
- Нали не мислите, че болниците чакат да дойде пациент, който се нуждае от имплант, и тогава тепърва да търсят и купуват нужното изделие.
Поддържа се предвидим резерв на базата на статистическия опит. И сега сме потърпевши от опита да менажираме процеса - имаме едни закупени на високи цени медицински изделия на склад, които ще използваме в бъдеще при по-ниското заплащане от касата. Т.е. вече сме натрупали загуби. Това можеше да се избегне.
CV
l Носител е на орден “Стара планина – първа степен” за изключителни заслуги в науката и развитието на кардиохирургията в България.
l Национален консултант по кардиохирургия.
l Има специалности по хирургия и по кардиохирургия в Медицинския университет в София и специалност по сърдечносъдова хирургия към Европейския борд по гръдна и сърдечносъдова хирургия. Има и специалност по здравен мениджмънт.
l Специализирал е в САЩ, Германия, Англия. Автор е на 7 дисертации и над 230 научни публикации.