2045 г.: доминират професии, които сега дори не съществуват

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6819631 www.24chasa.bg

Прогнози за следващите 27 години

Решихме да отбележим 27-ата годишнина на “24 часа” и с прогнози - какви ще са животът, светът и България след още 27 години.

В тази поредица на вестника умни хора с въображение и визия за бъдещето прогнозират огромните промени, които ще се случат до 2045 година.

Днес публикуваме предвижданията на икономиста Лъчезар Богданов от “Индъстри уоч” за България през 2045 г.

Какво ще стане, когато нови 2 милиарда започнат ежедневно да ядат пържоли, и защо идва икономика на възрастните хора

Почти точно преди 27 години в България бяха извършени първите стъпки към разбиване на централизираната планова икономика. Сега дебатите за свободно определяне на цени, за свободна търговия през национални граници, за частни болници, банки, пенсионни фондове, авиокомпании, за конкуренция в доставчика на ток изглеждат толкова далечни. Във времето, когато можеш да поръчаш всичко от мобилния си телефон и да летиш на цената на дневна надница до повечето европейски градове само с личната си карта, трудно приемаме за „нормални“ опашките за мляко и месо, бензинът с купони, визите, счетоводство без компютър или двойните цени на хотелите в курорите за българи и чужденци.

Накратко: промяната беше голяма, бърза, неочаквана и надхвърляща и най-смелите прогнози. Същото ли ще се случи в следващите 27 години? Всеки, който смята, че може да нарисува картина на света, и България в него, с през 2045, е арогантен шарлатанин. Историята изобилства с прогнози на умни хора, които се опровергават напълно от развоя на събитията – като започнем от хората, отказали да видят бъдещето на двигателя с вътрешно горене, преминем през тези, надсмяли се над идеята за достъпни персонални компютри и стигнем до онези, които от столетия прогнозират край на работните места и масов глад при всяко технологично откритие или нова машина. От друга страна, документираме непрестанни прогнози за летящи коли, роботи, които перат и готвят, лекарства, които спират стареенето и множество подобни. Без претенция за изграждане на визия за България през следващите три десетилетия, ето няколко промени, които има голяма вероятност да се случат.

Умерено-оптимистичен сценарий е такъв, при който няма катастрофични глобални събития, от една страна, и от друга страна, България запазва политическата и икономическата рамка, която съществува към момента. Накратко, това предполага продължаване и засилване на процеса на икономическо „догонване“, като през 2045 г. България се доближава до богатия Запад, без обаче да е някакъв световен център на инвестиции или технологичен прогрес. Видимите измерения ще са повече магистрали, повече директни полети до повече точки на света, повече чужденци в големите градове и повече концерти, по-малко хора, изпаднали в абсолютна бедност и без достъп до базови комунални услуги и здравеопазване. Какво още ще е различно от сега?

Вгледани в икономиките около нас пропускаме забогатяването, което търговията и пазарните реформи позволиха да се случва в голяма част от света, потънала доскоро в дълбока бедност. Казано иначе, пазарът на храни ще изглежда много различно, когато нови 2 милиарда започнат ежедневно да ядат пържоли и сирена, заменяйки най-базовите от гледна точка на калории продукти. Светът ще преживее нова земеделска технологична революция, с нови победители, но и нови губещи – сред които вероятно ще са производителите на зърнение храни в страни като България. Също така, глобализацията към момента беше неравномерна – силно напреднала при търговията със стоки и информационни услуги, но на практика липсваща там, където изискваше физическа инфраструктура или законодателство. Европа например тепърва ще се „свързва“ – с газопроводи, електропроводи, магистрали, летища, системи за здравеопазване и образование. Не е устойчив модел на енергийни монополи, на национални мрежи, на фрагментирани пазари.

За да се сбъдне този умерено-оптимистичен сценарий, българската икономика ще трябва в идните 27 години да става все по-отворена и непрестанно да привлича нови инвестиции. Забогатяването е следва нарастването на производителността, която пък идва от промяна в структурата на икономиката и натрупването на капитал и знание. Работните места, предполагащи интензивно използване на повтарящ се стандартизиран ръчен труд, ще изчезнат почти напълно – първо в индустрията, постепенно след това в услугите. Държавната администрация няма да остане по-назад и през 2045 г. няма да има гишета за обслужване на клиенти или деловодители. Използването на интегрирани информационни решения ще премахне нуждата от издаване, въвеждане и обработка на документи. И така нататък. Което означава, че работни места, които изискват единствено познание на конкретен процес и старание, ще има много малко – точно както индустриалната революция на 19ти век убива занаятитчиите и квалифицираните работници. Призивите на бизнеса за практично обучение и знания за специфични професии и длъжности звучат на пръв поглед рационални, но ще са разрушителни за младите хора, които трябва да са конкурентноспособни през 2045 г. В този сценарий България ще е икономика със значително по-голям дял на предприятията и хората, занимаващи се с управление на капитал и използване на информация. Развитието на ИТ сектора в последните години трябва да е само началото на създаване на цели продуктови решения за глобалния пазар. Ако сега брандът на търговската верига и инвестицията в локация дава сила на тези пазарни играчи, то в следващите десетилетия силата ще идва от лидерите велектронни услуги, които потребители и бизнес ще ползват. Ако преди хотелите поръчваха платформи за резервации, сега платформите и социалните мрежи създават туристически услуги и правят възможни хотелите.

Но, каквото и да говорим, голяма част от професиите, които ще доминират пазара на труда след три десетилетия, не съществуват днес. Това поставя непреодолима трудност пред образователна система, която се предполага да готви кадри за всяка отделна работна позиция. Изходът е в отказа от това нереалистично и дори вредно очакване от образованието. И не, това не означава да пълен отказ от придобиване на знания и научно любопитство и заменянето им с игри и упражнения за работа в екип, позитивни нагласи или толерантност. Грамотността, способността за абстрактно мислене и изграждане на модели, научният подход към търсене на информация и решения – всичко тези умения, добре развити до 15-16 години, дават основа за учене през целия живот на конкретните актуални знания, търсени от какъвто и да е бизнес. В този контекст, без сериозна реформа сегашните университети в България са обречени на агония и изчезване. Те ще трябва да партнират със световни лидери, за да могат да предложат качествено знание и научни изследвания, защото пазарът за дипломи немиумо ще се свие с промените на пазара на труда.

През 2045 г. България ще има още по-застаряло население. Това не е „криза“, това е новото „нормално“, с което всички трябва да се съобразяваме. По прогнози на НСИ, делът на населението над 60 г. ще нарасне от 28% сега до над 36% през 2045 г. Ще има с около 1 млн. по-малко активните граждани от 25 до 60 г., при нарастване на тези над 60 г. с над 200 хил. Имайки предвид, че младите са и доста по-мобилни, за бъдещите работодатели трябва да е ясно, че няма да могат да градят модел, основан на наемане на младежи при високо текучество – напротив, трябва отсега да тестват дали услугата им може да е конкурентна, ако на работното място е човек над 55 г. , и вероятно с някакво заболяване. Изобщо, „Икономика на възрастните хора“ трябва да е част от политиките и бизнес стратегиите за следващите десетилетия. Още повече, тези възрастни хора ще са по-богати, ще имат повече активи и доходи, и ще са по-важни като електорат от поколенията в предишни десетилетия. Действително, разбирането на българите, че децата са единствен приоритет в харченето – било то за дрехи, играчки или образование, докато за възрастните се отрежда живот в неотоплени остарели жилища, и минимално здравеопазване и грижа, ще се претърпи голяма промяна. На ниво здравна система това ще означава натиск за все повече разходи, от гледна точка на бизнеса – по-голям пазар за медикаменти, нови решения за подобряване на качеството на живот, лични асистенти. Иначе казано, вместо зелени училища, туризмът трябва да се преориентира към лечебни пакети за възрастни. И тъй като цяла Европа е в подобна демографска ситуация, това е и огромна възможност за предлагане на нови продукти и услуги.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Политики срещу лошата демография, не само приказки

    Населението на България може да падне под 6 млн. през 2040 г. Печалният извод e на екип от Института за изследване на населението и човека при БАН. Тенденцията обаче не е от вчера и далеч не е само българска - населението на цяла Европа застарява. Да, повод е за черногледство, но то няма да реши проблема.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,