“24 часа” в епохата на сингулярността

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6823248 www.24chasa.bg

Решихме да отбележим 27-ата годишнина на “24 часа” и с прогнози - какви ще са животът, светът и България след още 27 години.

В тази поредица на вестника умни хора с въображение и визия за бъдещето прогнозират огромните промени, които ще се случат до 2045 година.

Днес публикуваме предвижданията на Валери Найденов.

В очакване на вестникарския месия

Какъв ще бъде “24 часа” след още 27 години ли? Аз съм голям оптимист, защото през 2045 г. вече би трябвало да се е появил дългоочакваният месия – изкуственият свръхинтелект (ИС). Той ще върне на вестниците това, което днешните технологии им откраднаха. И което е най-важното, ще върне вестниците на читателите.

Обяснявам. Проблемите на днешните газети тръгват от факта, че все по-малко хора ги купуват на хартия. Все повече ги четат в интернет, но уви – никой не плаща. Електронният вестник има ниски разходи в сравнение с печатното издание и спокойно може да се издържа от реклама, но пак уви - поне 90 на сто от парите на рекламодателите отиват в джобовете на монополните посредници - интернет компаниите от рода на “Гугъл”, “Фейсбук” и прочее. До производителите на съдържание стигат само жълти стотинки.

На това отгоре съдържанието, което се произвежда от сериозни редакции с по 40-50 грамотни и профилирани репортери, редактори и т. н., много лесно се краде от един-двама неграмотни мушмороци, които умеят да правят “копи-пейст”. Оригинални произведения, като разследвания, интервюта, статии, очерци, фейлетони, се задигат на мига и излизат в десетки, стотици крадливи платформи. В много сайтове 100 на сто от съдържанието е копи-пейст.

С други думи, в момента в интернет положението е като в Либия, Сирия или Ирак – пълен хаос, набези и грабежи, а истинските репортери и редактори са лишени от плодовете на своя труд.

Това е крайно

неизгодно и за

читателя, и за

бизнеса

От една страна, вестникът е принуден да търси нетърговско финансиране, а това се отразява на качеството му. Читателят е недоволен, защото вижда, че това издание не работи за него, а за дадена партия или групировка (нямам предвид винаги обективния “24 часа”).

Бизнесът пък получава едва 5-10 на сто от рекламния ефект, за който плаща. При това така и не му става ясно какъв е ефектът, защото всички знаем, че трафикът на сайтовете често се подправя, купува, фалшифицира.

Уви, обикновеният търговец не може пряко да пласира рекламата си в 1000 интернет сайта едновременно, защото нивото на сложност е непосилно. Това е по силите на световни компании като “Гугъл”, но тя има близо 50 хиляди висококвалифицирани служители в целия свят, обхванати във високоразвита технологична мрежа и огромен портфейл с патенти. Кой може да се конкурира с такъв мастодонт?

Как кой ли? Изкуственият свръхинтелект – ИС. Според световните експерти,

някъде към

2045 г. ще имаме

т. нар. общ

изкуствен

интелект

(ОИИ), т. е. компютърен софтуер, който ще притежава всички атрибути на човешкото мислене, но с много по-мощен капацитет за възпроизводство. Веднъж създаден, този интелект ще започне да се самоусъвършенства с огромна скорост и ще се превърне в свръхинтелект, който безкрайно ще превъзхожда възможностите на човешката мисъл. В сравнение с него човекът ще е това, което днес за нас са охлювите или скакалците.

Тогава само един-единствен компютър с ИС ще може да върши работата на всичките 50 хиляди служители на “Гугъл”. Няма да има никаква нужда от програмисти, защото ИС ще пише каквито си поиска програми за секунди. За нас той ще е нещо като Бог.

Представете си, че сте дребен търговец. Ако днес дадете 1000 лева за интернет реклама, от тях 900 ще останат в джоба на такива като Марк Зукърбърг (основателя на “Фейсбук”). През 2045 г. вашият компютър ще може пряко да пласира рекламата ви и от 1000 лева поне 999 ще попадат в медията, която я публикува. Така тя или ще е 10 пъти повече, или 10 пъти по-евтина. Освен това ще имате абсолютно обективни данни за количеството и качеството на аудиторията с непостижима за днешния ден конкретика. Възможно е самата последователност на сделката да се обърне - първо нечие око поглежда рекламата, ИС го регистрира и превежда дължимата сума – да речем, една стотинка.

Нещо подобно вече е реалност в борсовата търговия, където сделките се правят от компютри за милионни от секундата без никакво участие на човека. Реалност е и при криптовалутите, които са базирани върху блокчейн технологията.

Нищо не пречи да стане реалност и в бизнеса с рекламите. За един свърхинтелект ще е фасулска работа да ви пласира рекламата в 10 хиляди медии едновременно, подбрани по аудитория, територия и акватория.

Само с едно щракване с пръсти свърхинтелектът ще премахне и кражбата на съдържание. Тогава пиратските сайтчета ще пуснат кепенци и ще останат само сериозните производители на информация. От този момент електронните медии вече няма да имат друг изход, освен да работят за своята аудитория. Тогава ще настъпи нещо, което бих нарекъл

“журналистическа

сингулярност”,

т. е. всички сили, които се опитват днес да дърпат медиите към себе си и да присвояват техните функции, ще клекнат и ще наведат глава пред Н. В. Читателя.

Учените наричат “технологична сингулярност” онзи недалечен момент, в който изкуственият свърхинтелект ще завладее света и тогава бъдещето на човечеството ще стане напълно непредсказуемо. Много световни авторитети смятат, че след сингулярността човешката раса ще изчезне напълно. Аз обаче съм оптимист и смятам, че тогава човекът ще стане още по-нужен. За какво да се трудят гениалните машини на бъдещето, когато няма да има кой да консумира техния труд? Какъв ще е смисълът да се прави каквото и да било? Ако го няма това лакомо, ненаситно, тленно и леко глуповато същество, машините сами ще си дръпнат шалтера.

По-вероятно е след “сингулярността” човек да бъде освободен от непосилния монотонен труд, за да се отдаде изцяло на репродуктивните си функции и на потреблението, с което да осмисля съществуването на свърхинтелигентните машини. Тогава ще отделя огромно време за четене на вестници, за да може да политиканства до насита.

Разбира се, вестникът на 2045 г. ще е доста различен от днешния. Човек ще го чете или гледа върху каквото си ще устройство, но според мен днешният компютърен екран също ще изчезне. Дълги години изобретяваха “електронна хартия” и вече я има, но сега пък никой не я ще. Според мен

бъдещето е на

триизмерната

холограма,

която ще изскача от малък проектор – било от пръстен, било от писалка, било от очилата. За читателя на “24 часа” бих препоръчал часовника.

От този часовник ще изскача мултимедиен призрак, в който илюстрациите и заглавията ще говорят, ще танцуват, ще изригват, ще стрелят или ще катастрофират - слагаме си пръста в точката на интереса и попадаме в центъра на събитието, а в същия миг в сметката на вестника влиза още една стотинка за реклама.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко невинна е шегичката с дрифта

    Какво толкова е станало - един невинен като агънце двайсетгодишен младеж показа майсторските си умения зад волана, като дрифтира и въртя гумите на голфа си пред парламента. Малки, дребни подробности са, че дрифтът беше на (санти)метри от десетки, събрани на протест. Един да беше пострадал, щеше да има вълна от коментари,
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,