София Кузева: Стъпвах на пръсти до Невена Коканова, сега поколението е много динамично

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6826348 www.24chasa.bg

Разминах се с главни роли във филми на Николай Волев и Илия Костов, но и това е част от живота

С актрисата София Кузева разговаря Пенчо Ковачев

София Кузева е родена в Смолян. Израства в Хасково в семейството на инж. Маргарита Кузева и актьора Петър Кузев.

Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев и проф. Снежина Танковска.

Още по време на следването си се снима във филма на Иван Андонов “Вчера”. Ролята на Дана я прави много известна и обичана от зрителите.

След дипломирането си през 1989 г. е назначена в трупата на Театър “София”. Снима се във филмите “Ако можеш, забрави”, “Очите плачат различно”, “Разводи, разводи”, “Немирната птица любов” и др.

От 1993 г. е омъжена за актьора Панчо Чернев, сега директор на Българския културен институт в Берлин. Имат дъщеря Криста, която е перспективен фотомодел.

През последните години София Кузева се снима в сериалите “Къде е Маги?” и “Откраднат живот”.

- София, искаш ли да започнем това интервю с виц?

-  Добре.

- Младеж пита девойка: Как се казвате, госпожице? София. И затова ли сте толкова задръстена?

- (Силен смях.)

- При теб, разбира се, няма опасност от задръстване, защото от години живееш в Берлин. Колко станаха всъщност?

- Ами от юни 1993 г. съм там, значи скоро ще станат 25. Дадох се на немците за цял четвърт век. Както казва съпругът ми Панчо, това е моят цял съзнателен живот. Отидох млада, росна там...

- Можеш ли да кажеш като президента Джон Кенеди “Аз съм берлинчанка!”?

- Мога и дори ще го кажа на по-добър немски от него, а не с такъв силен американски акцент. Истината за мен е, че съм една българка, която живее предимно в чужбина. Но съм човек, който се вълнува, чете и гледа всичко родно, независимо от географското си нахождение. Харесвам германската откритост и подреденост, но душата ми е другаде. Показателно е, че денят ми започва с кафе и български новини. (Смее се.)

- А можеш ли да направиш най-общо сравнение между двете столици?

- О, да. Много сравнения мога да направя, ама нужно ли е? Всеки град си има своя чар. София си е един красив европейски град и трябва да му се радваме. И да си харесваме това, което имаме. Такова е моето верую.

- В България си, за да се снимаш в сериала “Откраднат живот”, нали така?

- Да. Факт, който вече мога да споделя, защото в началото нямах право да разказвам и когато ме питаха какво снимам, отговарях - един сериал. Участвам в неговия пети сезон, който е със заглавие “Критична точка”. Действието с моята героиня се развива основно в болницата “Св. Кирил”, както вече зрителите са видели и разбрали. Аз съм отдавнашна позната на доц. Захариев, когото на шега наричам академик Захариев. В ролята е Емил Марков, с когото бяхме в съседни класове във ВИТИЗ, и наистина съм му отдавнашна позната. (Смее се.)

- Кой те покани да снимаш в “Откраднат живот”?

- През лятото

срещнах моя обичан

приятел Любо Нейков

и той ми каза: “Софи, хайде ела да играеш в наша продукция...” Когато ми предложиха ролята, се пошегувах: “Добре, че дойдох, та най-после да има човек на изкуството в този сериал.” Човекът на изкуството съм аз.

- С какво изкуство се занимаваш?

- Музикантка съм - не концертираща, по-скоро отдадена на изкуството. Но и майка, съпруга и приятелка, която, надявам се, да доведе до “критична точка” доц. Захариев в истинския смисъл на думата.

- Какво правиш в болницата?

- Появявам се като стар приятел. Майка съм на млада анестезиоложка, която доцентът познава като дете, но не я е виждал от много години. И аз предлагам тя да постъпи на работа в клиниката... И всичко е много “критично”. (Смее се.)

- В ролята на твоята дъщеря е младата Теодора Кулева? Как се запознахте?

- Много интересно се запознахме двете с Теодора. Когато приех ролята за сериала “Откраднат живот”, от продукцията разбрах, че моя дъщеря ще е младата актриса Теодора Кулева - внучка на Тодор Колев и дъщеря на Албена Колева и Венцислав Кулев.

Сравнително бързо взех решение за този ангажимент и след два дена долетях от Берлин, за да снимам. Не познавах Теодора, а и не бях погледнала в интернет за нея. Та, седя си аз готова за работа, облечена и гримирана на първия ми снимачен ден в помещението за чакащи актьори с едно момиче (буквално момиче).

Двете си казахме кратко “Здрасти” и си започнахме “ръчкането” по телефончетата. В един момент момичето започна разговор с някого и като завърши, аз й казах: “Вече знам коя си и коя роля снимаш!”. Нейният глас и начин на говорене поразително ми напомни за Албена Колева, майка й, с която сме от един випуск във ВИТИЗ. Тя беше студентка в класа на Азарян, а аз на Халачев - випуск '89.

- Разкажи, моля те, нещо за партньорството ви във филма

- Теодора е сладка!

Хем нежно, хем борбено

момиче. Харесвам я!

Снимахме една тежка сцена - драматургически тежка. Така бяхме разположени, че не се гледахме двете, но като че ли бяхме едно, майка и дъщеря. Получи се много истински момент. Двете реално се познаваме от 10 март, а като че ли си се знаем от години.

- Впрочем ти лесно ли се съгласи да участваш в този сериал, или не съвсем?

- Да си призная, бях поканена, както ми казаха от продукцията, за една хубава роля, но имаше написани само три сцени за моята героиня. Щеше ми се образът да е по-задълбочен, да има какво да се играе. Дълго умувах и накрая се доверих - сценаристите написаха още неща, получи се наистина интересна роля.

Трябва непременно да ти разкажа една забавна история. Имах да оправям документи за семейната ни здравна застраховка и често бях в НАП и НЗОК. При поредното ми посещение при четири съвестни дами - администраторки - бях попитана: “Вие не сте ли актриса?”. Аз с обичайния си отговор: “Да, Дана от филма “Вчера”, но след 30 години”, ги хвърлих в страхотна еуфория. Едната си спомни ролята ми в “Къде е Маги?” и за секунди си станахме близки. Даже си направихме селфи. Но когато споменах, че съм в София, за да снимам за “Откраднат живот”, те изпаднаха в тотално умиление. Фенове са на сериала. Ако се наложело да пропуснат някой епизод, си наваксвали и го гледали още същата вечер на запис. Така се почувствах истински поласкана - част съм от нещо много обичано от българина.

- Как е името на твоята героиня?

- Надежда. И виж сега - аз съм София. В сериала “Къде е Маги?” се казвам Вяра, в “Откраднат живот” - Надежда. Очаквам в следващата продукция да съм Любов или Люба.

- Какво е мнението ти за младите актьори?

- Аз дойдох леко притеснена, защото познавах много малко хора от екипа - тук-там някой актьор, оператор или режисьор, с които сме били заедно във ВИТИЗ или сме снимали в сериали заедно. И много непознати. Но вече имам нови приятели - млади творци. Когато моето поколение беше на 20 или дори на 30 години, извървявахме много по-дълъг път, за да достигнем до истинските успехи в работата. Сегашните млади хора бързо се ориентират в обстановката и създават близост, а не дистанция. Докато ние сякаш бяхме поколения на дистанциите - не беше някак модерно да си открит по наше време,

винаги имаше един филтър

на загадъчност...

- Имахте по-голям респект от тогавашните звезди, така ли?

- О, да. Аз съм стъпвала покрай Невена Коканова на пръсти, когато снимахме филма “Вампир”, не знам дали си го гледал...

- Гледал съм го. На режисьора Павел Павлов нали?

- Да. Казаха ми, че няма да има пробни снимки и аз бях много поласкана, когато разбрах, че ще играя Вела, дъщерята на Малама, героинята на Коканова. Животът така се завъртя, че това беше нейната последна роля в киното. Не си позволявах да дишам около нея. И до ден днешен имам огромен пиетет към талантливите хора в нашия бранш, с които се познавам или сме работили заедно. Наскоро моята учителка Мария Стефанов за първи път се появи на сцената на Народния театър след 25 години. Много я обичам и се възхищавам на силата й. Потекоха ми сълзи от благоговение, когато я гледах в спектакъла на Народния театър “Три високи жени”...

- Расте ли талантливо младо поколение?

- Да. От това, което знам и познавам, мога да кажа, че расте много талантливо и проникновено поколение, което за кратко време стига до целта. Ние имахме нужда от повече път, движехме се с темпо, сякаш имахме цялото време на света. Сега е друго, ХХI век, конкуренцията е огромна, животът е динамичен.

- Докато ти беше в София, дъщеря ти Криста пътува в Шанхай. Защо?

- Един ден Криста ми се обади и каза: “Мамо, имам страхотно предложение от една световна рекламна фирма да снимаме в Шанхай!” Досега винаги съм я придружавала, защото имам много свободно време.

Сега обаче съм с този ангажимент в София и за да бъда с нея, трябваше да се върна в Берлин, оттам да летим до Шанхай, да се върнем в Берлин и аз пак да дойда в България, за да продължа снимките. Нямаше да издържа на това темпо, а и исках да съм концентрирана за ролята си. И понеже баща й също е зает и нямаше възможност да пътува с нея, “намаза” гаджето й и отидоха двамата.

- Как се казва нейният приятел?

- Кристофър.

- Кристофър и Криста.

- Точно така им казват приятелите им - Кристофър и Криста. Той подчертава, че е баварец. Повече от година са заедно, разбират се. Учат в един университет, но в различни специалности. Криста учи бизнеспсихология. Тя си го избра с аргумента, че иска да учи нещо конкретно, което да бъде докоснато и пипнато.

- Как се представи Криста в Шанхай?

- По нейните думи - с огромен успех.

От 170 лица

избират нейното

170 европейки, селектирани от различни модни агенции, са заснети от един известен нюйоркски фотограф, който накрая й казал: “Криста, ще работим пак!…” С баща й Панчо сме много щастливи, защото Криста успява да реализира мечтите си. Явно е ярък представител на младото поколение.

- По кой път ти се иска да поеме Криста - на професионален модел или по пътя на родителите си?

- Криста вече върви по нейния си път. Оказа се, че не е важно ние какво искаме. Както казва самата тя: “Докато съм млада и търсена, ще работя каквото ми се иска...” През юни в Германия ще излезе четвъртият филм с нейно участие. Играе млада еврейка. А преди това около Бъдни вечер излезе друг филм, в който тя има малка роля. През февруари пък, в най-гледаното време - 20 часа - по една от немските телевизии беше излъчен криминален филм, в който тя отново участва. Играе украинка, която в един момент бърбори на български език, което за германците е все едно.

Криста е в две агенции - филмова и модна. Но не е манекенка, тя не дефилира, а участва само във фото- и видеореклами. Скоро снима в официалното музикално видео на заглавното парче “18” на нашумялата германска група Die Lochis. Успехът е уникален - за няколко месеца в YouTube клипът е гледан над 1 700 хил. пъти.

- Докато си в София, какво успя да видиш от филмовия и театрален афиш на столицата?

- Суперщастлива съм, защото за кратко време видях доста нови български филми. Гледах едно представление в Сатирата и две в Народния театър. Друг факт е, че мъжът ми Панчо Чернев, като директор на нашия културен институт в Берлин, успява да покаже много от новите български филми. Последните години съм добре информирана. (Смее се.)

- Какво ти е мнението за новите български филми?

- Някои са страхотни и ми харесаха много. Имам си своите малки недоволства, но много роли ме размечтаха...

- С теб се видяхме на премиерата на филма на Николай Волев “Извън пътя”. Искаш ли да го коментираш? 

“Извън пътя”

ми е слабост

Преди две години имахме много дълги разговори с Николай и сега беше суперизненадан, като ме видя на премиерата. Но ми се зарадва.

- Той е имал предвид най-напред теб за главната женска роля? Защо те смени с Аня Пенчева?

- Волев ме покани на разговор и аз специално дойдох от Берлин през един студен февруари. Бяхме заедно с Криста. Пет дни имахме непрестанни срещи и разговори с Николай. Но и двамата не можахме да намерим причини, за да работим заедно. Не бях убедена, той пък прозря, че неговият човек не съм аз. И всичко си дойде на мястото. Разделихме се като приятели.

- Сега, като видя филма, съжаляваш ли, че не направи компромис, за да поемеш ролята?

- Не става дума за компромис! Просто не се случи... И миналата година имах подобен разговор с кинорежисьора Илия Костов за главната женска роля в неговия нов филм “Пътуващо кино”. Ролята е интересна и има база да стане изключително сладка.

Преди години играх подобно “куку” в една австрийска продукция, но публиката в България не ме е виждала в такава светлина. Искаше ми се да стане, но пак не се получи. Имаше много сериозна причина, която ме спря да взема ролята. И с него се разделихме като приятели. Благодарих му, че се е сетил за мен.

Пенчо, много е сложно да си на 2000 км и някой да ти се обади с въпроса: “Ей, искаш ли тази роля?”

Актьорската работа

е любов… химия…

изисква характер, нужно е постоянство, чести срещи и дълги разговори, трябва да се чувстваш добре с някого. Няма как да стане.

- Хареса ли ти играта на Деян Донков, с когото щеше да си партнираш, ако Волев те беше избрал за ролята на съпругата Лидия в “Извън пътя”?

- Деян е уникален. Много го харесвам. Но трябва да си призная, че от всички филми, които гледах, най-много ме впечатли актьорът Велислав Павлов, който изигра главната роля във филма “Вездесъщият”. Това момче прави най-хубавата мъжка роля в съвременното българско кино, според мен. Говоря за филмите, които съм гледала, не изобщо. Но аз съм изгледала повечето от най-новите филми.

- С теб се засякохоме и на прожекцията на документалния филм на Стефан Командарев “Ненужен герой” за събитията в Чехословакия през лятото на 1968 г.

- Да, имах специална покана от продуцента Мартичка Божилова.

- Хареса ли ти филмът?

- Много. И аз й го казах. Главният “виновник” за това е Стефан Командарев, който е уникален режисьор. Голямо майсторство е да накараш обикновени хора да разкрият душите си и да говорят за неща, оставили дълбоки рани в паметта им.

- Какво те вълнува като българка?

- Мое верую е, че е хубаво да се връщаме към историята - било на семейството си, било на народа си. Да не забравяме нашите традиции. Да се познаваме по-добре. Да идентифицираме особеностите си и винаги да намираме за какво да се уважаваме. Но всичко това да не е показно и външно. Сигурна съм, че с познание, духовност и настроение ще успеем още повече.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вярва ли някой, че присъдата по делото “Алабин” е без рушвет

    12 г. след трагедията на централната софийска улица “Алабин”, в която под руините на рухнала сграда загинаха две млади жени, едната от които майка на 3-годишно момиченце, делото приключи на първа инстанция. Решението на съда, че няма виновни, е повече от скандално, то е логичен завършек на отвратителното българско правосъдие. 10 г.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,