София Кузева: Стъпвах на пръсти до Невена Коканова, сега поколението е много динамично

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6826348 www.24chasa.bg

Разминах се с главни роли във филми на Николай Волев и Илия Костов, но и това е част от живота

С актрисата София Кузева разговаря Пенчо Ковачев

София Кузева е родена в Смолян. Израства в Хасково в семейството на инж. Маргарита Кузева и актьора Петър Кузев.

Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев и проф. Снежина Танковска.

Още по време на следването си се снима във филма на Иван Андонов “Вчера”. Ролята на Дана я прави много известна и обичана от зрителите.

След дипломирането си през 1989 г. е назначена в трупата на Театър “София”. Снима се във филмите “Ако можеш, забрави”, “Очите плачат различно”, “Разводи, разводи”, “Немирната птица любов” и др.

От 1993 г. е омъжена за актьора Панчо Чернев, сега директор на Българския културен институт в Берлин. Имат дъщеря Криста, която е перспективен фотомодел.

През последните години София Кузева се снима в сериалите “Къде е Маги?” и “Откраднат живот”.

- София, искаш ли да започнем това интервю с виц?

-  Добре.

- Младеж пита девойка: Как се казвате, госпожице? София. И затова ли сте толкова задръстена?

- (Силен смях.)

- При теб, разбира се, няма опасност от задръстване, защото от години живееш в Берлин. Колко станаха всъщност?

- Ами от юни 1993 г. съм там, значи скоро ще станат 25. Дадох се на немците за цял четвърт век. Както казва съпругът ми Панчо, това е моят цял съзнателен живот. Отидох млада, росна там...

- Можеш ли да кажеш като президента Джон Кенеди “Аз съм берлинчанка!”?

- Мога и дори ще го кажа на по-добър немски от него, а не с такъв силен американски акцент. Истината за мен е, че съм една българка, която живее предимно в чужбина. Но съм човек, който се вълнува, чете и гледа всичко родно, независимо от географското си нахождение. Харесвам германската откритост и подреденост, но душата ми е другаде. Показателно е, че денят ми започва с кафе и български новини. (Смее се.)

- А можеш ли да направиш най-общо сравнение между двете столици?

- О, да. Много сравнения мога да направя, ама нужно ли е? Всеки град си има своя чар. София си е един красив европейски град и трябва да му се радваме. И да си харесваме това, което имаме. Такова е моето верую.

- В България си, за да се снимаш в сериала “Откраднат живот”, нали така?

- Да. Факт, който вече мога да споделя, защото в началото нямах право да разказвам и когато ме питаха какво снимам, отговарях - един сериал. Участвам в неговия пети сезон, който е със заглавие “Критична точка”. Действието с моята героиня се развива основно в болницата “Св. Кирил”, както вече зрителите са видели и разбрали. Аз съм отдавнашна позната на доц. Захариев, когото на шега наричам академик Захариев. В ролята е Емил Марков, с когото бяхме в съседни класове във ВИТИЗ, и наистина съм му отдавнашна позната. (Смее се.)

- Кой те покани да снимаш в “Откраднат живот”?

- През лятото

срещнах моя обичан

приятел Любо Нейков

и той ми каза: “Софи, хайде ела да играеш в наша продукция...” Когато ми предложиха ролята, се пошегувах: “Добре, че дойдох, та най-после да има човек на изкуството в този сериал.” Човекът на изкуството съм аз.

- С какво изкуство се занимаваш?

- Музикантка съм - не концертираща, по-скоро отдадена на изкуството. Но и майка, съпруга и приятелка, която, надявам се, да доведе до “критична точка” доц. Захариев в истинския смисъл на думата.

- Какво правиш в болницата?

- Появявам се като стар приятел. Майка съм на млада анестезиоложка, която доцентът познава като дете, но не я е виждал от много години. И аз предлагам тя да постъпи на работа в клиниката... И всичко е много “критично”. (Смее се.)

- В ролята на твоята дъщеря е младата Теодора Кулева? Как се запознахте?

- Много интересно се запознахме двете с Теодора. Когато приех ролята за сериала “Откраднат живот”, от продукцията разбрах, че моя дъщеря ще е младата актриса Теодора Кулева - внучка на Тодор Колев и дъщеря на Албена Колева и Венцислав Кулев.

Сравнително бързо взех решение за този ангажимент и след два дена долетях от Берлин, за да снимам. Не познавах Теодора, а и не бях погледнала в интернет за нея. Та, седя си аз готова за работа, облечена и гримирана на първия ми снимачен ден в помещението за чакащи актьори с едно момиче (буквално момиче).

Двете си казахме кратко “Здрасти” и си започнахме “ръчкането” по телефончетата. В един момент момичето започна разговор с някого и като завърши, аз й казах: “Вече знам коя си и коя роля снимаш!”. Нейният глас и начин на говорене поразително ми напомни за Албена Колева, майка й, с която сме от един випуск във ВИТИЗ. Тя беше студентка в класа на Азарян, а аз на Халачев - випуск '89.

- Разкажи, моля те, нещо за партньорството ви във филма

- Теодора е сладка!

Хем нежно, хем борбено

момиче. Харесвам я!

Снимахме една тежка сцена - драматургически тежка. Така бяхме разположени, че не се гледахме двете, но като че ли бяхме едно, майка и дъщеря. Получи се много истински момент. Двете реално се познаваме от 10 март, а като че ли си се знаем от години.

- Впрочем ти лесно ли се съгласи да участваш в този сериал, или не съвсем?

- Да си призная, бях поканена, както ми казаха от продукцията, за една хубава роля, но имаше написани само три сцени за моята героиня. Щеше ми се образът да е по-задълбочен, да има какво да се играе. Дълго умувах и накрая се доверих - сценаристите написаха още неща, получи се наистина интересна роля.

Трябва непременно да ти разкажа една забавна история. Имах да оправям документи за семейната ни здравна застраховка и често бях в НАП и НЗОК. При поредното ми посещение при четири съвестни дами - администраторки - бях попитана: “Вие не сте ли актриса?”. Аз с обичайния си отговор: “Да, Дана от филма “Вчера”, но след 30 години”, ги хвърлих в страхотна еуфория. Едната си спомни ролята ми в “Къде е Маги?” и за секунди си станахме близки. Даже си направихме селфи. Но когато споменах, че съм в София, за да снимам за “Откраднат живот”, те изпаднаха в тотално умиление. Фенове са на сериала. Ако се наложело да пропуснат някой епизод, си наваксвали и го гледали още същата вечер на запис. Така се почувствах истински поласкана - част съм от нещо много обичано от българина.

- Как е името на твоята героиня?

- Надежда. И виж сега - аз съм София. В сериала “Къде е Маги?” се казвам Вяра, в “Откраднат живот” - Надежда. Очаквам в следващата продукция да съм Любов или Люба.

- Какво е мнението ти за младите актьори?

- Аз дойдох леко притеснена, защото познавах много малко хора от екипа - тук-там някой актьор, оператор или режисьор, с които сме били заедно във ВИТИЗ или сме снимали в сериали заедно. И много непознати. Но вече имам нови приятели - млади творци. Когато моето поколение беше на 20 или дори на 30 години, извървявахме много по-дълъг път, за да достигнем до истинските успехи в работата. Сегашните млади хора бързо се ориентират в обстановката и създават близост, а не дистанция. Докато ние сякаш бяхме поколения на дистанциите - не беше някак модерно да си открит по наше време,

винаги имаше един филтър

на загадъчност...

- Имахте по-голям респект от тогавашните звезди, така ли?

- О, да. Аз съм стъпвала покрай Невена Коканова на пръсти, когато снимахме филма “Вампир”, не знам дали си го гледал...

- Гледал съм го. На режисьора Павел Павлов нали?

- Да. Казаха ми, че няма да има пробни снимки и аз бях много поласкана, когато разбрах, че ще играя Вела, дъщерята на Малама, героинята на Коканова. Животът така се завъртя, че това беше нейната последна роля в киното. Не си позволявах да дишам около нея. И до ден днешен имам огромен пиетет към талантливите хора в нашия бранш, с които се познавам или сме работили заедно. Наскоро моята учителка Мария Стефанов за първи път се появи на сцената на Народния театър след 25 години. Много я обичам и се възхищавам на силата й. Потекоха ми сълзи от благоговение, когато я гледах в спектакъла на Народния театър “Три високи жени”...

- Расте ли талантливо младо поколение?

- Да. От това, което знам и познавам, мога да кажа, че расте много талантливо и проникновено поколение, което за кратко време стига до целта. Ние имахме нужда от повече път, движехме се с темпо, сякаш имахме цялото време на света. Сега е друго, ХХI век, конкуренцията е огромна, животът е динамичен.

- Докато ти беше в София, дъщеря ти Криста пътува в Шанхай. Защо?

- Един ден Криста ми се обади и каза: “Мамо, имам страхотно предложение от една световна рекламна фирма да снимаме в Шанхай!” Досега винаги съм я придружавала, защото имам много свободно време.

Сега обаче съм с този ангажимент в София и за да бъда с нея, трябваше да се върна в Берлин, оттам да летим до Шанхай, да се върнем в Берлин и аз пак да дойда в България, за да продължа снимките. Нямаше да издържа на това темпо, а и исках да съм концентрирана за ролята си. И понеже баща й също е зает и нямаше възможност да пътува с нея, “намаза” гаджето й и отидоха двамата.

- Как се казва нейният приятел?

- Кристофър.

- Кристофър и Криста.

- Точно така им казват приятелите им - Кристофър и Криста. Той подчертава, че е баварец. Повече от година са заедно, разбират се. Учат в един университет, но в различни специалности. Криста учи бизнеспсихология. Тя си го избра с аргумента, че иска да учи нещо конкретно, което да бъде докоснато и пипнато.

- Как се представи Криста в Шанхай?

- По нейните думи - с огромен успех.

От 170 лица

избират нейното

170 европейки, селектирани от различни модни агенции, са заснети от един известен нюйоркски фотограф, който накрая й казал: “Криста, ще работим пак!…” С баща й Панчо сме много щастливи, защото Криста успява да реализира мечтите си. Явно е ярък представител на младото поколение.

- По кой път ти се иска да поеме Криста - на професионален модел или по пътя на родителите си?

- Криста вече върви по нейния си път. Оказа се, че не е важно ние какво искаме. Както казва самата тя: “Докато съм млада и търсена, ще работя каквото ми се иска...” През юни в Германия ще излезе четвъртият филм с нейно участие. Играе млада еврейка. А преди това около Бъдни вечер излезе друг филм, в който тя има малка роля. През февруари пък, в най-гледаното време - 20 часа - по една от немските телевизии беше излъчен криминален филм, в който тя отново участва. Играе украинка, която в един момент бърбори на български език, което за германците е все едно.

Криста е в две агенции - филмова и модна. Но не е манекенка, тя не дефилира, а участва само във фото- и видеореклами. Скоро снима в официалното музикално видео на заглавното парче “18” на нашумялата германска група Die Lochis. Успехът е уникален - за няколко месеца в YouTube клипът е гледан над 1 700 хил. пъти.

- Докато си в София, какво успя да видиш от филмовия и театрален афиш на столицата?

- Суперщастлива съм, защото за кратко време видях доста нови български филми. Гледах едно представление в Сатирата и две в Народния театър. Друг факт е, че мъжът ми Панчо Чернев, като директор на нашия културен институт в Берлин, успява да покаже много от новите български филми. Последните години съм добре информирана. (Смее се.)

- Какво ти е мнението за новите български филми?

- Някои са страхотни и ми харесаха много. Имам си своите малки недоволства, но много роли ме размечтаха...

- С теб се видяхме на премиерата на филма на Николай Волев “Извън пътя”. Искаш ли да го коментираш? 

“Извън пътя”

ми е слабост

Преди две години имахме много дълги разговори с Николай и сега беше суперизненадан, като ме видя на премиерата. Но ми се зарадва.

- Той е имал предвид най-напред теб за главната женска роля? Защо те смени с Аня Пенчева?

- Волев ме покани на разговор и аз специално дойдох от Берлин през един студен февруари. Бяхме заедно с Криста. Пет дни имахме непрестанни срещи и разговори с Николай. Но и двамата не можахме да намерим причини, за да работим заедно. Не бях убедена, той пък прозря, че неговият човек не съм аз. И всичко си дойде на мястото. Разделихме се като приятели.

- Сега, като видя филма, съжаляваш ли, че не направи компромис, за да поемеш ролята?

- Не става дума за компромис! Просто не се случи... И миналата година имах подобен разговор с кинорежисьора Илия Костов за главната женска роля в неговия нов филм “Пътуващо кино”. Ролята е интересна и има база да стане изключително сладка.

Преди години играх подобно “куку” в една австрийска продукция, но публиката в България не ме е виждала в такава светлина. Искаше ми се да стане, но пак не се получи. Имаше много сериозна причина, която ме спря да взема ролята. И с него се разделихме като приятели. Благодарих му, че се е сетил за мен.

Пенчо, много е сложно да си на 2000 км и някой да ти се обади с въпроса: “Ей, искаш ли тази роля?”

Актьорската работа

е любов… химия…

изисква характер, нужно е постоянство, чести срещи и дълги разговори, трябва да се чувстваш добре с някого. Няма как да стане.

- Хареса ли ти играта на Деян Донков, с когото щеше да си партнираш, ако Волев те беше избрал за ролята на съпругата Лидия в “Извън пътя”?

- Деян е уникален. Много го харесвам. Но трябва да си призная, че от всички филми, които гледах, най-много ме впечатли актьорът Велислав Павлов, който изигра главната роля във филма “Вездесъщият”. Това момче прави най-хубавата мъжка роля в съвременното българско кино, според мен. Говоря за филмите, които съм гледала, не изобщо. Но аз съм изгледала повечето от най-новите филми.

- С теб се засякохоме и на прожекцията на документалния филм на Стефан Командарев “Ненужен герой” за събитията в Чехословакия през лятото на 1968 г.

- Да, имах специална покана от продуцента Мартичка Божилова.

- Хареса ли ти филмът?

- Много. И аз й го казах. Главният “виновник” за това е Стефан Командарев, който е уникален режисьор. Голямо майсторство е да накараш обикновени хора да разкрият душите си и да говорят за неща, оставили дълбоки рани в паметта им.

- Какво те вълнува като българка?

- Мое верую е, че е хубаво да се връщаме към историята - било на семейството си, било на народа си. Да не забравяме нашите традиции. Да се познаваме по-добре. Да идентифицираме особеностите си и винаги да намираме за какво да се уважаваме. Но всичко това да не е показно и външно. Сигурна съм, че с познание, духовност и настроение ще успеем още повече.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,