От една страна, Реджеп Тайип Ердоган ще изиграе твърдия си коз на непоколебимост относно двамата гръцки военнослужещи, а от друга, той ще заложи на крайната си реторика, но без да прибягва към по-нататъшни войнстващи действия.
Оценките, които правят международни коментари и политически анализатори са единодушни, че следващите два месеца до изборите в Турция ще са един много труден период за Гърция, през който няма да има опасни фази, пише В. Канелис от Нюз.ин, цитиран от БТА.
Всъщност те изтъкват, че трудно турското правителство ще рискува да отиде на "горещ" инцидент с Гърция в Егейско море, защото не знае, до къде може да стигне една такава ситуация.
Това, което Ердоган иска е, да постигне "чиста" победа на изборите на 24 юни. А една такава победа ще го направи пълен господар, така че да може с лекота да планира своите действия, свързани с ревизия на конституцията.
Колкото до Гърция и Кипър, Ердоган ще се движи по опънато въже, но ще се въздържа от действия, които биха скъсали въжето.
До изборите турският лидер ще се придържа към поведение, избягващо военен конфликт с Гърция, но в същото време той и неговото обкръжение ще запазят своя провокативен стил.
Директорът на гръцкия институт за международни анализи Константинос Филис смята, че дори и при такова поведение Ердоган трудно би рискувал да прибегне до някаква "гореща ситуация" в Егейско море. Според него причините за това са следните:
Една от тях е, че резултатът от такова начинание е изключително несигурен, за да бъде поет подобен риск. Намесата на Турция в Сирия може да придобие негативен обрат във всеки момент /особено с въвличането на Тел Авив в конфликта/.
В същото време гръцката възпираща мощ остава висока, но дебне опасност от провокиране на допълнителни усложнения със Запада. Тези параметри със сигурност се отчитат от турското ръководство.
Същевременно, както пише в книгата си Константинос Филис, "Турция, ислямът, Ердоган", турският президент предпочита мира с Гърция, но при поставените от него условия.
Според Ердоган каквито и компромиси да бъдат предприети, в тях доминиращо ще е не международното право, а съотношението на силите. По този начин Ердоган иска да въвлече Гърция в едно договаряне /с надеждата, че в дневния ред на това договаряне ще фигурират и вече по-настойчивите турски претенции/, а не нещата да се тласкат към война с непредвидим край.
От друга страна, Ердоган методично насажда една притесняваща гръцката страна среда със заплахи, контролирани напрежения, системни оспорвания на гръцкия суверенитет, увеличаване и намаляване на бежанските и миграционните потоци, като целта на всички тези действия е Атина да се превърне в заложник, така че тя да стане по-сговорчива, по-дисциплинирана /там, където е необходимо/ и без особени възражения.
Иначе казано, ние ще преживеем едно контролирано предизвикателство, като в него Ердоган ще държи "своя" коз в ръкава си и ще използва като лост за оказване на натиск двамата гръцки военнослужещи, държани в затвора в град Одрин.
От друга страна, Гърция не бива да забравя нещо много основно. А то е, че колкото и властта на Ердоган да изглежда непоколебима, крайна, провокативна, заплашителна за Гърция, толкова през тези 15 години на господстване на "султана" не е имало сериозни инциденти. Това бе една контролирана връзка между съседи с вековна мнителност и нищо повече.
И както казват добре запознатите със ситуацията в Турция, противниците на Ердоган са много по-крайни, тъй като упрекват турския президент в колебливост, както и за това, че все още не е нахлул на някои гръцки острови. "Сивата вълчица" Акшенер (лидерката на турската "Добра партия", която произхожда от националистическите среди, бел. ред.), например, се характеризира с особено крайни и агресивни виждания.
Та ако някои вярват, че за Ердоган изборите ще са една разходка за него, то трябва да преразгледат това свое усещане и да очакват по-твърди изявления, които да мобилизират и консолидират турския народ. Изследване на опозиционния в."Сьоджу" показва, че очакванията са на тези избори за Ердоган да гласуват 45,6 на сто, а за Акшенер - 41,8 на сто /на евентуален балотаж от изборите, бел.ред./. Голяма част от анкетираните обаче /48,6 на сто/ сочат икономиката като най-голям проблем на Турция.