Как се промени младежкият труд само за няколко десетилетия
Невероятно е каква драматична промяна е преживяло понятието за младежки труд само за едно поколение. От онези облечени в сини дочени костюми бригадири, събрани уж доброволно, но всъщност задължително за безвъзмездна работа под мотото “Строим за родината”, до днешните отракани бенефициенти на студентската програма Work&Travel, които се надпреварват за по-добре почасово платена лятна бригада в САЩ.
Вероятно всяка база за сравнение би се изпарила напълно, ако се върнем назад във времето, когато е поставено началото на бригадирското движение в България. През 1946 г. в последните месеци на монархията отечественофронтовската власт
използва най-брутално
самоотвержените
усилия на хиляди
млади хора,
за да бъде прокопан шосейният път през Хаинбоаз, станал известен като Прохода на републиката. През следващите години под символа на червения факел десетки хиляди младежи и девойки строят пътища, железопътни линии, далекопроводи, язовири, заводи... А на една гола поляна дори изниква цял град, съграден от бригадата “Млада гвардия” и наречен Димитровград.
Свири, хармонико, свири!
Звучи ти, песен млада!
На път потегля във зори
младежката бригада.
През 50-те години на миналия век рефрени като този се превръщат в химни на бригадирското движение. По-късно партийното ръководство на страната поръчва още подобни бойки напеви, които, възпявайки ентусиазма на младите работници, да бъдат и вдъхновение за нови безплатни трудови подвизи. Така се появяват “Елате, хиляди младежи” и “Пред нас са блеснали житата”.
Бригадирското движение има и своя популярен бард - Пеньо Пенев. Но и най-пламенните произведения от творчеството на Поета с ватенката не могат да спасят това, в което се превръща “доброволният” младежки труд в България през последните години на социализма. Безсмислена симулация на работа, срещу която се полага също толкова формално заплащане.
Като цяло летните бригади се ползваха с добра слава сред младежта единствено поради факта, че бяха удобен терен, на който комсомолците и комсомолките да излязат извън теоретичните познания, които даваше сексбиблията “Мъжът и жената интимно”, и да направят
първи практични
стъпки в чудния свят
на междуполовите
отношения
Мотото “Строим за родината” на шега бе трансформирано в “Стоим за родината”, но много правдиво обрисуваше ситуацията с бригадирското движение, където кибиченето бе основно занимание, а за ударник в труда се смяташе този, който в рамките на една бригада бе “изработил” най-много другарки.
Сега летата на хиляди български студенти са заети с истински, пълноценен труд, за който е предвидено и съответното заплащане. Програмата за работа и пътуване стимулира тези младежи да излязат на реалния пазар на труда, да спечелят честно пари, които да изхарчат така, както сами решат за най-добре, да пътуват, да пазаруват, да се срещат и общуват с нови хора, да бъдат самостоятелни. Въобще да се оправят сами в живота, работейки.
Една от най-популярните дестинации за студентски бригади в Америка днес е Провинстаун, Масачузетс. Това е градът, в който Форест Гъмп (героят от романа на Уинстън Грум) свири на хармоника. Питаун, както е по-известен сред българските студенти, има няколко хиляди жители, но през летните месеци е съсредоточие на огромен брой туристи. Писателят Майкъл Кънингам го описва като място, където “хората, които живеят неконвенционално, наброяват повече от тези, които живеят според общоприетите разбирания за дом, брак, почтена работа и биологични деца”.
Мъртъл Бийч, Южна Каролина, е другото предпочитано място за работа от българските студенти. То също е туристически център, макар и за по-конвенционална публика, както тактично би се изразил Кънингам.
Прави впечатление, че Източното крайбрежие на САЩ като че ли е по-предпочитано от българските младежи по програмата Work&Travel. От другата страна на Америка първенство в това отношение май държи щатът Калифорния. Въпреки че през последните години Аляска е все по-желана дестинация за временна лятна работа.
Дали сега е по-добре отпреди? Със сигурност! В случай че не сте на това мнение, вероятно сте остарели безвъзвратно. Ако не ми вярвате, питайте младите.