Храната ни е по-скъпа и по-скапана, но това е напълно заслужено

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6832560 www.24chasa.bg

Тази седмица вече стана на 1000 процента сигурно, че в България ядем по-некачествени, по-скъпи и по-малограмажни храни от една и съща марка от братята ни в Европейския съюз.

Ние отдавна си знаехме, че братството ни със "западняците" в съюза не е съвсем по братски, но вече от устата на министър Порожанов съвсем официално се разбра, че въпреки периодичните скандали и заканите с половин уста на Европейската комисия в Западна Европа гледат на нас като на трета категория хора.

Разликата в някои цени надхвърля 160 процента, без да броим ДДС-то. Минимумът, с който ни удрят в етикета, е 40 процента. Това, че на най-бедните в Европа продават най-скъпо, разбира се, е много обидно. Но като видиш изследването и на съдържанието (или по-скоро липсата на съдържание) на умишлено оскъпените за нас продукти, вече няма как да не се чувстваш като чернокож герой от "Чичо Томовата колиба".

Този роман на Хариет Бичър Стоу от далечната 1852 г. разказва за живота на робите в Съединените щати. Написан така прочувствено, че създава силно напрежение, довело до гражданската война в Америка, която пък стартира бавния път към реалната отмяна на робството там.

За зла участ в наше време няма кой да напише роман в наша защита и затова, след като ни сложат скъп етикет, производителите ни пробутват и скапан продукт, който на всичкото отгоре се оказва и с по-малък грамаж от същата опаковка за колегите ни европейци от по-западната част на континента.

Да, вярно е, никой не ни бие с камшик, не ни оковават във вериги и не ни карат да берем памук безплатно, но като погледнеш реално, през XXI век в сърцето на Стария континент, на една крачка североизточно от люлката на демокрацията Гърция - това си е едно чиста проба хранително робство.

То обаче си е напълно заслужено. И сега ще ви обясня защо.

Нека първо да обърнем внимание, че фирмите, марките, които се държат като робовладелци с нас, идват основно от държави в Западна Европа. Обикновено, като ги попитат - Абе вие защо така продавате на българите скъпи боклуци?, и те отговарят, че такава била спецификата на нашия пазар.

Такива били вкусовете в този географски регион. И затова в сока ни има 5% портокал, при 12 за Италия и 30 за Германия. И разбира се, цената е с 50 процента нагоре, а сокът ни е направен от много по-вредния глюкозо-фруктозен сироп, а техният - от захар.

Излиза, че ние, българите, имаме вкус към високите цени, занижения грамаж и към вредните съставки. Но просто никога не сме осъзнавали тази наша географско-демографска особеност.

Сигурен съм, че с робите от "Чичо Томовата колиба" преди два века може и да са се държали много по-жестоко, но не и със същата доза краен цинизъм, която прилагат спрямо българите днес.

Като оставим обаче емоциите настрана, всеки производител може да опитва да продава скапан продукт на висока цена и да се държи арогантно. Въпросът е дали това ще му бъде позволено.

И тук идва големият проблем - държавата се държи с тях като с инвеститори клас ААА, а хората са неинформирани и продължават да купуват продуктите им.

Едно друго изследване, също от тази седмица, хвърля светлина върху причините за всичко това. Българите хем се чувстват прецакани и нещастни, хем вярват, че успехът идва винаги "с връзки", "с късмет", но не и с "работа" и "добро образование". Очевидно е, те чакат някой да им решава проблемите и си обясняват всеки неуспех с външни фактори.

При тази вече генетична инертност и нежелание да се сблъскаш директно с проблемите, да поведеш сам битка, как да успееш? Как да не ти продават скапана, скъпа храна, ударена в грамажа? Оказва се, в почти цяла Източна Европа контролът върху храните е в ръцете на потребителски организации, а не на държавата, както е у нас.

Сфирмите, които ни прецакват, няма смисъл да се води директна война. Трябва обаче да се направят две неща. Държавата да намери начин публично до обяви имената на некоректните, а хората да спрат да купуват техните продукти.

Тук обаче влизаме в друг омагьосан кръг. Защото, докато има хипермаркети, които продават сирене за 1 лев, за каква качествена храна говорим? А българинът масово купува този алхимичен продукт, защото е беден. В Западна Европа отделят за храна 20 процента от доходите си, а в България - над 50.

Затова трябва да е ясно, че промяната няма как да стане от днес за утре. Но първата крачка е колкото може повече хора да бъдат информирани какво има в сиренето за 1 лев и как любимата вафла във Франция е по-евтина и с повече шоколад.

Бойкотът на некачествените храни и бавният път към качествените локални продукти ще доведат до промяна. Ще е по-скъпо, но по-скъпото в този случай означава повече здраве.

Иначе никога няма да излезем от Чичо Томовата колиба.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,