Десетилетия се ползват руски шрифтове за българския език, време е това да се промени
В спора за името на Македония стоим по-близо до Скопие, отколкото до Атина
Българският език е символ на нацията наред със знамето, герба и химна. Затова трябва да има закон за него
- Доц. Михов, защо написахте Закон за българския език и вярвате ли, че ще бъде приет - през годините различни партии опитваха, но така и не се стигна до приемането му?
- В предходното Народно събрание имаше няколко опита. Законопроектът, който сега сме подготвили от “Обединени патриоти”, ляга върху основата на законопроект на партия “Атака” от 2011 г., който беше приет на първо четене, но не успя да стигне до второ. Ние го развихме и обогатихме идеите в него. Ще го внесем до седмица.
Целта му е българският език да се утвърди като основа за националната идентичност на българите както в страната, така и навън. И да регламентира обществената роля на езика в различни сфери.
Новото е главата за
българския език
в дигиталното
пространство -
определят се
правила за
използването му
в интернет
Нещо, което ни беше подсказано в обществените обсъждания, бе въпросът за българската азбука и шрифтове. Те несъмнено са национална ценност и трябва да бъдат съхранени както в писмения език, така и в дигитална среда. И това ще се опитаме да постигнем с новия законопроект.
- Какъв е проблемът с шрифтовете?
- Българските шрифтове, които са дело на български графици и художници, се различават от ползваната много често и дълго време руска форма на кирилица. Разликата в тези две системи е видът на малките и главните букви.
В руската
система малките
букви са умалена
форма на
главните. Докато
в българската
имат свое
специфично
изписване
- Една от промените предвижда есемесите от мобилни оператори да бъдат изпращани на кирилица. Ще поскъпне ли цената им - нали тези на кирилица са по-дълги и често се таксуват като две съобщения? Как ще го организирате технически и водени ли са вече разговори с мобилните оператори?
- Миналата година проведохме обществено обсъждане в парламента на този проблем. Той се оказва технически и организационен.
Има ясни механизми, по които може да се разреши проблемът.
Световната система за кодиране на сигналите в мобилните услуги позволява на държавите да решат проблемите, свързани със специфичните символи в тяхната азбука, така че те да бъдат разпознавани, както останалите символи от латиницата.
Броят на различните символи между българската азбука и латиницата не е толкова голям. Решение има.
Телекомите
могат да се
адаптират бързо Дори само от общественото обсъждане на този проблем, може би случайно, а може би с цел един от мобилните доставчици започна да изпраща съобщенията си, изписани на кирилица, от миналата година.
- А какво ще прави Съветът за българския език, създаването на който се предвижда в закона?
- Съветът най-общо може да бъде оприличен на Съвета за електронни медии. Той ще наблюдава прилагането и спазването на този закон. Периодично ще налага на Института по български език към БАН формулирането и нормативното регламентиране на книжовните норми на езика.
И сега институтът има това законово право. Речниците и граматиките, издавани от него, се възприемат като нормативно определящи българския книжовен език. Съветът и институтът ще работят заедно по отношение на определянето на книжовните норми.
- Ще се улесни ли използването на сайтовете на институциите, ако домейните им вече се изписват на кирилица?
- Технологиите вървят изключително бързо - само преди няколко години се спореше дали кирилицата има бъдеще в дигиталния свят и дали не е по-добре да се откажем от нея. А днес технологиите елиминират основанията за такъв дебат. Основните обвинения, че сайтовете, написани на кирилица, няма да бъдат опознаваеми в дигиталното пространство, ще загубят основание.
- Промяната ще обхване домейните на всички институции - от общински до държавни?
- Това рано или късно трябваше да се случи. Изисква го както традицията, така и националната идентичност на българските общински и държавни институции. Така както знамето, химнът и гербът са символи на нацията, така е и българската азбука.
- С новия закон за българския език правите промени и в този за радио и телевизия - в медиите да се популяризират книжовният език с предавания, рубрики. Как ще ги накарате да го правят?
- Това преди всичко е функция на обществените медии, но трябва
да бъде вменено
като задължение
и на частните.
Чрез СЕМ ще
трябва да се
оказва надзор Този вид предавания няма да накърнят рейтинга и престижа на съответната медия - напротив, ще привлекат публика с интерес в усвояването и правилното използване на българския език. Това в никакъв случай не трябва да се приема като цензура, а като насърчаване за работа в обществена полза.
- Вярвате ли, че скоро Гърция и Македония ще постигнат компромис за името, и има ли роля България в този процес?
- Вярвам, че Република Македония ще върви по своя път въпреки трудностите. Умерен оптимист съм в тази посока. Има международни фактори, които не искат Македония и България да бъдат в една обща икономическа, политическа и отбранителна система. Много са силите, които имат интерес между двете държави да тлее напрежение и гражданите им да бъдат разделени. Включително и в Гърция политически и обществени фактори възприемат това като заплаха за националните ѝ интереси.
За България е ясно, че решение на този спор трябва да се постигне. Но ние по-скоро стоим по-близо до страната на Скопие, отколкото на Атина. България не трябва да бъде обвинявана, че играе ролята на фактор, оказващ натиск върху Македония. Важното е да се постигне бързо разбирателство, за да се реализира пътят към една обща отбранителна система в рамките на НАТО и ЕС.
- Може ли да сме арбитър?
- България не трябва да бъде арбитър, а силата, която ще подкрепя постигането на взаимноприемливо решение. Тя трябва да следва собствените си интереси и
да води
Македония
по пътя на
интеграцията
в НАТО
- Това, че наскоро за първи път БПЦ даде благодатния огън на Македония, стъпка ли е бе към признаването на Охридската епископия?
- България и българската църква ясно застъпват тезата, че корените на православната църква в Македония са всъщност корените на българската православна църква от епохата на Средновековието и Възраждането. Именно Охридската епископия е историческата основа на съвременната църква в Македония и приемник на Българската патриаршия от времето на Първото българско царство. От хора в Македония често съм чувал: “Една църква имаме, една вяра” - нещо, което изразява и мнението на българските граждани. Даването на благодатния огън е не просто символика между двете църкви, а израз на разбирането за единна духовна и национална общност.
ВИЗИТКА:
Роден на 4 май 1961 г. в Стара Загора
Историк, доц. д-р във Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”
Член на Съюза на учените в България и Македонски научен институт – София
Зам.-председател на ВМРО-БНД
Народен представител в 43-ото и 44-ото НС
Зам.-председател на парламентарната комисия по образование и наука
Член на комисията по отбрана
Автор на две книги и множество научни публикации