Хлапетата с дефицит на внимание в Европа рязко се увеличават

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6836636 www.24chasa.bg

Едни обявяват такива деца за пропаднали, други виждат в тях бъдеще

Тънка е границата между буйното и хиперактивното дете. Затова и за да се диагностицира правилно този синдром, трябва мнение от няколко специалисти.

Какъв портрет на хиперактивното дете рисува практиката?

Още първия ден от влизането в детската градина 3-годишно дете не е в състояние да стои на едно място, постоянно търси нещо, с което да се занимава, взема играчка от ръцете на друго дете, а когато то си я връща, крещи и го удря.

Втори пример. Преди да опознае когото и да било в първия ден на учебната година, първокласничка грубо се отнася към съучениците и учителката си. В час не внимава, разсейва се и трудно може да обясни каквото и да било от урока. Пречи на всички около себе си, където и да бъде преместена.

По-консервативни хора биха нарекли такова поведение възмутително и грубо, просташко и невъзпитано. По-либерално настроени обаче биха нарекли подобни грубост и разсеяност, надминаващи обичайните за тази възраст, за преодолимо и лечимо отклонение, което може да наречем и хиперактивност.

Консерваторите обявяват такива деца за пропаднали, неблагонадеждни, нискочели, невъзпитани. Други обаче виждат в тях творчески потенциал, оригиналност, смелост, изобретателност, находчивост, бъдеще.

Ако погледнем на проблема хиперактивност откъм социален произход, може да се окаже, че дете от интелигентно семейство с добро финансово положение и култура, но в което двамата родители са заети от сутрин до вечер с кариерите си, отглежда лишено от родителско внимание самотно и хиперактивно дете. То е по-нещастно и обременено от дете на средноинтелигентни родители, които обаче имат време за него и му го посвещават с любов и грижа.

Впрочем има и много високоинтелигентни и образовани хора, които пък се взират прекалено много в децата си и виждат в тях неща, които изобщо не съществуват.

Какво се случва с хиперактивните деца, когато станат възрастни?

Негативната версия е, че сред тях често се срещат поведенчески и тревожни разстройства, заболявания на настроението, обучителни затруднения, тикове. В юношеството и зряла възраст най-често съпътстващи са депресия, злоупотреба с алкохол и дроги, личностова патология.

Позитивната версия обаче е, че такива деца много повече издържат на стрес и натоварване. Много по-изпълнителни са, поемат много повече задачи. Настроени са много творчески и са много спонтанни, откровени и искрени хора.

В Европа в последните години има рязко повишаване на дела ва деца, заболели от дислексия, аутизъм и такива със синдром на хиперактивност и нарушено внимание. Специалистите обаче все още не могат да обяснят защо така се случва. Има твърдения, че хиперактивността може да е породена от по-особен начин на функциониране на мозъка на едно дете. Че активирането на този синдром зависи и от начина на хранене, и от чистотата на околната среда, и от замърсеността на въздуха и даже от металите, от които са изработени съдовете за готвене у дома.

Нито една от тези хипотези обаче не е доказана категорично.

Авторът е психолог в Софийската математическа гимназия

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Политики срещу лошата демография, не само приказки

    Населението на България може да падне под 6 млн. през 2040 г. Печалният извод e на екип от Института за изследване на населението и човека при БАН. Тенденцията обаче не е от вчера и далеч не е само българска - населението на цяла Европа застарява. Да, повод е за черногледство, но то няма да реши проблема.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,