Доц. д-р Маргарита Станкова: Хиперактивни в детството имат харизма и талант за лидери

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6836644 www.24chasa.bg

Такова хлапе трябва да спазва режим, за да преодолее импулсивността си

- Диагноза ли е хиперактивността, доцент Станкова?

- Има просто правило, когато се отговаря на въпроса имам ли поведенческо разстройство или психическо заболяване: ако проблемите, които имам, пречат на мен или на другите, значи да - имам психическо заболяване. Ако обаче въпреки своите психически особености успявам да функционирам, успявам да си върша работата, да поддържам контакт с приятелите си, да ходя на училище, да си уча уроците, то тогава нямам психическо отклонение.

В още по-тесния смисъл на думата - да, има такава диагноза в класификацията на психичните и поведенческите разстройства. Назована е като хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ).

- Кога се появяват първите симптоми?

- Държа да подчертая, че хиперактивността не се появява внезапно. Такива деца са

по-различни

още от бебета

- те са много активни, раздразнителни, капризни, не се включват лесно в режим, изискват внимание и непрестанна грижа.

- Кога стават видими?

- След тригодишна възраст.

- Какви са знаците на хиперактивността?

- Разпределени са в три групи. Първата е свързана с физическата активност - при хиперактивните деца тя е по-висока от очакваната за възрастта. Но е вярно също, че по-малките деца са по-жизнени, пъргави, енергични, активни. И би било глупаво да им лепим етикета “хиперактивни” само защото тичат, скачат, любопитстват и пипат всичко около себе си.

- Как тогава различавате едните от другите?

- Това най-лесно се вижда в група примерно от 20 деца на една и съща възраст. Тогава можем да видим едно или две по-активни физически в сравнение с останалите деца, които по-кратко време се задържат на едно място, по-често се губят от погледа на родителите и възпитателите си,

по-непоседливи

са от другите

- Какви са другите характеристики на хиперактивните?

- Те се концентрират по-трудно, устойчивостта на вниманието им е по-кратка, особено когато става дума за учене и възприемане на информация, изискваща по-сериозно усилие. Ако например 7-годишно дете успее да задържи вниманието си върху една тема 15 минути, то хиперактивното ще е в състояние да направи същото за 3-4 минути.

Следваща характеристика на хиперактивните е импулсивността. Тези деца първо действат, после мислят. Качват се на високото дърво, без дори за миг да помислят как ще слязат от него. Не преценяват риска и не се страхуват от предизвикателствата и новите неща. Бързо си сменят настроенията, реактивни са, често емоциите им за наглед безобидни неща са изключително

бурни, раними

са и затова

често изпитват

разочарование

- По-агресивни ли са?

- Не, агресията не е типична за хиперактивните деца. Но агресивните прояви може да бъдат някакъв емоционален отговор на ситуации. Важат обаче и за хиперактивните деца, и за онези, които не са.

- Прочетох, че мозъкът на хиперактивните деца функционирал по-различно. Вярно ли е?

- Има разлика между хиперактивност и симптоми на хиперактивност. Всички симптоми, които изброих по-горе - по-висока физическа активност от очакваната за едно дете, импулсивността и ограничената възможност за концентрация, могат да се проявяват и при състояния, които не се отнасят конкретно до хиперактивност. Едно такова състояние например е свързано с тревожните разстройства при децата и то слага много сериозен отпечатък върху вегетативните им реакции - може да страдат от безсъние, други пък обратното - да спят по-дълго, стават по-активни физически.

Сред хиперактивните има и група, които срещат проблем с концентрацията на вниманието и са по-импулсивни, но не са свръхактивни физически. В тази група попадат предимно момичета. Те са летаргични, разсеяни, в никакъв случай

не са глупави,

но не могат

да изкарат

повече от

тройка в час

Сред хиперактивните има и деца, които срещат проблеми с обучението си в училище, защото страдат от дислексия и по тази причина трудно учат, четат и пишат, затова са и разсеяни.

И най-накрая - има разглезени деца, свръхактивни не само физически, но и в желанията си, на които винаги някой от семейството безотказно откликва. Тяхната импулсивност нараства с всеки отказ и препятствие, които срещат. Те обаче не спадат към хиперактивните. Те са просто

принцовете и

принцесите в

семейството,

затова и се държат така.

- Как установявате, че едно дете е хиперактивно?

- Даваме задачи, свързани с повече мислене и изискващи концентрация, до каквато детето не е в състояние да стигне с часове. Такива тестове се правят още в началното училище, където се следи дали и как едно дете овладява учебния материал.

- Допринасят ли новите технологии за хиперактивност при децата?

- Не, те са част от живота и младите поколения се адаптират към тях. Според мен не са източник за нарушения, не им пречат да успяват, даже напротив. За аутизма, дислексията и дори хиперактивността причините по-скоро са биологични, вродени, с които човек се ражда. Факт е, че те се влияят от средата, но не и дотам, че да бъдат предизвикани от нея.

- Различни експерти ни убеждават, че хиперактивното дете не е болно дете. Как да го насърчим и какви дейности му отиват?

- Положителното е, че хиперактивните деца превключват вниманието си на различни теми по-лесно, могат да движат няколко дейности едновременно. Те са

по-креативни,

изобретателни

и създават

разнообразие

за себе си

Подходящи за тях са артистични професии, пиари, сейлсмениджъри. Трудно биха се вписали в професии, свързани с много стриктни еднообразни дейности, в които трябва много да се внимава да не се допусне грешка.

- Какви са хиперактивните деца като възрастни?

- Установено е, че с времето симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието постепенно намаляват. Физическата активност отслабва, концентрацията на вниманието се подобрява, но в повечето наблюдавани случаи импулсивността остава. Доказано е, че

около 30% от

хиперактивните

остават с някакви

симптоми и като

възрастни - непоседливост, вербална агресия, скачат от тема на тема, не изслушват събеседника, импулсивни, често сменят работа, партньори и като цяло предпочитат разнообразен живот, който невинаги е възможен.

Когато родителите на такова дете намират и развиват у него талант и креативност, свързани с изкуство, динамичен спорт, музика, нещо, свързано с изразяване на много емоции и с повече физическа активност, тогава развитието на такива деца е позитивно. Впрочем има мнения, че някои от световните лидери са били със симптоми на хиперактивност като деца, но пък

поведението им е

било много увличащо

за масите

и това е нещото, което заедно с харизмата им ги е превърнало в лидери.

Негативно развитие хиперактивните деца претърпяват, ако бъдат отлъчвани и отбягвани от учители и връстници заради лошо поведение и слаб успех. За жалост, такива деца по-често развиват зависимости в младежка възраст и страдат от биполярно и тревожно разстройство.

CV

l Маргарита Станкова е психиатър, доцент по обществено здраве, преподавател в НБУ

l Завършила е медицина в Медицинския университет в София (1991-1997)

l Доктор по медицина (2006)

l Директор е на Център за терапия на комуникативни и емоционално-поведенчески нарушения в НБУ

l Интересите й са насочени предимно в областта на проблемите на детското развитие, когнитивни нарушения, разстройства от аутистичния спектър, емоционални и поведенчески разстройства

l Автор е на повече от 60 статии и книги в областта на проблемите в развитието

-

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вярва ли някой, че присъдата по делото “Алабин” е без рушвет

    12 г. след трагедията на централната софийска улица “Алабин”, в която под руините на рухнала сграда загинаха две млади жени, едната от които майка на 3-годишно момиченце, делото приключи на първа инстанция. Решението на съда, че няма виновни, е повече от скандално, то е логичен завършек на отвратителното българско правосъдие. 10 г.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,