Тодор Лазаров: Всеки има нужда от помощ, дори да се родиш милионер

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6836762 www.24chasa.bg

Не може само да се оплакваме, че нямаме пари, а хванахме ли се да ги изкараме?

Всеки гледа да получи нещо наготово, казва каскадьорът, избран за достоен българин от "24 часа"

39-годишният Тодор Лазаров е един от най-добрите български каскадьори, който през последните години е ангажиран с филмови продукции основно зад граница. Има участия в над 120 ленти, работил е с много от най-големите холивудски звезди, а от известно време се изявява като режисьор и хореограф на каскадите. Наред с това Тодор Лазаров се занимава много активно с благотворителност. Вкарва цялата си енергия и време да помага на хора из цяла България. Тежко болни, останали без домове или без средства за храна, възрастни хора, отглеждащи осиротелите си внуци, случаите са всякакви. Създава фондация “Благодаря ти”, в която вече има много съмишленици. През нея не минават никакви средства, всички пари, които успяват да съберат, отиват директно при нуждаещите се. Тодор сам финансира и мобилно приложение, което свързва изпаднали в беда, с всеки, който иска да протегне ръка. Именно затова и за помощта, която оказва непрекъснато на хора от цяла България, той бе избран от “24 часа” за достоен българин.

МАРИЯ РАЙЧЕВА

- Бяхте избран за един от достойните българи в кампанията на в. “24 часа” заради благотворителната дейност, с която се занимавате. Кое е последното нещо, което правите сега в тази посока?

- Непрекъснато излизат нови и нови страшни истории, всеки божи ден. Не можеш да кажеш кой се нуждае повече от помощ, няма да е честно. Не може да определиш кой има повече нужда да живее. Затова направих мобилното приложение, в което хората сами се вписват в него като дарители или нуждаещи се. Чрез него тези случаи стигат до повече хора.. Може да се помага със средства, дрехи, храна и т.н. Изпадналите в беда пък описват историята си и споделят с какво може да им се помогне. Когато имаш свалено приложението, където и да се движиш, то ти показва дали наоколо има нуждаещи се и с какво точно може да им се съдейства.

Вкарахме и “спортист в нужда”. Има страшно много талантливи българи, но няма какво да се лъжем, държавата е абдикирала от спорта. Понякога спортист не може да отиде на състезание, защото няма екипировка или има нужда от добавки за възстановяване, а не може да си ги позволи. Ако в графика за година са включени пет състезания, за част от тях често не може да замине отново по финансови причини. Все още идеята е нова и тепърва ще търсим такива спортисти, те също сами могат да се включат в приложението.

Това не означава,

че просиш пари,

напротив, просто искаш да си спортист. Самият аз съм тренирал активно и знам какво е да искаш да се занимаваш и да нямаш пари. Като нямаш финансови възможности, се отказваш от спорта.

- Помагате и в кухня за възрастни.

- С нея от самото начало се занимава едно момче - Жеко Жеков. И в нея всичко е на доброволни начала. Парите се събират между приятели, записват се в една таблица, така че всеки може да види колко са събрани за седмицата. Пазарува се за понеделник и събота, когато се готви за възрастни хора. Ако останат пари, се използват следващата седмица.

- Много хора не искат да се натоварват с такива истории, защо го правите?

- Защото искам... В някакъв момент всеки има нужда от помощ, дори да се родиш милионер. Захранен съм с това да помагам, така са ме възпитавали родителите ми. Имаш нужда от подкрепа, идва съседът и ти съдейства и обратното. Трябва да се върнем към човечността, която някак си е загубена, изчезна някъде. Допирът между човек в нужда и такъв, който иска да помага, е нещото, което ще върне човещината у нас. Трябва да общуваме помежду си.

- Кое ви разплаква?

- Много неща, най-тежко е, като видиш болни деца. Страшно е, като се замислиш какво е преживяло това дете, каква карма го гони, за да е в нужда, да се бори за живота си.

- Защо загубихме човечността си?

- Много неща се случиха, ерата на интернета, войните... обезверихме се, не вярваме в нищо, не сме търпеливи, станахме злобни, завистта е жестока. Има го навсякъде по света, но тук е по-изразено. Навън са по-любезни. У нас, като излезеш на улицата, се усеща лошата енергия, която излъчваме. Колкото и да е зелено в момента навън, всъщност е сиво, защото е сиво в душите ни.

- Но в същото време има и много хора, които помагат. Нещастието сякаш обединява.

- Не съм загубил надежда в хората, наистина има страшно много хора, които искат да помагат,

състрадателен народ сме,

защото самите ние доста сме преживели. Дори и да си най-големият бурсук, неизбежно в един момент чувствата напират навън, предаваш се и си казваш: “Толкова ли дълго ще живея, че няма да направя нещо добро за някого?”.

- Има ли жест на дарител, който истински ви е трогнал?

- Много често нуждаещи се, за които са събирани пари, даряват сумите, които са им останали, за други каузи. Това е обнадеждаващо, но тук отново опираме до хората, които са преживели нещастие и знаят през какво са минали.

- Как успявате да се отърсите от тежките емоции, срещайки непрекъснато хора с проблеми?

- Помага ми надеждата, че ще се оправят. Мислиш позитивно, вярваш, че има начин да се помогне.

- Какво ви казват хората, на които помагате?

- Не го правя, за да ми казват каквото и да било. Благодарят. Получавам пожелания, които са много искрени.

- Колко хора успяхте да заразите с ентусиазма си да започнат да помагат?

- Един да съм накарал, е достатъчно. Не знам колко сме, страшно много хора ми пишат, искат да помагат. Тези дни с мен се свърза човек, който иска да дари дрехи с всякакви размери - от бебешки до такива за големи и да ги изпрати за своя сметка.

- Често пътувате до Индия на снимки, сега пак имате ангажимент. Разкажете за новия филм, за който работите.

- Казва се “8 хиляди километра” и в него отново съм екшън директор. Ще снимаме засега около 6 седмици. Работата е в студио, което като цяло е по-лесно, защото не се губи време в местене на различни терени. Има доста въжета - актьорите ще летят, все едно са в безтегловност. Ползвам местните каскадьори, от началото с нас са и двама дубльори - момиче и момче от Казахстан и Словакия. Ако се наложи, ще извикам отвън още хора.

- Как българин става екшън директор, а не наемат американец например?

- Сигурно съм много добър. (Смее се.) Ние по никакъв начин

не се даваме

на американците

Не се подценявам, като държа да уточня, че не се правя на велик каскадьор, но ние, българите, сме достатъчно рутинирани, имаме огромен опит. Дори съм много по-добър от някои американци.

- Когато сте в България, също сте много зает, с какво се занимавате?

- С “Ню Бояна” направихме каскадьорско училище, което ръководя. Преподавам това, което съм научил през годините.

- След толкова години в професията страхувате ли се, когато изпълнявате каскади?

- Разбира се, мислиш го, но вече е рутина и страхът те пази колкото да не се пребиеш. Колкото и години да си се занимавал, колкото и каскади да си направил, колкото и филми да си снимал, страха го има.

Това е добре, защото в нашата работа трябва да си екстремен, но не и безразсъден.

- Коя е най-впечатляващата каскада, която сте правили?

- Много са, във всяка една има сериозна доза адреналин. При паданията от коне в галоп не знаеш какво ще стане, все пак е животно, винаги може да се стовари върху теб със своите 500 кг. Паданията от високо също ми бяха много на сърце, но вече не, остарях. (Смее се.) Рискът, който сега отчитам, е различен. Като се връщам назад и се сещам какви неща съм правил... Заставах на 10 метра височина и скачах върху кашони, същото правех и от 18 метра и ми беше кеф.

Има много фатални случаи, в които наши колеги си заминаха. Миналата година американски каскадьор падна от 5 метра, това е височина, от която можеш и на крака да скочиш, но той не е имал късмет. Явно не е преценил къде се намира осигуровката, май е паднал до нея и си е разбил главата. Като се трупат такива случки през годините, ставаш по-предпазлив. Сега вече почти не правя каскади, но съм от другата страна - в ролята на този, който измисля каскадите и казва как да се изпълняват. По-трудно е, нося отговорност за хората, които ги изпълняват. Миналата година, като бях в Индия, имаше много падания от коне и едно от момчетата си счупи жестоко ръката. На друго момче пък

пред лицето му

гръмна взрив,

очите му се напълниха с прах и час-два не виждаше нищо. Бях се побъркал. Имаше случай и с три дубльорки в карета, на един от завоите се счупи колело, каретата се обърна настрани, две от момичетата бяха вързани и ако се беше захлупила, щяха да си счупят вратовете. Винаги рисковете са премерени, но никога не знаеш какво може да се случи.

- Участвали сте във филми с много холивудски звезди. Кой от тях ви остави най-приятни спомени?

- Почти всички съм запомнил с хубави емоции. Големите са големи, защото се държат като обикновени хора, не се правят на звезди, не те карат да се чувстваш неудобно. На първо място винаги ми изскача Брад Пит, защото участваше в “Троя”, първия филм, с който излязох да работя извън България. След това съм снимал с почти всички, които сме гледали на големия екран.

По-миналата година Хавиер Бардем, с когото се запознах на снимките на “Да обичаш Пабло”, ми направи страхотно впечатление. Докато бяхме

в Колумбия, го

учих да кара мотор

Не можеш да го чуеш да се оплаква или да мрънка нещо. Имаше страхотно отношение към абсолютно всички, които бяха на терена.

С Пенелопе Крус и с децата им бяха в нашия хотел и когато почивахме, ходеха на басейна. Държанието им бе като на всички останали хора, единствено охраната отстрани ги отличаваше. По време на снимките за филма Хавиер Бардем беше с различна визия и не можеше да се снима с никого. Но когато приключихме, се избръсна и позира с абсолютно всички от екипа. Повече от час седя търпеливо и през цялото време се усмихваше. После седна с нас, пихме бира.

- Какво ви чака в България, като се върнете от Индия?

- Дали са ми да чета няколко сценария. Мой приятел също ще прави филм, но в него ще съм актьор.

- Работите основно навън, защо не останете да живеете зад граница?

- Защото съм болен за българската земя. Но има моменти, в които се чудя защо не си събирам багажа. Разочарован съм от хората. Оставам заради любовта си към България, звучи като клише, но това е нещото, което ме връща. Няма по-хубаво място от нашата страна, с всичките ни проблеми. Задържат ме семейството и приятелите ми.

- Навън срещали ли сте негативно отношение заради това, че сте българин?

- Случвало се е да се държат високомерно, но като докажеш с работа, че си на тяхното ниво или дори си по-добър, отношението се променя. Много съм горд, че съм българин, и винаги като изляза навън, го подчертавам. Всички вече се шегуват с мен и казват: “Да, да, знаем, че България е най-хубавата страна, и знаем, че всичко е тръгнало оттам”. Няма как да се дам на когото и да било. Има един лаф:

Аз съм българин,

а каква е твоята суперсила?

- Какво трябва да се промени, за да започнат хората в нужда да получават адекватна помощ, при положение че държавата ни е бедна?

- Всичко ни е в главите. Ние имаме супербогата държава, но дадохме да я разградят. Не може само да се оплакваме, че нямаме пари, а хванахме ли се да ги изкарваме?

Всеки гледа да

измами другия,

да вземе по лесен начин някой лев, да получи нещо наготово. Или да излъже баба Пенка, която е с 200 лева пенсия, цял живот е събирала пари, скътала е 1000 лева и някой ѝ ги взема с лъжа. Сами сме допуснали да се стигне дотук. Продаваме се за кебапчета и кюфтета. Ако сам не си оправиш леглото вкъщи, никой няма да дойде да ти го оправи.

- Мислили ли сте да влизате в политиката?

- През последните няколко години се замислям сериозно. Имал съм предложения от няколко партии, но ако правя нещо, то няма да е израстък на някого, ще тръгна от нулата, иначе няма смисъл. По-лесно е да построиш къща, отколкото да направиш ремонт на старата - основите ще си останат, колкото и добре да я направиш.

- Има една приказка, че парите и властта развалят.

- Какви пари?! Не бива да се влиза във властта, за да се изкарват пари. Това е криворазбраната наша действителност.

С политика трябва да се захващат само тези, които ще помагат на народа, а няма да оправят собственото си положение. Народът избира политика и той е длъжен да му служи, а не да го краде.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,