Има ли хранителен апартейд в ЕС

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6840315 www.24chasa.bg

Проблемът се корени и в различния

процент ДДС. Богатият Запад облага

своите с малко, бедният Изток – с много

Министерството на земеделието установи с проверки, че на българския пазар немалко храни, произвеждани от западни компании, са с по-нисък стандарт от същите продукти, предлагани в Западна Европа. Освен че храните у нас са с по-ниско качество, те нерядко са и с по-високи цени. Така детските пюрета, правени за българския пазар,

съдържат

продукти като

палмово масло

и по-малко мляко от тези, които се правят за Германия, но пък са с 35% по-скъпи.

България е поредната източноевропейска държава, която доказва, че храните, продавани от западни производители на нейния пазар, са с по-ниско качество, макар това да не е отбелязано в етикета, а марката е една и съща. Тези обвинения се отправят и от други от бившия соцблок в ЕС от няколко години вече. Словакия, Полша и Унгария дори обвиниха Запада в “хранителен расизъм” и в отношение към тях като към боклукчийския кош на Европа. В края на 2017 г. Вишеградската четворка се събра на форум, посветен специално на този проблем, а твърденията им бяха подкрепени още от България, Румъния, Хърватия, Гърция.

В тези държави изследванията показват, че в продуктите се съдържат повече сурогати, отколкото в западните със същата марка, без това да е указано някъде. Например кока-колата се прави с царевична меласа, а не със захар, в шоколадите има по-малко какао, а в немалко от стоките са по-малко количество от посоченото на опаковката. Грамажите се различават драстично особено при сладкарските стоки.

Още на срещата си във Варшава миналата година източноевропейските държави поискаха ЕС да се намеси и да поиска регулация. Западните вериги отхвърлят обвиненията или пък обясняват разликите с “вкуса на местните”. Първоначално темата не заинтригува никого на Запад, но постепенно започнаха да се появяват опасения, че този “хранителен апартейд” е поредната дълбока пропаст между Изтока и Запада в ЕС. И ако Еврокомисията не направи нещо срещу него, както обеща, може да се окаже и най-непреодолимата пречка между старите и новите членки в ЕС. Проблемът стана още по-сериозен, след като и балтийските държави предявиха оплаквания, а резултатите от изследванията на българското земеделско министерство не може да се пренебрегнат като поредно доказателство.

Словаците вече предоставиха подобни изследвания, но бяха обвинени, че задълбават в детайли и става дума само за отделни групи храни. Според оправданията източноевропейците просто не могат да си позволят скъпа храна и затова суперите им са пълни с по-евтина. Истината обаче е, че

тя е по-евтина

само като

производство, но

не и като краен

продукт

Брюксел прозря сериозността на обвиненията и обмисля дали да не задължи производителите да променят рецептата на производство на своите продукти само ако има ясни доказателства, че това се налага заради различия във вкуса. Най-вероятно ще се забрани и един продукт да се представя с една и съща марка, но в различни изпълнения в различните държави.

Дали това обаче

е възможно?

Еврокомисията едва ли ще отдели специален бюджет за контрол над изпълнението на тези наредби. Той ще се повери на отделните членки.

Тогава ще зависи изцяло от контрола на пазара с какво качество са стоките на него. Теоретично ниското качество и високите цени на известни марки би могло

да отворят ниша

за запълването с

висококачествени

български

продукти

на поносими цени. Разбира се, не кока-кола или “Милка”, но местни сортове плодови сокове или шоколади. За да са конкурентоспособни българските продукти обаче, трябва да се произвеждат в равни условия - като тези в Германия например. Разликата засега обаче е, че в Германия ДДС върху хранителните стоки е едва 7%, докато у нас той е 20 на сто.

И ако се разгледат данъците върху производството на храни в Европа, ще се види голямата разлика между Изтока и Запада. Всички източноевропейски членки поддържат доста висок ДДС върху храните, което ги прави по-скъпи за крайния потребител. 20% у нас, 21% в балтийските страни и дори 27% в Унгария, само в Полша е 8%.

За сравнение в Германия ДДС е 7%, в Ирландия и Великобритания – 0%, във Франция и Люксембург – 3%, в Белгия и Холандия – 6%.

Какво може да направи Еврокомисията при този хаос? ДДС се определя по правила на Брюксел, от които могат да се направят стотици изключения. Така задължителният минимум за хранителни стоки и услуги от особено важно значение е само 5%, но Великобритания, Франция, Ирландия или Люксембург не облагат дори толкова. Източноевропейските и скандинавските искат почти 4 пъти над този минимум. В скандинавските, в които цари почти социализъм, е ясно защо данъците са толкова високи и къде отиват. Но при доста свободния капитализъм в страни като България или Румъния – 24% ДДС върху храни оправдан ли е? Повечето западни държави поддържат система от облекчения в ДДС-то, които се дават на важни за икономиката продукти. Например в Люксембург за местното вино. Във Франция пък 2,1% само е ДДС-то върху културата и медиите.

Така че целият проблем с вносните храни едва ли ще бъде регулиран изцяло от Брюксел, а може да се реши, само ако пострадалите страни преосмислят политиката си към родните производители и стоките от първа необходимост.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Облакът и неговите предимства

    Облакът и неговите предимства

    В обозримо бъдеще българските ученици ще разполагат с почти 10 000 урока в дигитален формат. Това ще им даде няколко предимства. Първо, така ще имат достъп до систематизирани знания. Така, вместо да търсят в интернет напосоки всякакъв вид информация, да губят време, за да я вкарат в някакви логични рамки
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър