Ами ако се препроектира трасето на “Струма” и пак достигне до древно селище?
ДЕСЕТИНА древни селища попаднаха под готовите лотове на магистрала “Струма” от София до Кулата. Всъщност, ако финансирането за изграждането на аутобана не беше осигурено, държавата едва ли щеше да намери средства за такива мащабни археологически разкопки.
Отдавна беше ясно, че по поречието на р. Струма ще изникнат много древни селища - предците ни са се заселвали в близост до водоизточници, а на места има и топли минерални извори. През тези райони са минавали пътища от Мала Азия към Балканите и Европа. А и специалистите отдавна знаеха от исторически източници в кой район какво може да се очаква да излезе изпод земята.
Още преди 6 г., когато се строеше лот 1 от Перник до Дупница, край селата Дрен и Делян археолозите се натъкнаха на тракийски некропол от V-IV в. пр. Хр. Праисторическото селище вероятно е обитавано от тракийското племе агрияни.
На следващия лот 2 от Дупница до Благоевград имаше 13 археологически обекта. Край Бобошево, Кочериново и Мурсалево се разкриха селища от различни епохи. Неолитното селище даде достатъчно хляб на историците за анализи и научни доклади. Твърди се, че оттук е започнала европейската цивилизация. Като “гвоздей” на разкопките в района се сочи вилата на богат робовладелец римлянин, управлявал по времето на император Константин Велики.
Праисторическото селище край село Дамяница, на лот 3.3 пък е едно от най-големите на Балканите.
Всички находки от тези обекти бяха грижливо извадени и предоставени на музеи, а теренните проучвания обстойно описани. След това селищата останаха завинаги под асфалта на магистралата.
Но при последния за проучване участък на лот 3.1 край с. Покровник жители на Благоевград и близките села скочиха срещу “погребване” на археологията под пътя. Разкрито бе римско селище от около III в. сл. Хр., като се предполага, че това са покрайнините на селището, а централната му част е на запад и би могла да бъде проучена по-късно, защото не попада на трасето на аутобана. Местните жители обаче настояха всичко намерено да си остане на мястото като музей на открито, а трасето да се измести. За първи път се обединиха в инициативен комитет, искат дори местен референдум.
При предишните открития по трасето на “Струма” нямаше никаква съпротива и древните селища бяха затрупани. Не се стигна до препроектиране на шосето. Дали обаче сега благоевградчани като последни по трасето ще извоюват запазване на селището като културно-историческа атракция, каквито около Благоевград все още няма. Поне за “Струма” няма да е прецедент и в това им е шансът. Но няма как живеещите край другите лотове на магистралата да попитат пост фактум защо нашето селище загина, а благоевградското остана. Сега се разчита на последната дума на премиера Бойко Борисов.
Доколко намереното е особено ценно? Археолозите от НАИМ към БАН казват, че не е беда, ако се затрупа, защото ценното вече е извадено и проучено. Каква е гаранцията, че ако трасето се препроектира, няма да се открие нещо друго и тогава пак да се стигне до същия казус?
Вероятно, ако не се бързаше толкова със строежа на аутобана, можеше да се помисли за съхранение и на останалите древни селища, а цялото пътуване от София до Кулата да бъде промотирано като отделен маршрут за културно-исторически туризъм. На всеки трийсетина километра щеше да има по 1-2 спирки за разглеждане на археологическите забележителности.