- Г-жо Виденова, според доклад на "Кофас" пазарът на недвижими имоти в някои страни, в това число и България, е надценен. Има ли опасност от нов балон?
- Това е проучване на "Кофас" за сектор строителство в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която България все още не е член, но тя не прави изключение от тази тенденция. Цените на имотите се покачват в последните няколко години по-бързо, отколкото възнагражденията. Има две глобални тенденции, които оказват влияние. Едната е урбанизация - повече хора искат да живеят в по-големите градове, която ще продължи и в среднодългосрочен хоризонт. Другата е нарастване на населението. За съжаление България не попада в тази категория, при нас има по-скоро намаляване на населението и една миграционна вълна на повече напускащи хора, а не връщащи се да живеят в България.
Другото, което поставя под риск и натиск сектора, е евентуално повишаване на лихвените нива, тъй като една голяма част от хората ползват кредити за ипотечно финансиране. Там се следят няколко основни показателя. Единият е федералният резерв, който вече покачва лихвите. Другият е Европейската централна банка, която вече спря механизмите за улеснение и планира към края на годината да повиши лихвите, а ние сме индиректно свързани с нея чрез валутния борд за дългосрочното рефинансиране. Особено ипотечните финансирания са свързани пряко с възможността за рефинансиране.
Наблюдава се и проинфлационен елемент за първи път от няколко години насам. Ако се повиши инфлацията, разходите извън ипотеката ще изискват повече средства. Ако това се случи едновременно с повишаването на лихвите, при неправилно преценяване би могло да се стигне до невъзможност за плащане на ипотеките.
- Очаквате ли да продължи ръстът при ипотечните кредити и евентуално повишение на лихвите как би се отразило на потребителите?
- Очаква се повишение на лихвите към края на годината. Освен това има риск и от инфлация, затова е добре българските потребители да намалят рисковете от вдигането на лихвите по ипотечните заеми. Сега лихвите са на най-ниските нива от години, затова моментът е много добър за фиксирането им. В България тази възможност е ограничена - максимумът, до който могат да се хеджира рискът от повишаване на лихвата, е 5 години.
- 1083 строителни фирми у нас са пред фалит или вече са обявили банкрут от началото на 2014 г. до февруари 2018 г. Означава ли това, че този сектор е рисков и как може да се промени това?
Секторът строителство е с повишен риск в целия регион Централна и Източна Европа, България не прави изключение. Тези данни са на база финансови отчети за 2016 г., тези за 2017 г. са още в процес на обработка. Откритите и решените производства по несъстоятелност имат плавно намаляване, но се наблюдава, че 1/3 от всички регистрирани фирми в България имат лоша кредитоспособност. 2016 година не беше най-добрата от гледна точка на инфраструктурни проекти, тъй като имаше нов програмен период и забавяне на някои обществени поръчки по големи обекти, а най-големите фирми в сектора са свързани с инфраструктура. От отчетите за 2017 г. се очаква да има повече проекти с по-навременно разплащане. По-скоро може да има прекратяване на дейност, защото обявяването на фалит е една доста скъпа процедура за кредиторите.
Това, което е важно за потребителите, които си купуват жилища или офисни имоти на зелено, е да преценяват риска. Важно е да проверят на кой етап сградата ще бъде завършена. Липсата в големите градове на качествени имоти не трябва да ги кара да прибързват.
За фирмите, които системно не плащат, единият вариант е някой от кредиторите, който вече не може да ги толерира, да поиска несъстоятелност. Другият е самите те да менажират по-добре проектите си. Понякога може да е причинено от някакъв проект, правен в чужбина, има и фирми, които изнасят услуги, не се разплаща някой с тях по голям проект в чужбина.
Голям риск е и ненавременното разплащане на европроекти. В момента има една добра ритмичност, но това зависи и от политическата стабилност и прозрачността по усвояването на средствата.
В последните години се създаде един нов сегмент, който доведе до активизацията на офисните площи - центрове за споделени услуги и аутсорсване, които нарастват. В средата на тази година се очаква да излязат много нови офис площи на пазара, така че цената ще се стабилизира. Дали тя ще се задържи в по-дългосрочен план зависи от това, дали ще се вдигне производителността. Но това е дейност, която бързо се пренасочва - има риск от насищане в хоризонт от 3 до 5 години, може да се окаже, че нашата работна ръка е по-скъпа от други дестинации. В такъв случай ще трябва да развием други специфични дейности.
- Бихте ли посочили най-рисковите сектори в българската икономика? Какви трудности изпитват те?
Секторите, където има много малко несъстоятелност и има подобрение, са информационни технологии, текстил, защото там има добавена стойност с дизайна, фармация и автомобилната индустрия. При почти всички други се увеличават некоректните фирми и тези в недобро финансово здраве. Един от тях е транспортът. Но икономиката като цяло има добри показатели на макро ниво - както нисък публичен дълг, така и добър ръст на търговията. Предизвикателствата в различните сектори обаче остават, както във вътрешния пазар, така и при износа.
Ние от "Кофас" даваме възможност на фирмите да се фокусират върху основната си дейност и да защитят паричния си поток чрез проучване, застраховане и събиране, ако се случи неплащане. Имаме възможност на база на големия портфейл над 12 млрд. лв. застраховани вземания в България да видим неплащанията много по-рано, така че да могат да се вземат мерки и последствията да бъдат намалени. Най-голямата добавена стойност за нашите клиенти е възможността да правят повече бизнес с клиенти на отложено плащане и да бъдат конкурентноспособни, както и на българския пазар, така и при износ. Защото тези фирми, които са непознати за тях, за нас като организация са познати. Когато има трайно просрочени вземания, може да се види доколко те биха били събираеми, както в България, така и в чужбина. Извършваме тази услуга в над 100 държави и имаме на-голямо географско покритие.
- На какво се дължи подемът в споменатите от Вас сектори?
Двигатели са иновациите включително дигитализацията и възстановяване на потреблението, за фармацията и демографската структура в Европа. Фармацията е сектор, който до голяма степен е движен от националната политика и националните здравни каси. Навсякъде се наблюдава повече предписване на разходи по рецепти, което е свързано със застаряването на населението, така е и в България. Ние имаме доста производители на лекарства, освен търговци, които участват в този сегмент.
При информационни технологии се увеличава делът на услугите. При нас в България увеличението на броя на фирмите все още не е толкова голямо, но имаме добри предпоставки да се случи. При търговците на хардуер има по-големи предизвикателства: по-бързите амортизация, насищане на пазари – например Западна Европа със смартфони, както и остаряване на стоките. Това е тенденция в целия регион на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Докато при софтуерната част има нарастване на оборотите благодарение на дигитализацията на бизнеса.
Сектор автомобилна индустрия – има едно от най-високите нива на инвестиции в развойна дейност и иновации и се очаква да нараства и да се развива и в следващите 5 години.
- Какви са трудностите, с които най-често се сблъсква бългapcкият бизнec?
Най-голямото предизвикателство от последните 2 години е намирането на правилните кадри и тяхната производителност и ефективност. Все още, не само в България, но и в региона на ЦИЕ, производителността е доста по-ниска от тази в западните държави. Още трябва да работим и върху ефективността на цялостната среда, въпреки че имаме подобрения - при функционирането на публичната администрация, на съдебната система. Това е нещо, което вълнува всеки един бизнес. Според мониторинга на ЕК също се развиваме в правилната посока.
- Износът на България за Германия беше рекорден през миналата година. С какво германският пазар става все по-привлекателен за българския бизнес?
Традиционно България е много обвързана в търговско отношение с Германия, както с внос така и с износ. Има един голям локомотив в световен мащаб в хоризонт и след 2020 г. - това е автомобилостроенето. Ние имаме доста нови производства, инвестирани на зелено. Създаде се цял автомобилен клъстер в последните години. Той допринася за това развитие, както и други машиностроителни предприятия, които имат много повече поръчки като поддоставчици за тези индустрии. Ако има нещо, за което си заслужава да се борим като държава, това е цялостно производство на автомобили. Благодарение на това Румъния има почти двоен ръст на БВП в сравнение с България, както и повече работни места.
Структурата на нашия износа се променя от чисто суровинна към повече стоки с добавена стойност. Голям потенциал има сектор услуги. Германия не е толкова ефективна в него, това е една ниша, която можем да запълним.
- Има ли други перспективни външни пазари, към които трябва да се насочи България?
Всички държави се насочват към два големи пазара - Китай и Индия. Те ще нарастват и в следващите години, поради увеличението на БВП и на населението. Индия е пазар, в който все още много малко български фирми имат възможност да се развиват. "Кофас" е представен с големи офиси и в двете държави и може да осигури проучването на търговския контрагент. Но има още много други бариери, които е необходимо една фирма да преодолее - чисто търговски и лицензионни. Така че това са донякъде и рискови пазари. Голямото предизвикателство за българските фирми е големината на пазарите и необходимостта да се осигури голям обем продукция. Един от начините е чрез създаване на браншови клъстери.
- Дигитализацията във финансовата сфера напредва бързо, но как ще се гарантира сигурността в тази област?
Тя всъщност отразява това, което става в реалния документооборот и бизнес живот. За да са устойчиви, фирмите трябва да осъзнаят риска от киберпрестъпност, да взимат мерки навреме и да намират правилните решения. На нашата конференция за управление на риска засегнахме тази тема, имаше и експерти, които предлагат дигитализация, но и се грижат за киберсигурността. Защото до 3 години всеки втори в света ще ползва интернет, а обменът на данни се увеличава 3 пъти. Това са новите реалности, които дават много възможности за бизнес, но трябва да са обезпечени добре. Нашата група отделя голям ресурс за това, тъй като работим с много държави с общи сървъри.
- Ще изчезнат ли наистина десетки хиляди места заради заместването на хората с изкуствен интелект?
Уменията, които се изискват за работа, ще бъдат доста по-различни. Сега има много повтаряеми функции, които и в днешно време в много организации могат да се заменят с мини роботи, които да работят 24/7. Важно е уменията на хората да се използват за други, по-високо квалифицирани или творчески дейности. Креативността, въпреки всички опити за създаване на изкуствен интелект, все още не може да бъде напълно заменена. Според мен е нужна реформа в образователната система - не само в България, а и навсякъде по света. Да се усвояват уменията, които трябва човек да притежава, за да може да работи.
Едно е сигурно - сферата на услугите ще нараства още повече, включително сферата на развлечения. Изкуственият интелект, роботите могат да бъдат полезни в сфери, където е опасно за човек да работи. Все още е спорен въпросът доколко той може да се контролира от обществото и от държавите, какво става в случаите, когато нарани някого - кой носи отговорност. Това са теми, които все повече ще ни вълнуват. Аз съм сигурна, че и в хоризонта на нашия работен живот ще се сблъскаме с това предизвикателство. Това, което правим ние, е да инвестираме постоянно в обучения и умения.
- Бихте ли се ангажирали с прогноза за световната икономика и кои са рисковете, които може да забавят ръста?
"Кофас" наблюдава търговията за 1 година напред. Има възстановяване на търговския поток. Най-големите рискове за световната икономика са от търговски войни и налагане на ограничения. Едната много голяма тема е Китай-САЩ. Друг въпрос е дали ще има нови политически мерки или ембарго към някои държави, включително и Русия. Но за момента, ако няма други шокови ситуации, в хоризонт от 1 година нещата изглеждат добре. Очаква се да продължи възстановяването на страните от еврозоната.