Слава Рачева: Чета приказки на внуците си във Виена и играем с детските им сервизчета

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6847181 www.24chasa.bg
Слава Рачева с куклата на Педя човек

Слава Рачева е човекът, който дълги години говори с гласа на най-обичания детски герой Педя човек - лакът брада. Тя е родена в София на 23 април 1938 г. и преди десетина дни отпразнува 80-годишния си юбилей. Тя завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” с актьорско майсторство при Кръстьо Мирски и Моис Бениеш и е актриса в централния софийски куклен театър. Има над 80 роли в театъра и няколко години е директор на кукления театър в София. Озвучава и дублира игрални и анимационни филми за деца и записва приказки на грамофонни плочи. През 2009 г. е удостоена с орден “Св. св. Кирил и Методий” с огърлие за значимите си заслуги за развитието на културата и изкуството.

- Г-жо Рачева, на 23 април навършихте 80 години. Как отпразнувахте юбилея си?

- Мина много добре. Пожелавам на себе си и на всички, които ме поздравиха, да сме живи и здрави. Благодаря им, че се сетиха за мен. С Педя човек влязохме в много български домове. Когато ме срещат, хората ми казват: “Пораснахме с вашия глас”. За мене най-голямата награда са тяхната симпатия, любов и поздравления. Както казва Педя човек с моя глас: “До нови срещи, мили приятели!”.

- Какво най-много ви изненада на рождения ден?

- Беше много мило, защото получих поздравителни адреси и букети от президента Румен Радев и от министъра на културата Боил Банов. Дойдоха и деца от Първо училище с директорката и една от учителките, за да ми честитят, защото съм завършила там, моите деца и внуци - също.

- Често ли се срещате с почитатели на Педя човек по улицата?

- Всеки път, когато изляза на улицата, кача се на тролей или вляза някъде. На път за това интервю се срещнах с една майка, бутаща детска количка. Тя ми каза, че пее на детето си песничката от “Педя човек - лакът брада”. Това е нормално, защото са я пели и на нея. Тогавашните деца вече са родители, някои са баби и дядовци, а може би дори като мене - прабаби и прадядовци.

Много български деца са

израснали с тази песничка,

а аз в същото време

остарявах

Педя човек също като мене има рожден ден в края на април. Е, доста по-млад е, появи се през 1961 г.

- Хората притесняват ли се, когато ви заговарят?

- Почват с извинение. Стесняват се в първия момент. Казвам им: “Усмихвайте се, аз съм, приятно ми е!”. Често чувам и изречението: “Ама вие ужасно много приличате на една артистка”. (Смее се.) Ужасно чак не, но приличам.

- Ще ви върна към началото на “Педя човек - лакът брада”. Как започна предаването?

- Бях поканена, защото попитаха кой играе малък мъж в кукления театър. Аз казах, че играя всички момчешки роли. Тогава записахме песничката по музика на Димитър Вълчев и по текст на Димитър Спасов и Димитър Христов и видях куклата, направена от художничката Милка Начева. Педя човек разказваше всяка вечер и завършваше с: “А какво ще стане по-нататък, ще видите при следващата ни среща”.

- Колко са куклите на Педя човек?

- Тази, която всички познават, е създадената от Милка Начева. С годините претърпява преобличане и малко увеличаване в размера, защото трябваше да се появява до живи хора и да отговаря на размерите им, за да не е твърде дребна. Преди десетина години се появи нова кукла, с която разказвахме приказки. Всички обаче свързват Педя човек - лакът брада с първата.

- Тя във вашия дом ли се намира?

- Не е нужно да се казва, това е една от тайните.

Куклата обаче

винаги е с мен,

защото говори с моя глас, пее песничката с моя глас и само аз я водя и разказвам приказки.

- Има ли място за приказки в технологичния XXI в.?

- На малките деца, колкото и да сме ги оставили във виртуалното пространство и в този затворен цикъл на телефона, компютъра и видео игрите, има смисъл да им се четат приказки. Гостувах по случай Седмицата на детската книга в библиотеката в Шумен. Дойдоха много малчугани, които с удоволствие слушаха приказките, радваха се на куклата и пяха песничката на Педя човек. Разбира се, те бяха прекалено мънички, за да са го гледали на екран, но техните учители и родители им я бяха пели. Децата са чудесна публика, защото се нуждаят от кукления театър. Оттам почва играта, в която образите и героите оживяват и започват да им говорят със свой глас. Така въображението им работи. В кукления театър се запознават и с художествената част, която е в многото рисунък, и с музиката, и с живото слово, и с артистите.

- Г-жо Рачева, правили ли сте куклени представления на децата си?

- На моите деца - не, защото имаше достатъчно представления, които можеха да видят. Те вече са големи родители, а едната част станаха баба и дядо. Децата ми и досега казват, че майка им не им е разказвала приказки вкъщи, защото са били много често с нея там, където ги е разказвала на другите малчугани. Няма обаче по-хубаво от това детето ти да заспива с приказка, разказана от най-близкия му човек. Това е една невидима ласка, която съветвам да прави всеки родител. Трябва много да обичаме и да се грижим за децата си, за да не им се сърдим после, че стават агресивни и се отделят от нас. Това е една успоредна тенденция с желанието ни те много бързо да пораснат, защото ние сме заети и натоварени.

- Разказвали ли сте тогава приказки на внуците и правнуците си?

- Разказвала съм им. Една част от тях сега живеят във Виена, където аз ще им отида на гости. На тях им пея песнички, защото - и двете, едната в края на май, другата в края на юни, ще навършат 2 години. Разглеждаме заедно книжки и си правим чай в детски сервизчета.

- Има български деца, които са родени в чужбина и не могат да говорят добре български език. Това според вас проблем ли е?

- Да, особено в смесените бракове, защото навсякъде се говори езикът на съответната страна. И това е нормално, защото все пак трябва да се социализират там. Не че не искат да се научат или родителите им не ги учат. Затова има и български училища, където ги водят, за да учат родния си език, както тук учим малчуганите на френски или немски. Затова не трябва да искаме застрашително, даже плашещо, от децата си да знаят чужди езици.

- Вашите деца хвалили ли са се някога в училище, че майка им е Педя човек - лакът брада?

- Не, никога. От време на време, когато някой ги попита, казват, че съм им майка. Така беше и в студентските им години, и когато започнаха да работят.

- Има ли разлика между децата, които са гледали Педя човек през 1961 г., и днешните?

- Няма, децата са си деца. Сега са много по-информирани,

имат по-големи

възможности,

но детското си е у тях

А и всички възрастни трябва от време на време да се връщат в тази златна къщичка, която наричаме детство.

- Вие как се връщате там?

- Аз не се връщам, а съм непрекъснато там. (Смее се.) Много обичам децата, да се забавлявам с тях, да им се усмихвам и ако мога, да им помагам. Е, понякога се правя на възрастна баба и прабаба.

- След като сте разказали толкова много приказки на няколко поколения, имате ли любима?

- Всичките приказки са ми любими, щом се слушат и възприемат добре. Една по един начин, друга - по друг. Трябва да ги обичам, защото те са материалът, с който работя. Някои приказки се разказват по-често. За други чакаш специален момент. Има такива, които са предназначени за по-големи, и такива, които се слушат от най-мъничките. Децата в Шумен например направиха след представлението една равносметка на чутите приказки - какво в тях е било смешно, интересно и от коя какво са научили.

Малчуганите са много

информирани и подготвени

в днешно време,

затова трябва да подхождаме внимателно към тях и да не подценяваме възможностите им да уловят и най-дребния детайл. Най-важното е да ги обичаме, да не им се караме чак толкова и да не го връщаме към специалните ни правила, които всеки родител си измисля и иска да накара детето си да ги следва.

- Кои приказки бяха най-интересни за децата в Шумен?

- Всичките им бяха интересни. И в Шумен, и в София се слушат хубавите приказки. Освен това децата възприемат добре куклата. Това вече са тънкостите на занаята - за да не отклоняваш детското внимание от нея, трябва да носиш по-малко бижутата, пръстени и всякакви висулки. На децата в Шумен и на всички останали - големи и малки, пораснали и не толкова пораснали - защото немалко поколения са слушали приказките на Педя човек, по моята бройка са 5 - желая много здраве, усмивки и късмет.

- Как запазихте младежкия си дух?

- Няма точна формула. Моят баща, с когото останахме, след като майка ми почина, и ми помогна да отгледам децата си, ми казваше преди години: “Да знаеш, че всичко, което ти се иска на теб, се иска и на всички останали. Уважавай хората, за да се чувстваш добре, и няма защо да показваш колко си нещастен и какво ти се е случило. Спестявай това пред хората, защото те си имат своите проблеми. Не е нужно да поемат и твоите”.

Животът на всички е

изпълнен и със забавни,

и със смешни, и с тъжни

истории

Защо трябва да занимавам хората с моите? Имам много, това е нормално за годините ми.

- А спомняте ли си как мина първият ви снимачен ден като Педя човек - лакът брада?

- Кога, 1961 година ли? Сигурно е минал добре, щом предаването продължи толкова дълго и хората запомниха Педя човек - лакът брада. Това беше времето, когато всичко се предаваше на живо - и текст, и движение. Имаше едни големи камери, които трябваше да хващат само куклата, а не мен. Ето защо им трябваше и дребен мъж - за да седна под масата до Чичко Филипов (тв говорителя Никола Филипов - б.а.). Бях долу в краката му, все едно трябваше да се скрия. А куклата се появяваше на масата до него. След като той късаше косъма, уж изваден от неговия портфейл, с думите: “Тромби-триби-тука, Педя човек тука”, аз се появявах с думите: “Добър вечер, Чичко Филипов, добър вечер, мили деца”. Първият снимачен ден беше на телевизонната кула, където имаше едно-единствено студио. Най-големият ужас беше три пъти в седмицата да бъдеш точно в 7,30 ч там, защото нямаше транспорт.

- Какво за вас, г-жо Рачева, е най-ценното, което Педя човек - лакът брада постигна от първия си снимачен ден до днес?

- Най-ценното от всичко е, че остана един запомнен герой. За мен е много голямо достижение, че тези деца, които са имали нужда от Педя човек - лакът брада, са го оценили и са пораснали с него. А иначе шансът бе мой да стоя зад образа му. Аз съм щастлива и доволна от това.

Най-важното е, че ме

направи гост в много къщи

И досега помня, че който на улицата има телевизор, другите взимаха столчетата и гледаха с него.

- Как минава един ваш ден сега?

- Различно. Общо взето, е доста натоварен като на всяка нормална жена и домакиня. Аз обичам да чета, да слушам музика, да гледам филми и телевизия. Купувам и много вестници с добри кръстословици. Дъщеря ми е лекар и аз самата съм лекарска дъщеря. За да се запазя, започнах да решавам кръстословици. Това е нашата гинко билоба. Доволна съм и доста ме занимава в свободното време.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Договорката за хляба е съвсем на място

    Договорката между земеделското министерство и големите вериги за цената на хляба е навременна и на място. Защото тук не става въпрос за намеса на държавата в дейността на частни дружества, а за джентълменско споразумение. И неговата цел е да не се позволи рязко поскъпване на хляба. Ясно е, че за увеличение на цената има основателна причина -
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,