Юлиан Попов: България може и много да спечели, и доста да загуби с новия бюджет на ЕС

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6850557 www.24chasa.bg

Принципът на “усвояване” на европейски пари е

чудесен органичен разтвор за корупция на системата.

Той може да се махне поне по два начина

Европа няма стратегия за противопоставяне

или за ангажиране със стратегията

на Китай за “Един пояс, един път”

- Добри или лоши новини има за България в новия бюджет на ЕС за 2021-2027 г., г-н Попов?

- По-скоро добри, но окончателен отговор на този въпрос ще имаме след около година. Засега това е само предложение за финансовата рамка. Няколко страни вече се изказаха критично, защото не искат да плащат повече. Ще се появят и други критики.

В предстоящата година трябва да бъдем много активни, за да оправдаем предложените по-високите събирания след Брекзит и да натиснем за развитие на концепцията на бюджета по начин, който ще ни облагодетелства - както нас, така и нетните вносители. Ако успеем да направим това, новината ще е добра. Надявам се, че председателството ни е дало малко повече увереност да се ангажираме с дебати на общоевропейско равнище.

- Бюрократите от Брюксел често изтъкват аргумента, че заради Брекзит се налага режим на рестрикции в бюджета за следващата финансова рамка. Но наистина ли е толкова голяма финансовата дупка, която ще се отвори, след като Великобритания напусне съюза? И как ще бъде компенсирана?

- Финансовата дупка може да е голяма, но този бюджет предлага тя да се запълни основно с приходи от търговията с въглеродни емисии и с данък върху пластмасата, която не подлежи на рециклиране.

Някои страни може да не се съгласят с тези предложения. Тогава или ще трябва да се търсят други средства, или приходната част на бюджета ще трябва да се свие.

- Има ли добри перспективи пред България и в кои области се очертават те?

- Този бюджет във всички случаи ще изисква по-активно участие от наша страна. Той

ще е в по-голяма степен

бюджет за съвместни

инвестиции и в по-малка

степен помощ за развитие

Конкретни възможности ще се дадат на университетите. Големият въпрос е дали те ще успеят да се възползват. Ако седят и се чудят за кой проект да кандидатстват, сигурно няма да успеят и ще залинеят още повече.

Ако проявят по-предприемачески дух, те ще могат да привлекат стотици милиони. Околната среда, чистият транспорт, железопътната мрежа, енергийният преход могат да спечелят. Но трябва да спазват същия принцип - предприемаческа активност на държавата.

- Може ли да направим някакво предположение за това как ще се отрази този бюджет на европейската икономика?

- В най-общи линии, да. Когато разглеждаме предложението за бюджет, трябва да въведем и още едно измерение - Китай. Както и други бързо развиващи се икономики. Европа изостава в надпреварата с тях.

Преди време гледахме на Китай като на евтина дестинация за изнесено производство. Скоро Европа може да се окаже място за изнесени китайски производства, от които Китай иска да се отърве.

България вече произвежда китайски коли от миналия век, вместо да се насочи към електромобилност. Китай амбициозно изкупува стратегическа инфраструктура, предлага да инвестира в ядрена енергия, от която Европа няма нужда.

Няколко европейски пристанища са купени вече от Китай, включително гръцкото Пиреос. Европа няма стратегия за противопоставяне на или за ангажиране със стратегията на Китай за “Един пояс, един път”.

Преди месец Китай обяви план за изграждане на глобална електропреносна мрежа за чиста енергия. Европа, която твърди, че е лидер в чистата енергия и климатичните политики, стои на пътя като втренчен във фаровете на кола заек. Този бюджет отчасти, макар и доста плахо, адресира вялата конкурентоспособност на Европа. Ние трябва да се ангажираме сериозно и с тази мисия на бюджета, не само да се чудим как да приберем едни пари преди едни избори.

- Вие сам посочвате, че за България е много добре, че за климатичните промени се предвижда да се отделят 25% от бюджета. Какви са възможностите пред България, в какво трябва да насочи усилията си?

- Всичко, което намалява въглеродните емисии и енергийното потребление, може да се включи тук. Конкретните критерии предстои да се дефинират и ние трябва да сме активни в процеса на дефиниране.

Смятам, че енергийната ефективност (например санирането на сгради), електрификацията на градския транспорт, доизграждането на метрото в София, изграждането на инфраструктура за електромобили, новите системи за управление на енергийното управление, преминаването от въглища към чисти горива, електропреносната инфраструктура, засаждането на дървета, новите фуражи и ред други дейности могат да попаднат в тази категория.

Важно е също да обвържем дебата по тези дейности със стратегията за 2050 г., която Европейската комисия подготвя сега.

Ако свържем двата процеса, може да се сдобием с една добра дългосрочна индустриална стратегия, която да е насочена към бъдещето, не към миналото. Това ще бъде резултат, който сам по себе си ще ни облагодетелства не по-малко от самите фондове.

- 30% повече ще бъдат средствата за външна дейност - това може ли да стимулира и да очертае като по-трайни в по-далечна перспектива досегашните усилия на правителството да постави акцент върху Западните Балкани и отношенията на ЕС с Турция?

- Да, може. Но и тук ще зависи много от нашата активност. Въпросът не е само в това да си комшия на турците или сърбите, трябва да сме в състояние да предложим сериозни проекти за развитие, обучение, институционално развитие за тези страни. Според мен България трябва да има собствен регионален фонд, с който да подкрепя добри консултантски компании и малки и средни модерни фирми, които да са насочени към съседните страни.

Тогава този сектор ще има по-голям шанс да привлече и европейски средства. Лошото е, че българските правителства имат открай време нагласата да вземат, да получават, да усвояват, а не да дават, да участват. България ще получи много повече, ако знае как да даде. Никак няма да е лесно. България може

да се насочи не само към

съседите, но и да прояви

глобални амбиции

В България има фирми с глобална дейност. Те биха могли да се възползват от по-големите фондове за външна дейност.

- Сега за т.нар. обща селскостопанска политика се дават около 37 на сто от бюджета на ЕС, а за кохезионната политика 35%. И в България, а и в други страни много се настоява делът на кохезията да се запази. Ще се случи ли това, или ще има разместване на главните финансови потоци, което предполага и промяна в акцентите на финансовата политика на Европейския съюз?

- Предложението е да се намалят и двете пера. Според мен това е напълно оправдано.

Общата селскостопанска политика е отживелица и много хора, не без основание, искат да я прекратят. Това е трудно, но постепенно бюджетът ѝ се свива и тя бавно се реформира.

С кохезионната политика е по-сложно. От една страна, по-бедните райони имат нужда от повече финансиране. От друга, не е съвсем оправдано да се харчат пари за някой регион само защото той е по-беден. Този регион или съответното национално правителство трябва да поеме ангажимент, че ще изхарчи парите добре, че ще ги инвестира, ще привлече допълнителни инвестиции.

Ако Европейската комисия, националните правителства и местните власти се мобилизират, за да могат тези региони да получат адекватна подкрепа, а не просто “едни пари”, въпросните райони ще спечелят.

Затова бих препоръчал на всеки, който се бори за запазване на кохезионния бюджет и на общата селскостопанска политика, да помисли сериозно какви са алтернативите и тогава да прави силни изказвания.

- Какво предвижда ЕС за младите европейци в следващия програмен период?

- Предвижда 2,2 пъти увеличение на бюджета за младите хора. Вероятно причината е, че младите сякаш се чувстват измамени от икономиката и от последната криза и в много държави те очакват да живеят при по-нисък стандарт от родителите си.

Удвояването на парите за програмата “Еразмус” ще даде възможност на много повече студенти да пътуват. Тук отново ние трябва да се замислим как да направим нашите университети по-атрактивни за чужди студенти.

В противен случай програмата просто ще улеснява пътуването на българските студенти из Европа, но вероятно ще помогне малко на българските университети.

- Идват послания, че парите от ЕС ще са в пряка зависимост от спазването на принципите на правовата държава. Как на практика ще става това?

- На практика е почти невъзможно. Няма как да ти дават или да не ти дават пари заради спазване на принципи. Това се случваше преди 1989 г. и не доведе до много добри резултати.

Необходими са закони, които ясно да дефинират какви са правилата, които трябва да се следват. Ако говорим за това как на практика могат да се налагат санкции на една страна членка, има немалко практики и правила за солидни санкции. Мисля, че въодушевлението около тази идея е малко прибързано. Не виждам и кой ще успее да си присвои правото да бъде арбитър за това кое е правова държава и кое - не. Европейската комисия не може да се позовава на Transparency International или на други организации, които изучават корупцията или свободата на словото и после класират държавите.

- Вие от доста време настоявате, че трябва да забравим “усвояването” на европейските пари, да заменим това “усвояване” с умни проекти и умно инвестиране. Как може да стане това?

- Принципът на “усвояване” е чудесен органичен разтвор за корупция на системата. Той може да се махне поне по два начина.

Първо, просто да престанем да изнасяме напред гордостта от усвояването и вместо за това да говорим за резултатите.

Второ, с конкретни механизми за привличане на допълнителни средства и за комерсиализация на проектите. Когато например получаваме средства за нова отсечка на метрото или нова влакова линия от Пловдив до Стара Загора, би трябвало да получим тези пари на основата на добре защитен бизнес план, който да покаже как в резултат на новата инвестиция ще бъдат генерирани повече средства, в инвестиционния процес трябва да се включат банки на конкурсен принцип.

Инвестициите в пречиствателните станции би трябвало да включват дял, който да се калкулира в цената на водата, а не да се приемат като подарък за една или друга община.

Стопроцентовите грантове за саниране ще трябва да спрат и на тяхно място да се въведат комплексни финансови инструменти, които да комбинират грант, да речем, безлихвен заем, участия на общината, на електроразпределителните дружества, данъчно облекчение и други форми на принос към проекта.

В същото време всички тези проекти би трябвало да се съпровождат от много по-сериозна аналитична дейност, техническа помощ, развитие на банковата система, въвеждане на нови технологии.

Така разходът на средства става много по-прозрачен и

на европейските фондове

няма да се гледа като на

харизан кон

Всичко това се случва, но върви бавно. Новата финансова рамка ще ни даде възможност да ускорим този процес. С други думи, с новия бюджет може много да спечелим, може и доста да загубим. Ще зависи много повече от нас.

-------------------

С Юлиан Попов разговаря Генка Маркова

Юлиан Попов е журналист и писател. Роден е на 21 септември 1959 г. в София.

Завършил е българска филология в Софийския университет.

Един от основателите на Нов български университет.

Министър на околната среда в служебното правителство с премиер Марин Райков - 2013 г.

През 2016 г. е обявен за един от 40-те най-влиятелни фигури в европейската политика за енергийна ефективност

Създател на първия български блог за актуални политически публикации

Автор е на книги и на стотици статии, публикувани в България и в чуждестранни издания

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,