Световно проучване: Българският рейтинг на университетите роди глобална нова вълна

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6850671 www.24chasa.bg
Корицата на сборника

Той постигна това, което Обама планираше в САЩ, пише в сборник на авторитетно британско издателство

Рейтинговата система на висшите училища в България е създала нов тренд в развитието на този тип сравнителни изследвания. Признанието дойде от авторитетно британско изследване.

Българската рейтингова система е първа в света от така наречената трета вълна на национални рейтинги. Така я определя наскоро публикуваният сборник “Глобалните рейтинги и геополитиката на висшето образование” на едно от водещите академични издателства в света Routledge. Първият рейтинг на университетите у нас бе през 2011 г., а през декември 2017 г. бе представено седмото му издание. То сравнява 51 висши училища у нас в рамките на 52 професионални направления на основата на 44 показателя.

Рейтингът се изготвя по поръчка на Министерството на образованието и науката от консорциум с участието на институт “Отворено общество” – София, МБМД и “Сирма груп”. От самото начало партньор в изготвянето на рейтинга е в. “24 часа”.

Според сборника, редактор на който е един от водещите изследователи на рейтингите в света проф. Елън Хазелкорн, “третата вълна” рейтингови системи са се появили едва през последните няколко години и се отличават с това, че за първи път от 90-те години насам започват да използват нови източници на информация, които целят да демонстрират постиженията на студентите.

“Първият такъв

рейтинг дойде от

неочаквано

място:

България”,

пише Алекс Ушър - един от авторите в сборника, и подчертава, че използваните в българския рейтинг данни за реализацията на випускниците го правят “истински иновативен”.

Според Ушър, който е автор на специална глава, посветена на глобалната история на рейтингите, българският рейтинг, който се появява през 2011 г., е успял да постигне точно това, което планираният от президента Обама през 2013 г. рейтинг е искал да постигне в САЩ, но не успял. Описвайки широките възможности на българската рейтингова система

да проследява

реализацията на

завършилите,

да сравнява техните доходи в зависимост от завършеното висше училище и професионално направление, както и да демонстрира връзката на образованието с пазара на труда, авторът отбелязва, че българският рейтинг е бил “толкова успешен” и данните в него “толкова силни”, че това неизбежно е довело до обсъждане на възможността той да се използва като част от формулата за финансиране на висшите училища в страната.

Посочва се, че след българската рейтингова система други

два подобни

рейтинга от

“третата вълна”

се появяват

в САЩ

Това са рейтингите на списание Money, които излизат през 2013 г., и този на института “Брукингс” (Brookings Institute), който излиза през 2014 г. Според автора обаче използваната от тези американски рейтинги методология по отношение на измерването и сравнението на доходите на завършилите далеч не е толкова добра, колкото методологията, използвана в българския рейтинг.

Сборникът “Глобалните рейтинги и геополитиката на висшето образование” е поредното издание в чужбина, което обръща внимание на българската рейтингова система. Непосредствено след появата на системата в България специализираното американско издание за иновации в сферата на образованието The Hechinger Report публикува специална статия за нея в рубриката си “Уроци от чужбина”, целяща да покаже какво САЩ могат да научат от висшето образование в други страни.

В статията бившият ректор на Американския университет в Благоевград Сайръс Рийд определи българския рейтинг като “най-прозрачния и най-добре структурирания рейтинг”, който някога е виждал. Няколко години по-късно докладът на Европейската комисия “Мониторинг на образованието и обучението 2015” отбеляза, че “Развитието на Рейтинговата система на висшите училища в България е много положителна стъпка към повишаване на прозрачността на системата на висшето образование.”

  • КАТ дигитален, но наполовина

    Пътна полиция се въоръжи с таблети и прескочи в дигиталната епоха. Така на пътя, като те спрат катаджиите, проверяват за невръчени фишове и неплатени глоби. И ако имаш просрочено задължение, вземат ти книжката и спират колата от движение. Всичко вече става много бързо. Тази дигитална трансформация на пътните полицаи наистина кара шофьорите да
  • Древните находки ли да се преместят, или да завие магистралата

    Ами ако се препроектира трасето на “Струма” и пак достигне до древно селище? ДЕСЕТИНА древни селища попаднаха под готовите лотове на магистрала “Струма” от София до Кулата. Всъщност, ако финансирането за изграждането на аутобана не беше осигурено, държавата едва ли щеше да намери средства за такива мащабни археологически разкопки.