Световно проучване: Българският рейтинг на университетите роди глобална нова вълна

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6850671 www.24chasa.bg
Корицата на сборника

Той постигна това, което Обама планираше в САЩ, пише в сборник на авторитетно британско издателство

Рейтинговата система на висшите училища в България е създала нов тренд в развитието на този тип сравнителни изследвания. Признанието дойде от авторитетно британско изследване.

Българската рейтингова система е първа в света от така наречената трета вълна на национални рейтинги. Така я определя наскоро публикуваният сборник “Глобалните рейтинги и геополитиката на висшето образование” на едно от водещите академични издателства в света Routledge. Първият рейтинг на университетите у нас бе през 2011 г., а през декември 2017 г. бе представено седмото му издание. То сравнява 51 висши училища у нас в рамките на 52 професионални направления на основата на 44 показателя.

Рейтингът се изготвя по поръчка на Министерството на образованието и науката от консорциум с участието на институт “Отворено общество” – София, МБМД и “Сирма груп”. От самото начало партньор в изготвянето на рейтинга е в. “24 часа”.

Според сборника, редактор на който е един от водещите изследователи на рейтингите в света проф. Елън Хазелкорн, “третата вълна” рейтингови системи са се появили едва през последните няколко години и се отличават с това, че за първи път от 90-те години насам започват да използват нови източници на информация, които целят да демонстрират постиженията на студентите.

“Първият такъв

рейтинг дойде от

неочаквано

място:

България”,

пише Алекс Ушър - един от авторите в сборника, и подчертава, че използваните в българския рейтинг данни за реализацията на випускниците го правят “истински иновативен”.

Според Ушър, който е автор на специална глава, посветена на глобалната история на рейтингите, българският рейтинг, който се появява през 2011 г., е успял да постигне точно това, което планираният от президента Обама през 2013 г. рейтинг е искал да постигне в САЩ, но не успял. Описвайки широките възможности на българската рейтингова система

да проследява

реализацията на

завършилите,

да сравнява техните доходи в зависимост от завършеното висше училище и професионално направление, както и да демонстрира връзката на образованието с пазара на труда, авторът отбелязва, че българският рейтинг е бил “толкова успешен” и данните в него “толкова силни”, че това неизбежно е довело до обсъждане на възможността той да се използва като част от формулата за финансиране на висшите училища в страната.

Посочва се, че след българската рейтингова система други

два подобни

рейтинга от

“третата вълна”

се появяват

в САЩ

Това са рейтингите на списание Money, които излизат през 2013 г., и този на института “Брукингс” (Brookings Institute), който излиза през 2014 г. Според автора обаче използваната от тези американски рейтинги методология по отношение на измерването и сравнението на доходите на завършилите далеч не е толкова добра, колкото методологията, използвана в българския рейтинг.

Сборникът “Глобалните рейтинги и геополитиката на висшето образование” е поредното издание в чужбина, което обръща внимание на българската рейтингова система. Непосредствено след появата на системата в България специализираното американско издание за иновации в сферата на образованието The Hechinger Report публикува специална статия за нея в рубриката си “Уроци от чужбина”, целяща да покаже какво САЩ могат да научат от висшето образование в други страни.

В статията бившият ректор на Американския университет в Благоевград Сайръс Рийд определи българския рейтинг като “най-прозрачния и най-добре структурирания рейтинг”, който някога е виждал. Няколко години по-късно докладът на Европейската комисия “Мониторинг на образованието и обучението 2015” отбеляза, че “Развитието на Рейтинговата система на висшите училища в България е много положителна стъпка към повишаване на прозрачността на системата на висшето образование.”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Съдът не трябва да променя закони, а да ги прилага

    На съдебната власт не ѝ е работа да променя законите, работата ѝ е да ги прилага. А законодателната дейност е работа на парламента. Но ето, че Върховният касационен съд на практика заличи гражданската конфискация, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. (Виж 4-а и 5-а стр.
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три