Настигането в доходите изисква най-бедните страни да догонват най-бързо. Точно това се случва с България и Румъния, казва старши икономистът от Институт "Отворено общество"
- Хората обикновено оценяват стандарта на живот по джоба си. Вероятно затова донякъде българите гледат с недоверие на информациите, че е възможно в обозримо бъдеще да стигнат стандарта на по-богатите европейци. В аналитичен доклад за Институт “Отворено общество” давате прогнози кога 16 страни от ЕС, както и кандидати за членство ще достигнат 90% от средните доходи в съюза, ако запазят темповете на растеж на БВП от последните години. Какво ви дава основание, г-н Ангелов, да твърдите, че ще ги стигнем до 24 години?
- Факт е, че заради глобалната финансова криза и кризата в еврозоната Източна Европа пострада силно не по нейна вина. България беше особено засегната, тъй като Гърция буквално се срина – а Гърция преди кризата беше най-големият чужд инвеститор в България с най-голям дял в банковия сектор и беше основна дестинация за българския износ. Кризата силно ни засегна, поради което България изпадна в рецесия през 2009 г. и след това още 4-5 г. в стагнация. Това съвсем естествено води до песимизъм.
Заради кризата се появиха и спекулации, че процесът на настигане на доходите в Източна Европа е спрял и няма повече да се възстанови. Твърдеше се, че предкризисният период е бил един балон, който никога няма да се повтори. Кризата обаче свърши и Източна Европа отново постига завидни темпове на икономически растеж. Нещо повече, Румъния и България са най-бедните страни в ЕС,
но имат и най-висок
икономически растеж за
последните три години
– това е важно, защото настигането в доходите изисква най-бедните страни да догонват най-бързо. Точно това се случва.
Същото се вижда и по отношение на заетостта и заплатите – допреди 2-3 г. проблемът беше високата безработица, а днес работодателите се оплакват от дефицит на работници. Само преди дни Евростат отчете най-голям растеж на заетостта в България, а след България се нареждат отново страни от Източна Европа. Заплатите в новите страни членки също растат най-бързо в Европа – най-бързо в Румъния и България. Това са положителни тенденции – ако ги запазим и поддържаме достатъчно дълго, резултатът неизбежно ще е настигане в доходите.
- Кои са главните фактори - от вашия анализ четем за високо темпо на реформи, за наличие на структурни фондове и продължаваща интеграция с ЕС. Кои от тях са рискови?
- През последните три години България постига средногодишен темп на икономически растеж на човек от населението от 4,3% - това е три пъти по-бързо, отколкото в Западна Европа. И това не е случайност или еднократен ефект. Всъщност за последните 20 години средният растеж на България също е около 4%, или над 3 пъти по-висок от Западна Европа. Така че България вече 20 г. постига изпреварващи темпове на икономически растеж – трябва да продължи да прави същото за още толкова.
За да запазим изпреварващите темпове на растеж, трябва да запазим и темпото на реформите от последните две десетилетия. Това не е лесно и политиците не обичат реформите, но ако знаем каква цел преследваме и имаме обозрим срок за постигането ѝ, може да стане. Заради кризата европейската интеграция на Източна Европа се забави – например
никой не е приет в
чакалнята на еврозоната
вече 11 години
С Румъния чакаме вече 6-7 години за Шенген. Трябва да положим всички усилия да отпушим тези процеси, защото по-бързата интеграция доказано помага и за темпото на реформи, и за икономическото развитие.
- Възможно ли е тези 24 г. да се намалят до по-кратък срок и при какво условие може да се “забърза” настигането?
- България е най-бедната страна в ЕС и съответно пред нея има по-голямо предизвикателство – така върви още от 90-те г. Другите страни като Чехия и Полша започнаха реформите и европейската интеграция още в края на 80-те години, а България започна едва в края на 90-те години. Така че ние още от началото на прехода изоставаме с едно десетилетие. Трудно е да се навакса това изоставане, но не е невъзможно.
Анализът показва, че България и Хърватия могат да се включат в по-бързата група и да достигнат западните нива на доходи до 2035 г. За да се случи това, ще е необходим по-висок икономически растеж – с около половин процент по-висок от сегашния. Аз съм оптимист, че можем да го направим. Още през настоящата година прогнозите показват ускорение на растежа. Всъщност буквално днес от “Уникредит” прогнозираха, че България тази година ще бъде лидер по икономически растеж в Източна Европа.
- Защо на Румъния ще ѝ трябват 10 г., а на България - 24 години? На какво се дължи тази разлика, при положение че тръгнахме от почти равни стартови позиции?
- Румъния постигна през миналата година един неочаквано висок икономически растеж от над 6%. Ако съумее да запази подобни темпове цяло десетилетие, ще може да настигне западните нива на доходи по-бързо. Но това е много трудно – още повече че част от растежа в Румъния се дължеше на раздуването на бюджетния дефицит, а то вече стигна лимита и ще спре. Голямото харчене доведе и до рязко ускорение на инфлацията, което накара румънската централна банка да вдигне лихвите. Всичко това ще забави темповете на растеж в северната ни съседка.
Затова казвам, че Румъния изглежда добре към момента от гледна точка на растеж и настигане, но ще бъде трудно да запази тези темпове достатъчно дълго време. Но все пак им стискаме палци на румънците – защото колкото са по-богати нашите съседи, толкова по-бързо ще забогатее и България. Неслучайно Чехия е най-богатата страна от Източна Европа – нейни съседи са Германия и Австрия, едни от най-развитите европейски страни.
- България ще кандидатства за еврозоната. Бъдещо членство в нея как ще промени ситуацията - ще окаже ли по някакъв начин влияние върху икономическия ръст?
- Наскоро правихме сравнение на икономическия растеж във и извън еврозоната. Източноевропейските страни, които са влезли в еврозоната, отчитат през 2017 г. около 5% икономически растеж на човек от населението. За сравнение Полша, Чехия и Унгария, които са извън еврозоната, отчитат 4% растеж. Малка разлика, но за дълги периоди тя оказва влияние.
Обаче България ще трябва първо да влезе в чакалнята на еврозоната – валутният механизъм ERM2. Чак след това, може би след 8-10 години, ще можем да влезем в еврозоната. Но това не е толкова лошо, защото данните показват, че самото влизане в чакалнята на еврозоната влияе положително върху икономиката.
Почти автоматично се повишава рейтингът на страните, влезли в чакалнята, намаляват още повече лихвените проценти, което облекчава фирмите и гражданите и насърчава инвестициите и икономическия растеж. Стимулират се и реформите и конкурентността.
Често се дава примерът на Словакия, която влезе в еврозоната, и Чехия, която не влезе. Словакия постига по-високи темпове на икономически растеж както по време на членството в чакалнята на еврозоната, така и по време на членството в еврозоната. За по-бедни страни като България влизането в чакалнята на еврозоната и в самата еврозона е начин за ускорение на темповете на развитие.
- Благодарение на подкрепата от кохезионните фондове за 15 г. в новите страни в ЕС са се стопили почти наполовина разликите по паритет на покупателната способност - от 45% през 90-те години на ХХ век до 25% през 2016 г. Сега обаче Брюксел предлага размерът на тези кохезионни фондове да бъде силно свит. Как би се отразило това на политиката на сближаване на доходите в различните страни от ЕС?
- Източна Европа настоява за запазване на размера на кохезионната политика и трябва да отстоява тази позиция докрай, защото това са едни от най-смислените разходи в европейския бюджет. От тях има директна и видима полза за разлика от земеделските субсидии например.
Кога щяхме да построим
магистрала “Тракия”
без еврофондове?
Строим я 50 години със собствени средства, а с еврофондовете я направихме за няколко години.
Същото е и с метрото – щяхме да имаме метро след 100 години, ако не бяха еврофондовете. Така е и с много други големи инфраструктурни проекти, които са важни за икономическото развитие. Показателно е как Южна България се развива по-бързо от Северна именно защото се инвестираха много средства в инфраструктурата и бяха завършени магистралите “Тракия” и “Марица”.
Без кохезионни фондове ще се забавят темповете на растеж – показателна е ситуацията в Западните Балкани. Тези страни не успяха да влязат в Европейския съюз, нямат пълен достъп до европейските политики и фондове и съответно темповете им на икономически растеж са незадоволителни.
С тези темпове Западните Балкани няма да настигнат скоро европейските доходи –
на някои ще им трябва
повече от век,
за да станат богати
Мисля, че в крайна сметка може да се стигне до компромис между Източна и Западна Европа за еврофондовете – да се запазят фондовете, но срещу изискване за повече реформи и повече контрол на средствата.
В новия бюджет на ЕС се предлага един нов 25-милиарден фонд за финансиране на структурни реформи, има и отделно перо за подпомагане на страните - кандидати за еврозоната. Това не е лош подход – по-активни страни като България ще могат да получат допълнителни средства.
- Един от изводите във вашия доклад е, че новите държави в ЕС растат по-бързо - на какво се дължи това? Преди няколко месеца излязоха данни (на ИПИ), че всъщност столичани вече са в ЕС по средни доходи. Възможно ли е обаче нивото на бедността в райони като Северозападна България да се запази въпреки светлата перспектива до 24 г. да се изравним с европейците?
- По-скоро не. София, разбира се, има предимство, защото тук са университетите, тук е най-голямото летище, тук е столицата и големите инвеститори, а има и връзка чрез магистрала “Тракия” с Южна България и с най-голямото пристанище, чрез “Марица” – с Турция, а скоро очакваме и магистрална връзка със Сърбия и Гърция.
Но в София вече безработицата е изключително ниска и е трудно, а и скъпо да се намери персонал. Затова все повече инвеститорите ще се преместват към други региони. Но за да отидат и в Северозападна България, са нужни инвестиции в инфраструктурата, в развитието – това е отговорността на централната власт. А и местните власти трябва да са по-активни. Показателен е примерът на община Марица край Пловдив, която привлече големите инвеститори. Така че има възможности и за Северозападна България.