Когато има икономически подем, се раждат и повече деца

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6856707 www.24chasa.bg

Българчетата от 5 до 9 г. са с 80 000 повече, отколкото тези от 1 до 4 г.

В последните данни на Евростат, че застаряването на населението на Европа достига рекордни в последните 20 г. нива, няма изненада. Включително и за данните, които се отнасят за България - че на трима души в активна възраст до 64 г. се пада по един пенсионер.

И статистиката на НСИ също показва, че между 15 и 64 г. са около 4,5 млн. души, а над 65 г. са около 1,5 млн. Това е съотношението 3 към 1. Има и още 1 милион - хората до 15 г.

Освен това в групата от 50 до 65 г. са около 1,5 млн. души, които след 10-15 г. също ще влязат в графата на възрастните, а отдолу - от 0 до 15 г., има 1 милион души, което е с около 30% по-малко от групата, която върви към пенсия. Така че това съотношение, за което става дума, ще се влоши допълнително в близките 5-10-15 г.

Въпросът тук е дали всички в активна възраст работят, защото от тези 4,5 млн. души реално работещите са 3,2 млн. в най-добрите тримесечия.

Така че тук има потенциал, ако тези неактивни хора се включат на пазара на труда и ако още падне безработицата, макар че тя вече е доста ниска. И, разбира се,

ако се остава

по-дълго на

пазара на труда

Защото сега въпреки покачването на пенсионната възраст хората в България се пенсионират сравнително рано. Броят на пенсионерите общо е 2,2 млн. души, а хората над 65 г. са 1,5 млн. Очевидно тук се включват и хора под 65 г. - инвалиди или по-рано пенсионирани. Дори и тази разлика позволява съотношението трима работещи към един пенсионер да се подобри.

А сега допълнително влошаваме ситуацията с ранното пенсиониране - тоест тук има възможност да се увеличи броят на хората, които да работят.

Защото нашата система е такава, че пенсионерите разчитат не на собствените си осигурителни вноски, а на вноските на тези, които работят в момента - така функционира солидарната система на НОИ. И за съжаление съотношението между работещи и пенсионери дори не е 3:1, защото работещите са 3,2 млн. души, а пенсионерите са 2,2 млн. Така на практика

по-малко от

двама души

работят за един

пенсионер

Допълнително картината се влошава и от това, че не всички работещи се осигуряват. Това е водещото притеснение - че социалните системи (пенсионната, но не само тя, а и здравната) зависят от едно лошо съотношение. Как при това положение икономиката в държавата може да нараства при доста влошена демографска структура, ако искаме да догонваме Европа и да имаме изпреварващ растеж? На практика трудно може да стане, ако по-малко от половината хора в страната работят - при 7 милиона население да имаме 3,2 млн. работещи.

В следващите 10-15 г., ако искаме да имаме нормални доходи, ще трябва да работим по-дълго - така по-дълго ще получаваме трудовия си доход и съответно да имаме повече пари, когато се пенсионираме.

Къде да търси

резерви

икономиката?

Добрата новина е, че демографията не предопределя задължително как ще изглежда икономиката. Тя може да е в тежест, но не зависим само от нея.

Зависим от начина, по който работят системите (основно социалната), от начина, по който функционират икономиката и пазарът на труда, имаме ли квалифицирани кадри и колко добавена стойност могат да произведат, класираме ли се на чужди пазари (износът ни традиционно расте през последните години). Догонващото развитие се случва и в момента. Икономическият растеж у нас от около 4% е по-висок от средния в Европа. Но за да догонваме по-бързо, трябва да се активизират резерви и някои вече ги посочихме: на първо място да активизираме още повече хора, които в момента са неактивни (могат да работят, но по една или друга причина не търсят работа), нискоквалифицираните, които отдавна са извън пазара на труда, ако могат да бъдат върнати (говорим за етнически групи, хора от гетата, които са дългосрочно бедни), по-дългото оставане на пазара на труда, което е неизбежно.

Освен това видяхме вече през последните години, че когато има подем, може да се вдигне и раждаемостта. Имаше един своеобразен бейбибум 2008-2009 г. - децата в момента от 5 до 9 г. са около 350 000, а между 1 и 4 г. са само 264 000.

80 000 деца разлика между две поколения само заради това, че едните са родени в години на подем, а другите в тежките години, когато пазарът на труда беше на дъното - 2011-2012, както и след политическите трусове 2013-2014 г. Това всичко оказва своето влияние, затова при по-добри години може да се надяваме, че ще се покачи и раждаемостта. Което ще е дългосрочен потенциал.

И в Европа е лоша демографската картина, но там богатите страни успяват да привличат нови хора на пазара на труда, докато при нас освен лошата възрастова структура в допълнение губим и млади хора, които напускат държавата в търсене на образование и по-добра работа. Макар и този процес да е доста намалял, но продължава. За да се доближим до Европа и да спрем да губим механично хора, които се изселват, повече хора ще остават, ако икономиката расте и дава повече възможности.

  • Не само АЕЦ, но и ядрена програма

    Важно е България да продължи да бъде ядрена държава. Защото един АЕЦ си е голяма спираща сила срещу външна агресия. В този смисъл е добре, че се преговаря и за втори АЕЦ, макар и с частен инвеститор. Вчера темата е била обсъждана при срещата между Владимир Путин и Румен Радев, а след това и Бойко Борисов ще говори с руския президент и за това.
  • Древните находки ли да се преместят, или да завие магистралата

    Ами ако се препроектира трасето на “Струма” и пак достигне до древно селище? ДЕСЕТИНА древни селища попаднаха под готовите лотове на магистрала “Струма” от София до Кулата. Всъщност, ако финансирането за изграждането на аутобана не беше осигурено, държавата едва ли щеше да намери средства за такива мащабни археологически разкопки.