14 май 2018-а: един исторически ден

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6861005 www.24chasa.bg
Дейвид Харис

Президентът Тръмп, както каза, просто призна реалността. Йерусалим е израелската столица

14 май се извиси още през 1948 г. Това е датата, на която се роди модерната държава Израел. Беше време на възторг. Изминали са почти 19 века, откакто бе унищожена последната възможност за израелски суверенитет, но молитвите за завръщане в древната родина и в свещения за еврейския народ Йерусалим не секваха през всичките години на странстване, изгнание и преследвания.

Мотористи от израелския клуб “Самсон райдърс” минават по улиците на Ерусалим в рамките на похода им от посолството на САЩ в Тел Авив до местоположението на новата американска мисия в свещения за евреите град. СНИМКА: РОЙТЕРС
Мотористи от израелския клуб “Самсон райдърс” минават по улиците на Ерусалим в рамките на похода им от посолството на САЩ в Тел Авив до местоположението на новата американска мисия в свещения за евреите град. СНИМКА: РОЙТЕРС

Този ден ще бъде запомнен и с още едно тържество – преместването на американското посолство от Тел Авив на полагащото му се място - Йерусалим. Сега аз съм в израелската столица, за да участвам в празненствата и да изразя признателността на Американския еврейски комитет (AJC) към администрацията на Тръмп за нейното смело решение.

Всъщност смелостта тук би следвало да е излишна.

Всяка страна трябва да има

правото да избира своята

собствена столица

Но това основно политическо правило важи за всички страни по света освен за една.

Помислете си. Останалите 192 членки на ООН определят мястото на своите столици и никой не им се бърка. Без съмнение дипломатите, акредитирани в Австралия, биха предпочели да се настанят в Мелбърн или Сидни, но политическият избор бе Канбера и това е положението.

Никой не обели дума, когато след обединението Германия премести столицата си от Бон в Берлин, принуждавайки правителствата в света да се охарчат за нови сгради там.

Същото се отнася и за Казахстан, който през 1998 г. реши да премести столицата си от Алмати в Астана, затруднявайки живота на всички държави с дипломатически представителства в тази централноазиатска страна.

Или да вземем Нигерия, която през 1991 г. изостави Лагос и си създаде нова столица в далечната Абуджа.

 Но само и единствено Израел се озова в необичайната ситуация да обяви за своя столица Йерусалим, а останалите държави да настояват, че това е Тел Авив, където са настанили своите посолства и резиденции.

Защо?

Казват ни, че това е така заради резолюцията на ООН от 1947 г., препоръчваща създаване на две страни и статут на Йерусалим като corpus separatum, или град, който не принадлежи на нито една от предложените две държави - арабска и еврейска. Но Арабският свят изцяло отхвърли резолюцията и обяви война на Израел. За щастие, Израел, макар и без достатъчно оръжия и хора, надделя. Западната част на Йерусалим мина под израелски контрол, седалищата на президента и премиера, Кнесетът, Върховният съд и Министерството на външните работи се установиха там.

В продължение на почти 70 години сме свидетели на аномалията световни лидери, чиито държави отхвърлят Йерусалим като столица, да правят скъпи пътувания до този град, за да се срещнат с израелския президент, членовете на парламента или да провеждат разговори в Министерството на външните работи.

Очевиден абсурд.

Налагат ни твърдението, че статутът на Йерусалим не бива да бъде определян, докато няма окончателно мирно споразумение. Но това дава на палестинците право на вето над целия процес, въпреки че те отхвърлят предложение след предложение, включително тези, които по същество биха разделили Йерусалим на две части.

Защо израелската столица трябва да бъде безконечно отхвърляна от международната общност заради отказа на палестинското ръководство да сключи сделка?

В случая със САЩ ситуацията е малко по-различна. Тяхната реторика често бе правилна, а през 1995 г. Конгресът прие закон за посолство в Йерусалим, но това не устройваше света.

През 2000 г. например Джордж Буш-младши каза: “Нещо ще се случи по време на моето президентство. Щом поема поста, ще започна процес на преместване на американското посолство в града, който Израел е избрал за своя столица”. Осем години президентът Буш имаше възможност да стори това. Но осем години клинчеше.

През 2008 г. Барак Обама обяви, че “Йерусалим ще се запази като столица на Израел и трябва да остане неделим”. През следващите осем години президентът Обама не само не си мръдна пръста да изпълни обещанието, но направи и голяма крачка назад.

Когато през 2016 г. пресслужбата на Белия дом публикува пълния текст на президентската реч за погребението на Шимон Перес в гробището на хълма Херцел, там фигурираха думите “Хълмът Херцел, Йерусалим, Израел”, за да се уточни мястото. Малко след това Белият дом многозначително премахна от текста думата “Израел”. Така Йерусалим вече не бе в никоя държава, въпреки че Перес бе погребан там като държавник в присъствието на Обама.

През септември 2016 г. Доналд Тръмп обяви, че ще премести американското посолство в Йерусалим. Някои наблюдатели обяснимо смятаха, че той копира предшествениците си, като дава предизборно обещание, което няма намерение да спази. Но Тръмп го изпълни и затова сега се събираме в Йерусалим да отбележим този исторически момент, който след два дни ще бъде последван от решението на Гватемала да направи същото.

В днешния свръхразделен свят мнозина, които се опълчват на президента по други въпроси, няма да го подкрепят в тази стъпка. Но ние оставаме силно безпристрастни и ще ги наричаме така, както ги виждаме.

Президентът Тръмп, както каза, просто призна реалността. Йерусалим е израелска столица. Точка!

Изключва ли този ход мирно споразумение с палестинците? Абсолютно не. Всъщност в дългосрочен план той увеличава шансовете, като дава сигнал на тяхното ръководство, че не разполага с безкрайния лукс да загърбва масата на преговорите и да отхвърля една след друга мирните сделки.

А спъва ли това възможността за палестинска държава, която да включва в границите си и част от Йерусалим, позволявайки на палестинците да обявят своя собствена столица? Отново абсолютно не.

14 май 2018 година е специален ден в живота на Израел. Той е и ден на гордост, че сме американски приятели на Израел.

------

Авторът е изпълнителен директор на Американския еврейски комитет

  • Протест с музика – по-добре, отколкото с бесилки

    Протест с музика – по-добре, отколкото с бесилки

    Какво ли не е видял Орлов мост през последните 30 години - и протестни вълни, и концерти. А в последните 80-ина дни - и шествия, и блокади, и палатки... Сега протестът се сети за тази символика и бе организиран концерт. Което определено изглежда по-добре от различни мрачни символи, които се появяваха сред недоволните на площада - ковчези, бесилки
  • Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Георги Марков: Никой не е в състояние да оправи съдебната власт в България

    Уважаемият вицепремиер Томислав Дончев вчера от трибуната на парламента сподели, че енергията, обхванала една част от българското общество, която е на площадите, ще бъде пропиляна, ако не доведе до промени. Какво трябва да се промени според него - законодателната рамка, дори и конституцията, за да може държавата да изпълни една от основните си