Проф. Пламен Павлов: Китайски студенти се обръщат помежду си с български имена, влюбени в страната ни

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6862623 www.24chasa.bg

200 младежи в Пекин и Шанхай изучават родния ни език, те ще свързват в бъдеще двете държави

За Китай България е врата към Европа и Западните Балкани

Интересът към българската история е голям в чужбина, в Пекин българистите честват празника на будителите

Длъжници сме на съвременната история - 30 г. все се страхуваме да не подразним някого, да не идеологизираме

В Чехия, Словакия, Полша, Румъния и другите страни от бившия източен блок модерната история се учи в по-голям обем

Раздвоени сме при честването на 9 май - деня на победата и деня на Европа. Да не забравяме, че бяхме в лагера на победените в тази война

- Интересна новина донесохте от Пекин - китайските студенти, които изучават българистика там, се обръщат помежду си с български имена. Разкажете защо е така и по какъв повод стигнахте до Китай?

- Пътувахме и продължаваме да пътуваме с проф. Николай Овчаров в рамките на проекта “Мисия България” с подкрепата на Министерството на външните работи и личното съпричастие на вицепремиера Екатерина Захариева.

Пекин бе само една от спирките ни - бяхме там за два дни. Пътешествието ни започна на 16 март тази година - бяхме в Молдова, Екатеринбург, Ереван, Гент, Атина, Никозия… Предстои ни посещение още в Братислава, Будапеща и Любляна.

Не мога обаче да не споделя, че особено силно впечатление ни направи посрещането ни в Пекин.

Нашата лекция, посветена на богатото българско културно-историческо наследство, впрочем беше широко отразена от китайските държавни медии. Взехме участие в

откриването

на Българистичен

център в Университета

за чужди езици в Пекин,

където студентите имат възможност да изучават 84 езика. На родния ни български език в Китай с огромен интерес и любов се учат да говорят и пишат около 200 китайски студенти. Само в университета в Пекин са около 100, а в първи курс – повече от 40. Впрочем за нас такава цифра студенти в първи курс е мечта.

- Защо избират български имена?

- Защото са заинтригувани и влюбени в българската култура и история. И за да се доближат до нас като душевност, си избират типично български имена, с които се обръщат помежду си. Забелязах това при момичетата, които бяха сред организаторите на откриването на Българистичния център. В началото си помислих, че са от смесени бракове - толкова добре говореха български. После ми обясниха, че от желание да се потопят във всичко българско сами са си избрали типично български имена като Цветелина, Илияна, Радостина, Яна и т.н. Не че сменят родните си имена, но си избират и български.

- Българските студенти, които изучават китаистика във Великотърновския университет, в който преподавате, толкова ли са мотивирани, колкото китайските?

- И нашите бъдещи китаисти са амбициозни и посветени на изучаването на китайския. Аз лично не правя разлика между едните и другите.

- Имаше ли голям интерес към лекцията, която изнесохте с проф. Николай Овчаров?

- Огромен. Бяхме впечатлени и от грижите, които се полагат там за това висше учебно заведение. И впрочем тази грижа на държавата е повсеместна. Посетихме кампуса и библиотеката в университета за изучаване на чужди езици в Пекин, която беше съоръжена с най-модерните мултимедии.

Можем само

да мечтаем

за такива условия,

мащаби и най-вече

организация

- Говорят ли добре български език китайските студенти?

- О, много добре, особено тези, които са в трети и четвърти курс. Заслуга за това има д-р Люба Атанасова, преподавател от Югозападния университет в Благоевград, която е лектор там. Другата причина за доброто обучение по български в този университет е доц. Лин – млада преподавателка, която ръководи катедрата побългаристика в този университет. Завършила е в България и говори прекрасен български.

- Какво беше отношението им към вас?

- Задаваха ни много въпроси, много се радваха на книгите, които им донесохме – книгите на проф. Овчаров за цар Иван Александър и негови пътеписи, както моите за Спартак и за династията на Асеневци. Подарихме и течението на списание “Будител” за 2017 г. и те много спонтанно споделиха, че познават този наш празник и го празнуват.

- Каква е перспективата пред изучаващите български китайски студенти?

- Самият факт, че толкова много млади хора я избират - не само в Пекин, но и в Шанхай, говори, че интересът към страната ни не само е огромен, но е и напълно прагматичен.

Всички студенти, които изучават страната, историята и езика ни, имат перспективата да работят в сферата на отношенията с България, включително и във фирми, които имат интереси и позиции у нас.

Впрочем в рамките на посещението ни там присъствахме и на кръгла маса “България и Западните Балкани”. Според вас какво означава геополитическа сила като Китай с огромно влияние по света да организира такова събитие? За мен е знак, че ни смятат за врата към Европа и особено към Западните Балкани. А за нас би трябвало да е знак, че

трябва да сме

по-активни в

привличането

на интерес

и инвестиции

от страна

като Китай

Защото очевидно не става дума за политически проекции на китайския модел, а за чисто стратегически икономически интереси.

- Според вас адекватни ли са учебните програми в средното училище и в университета по българска история?

- Без съмнение има какво още да се желае в програмите и учебниците по история и в средното училище, и в университетите, но не споделям масовото мнение, че програмите и учебниците ни са лоши. Много често такива мнения дават хора, които

не са и отваряли

съвременен учебник,

а я карат на

спомени

от младежките

си години

Има много добри колективи. Самият аз съм сред авторите на издателство “Просвета” на учебниците по история за 6-и клас по новата програма и за учебника “Човекът и обществото” за трети клас. В тези екипи участват изключително добри колеги, както и методисти и учители. Не е здравословно да бъдем самоцелно критични, понякога дори злобни, когато говорим за учебници, автори и така нататък...

- Кое е най-важното в изучаването на българската история?

- Интересът към тези знания и популяризацията им. С проф. Николай Овчаров вече бяхме в седем страни и изнасяхме тъкмо такива лекции пред различна публика - студенти, учени, сънародници и университетски преподаватели. Интересът беше и си остава много силен и е очевидно, че подобен тип изяви трябва да продължават. Не че наши писатели, художници, артисти, учени, музиканти, общественици не гостуват в чужбина. Но според мен

стратегията ни за

популяризация

на България

трябва да е

много по-

задълбочена

и модерна

- Не мислите ли, че твърде малко часове се отделят на съвременната ни история и твърде много на миналото, най-вече петвековното ни турско робство?

- Да, казвал съм го неведнъж. И съм на мнение, че има известен дисбаланс, който върви по инерция през последните 30 години. Наистина, съвременната история присъства недостатъчно. В Чехия, Словакия, Полша, Румъния и другите страни от бившия източен блок модерната история се учи в по-голям обем. При нас винаги съществуват опасения да не би да подразним някого, да не би да идеологизираме... Минаха вече толкова много години от края на Втората световна война - не можем да приключваме общия обзор на българската история едва ли не с нея.

- Има ли опасност да изпаднем в крайности?

- Винаги има. Пресен пример са честванията на 9 май - деня на победата и деня на Европа. Не съм русофоб, но не мога да не реагирам срещу тези “безсмъртни полкове”... Това са за мен хибридни операции. Излизат на улицата наши сънародници, също руски граждани, носят портрети на свои близки и в това няма нищо лошо. Но кой ще носи портретите на нашите жертви във войните за национално обединение? Раздвоени сме и при честването на 9 май - деня на победата и деня на Европа. Люшкаме се между двата символа, като много повече надделява руският прочит. Нека да не забравяме, че ние бяхме в лагера на победените в тази война, независимо че дадохме жертви в заключителната й фаза. Самата съветска делегация на Парижката мирна конференция отказа България да бъде съвоюваща държава, затова плащахме и репарации. Освен товакой може да оправдае съветската окупация с обявяването на война на 5 септември1944 г., която

драматично и насилствено

промени съдбата ни като

народ и държава?

Просто историята трябва да се чете обективно, а не да се приобщаваме към русофилски или русофобски тези.

- Може ли да се спази неутралитетът при тълкуването на различни исторически факти и събития в учебниците, за да не се въвеждат младите в гледни точки, които не споделят или не разбират?

- Ами те, децата, как да споделят гледни точки, като нито имат информация, нито техните родители имат достатъчно знания и мотивация да им обясняват историята... Според мен както лекарите имат Хипократова клетва, така и нашата гилдия на историците има своя – дали ще я наречем Херодотова, Тукидитова или по друг начин - не е от значение... Нейната сърцевина, разбира се, е историческата истина.

Максимално

да се стъпва

върху

документи,

автентични свидетелства и да не се допуска манипулиране на историята. Нашата историческа наука винаги е била максимално обективна, за разлика от тази на нашите съседи например. Затова много разчитам на колегите, включени в българо-македонската комисия, която ще разглежда историческите въпроси между двете държави, да не правят абсолютно никакви отстъпки пред агресията на македонизма. Още повече че в последните месеци “мантрите” на антибългарската пропаганда отново зазвучаха в някои изяви на политици от Скопие.

При нашите лекции с проф. Овчаров навсякъде говорихме както за Плиска, Велики Преслав, Търново и София, така и за Охрид като наше изконно културно-историческо наследство. И всички колеги историци, независимо дали става дума за Белгия, Русия, Армения, Гърция или далечен Китай, знаеха прекрасно каква е историческата истина.

СV

l Роден през 1958 г.

l Завършил е история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

lСпециалист по история на Византия и средновековните балкански държави

l Преподавател във Вeликотърновския университет, през годините е чел лекции в Пловдивския, Шуменския и Варненския свободен университет

l Председател на Агенцията за българите в чужбина от август 1998 до март 2002 г.

l Автор на над 250 научни студии, книги, учебници, енциклопедични издания

l Автор и водещ на предаването за история и култура “Час по България” в телевизия СКАТ над 10 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Щом има пропуск за цигарите, бързо да има и поправка

    Производството на нелегални цигари се оказа пропуснато от Наказателния кодекс.  Така - волно или неволно, заради тази дупка в българското законодателство държавата се е превърнала в нещо като стимулиращ фактор за производството и разпространението на контрабандни цигари. И се е стигнало дотам, че този бизнес да стане по-печеливш и от бизнеса с
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,