Тим Йео: България трябва час по-скоро да изгради нова АЕЦ

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6863881 www.24chasa.bg
Тим Йео

Новите климатични цели на ЕС водят към недостиг на електроенергия и сериозен ръст на цената на тока в страните от Югоизочна Европа, се посочва в доклад на NNWI

Тим Йео е председател на New Nuclear Watch Institute (NNWI). Той е бивш председател на Комисията за енергийна и климатична промяна (2010-2015) във Великобритания и министър на околната среда (1993-1994). Работи като експерт по въпросите на енергийните и климатични промени в света на бизнеса и академичната общност. Той е член на борда на AFC Energy plc, която се занимава с разработването на въглеродни горивни клетки, председател на Индустриалния консултативен съвет Енергия 2050 на университета в Шефилд. Йео е директор на Getlink SE – една от най-големите компании във Франция, където председателства Комисията на борда за стратегическо и устойчиво развитие. 

- Г-н Йео, преди няколко дни Вие представихте в София доклада на NNWI „Електроенергийният пазар на Югоизточна Европа: Влияние на новите тенденции и политики“. Можете ли да споделите в този контекст какви са краткосрочните предизвикателства пред България и страните от Югоизточна Европа?

Докладът изяснява спешността, с която България, а и всяка друга държава в Югоизточна Европа, трябва да установи и приложи устойчива, целева енергийна политика. Също така, остарялата производствена инфраструктура, в съчетание с поетапното отказване от въглищата, което частично се мотивира от реформите, заложени в Схемата за търговия с емисии на ЕС, изисква фундаментални инвестиции в краткосрочен план.

Липсата на действие, както посочва и докладът, би имало пагубни последствия както по отношение на основния, така и по отношение на алтернативните сценарии. Докладът предвижда дефицит на електроенергийно производство през 2032 г. Алтернативният сценарий – моделиране на въздействието при ускорено отказване от въглищата, заедно с усложнения, породени от повишено търсене и технологични промени, предвижда регионален дефицит на електроенергия още през 2027 г.

Негативните последствия от недостига на електроенергия не бива да се подценяват. Подобно развитие не само подкопава енергийната независимост на Югоизточна Европа, но води и до повишаване на разходите на гражданите, проблеми с конкурентоспособността за бизнеса и привлекателността на пазара за инвеститори.

За съвпадението между ръста на консумацията на електроенергия и икономическия ръст има достатъчно данни в миналото и ясно показва, че недостигът на достъпни доставки е тежко ограничение за бизнеса.

Появата на нови енергийно интензивни индустрии, като обработката на данни, например, както и електрифицирането на съществуващи индустрии – транспорт и автомобили най-вече, задълбочава още повече проблема в сравнение с миналото. И като такъв, в светлината на типичното проектно планиране на големи енергийни инвестиции, трябва да е ясно, че България и страните в Югоизточна Европа трябва да действат решително и възможно най-скоро.

- Казвате, че през 2027 г. държавите от Югоизточна Европа може да се превърнат във вносители на електроенергия, което може да повиши цените на електричеството за бита и за бизнеса и да доведе до слаб икономически ръст в региона. Как биха могли тези държави да избегнат подобен сценарий?

Водещото заключение на доклада е, че има съществена нужда от значителна инвестиция в управляема инфраструктурна мощност в Югоизточна Европа.

Използването на въглищни централи не може да продължава. Икономическата обосновка в защита на въглищата вече не е валидна в контекста на общество, което става все по-отговорно към климатичните изменения. Реформите от четвъртия етап на Схемата за търговия с емисии на ЕС – формално одобрена от Европейския съвет през февруари, повиши нивата, с които трябва да намаляват разрешените количества емисии (до 2,2% спрямо досегашните 1,74%) и утвърди Резерва за стабилизиране на пазара, който влиза в сила от януари 2019 г. Прякото заключение е, че въглищното производство вече не е икономически жизнеспособно средство за осигуряване на електроенергия и всяка нова инвестиция във въглищна централа рискува да се превърне в невъзстановяем актив.

Имаше допускане, че инвестицията в газови централи ще осигури електроенергия в Югоизточна Европа, но това твърдение в същината си има две основни слабости. Първо, наистина природният газ е с по-малко въглеродни емисии от въглищата, но не е въглеродно неутрален и ще бъде обект на климатичното законодателство в по-дългосрочен план. Декарбонизирането на енергийния сектор ще се превърне в жизненоважна част от усилията на ЕС да намали парниковите емисии с 80-95% до 2050 г. За това източници от какъвто и да е тип, отделящи въглеродни емисии, не могат да се разглеждат като устойчиви. Второ, да се разчита на природен газ поставя съответната държава в един силно концентриран пазар на доставки, чието функциониране все повече е обект на геополитически отношения.

Затова докладът твърди, че оптималното решение за България и държавите в Югоизточна Европа е да се посветят – политически и финансово, на увеличаването на ядрените производствени мощности. Ползите от подобно увеличение са видими, тъй като предлага нисковъглероден, управляем източник на електроенергия, който ще предостави на страните в Югоизточна Европа възможност да гарантират своята енергийна стабилност и независимост. За да се избегне прогнозата за недостиг на електроенергийно производство, новите ядрени мощности трябва да влязат в експлоатация между 2025 г. и 2030 г. За това трябва да е ясно, че решенията, свързани с увеличаването на производствените мощности, трябва да се вземат по-скоро.

- От днешна гледна точка, в каква степен смятате, че държавите от Югоизточна Европа (България, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Гърция, Унгария, Македония, Румъния и Сърбия) са готови да отговорят на климатичните цели на ЕС и колко би им струвало това?

Югоизточна Европа разчита основно на въглищната инфраструктура, за задоволяване на енергийните си нужди и е слабо подготвена да отговори на амбициозните климатични цели на ЕС. България, например, по данни на Евростат, е произвела почти половината си електроенергия през 2016 г. от въглища. За едно общество, ръководещо се от Парижкото споразумение и отговорно към  климата, това не е устойчив профил. В момента трябва да се отбележи също, че голяма част от въглищата на Югоизточна Европа са лигнитни, което ги прави сравнително високо въглеродно-интензивни.

Още по-тревожен е значителният обем нови въглищни проекти в Югоизточна Европа – 28 предложения за въглищни ТЕЦ. Почти половината от тях са вече в напреднала фаза на одобрение и разрешителни. Подобно действие не показва последователна енергийна политика. Както споменахме, подобни инвестиции ще се окажат невъзвръщаеми активи, тъй като нарастващата цена на позволеното количество емисии ще спре работата им.

Тази тенденция вече започна с приемането през февруари 2018 г. на реформите от етап 4 на Схемата за търговия с емисии на ЕС. Цената на допустимото отделяне на един тон CO2емисии се повиши между 49% и 78% от началото на годината досега.

- С оглед на декарбонизацията, възможно ли е държавите да разчитат само на ВЕИ и на нови технологии за съхраняване на енергия, за да си осигурят стабилна и чиста енергия? Или подобни идеи звучат идеалистично без АЕЦ?

Според мен е важно да се подчертае, че макар докладът, а и самата организация NNWI, да дава позитивни заключения по отношение на ядрената енергетика, това в никакъв случай не означава, че е против ВЕИ. Всъщност, с изключение на поетапното отпадане на въглищното производство, докладът следва Референтния сценарий на ЕС, публикуван от ЕК, и подобно на него представя сравнително високи нива на навлизане на възобновяемо енергопроизводство. Основната прогноза е, че ВЕИ ще представляват 45% от общото енергийно производство през 2040 г., като ръстът на производство от вятър е 150%. Разбира се, ВЕИ са неразривна част от прехода към нисковъглеродна енергийна система.

Важно е обаче да бъдем реалистични и прагматични. Днес или в скоро време няма как ВЕИ да са единствената технология, на която да разчита енергийната система. Тяхното непостоянство е основно препятствие и съоръженията за съхранение, често изтъквани като решение на този проблем, от сега изглеждат икономически неизгодни. Най-евтината технология за съхранение, според Lazard Cost of Storage 3.0, е на цена 184 USD/MWh, а бъдещото намаляване на този разход не е сигурно. Разходите за интегриране на различни енергийни източници – вятърни, слънчеви и водни, към съществуващите конвенционални структури е значима, но често пренебрегвана тема. Института за изследване на климатичните влияния в Потсдам е изчислил, че разходът за интегриране на вятърно енергийно производство ще надхвърли производствения разход още в началния етап с 40%.

В такъв случай ядрената енергия трябва да се разглежда като важен стълб на бъдещите енергийни системи. Още повече, подценяваната досега и неизползвана гъвкавост на АЕЦ – те могат да увеличат производството и товара си - предполага, че може да се формира симбиотично нисковъглеродно партньорство с ВЕИ. Възможното допълване на производствени технологии означава, че ядрената енергия е идеалното средство за подпомагане на по-нататъшното навлизане на ВЕИ в енергиен сектор с ниско ниво на въглеродни емисии.

- Г-н Йео, в предишната си публична презентация заявихте, че АЕЦ „Белене“ е единствената осъществима възможност за нова ядрена мощност в България. Все още ли смятате така?

Трябва да е ясно, че решенията за осъществимостта на всеки индивидуален проект за ядрена мощност в България са на българското правителство. Мнението на NNWI е, че България ще укрепи устойчивостта си чрез повишаване на дела на ядрената енергетика в енергийния си микс. Докладът подчертава, че допълнителна ядрена мощност е нужна на България, за да се запази сигурността на снабдяването, за да се намалят въглеродните емисии и да се намали зависимостта от изкопаемите горива.

- Споменаха се варианти, че АЕЦ „Белене“ трябва да се реализира изцяло от частен инвеститор. Какви биха били ползите за държавата, ако участва в изграждането на нова ядрена мощност?

Основното предимство за държавата или за общественото участие в големи инфраструктурни инвестиции, каквато е нова ядрена мощност е, че проектите могат да се финансират на по-ниска цена. Традиционно държавата може да заеме средства с по-нисък разход, отколкото частния инвеститор. Високата цена на АЕЦ „Хинкли Пойнт Си“, изграждана във Великобритания, може да се отдаде отчасти на това, че конструкторът – в случая NNBG, е поел в аванс всички разходи за изграждането. Общественият комитет към Камарата на общините във Великобритания се произнесе, че „Ако правителството беше подкрепило „Хинкли Пойнт Си“, резултатите щяха да се изразяват в по-ниски разходи за потребителите в рамките на експлоатационния живот на проекта“. Финансовите разходи, извън страните, които участват в изграждането на ядрената централа, имат директно отражение върху цените за крайния потребител.

- И накрая, но не на последно място, ако Вие консултирахте българското правителство, какво щяхте да го посъветвате за АЕЦ „Белене“?

Искам да изясня, че целта на доклада и цялостното намерение на NNWI не е да дава съвет за конкретен проект по отношение на инвестиционни решения. И все пак смятам, че ясното послание на доклада към съответните специалисти, взимащи решения, е, че те трябва да се вземат спешно. Докладът, имайки предвид ускореното поетапно отказване от въглищно производство и технологичните промени, предвижда електроенергиен дефицит в Югоизточна Европа през 2027 г., докато обичайната прогноза предвижда дефицит през 2031 г., а за да бъде избегнато това, се изискват незабавни конкретни действия.

Освен нуждата от спешни мерки, бих искал да повторя и необходимостта от изграждане на нова ядрена мощност. Енергийната система на Югоизточна Европа се намира в своята повратна точка. През идващото десетилетие ще бъдат спрени от експлоатация значителни по обем мощности – поради остаряването им и с основание за климатична устойчивост. В същото време е необходимо да се поддържа способността за осигуряване на сигурна, достъпна електроенергия за жителите в този регион. Ядрената енергетика е интегрална компонента в бъдещите енергийни системи, осигуряваща нисковъглеродна, управляема енергия, която ще подпомогне бъдещото развитие и на ВЕИ.

  • Шофьорът, помел деца на тротоар, да остане без книжка

    Пометени на тротоар хора - такива случаи вече има не един и два в България. Преди няколко години гръцки студент едва не уби с колата си момиче на спирка в Пловдив. Гимназистката години наред се лекуваше от тежките травми, а студентът се размина с почти символично наказание. Само преди няколко дни пиян и дрогиран млад мъж удари шест деца на
  • Магистралите на Италия от Мусолини до Салвини

    Срутеният виадукт в Генуа днес се превръща в емблема на италианския застой МАГИСТРАЛИТЕ и виадуктите са емблема на италианската модернизация през 20-те години. По замисъл магистралите въплъщават гордостта на нацията и са изблик на волята й за модернизация. Свързват индустриалните и аграрните центрове в северната част на страната с пазарите отвъд