Кристалина Георгиева: На финалната права за еврозоната сме, време е да слагаме маратонките, за да надбягаме останалите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6864445 www.24chasa.bg
Кристалина Георгиева

Влизането в нея е задължение, което България трябва да изпълни.

Съветите, че имаме още работа за вършене, са мотив, не отказ,

казва главният изпълнителен директор на Световната банка

Още акценти:

Вече има 164 трилиона натрупан дълг - това е 225 % повече от годишния брутен продукт на планетата и е опасно. 

Човешкият капитал е 2/3 от богатството на света. За България това означава да увеличи инвестициите в образованието, квалификацията и здравето на хората

Валутният борд въведе у нас политиката на еврозоната, без ние да участваме в нейното формиране. 

С повече пари можем да направим повече за региона, който в момента е важен за България - Западните Балкани

Несправедливото разпределение на ползите от световната търговия може да отреже клона, на който седим

- “Настроенията в еврозоната към желанието на България да приеме общата валута са сравнително положителни, а опасенията, че страната може да се превърне във втора Гърция, са “несериозни”. Нали така казахте при последното си посещение у нас, г-жо Георгиева? Но ако “несериозните” опасения са изречени от сериозни фигури в Брюксел, дали шансовете ни остават все така оптимистични?

- Да погледнем фактите. България изглежда много добре и от гледна точка на прогнозата за растежа, и от гледна точка на стабилността на икономиката.

В продължение на десетилетия у нас се сменяха правителства, но при всички макроикономическата стабилност на страната ни оставаше приоритет. И резултатите са налице -

поставен е

фундаментът

на една

здрава

икономика

Затова и желанието ни да се присъединим към еврозоната е оправдано.

- Около 23 май се очаква Европейската централна банка да излезе с редовния си доклад и ще стане ясно дали България покрива изискванията за членство в еврозоната. Покриваме ли ги според вас?

- Ние покриваме основните изисквания за членство и имаме интерес от него - валутният борд на практика въвежда у нас политиката на еврозоната, без ние да можем да участваме в нейното формиране.

Влизането всъщност е задължение, което ние трябва да изпълним. Това, което чух от бившите си колеги от Европейската комисия - комисар Московици, вицепрезидент Домбровскис - е, че те смятат

желанието на

България

за влизане

в еврозоната за

оправдано и навременно

Това е и моето мнение.

Разбира се, само желание не стига. Имаме работа за вършене, трябва да вървим напред с институционалните реформи. Ние си знаем проблемите, това е тема за дискусия и в правителството.

- Какво послание вие разчитате зад препоръката, която чуват нашите политици: “все още има по какво да работите”? Като мотив да се работи наистина , или като аргумент за бъдещ отказ?

- Мотив, не отказ! Нашето влизане в еврозоната е голяма отговорност както към българските граждани, така и към тези в другите страни, които са приели единната валута.

Много от тях продължават реформите - вижте например усилията на Франция да подобри инвестиционния климат. Оправдано е да искат от нас това, което изискват от себе си.

- Призовахте правителствата, в т.ч. и българското, за по-агресивно отношение към структурните реформи. Защо е важно точно сега ускоряването на отлагани с години реформи?

- Защото световната икономика е в добро състояние. Както казва Кристин Лагард, трябва да си ремонтираме покрива, когато грее слънце.

За жалост, в повечето страни по света по-вероятно е да е в сила

обратното правило -

ще си ремонтираме

покрива, когато завали

Отчитат се сериозни структурни реформи в шепа страни - Южна Африка, Аржентина, Саудитска Арабия, Индия, Франция. България за съжаление не е между тях.

- Все пак нямаме ли и добри примери в България?

- Добър пример е темата за отстраняване на бариерите пред бизнеса. По света икономиките, които се стремят да бъдат конкурентоспособни, приемат тази тема много сериозно.

Бях на посещение в Индия по покана на премиера Моди именно по въпроса за подобряване на условията за бизнес.

Там работиха много активно през последните години, скочиха с 30 места в класацията на Световната банка.

България, за съжаление, през последните години стагнира в тази класация, дори миналата година слезе малко надолу.

Трябва да

обърнем

посоката

Има един анекдот за двама мъже в гората, изненадани от голяма мечка. Единият хуква да бяга, а другият си вади маратонките от раницата. Първият казва: “Ти мислиш, че с маратонки ще бягаш по-бързо от мечката? Вторият отговаря: “Не искам да съм по-бърз от мечката, искам да съм по-бърз от теб.”

Да ви върна към темата за еврозоната - на финалната права сме, време е да си слагаме маратонките.

- Акционерите на Световната банка наскоро предприеха най-голямото увеличение на капитала в историята на тази институция. Безспорно това означава и повече възможности за инвестиции. Има ли приоритетни области за този увеличен ресурс?

- Увеличението на капитала означава, че на годишна основа можем да

предоставяме

около 100 милиарда

за инвестиции

- за сравнение миналата година те бяха 62 милиарда долара.

За България най-интересно е увеличаването на капитала на Международната финансова корпорация, тъй като е важно за нашия частен сектор да има достъп до повече финансиране. Но е важно и увеличаването на капитала на Мeждународната банка за възстановяване и развитие не толкова защото България се нуждае от това финансиране, засега тя не се нуждае, а защото с повече пари може да направим повече за региона, който в момента е много важен за България - Западните Балкани.

- Как Световната банка определя приоритетите си - по нейни си критерии или са съобразени с приоритетите на отделните държави?

- Ние определяме приоритетите си конкретно спрямо нуждите на всяка отделна страна. В глобален план нашите акционери очакват да инвестираме повече в борбата с климатичните изменения и адаптирането към тях, също така и в страните, пострадали от конфликти, особено за създаване на работни места - включително за да се ограничат бежанските кризи, и в условия за

подобряване на бизнес

средата с цел увеличаване

на частните инвестиции

Поставяме на преден план инвестициите в човешки капитал - последните ни изследвания показват, че те имат най-висока възвръщаемост.

Наскоро изчислихме, че човешкият капитал е най-голямата част - две трети - от богатството на света.

За България това означава да увеличи инвестициите си в образованието, квалификацията и здравето на хората, за да може да стигне средните доходи в Европейския съюз.

- Ще се “хвана” за онази точка от плана на банката , който предвижда да се създаде финансов буфер, който да бъде използван в моменти на кризи. Това означава ли, че очаквате такава? Вие споменахте за нова дългова криза например. За България такъв проблем няма- ние сме трети в света по най-нисък дълг. Кои са симптомите , които ви тревожат?

- Това, което виждаме, че държавните дългове и дълговете на частните компании растат, и то с опасна скорост. Днес имаме 164 трилиона долара натрупан дълг – това е с 225% повече от размера на годишния брутен продукт на планетата.

Опасен е

не само

размерът

на този дълг,

но и къде се намира

дългът. Част от него се натрупа в най-бедните страни, там е и най-големият скок - от 43% от БВП през 2013 г., сега е 55%. При това две трети от този дълг не идва от страните-членки на Парижкия клуб, а е от нетрадиционни източници - нови страни кредитори и частни източници.

Опасяваме се от частична или регионална дългова криза. Това притеснение се засилва от факта, че при растежа на световната икономика постепенно се преминава към по-високи лихвени проценти.

- Защо се трупа това напрежение от очакванията за увеличение на лихвените проценти по света, и у нас? Да, те наистина ще променят цената на натрупани дългове, но няма ли да имат и положителни ефекти? Има ли противоотрова срещу тази опасност?

- Положително е това, че световната икономика е в подем и този подем предизвиква натиск за затягане на паричната политика и покачване на лихвените проценти.

Противоотровата

е висок растеж,

който генерира

високи доходи

и позволява обслужване на кредитите дори при по-високи лихви.

Засега очакванията са за плавно повишаване на лихвените проценти, в контекста на това какво се случва с инфлацията – и в ЕС, и в САЩ, и в Япония – тя е под 2%. 

В някои страни, като Япония, тя ще се съхрани в рамките на 2%, в САЩ очакванията са за нарастване, но дори и тук няма тревога за рязко покачване на лихвените проценти.

Проблемът е в тези около 40 страни, където няма растеж - няма я протовоотровата, за която питате. Много от тях са с високо дългово бреме и притеснението ни е, че при тях дори малките повишения на лихвените проценти могат до доведат до големи проблеми.

- Размина ли се, или остава опасността от търговска война и ще засегне ли тя България, ако избухне?

- Страхът от протекционизъм съществува. Но

от историята знаем, че

в търговските войни

победители няма

Затова и сигналите по време на пролетните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд бяха, че не трябва да се стига до война. Търговията стимулира растежа, създава работни места, повишава доходите на населението.

Тя позволява страните да произвеждат повече от продуктите и услугите, за които имат сравнителни предимства - светът постига повече с ресурсите, с които разполага.

Но когато ползите от световната търговия не са справедливо разпределени вътре в страните или между тях, рискът да отрежем клона, на който седим, е голям.

Работата на Световната банка е насочена към това да направим световната търговия социално по-справедлива.

 

 

  • Когато на пияния нападател му се разминава

    300 лв. струва кроше по лицето на камериерка в хотел на Златни пясъци. С толкова се е отървал почерпен австрийски турист, който си го изкарал на горката жена в 10 сутринта. Шумно чистела стаята до неговата, та затова.  Какво са 300 лв. и 24-часов престой в ареста за грубиянина? Нищо! Жената е в шок, тялото ѝ е в синини,
  • Валери Симеонов: Ето 8 факти и обстоятелства, които опровергават депутата Сидеров

    Вицепремиерът Валери Симеонов отговори на атаката на Волен Сидеров във фейсбук. По повод изявленията на народния представител Волен Сидеров пред медии, направени на 14.8.2018 г. в Бургас, след като изисках и се запознах с пълната документация по повод действията на РЗИ - Бургас, и ОД на МВР - Бургас, държа да изнеса следните факти и обстоятелства,