Влизането в нея е задължение, което България трябва да изпълни.
Съветите, че имаме още работа за вършене, са мотив, не отказ,
казва главният изпълнителен директор на Световната банка
Още акценти:
Вече има 164 трилиона натрупан дълг - това е 225 % повече от годишния брутен продукт на планетата и е опасно.
Човешкият капитал е 2/3 от богатството на света. За България това означава да увеличи инвестициите в образованието, квалификацията и здравето на хората
Валутният борд въведе у нас политиката на еврозоната, без ние да участваме в нейното формиране.
С повече пари можем да направим повече за региона, който в момента е важен за България - Западните Балкани
Несправедливото разпределение на ползите от световната търговия може да отреже клона, на който седим
- “Настроенията в еврозоната към желанието на България да приеме общата валута са сравнително положителни, а опасенията, че страната може да се превърне във втора Гърция, са “несериозни”. Нали така казахте при последното си посещение у нас, г-жо Георгиева? Но ако “несериозните” опасения са изречени от сериозни фигури в Брюксел, дали шансовете ни остават все така оптимистични?
- Да погледнем фактите. България изглежда много добре и от гледна точка на прогнозата за растежа, и от гледна точка на стабилността на икономиката.
В продължение на десетилетия у нас се сменяха правителства, но при всички макроикономическата стабилност на страната ни оставаше приоритет. И резултатите са налице -
поставен е
фундаментът
на една
здрава
икономика
Затова и желанието ни да се присъединим към еврозоната е оправдано.
- Около 23 май се очаква Европейската централна банка да излезе с редовния си доклад и ще стане ясно дали България покрива изискванията за членство в еврозоната. Покриваме ли ги според вас?
- Ние покриваме основните изисквания за членство и имаме интерес от него - валутният борд на практика въвежда у нас политиката на еврозоната, без ние да можем да участваме в нейното формиране.
Влизането всъщност е задължение, което ние трябва да изпълним. Това, което чух от бившите си колеги от Европейската комисия - комисар Московици, вицепрезидент Домбровскис - е, че те смятат
желанието на
България
за влизане
в еврозоната за
оправдано и навременно
Това е и моето мнение.
Разбира се, само желание не стига. Имаме работа за вършене, трябва да вървим напред с институционалните реформи. Ние си знаем проблемите, това е тема за дискусия и в правителството.
- Какво послание вие разчитате зад препоръката, която чуват нашите политици: “все още има по какво да работите”? Като мотив да се работи наистина , или като аргумент за бъдещ отказ?
- Мотив, не отказ! Нашето влизане в еврозоната е голяма отговорност както към българските граждани, така и към тези в другите страни, които са приели единната валута.
Много от тях продължават реформите - вижте например усилията на Франция да подобри инвестиционния климат. Оправдано е да искат от нас това, което изискват от себе си.
- Призовахте правителствата, в т.ч. и българското, за по-агресивно отношение към структурните реформи. Защо е важно точно сега ускоряването на отлагани с години реформи?
- Защото световната икономика е в добро състояние. Както казва Кристин Лагард, трябва да си ремонтираме покрива, когато грее слънце.
За жалост, в повечето страни по света по-вероятно е да е в сила
обратното правило -
ще си ремонтираме
покрива, когато завали
Отчитат се сериозни структурни реформи в шепа страни - Южна Африка, Аржентина, Саудитска Арабия, Индия, Франция. България за съжаление не е между тях.
- Все пак нямаме ли и добри примери в България?
- Добър пример е темата за отстраняване на бариерите пред бизнеса. По света икономиките, които се стремят да бъдат конкурентоспособни, приемат тази тема много сериозно.
Бях на посещение в Индия по покана на премиера Моди именно по въпроса за подобряване на условията за бизнес.
Там работиха много активно през последните години, скочиха с 30 места в класацията на Световната банка.
България, за съжаление, през последните години стагнира в тази класация, дори миналата година слезе малко надолу.
Трябва да
обърнем
посоката
Има един анекдот за двама мъже в гората, изненадани от голяма мечка. Единият хуква да бяга, а другият си вади маратонките от раницата. Първият казва: “Ти мислиш, че с маратонки ще бягаш по-бързо от мечката? Вторият отговаря: “Не искам да съм по-бърз от мечката, искам да съм по-бърз от теб.”
Да ви върна към темата за еврозоната - на финалната права сме, време е да си слагаме маратонките.
- Акционерите на Световната банка наскоро предприеха най-голямото увеличение на капитала в историята на тази институция. Безспорно това означава и повече възможности за инвестиции. Има ли приоритетни области за този увеличен ресурс?
- Увеличението на капитала означава, че на годишна основа можем да
предоставяме
около 100 милиарда
за инвестиции
- за сравнение миналата година те бяха 62 милиарда долара.
За България най-интересно е увеличаването на капитала на Международната финансова корпорация, тъй като е важно за нашия частен сектор да има достъп до повече финансиране. Но е важно и увеличаването на капитала на Мeждународната банка за възстановяване и развитие не толкова защото България се нуждае от това финансиране, засега тя не се нуждае, а защото с повече пари може да направим повече за региона, който в момента е много важен за България - Западните Балкани.
- Как Световната банка определя приоритетите си - по нейни си критерии или са съобразени с приоритетите на отделните държави?
- Ние определяме приоритетите си конкретно спрямо нуждите на всяка отделна страна. В глобален план нашите акционери очакват да инвестираме повече в борбата с климатичните изменения и адаптирането към тях, също така и в страните, пострадали от конфликти, особено за създаване на работни места - включително за да се ограничат бежанските кризи, и в условия за
подобряване на бизнес
средата с цел увеличаване
на частните инвестиции
Поставяме на преден план инвестициите в човешки капитал - последните ни изследвания показват, че те имат най-висока възвръщаемост.
Наскоро изчислихме, че човешкият капитал е най-голямата част - две трети - от богатството на света.
За България това означава да увеличи инвестициите си в образованието, квалификацията и здравето на хората, за да може да стигне средните доходи в Европейския съюз.
- Ще се “хвана” за онази точка от плана на банката , който предвижда да се създаде финансов буфер, който да бъде използван в моменти на кризи. Това означава ли, че очаквате такава? Вие споменахте за нова дългова криза например. За България такъв проблем няма- ние сме трети в света по най-нисък дълг. Кои са симптомите , които ви тревожат?
- Това, което виждаме, че държавните дългове и дълговете на частните компании растат, и то с опасна скорост. Днес имаме 164 трилиона долара натрупан дълг – това е с 225% повече от размера на годишния брутен продукт на планетата.
Опасен е
не само
размерът
на този дълг,
но и къде се намира
дългът. Част от него се натрупа в най-бедните страни, там е и най-големият скок - от 43% от БВП през 2013 г., сега е 55%. При това две трети от този дълг не идва от страните-членки на Парижкия клуб, а е от нетрадиционни източници - нови страни кредитори и частни източници.
Опасяваме се от частична или регионална дългова криза. Това притеснение се засилва от факта, че при растежа на световната икономика постепенно се преминава към по-високи лихвени проценти.
- Защо се трупа това напрежение от очакванията за увеличение на лихвените проценти по света, и у нас? Да, те наистина ще променят цената на натрупани дългове, но няма ли да имат и положителни ефекти? Има ли противоотрова срещу тази опасност?
- Положително е това, че световната икономика е в подем и този подем предизвиква натиск за затягане на паричната политика и покачване на лихвените проценти.
Противоотровата
е висок растеж,
който генерира
високи доходи
и позволява обслужване на кредитите дори при по-високи лихви.
Засега очакванията са за плавно повишаване на лихвените проценти, в контекста на това какво се случва с инфлацията – и в ЕС, и в САЩ, и в Япония – тя е под 2%.
В някои страни, като Япония, тя ще се съхрани в рамките на 2%, в САЩ очакванията са за нарастване, но дори и тук няма тревога за рязко покачване на лихвените проценти.
Проблемът е в тези около 40 страни, където няма растеж - няма я протовоотровата, за която питате. Много от тях са с високо дългово бреме и притеснението ни е, че при тях дори малките повишения на лихвените проценти могат до доведат до големи проблеми.
- Размина ли се, или остава опасността от търговска война и ще засегне ли тя България, ако избухне?
- Страхът от протекционизъм съществува. Но
от историята знаем, че
в търговските войни
победители няма
Затова и сигналите по време на пролетните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд бяха, че не трябва да се стига до война. Търговията стимулира растежа, създава работни места, повишава доходите на населението.
Тя позволява страните да произвеждат повече от продуктите и услугите, за които имат сравнителни предимства - светът постига повече с ресурсите, с които разполага.
Но когато ползите от световната търговия не са справедливо разпределени вътре в страните или между тях, рискът да отрежем клона, на който седим, е голям.
Работата на Световната банка е насочена към това да направим световната търговия социално по-справедлива.