Порязването на един изчезнал алпинист с личния негативизъм на един режисьор

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6866527 www.24chasa.bg

Историята на Боян Петров носи поуки за губещата ценностите си българска нация

Думичка нямаше да напиша за изчезналия алпинист, ако не беше краткото експозе в един сайт на режисьора Христо Порязов, озаглавено “Писна ми да лягам и ставам с Боян Петров”. Мисълта му е, че

България има

много по-големи

проблеми,

всеки ден по пътищата гинат хора, пенсионерите тънат в мизерия, домовете за сираци и за възрастни са в окаяно състояние, пита откъде накъде ни занимават с човек, който е направил личен избор. Най-силното му изречение е: “В същото време се произведе наглостта да се събират пари за него - от същите хора, които събират за хванатата с подкуп кметица Десислава Иванчева.”

Всеки има право на мнение, разбира се, в свободна страна живеем, обаче тоя тип снобски монолози е най-добре да си ги правиш в хола, неетични и неприлични са за публичното пространство, себични и обидни.

Понякога неудовлетворението в душата провокира у всички нас язвителност, егоизъм и високомерие - все състояния, които не са за показване. Ето например този невъздържан човек изпада в конфликт със себе си още в самото начало: възмущава се, че го занимават с личния избор на Боян Петров, без да усеща, че самият той занимава аудиторията с личния си негативизъм. Кой е всъщност Христо Порязов да дава акъл на медиите кои новини да цитират? Да, Петров не е най-окаяният ни сънародник, обаче в конституцията пише, че “гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази конституция”.

На “Витошка” да

беше изчезнал,

пак щяха да

го търсят

и пишат за него, съчувствието в края на краищата би трябвало да е инстиктивно.

Всъщност и двете крайности са неприемливи: нито въпросният режисьор е прав, нито превъзнасящите се клакьори, описващи катерача като национален герой и вменяващи едва ли не чувство за вина на всеки незаинтересован. Човекът цял живот изследва планините и покорява върхове, това му е призванието и толкоз! Случилото се е трагедия, ако не те вълнува, смени канала.

Калпавото образование и все по-натрапчивата липса на толерантност и домашно възпитание водят до такива срамни ситуации, българинът не знае как да се държи и реагира, игнорира темите, които наистина го касаят и зацикля на проблеми, от които нищо не разбира.

Алпинизмът никога не е бил олимпийска дисциплина, състезанието там не е нито индивидуално, нито отборно, то е със самия себе си и с майката природа. Това не означава, че този спорт трябва да се подценява и отрича. Хора като Порязов вероятно биха оплюли и космонавт, изпаднал в беда, докато обикаля земната орбита, нали той сам се е наврял в ракетата?

Би трябвало да имаме някаква селекция за елементарното мислене. Векове наред хората са търсили например извора на реката Нил, най-вероятно и тогава се е намирал по някой да пита за какво им е да знаят, по дяволите, откъде започва някаква си река!

Изследването на света около нас тласка цивилизациите напред, разгадаването на мистерии, желанието да полетиш; откриването на нови земи, континенти и всякакви природни чудеса е част от човешката същност. Неслучайно географските открития са “велики”.

Първото документирано планинско изкачване е през 121 г. от новата ера, когато

римският

император

Адриан покорил

връх Етна,

за да наблюдава изгрева на слънцето. Дали на римляните им се е сторило досадно, че се е изкачил на Етна? Не само не са го игнорирали, а напротив, увековечили са алпинисткия му опит за поколенията.

Дори хабер да нямаш от алпинизъм, самата история на Боян Петров си заслужава да се проследи, в нея се съдържат поуки, крайно необходими на прогресивно губещата ценностите си българска нация. Непоклатимата му вяра, чрез която преодолява тежки болести, включително рак, после едва оцелява при експедиция и след като го помита кола в Кресненското дефиле, страда от диабет, но единственото, което наистина го поддържа жив, е планината.

Защо пък българинът да не види и чуе как реагират близките на такъв човек, да се възхити на самообладанието им, болката, любовта и уважението, с които говорят за него?

Кое е излишното според режисьора Порязов? Защо според него на първа страница на “24 часа” пише “Новините такива, каквито са”? Още по-нелеп е намекът за политически интерес в кампанията по издирването, нима някой може да забрани на жена да събира средства за спасението на съпруга си?

Преди много години в едно студентско предаване се появи изключително атрактивен музикант, висок като телеграфен стълб, с опашка и всестранни таланти. Възхитени, сценаристите и режисьорите започнаха да му дават роли в скечове, успехът му бе зашеметяващ, публиката го обикна. Раздразнен от новата звезда, най-вече притеснен от неочаквано силната ефирна конкуренция, друг артист от шоуто възкликна: “Всеки трябва да си знае мястото, артистите играят, певците пеят!”. Днес опашката я няма, но музикантът продължава да е едно от най-популярните телевизионни лица, а на онзи артист едва му помним името. Горе-долу така стоят нещата с Порязов и Боян Петров, въпрос на можене е.

  • КАТ дигитален, но наполовина

    Пътна полиция се въоръжи с таблети и прескочи в дигиталната епоха. Така на пътя, като те спрат катаджиите, проверяват за невръчени фишове и неплатени глоби. И ако имаш просрочено задължение, вземат ти книжката и спират колата от движение. Всичко вече става много бързо. Тази дигитална трансформация на пътните полицаи наистина кара шофьорите да
  • Древните находки ли да се преместят, или да завие магистралата

    Ами ако се препроектира трасето на “Струма” и пак достигне до древно селище? ДЕСЕТИНА древни селища попаднаха под готовите лотове на магистрала “Струма” от София до Кулата. Всъщност, ако финансирането за изграждането на аутобана не беше осигурено, държавата едва ли щеше да намери средства за такива мащабни археологически разкопки.