Как се сродихме с Бъкингам

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6872344 www.24chasa.bg

След Брекзит само наше момиче може да върне британците в Европа

Оженихме ги, бе! Хари и Меган се врекоха във вечна вярност на пищната сватба в Уиндзор, която наблюдавахме волю или неволю по всички български телевизии. Според мен отразяването в българските телевизионни студиа бе далеч по-пищно и скандално, отколкото самата сватба. Аз толкова шапки в една стая досега не бях виждала, даже не съм сигурна дали шапките не бяха повече от модераторките. Мъжът ми вика, че не всичко било шапки в кадъра, едното си били автентичните кубета на „Александър Невски“. Казвам му: „Не, бе, мило, Гала беше това!“ „Не е Гала“, вика, „Гала беше зад завесата и от там ни говореше!“

Както и да е, аз мисля, че българите вече сме напълно готови за една кралска сватба. Идва и времето, в което българка от простолюдието ще се сроди с кралското семейство във Великобритания. Наблюдавам как действат британците още от времето на Даяна. Имат квота за булки с неподходящ произход и постепенно тя се изчерпва. Вече имаме детски учителки, дъщери на стюардеси, англичанки, американки, бели, черни, моми и разведени. И сега какво остава? Аз залагам на източноевропейка, при това българка. Така де, щом словенките могат да са първа дама, що па българките да не са британска принцеса? След Брекзит англичаните се опитват да намерят начин отново да се свържат с Европа, а какъв по-опитен посредник от България? Една сватба с наше момиче ще бъде най-умният ход от политическа гледна точка за тях. Сега въпросът е кое да е това момиче. Мисля, че по критерия простолюдие можем да се впишем идеално. Ми че другите да не са по-прости от нас? Скандална и разведена също ще им намерим веднага. За принц всяка патриотка би зарязала дори футболист. Аз предлагам кралската сватба да се организира у нас. Както видяхме, тия в Англия вече доста са взели-дали и на всички традиции слагат кръст. Даже нямаше кой да заведе булката до олтара, толкова са се разхайтили. Наложи се не баща й, а свекърът принц Чарлз да я предаде на сина си, макар че то при кралските особи роднинските връзки никога не са били кой знае колко от значение, когато стане дума за сватби, та кой съпруг, кой сват, кой на булката брат...

Но да се върнем на бъдещия празник. Той като организация почти като Председателството. Нека да го направим в същото хале, в което вечеряха Меркел и Макрон – с шевиците по стените, с балдахина от тавана и розите по масите. Ще започнем с обичая „Откупуване на булка“. Принцът натиска вратата отвън, тъщата подпира отвътре. Негово величество свекърът пита отвън: „Хау мач?“ Бай Пешо тъстът отвътре се провиква: „Тя ний златна, многу мач!“ Тъщата подава обувката на булката през вратата и чака да я напълнят с паунди. Понеже британските сватове имат възможности, а българските – нужди, по-хитро е да подадат ботуш. Бел. Като го напълнят догоре с банкноти, отварят широко вратата и се провикват: „Айдеее сватеее, наздраве!“ Съседът разлива домашна ракия във водни чаши, тъщата плаче, оркестър „Кристал“ свири „Бяла роза“. Хорото се вие надолу по етажите, влачат принцове и херцози по стъпалата, те надигат бъклицата и се прощават мислено с близките си, когато най-сетне ги натъпкват в мерцедеса на братовчеда. Бял, с кукла на капака. Тъщата смига на сватята и й показва деликатно да подготви наниза с лири. „Мъни, гердан, вери бютифул. Мейк, мейк, айде“. Сватята е неподготвена за такова развитие на нещата и сваля обеците и три пръстена. Украсени са с рубини, принадлежали още на Тюдорите. Тъщата проверява със зъб истинско ли е златото, нанизва ги на една мартеница и с жест показва, че ще бъдат закичени на булката. В халето вече чака кумата с печена кокошка на поднос. Принцът и цялото кралско семейство пристъпват притеснени към нея, гръмва ръченица и кумата в ритъм седем осми им поднася пилето. Тъщата пак с жест показва, че върху кокошката трябва да се изсипят лири. Негово величество свекърът също е неподготвен за тази ситуация, сваля халката си, два златни ордена от времето на кралица Мери и дори една златна коронка и ги поставя внимателно до лявата кълка. Най-сетне всички сядат. За ужас на кралското семейство бъклицата се оказва цяла каца. Ракия ще се пие явно цяла нощ. „И утре, утре, блага ракия“, смига тъстът, след което разяснява: „Секс, блъд, рокендрол“. Негово величество и роднините му пребледняват, оглеждат се откъде биха могли да избягат, но са обградени от 100 каба гайди. Явно ще се мре, всички се изправят и с решително достойнство изпиват чашите на екс, след което запяват „Год сейв дъ куин“. Това хвърля в екстаз останалите гости, те се втурват към дансинга и удрят едно хоро, което плавно преминава в чалга. Булката и принцът обикалят по масите и събират пари. Когато стигат до масата на британското кралско семейство, получават дворец, яхта и три графски титли. Тъстът си е пийнал и ревнува. Грабва микрофона и се провиква: „А от мен апартамент в „Манастирски ливади“. Тъщата го щипе и шепне гневно: „Той е за брат й, бе, идиот“. Тъстът продължава: „И почивка на Свети Влас. На наши разноски“. Тъщата припада. Извива се хоро. Валя Балканска пее „Излел е Делю хайдутин“. Тъстът удря още една ракия и се разридава. „Дадох си момичето на тия британски...“ Вади пистолет и стреля във въздуха. Всички останали гости вадят пистолети и стрелят във въздуха. Свекървата припада. Нешка Робева и танцьорите й излизат на сцената, пушеци, балони, британски спецчасти се смесват в едно. Час по-късно британското кралско семейство е спасено, лети за Острова. Златка е с тях. Сватбата продължава.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,