Еврото отдавна е в България, време е ЕС да го признае

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6872673 www.24chasa.bg

По пътя към чакалнята могат да ни препънат само тънки политически игри или нов световен трус

Да бъдем или да не бъдем в еврозоната? Веднага ли да подадем молбата си за чакалнята? Готови ли сме за еврото, или имаме още “работа за вършене”, както ни намекват разни брюкселски чиновници? Повече рискове ли носи еврото, или повече минуси? Какво ще се случи с борда, с лева? А с цените?

Тази позната и поомръзнала серия въпроси ни залива периодично още от 2009 г., та досега. Кога с повод, кога без повод. Има си дежурни говорители и заинтересувани кръгове - едни от влизането, други от тъпчене на място, трети - от отлагането изобщо. И тях вече си ги знаем.

Брюксел също не помага много с противоречивите си сигнали. Една държава ни искала, другата - и тя, ама някак по - уклончиво, третата-многозначително мълчи… Миналата година еврокомисарят по разширяването Пиер Московиси публично обяви, че

готвели

“неустоимо

предложение”

за държавите

извън

еврозоната

Нашите евроскептици, а и не само те, допуснаха, че бил повлиян от филма “Кръстникът”. За съжаление, поне засега, те се оказват прави.

Веднъж на всеки две години ЕЦБ обявява в доклад за държави извън еврозоната коя и как изпълнява прословутите Маастрихтски критерии. Тази година датата на събитието предстои - между 20 и 25 май. Макар че винаги може да има изненади, по-вероятно е, че за поредна година ще бъде потвърдено, че България е покрила 6 от 7-те критерия. И то отдавна. Седмият е отделна тема.

А еврото вече е у нас. Дойде с идването на валутния борд. Защо тогава сме отвън? Отговорът е прост, решението на казуса - сложно. Допускане в чакалнята преди еврозоната е въпрос на политическо решение, което трябва да се вземе с консенсус между всичките държави членки. Които от година на година все по-трудно и все по-бавно стигат до решение и за най-дребните въпроси.

Означава също, че то (решението) е зависимо от политическите настроения и смяна на власти във всяка от държавите. А също и че е

оплетено в явни

или скрити

политически игри

и дори направо пазарлъци - дву-, три-, или многостранни. Което го прави рисково и пълно с неизвестности. Сигурно затова поредица финансови министри от 2009 г. насам ги е страх да кажат “Хоп” и да напишат искането ни за членство.

Какво значение има тогава покриването на някакви си критерии, колкото и да са те на брой, ще попита някой. Още повече че когато и ако бъдем допуснати в преддверието, ще ни сложат под наблюдение и пак ще мерят до милиметър дали покриваме същите тези критерии. От датата на меренето, поне 2-3 години, че и повече, трябва да държим бюджетния дефицит под 3% от БВП, задлъжнялостта си - под 60% от реалния БВП, средната годишна инфлация - с 1,5% под тази в трите страни-членки на ЕС, с най-бавен ръст на потребителските цени, дългосрочните лихвените проценти - също под тях.

Най-безспорен за изпълнение е стабилният курс на лева към еврото като критерий - не е помръднал от фиксирания с въвеждането на валутния борд. През същото време обаче трябва да наваксаме с очевадното изоставане в ремонта или във въвеждането на нови закони, особено във финансовата сфера, съответни на евродирективи - т.е. все още неизпълненият 7-и критерий.

С реформата

в съдебната

система

и още други институционални реформи. И, естествено, не просто да излезем от групата с най-много макроикономически дисбаланси, както това стана тази година, а да се придвижим доста по-напред. Не че в тези групи няма и държави от еврозоната. Не че повечето от тях са по-добре от нас, напротив - по-зле са. Ние обаче не трябва да даваме никакъв, дори формален аргумент за отказ.

За да остане най-трудният за решение казус- нивото на доходите. Няма го записано във формалните критерии, но това съвсем не пречи Брюксел да го споменава всеки път, щом му намекнем, че се каним пред чакалнята с молбата си.

А иначе ползите от еврото са ясни: пълноправен достъп до огромен финансов, капиталов и трудов ресурс, което ще постави нашия бизнес и банки на равна нога в конкуренцията с другите. Опитите за натиск и пробиви на валутния борд ще останат в миналото. В икономиката ще влязат, разбира се, на бавни глътки, за да не прегрее, 27-те млрд. евро обезпечение на валутния борд, които сега стоят блокирани.

Добрата новина е, че

лихвите по

кредитите ще

паднат още,

а лошата - че същото ще се случи и с тези по депозитите. Членството ще направи излишни стратегиите за съживяване на капиталовия пазар, защото самият факт, че сме част от еврозоната, ще свали риска и ще стимулира инвеститорите. България и БНБ ще станат пълноправни участници във вземането на решения за еврозоната, вместо само да ги изпълняват.

На този фон “лошите ефекти” от еврото си заслужават цената. Да, първите 2-3 години ще има лек ръст на инфлацията заради закръглянето на цените нагоре. Тя обаче ще е още по-лека, доколкото този ефект отчасти вече е изконсумиран при връзването за еврото чрез фиксирания курс. А ако съумеем като държава да не си създадем сами някои проблеми, то наистина ще се окаже, че страхът от еврото е бил силно преувеличен.

Как можем да се самонакажем ли? Например с раздуване на държавните разходи в първите години, което други държави са допуснали при влизането си. Или с

шоково изливане

на обезпечението

на борда в

икономиката,

за да стигнат

едни пари до

едни хора

Или с неефективно използване на натрупания фискален резерв - вместо за реформи за популистки решения. И още, и още.

А докато чакаме, крайно време е да преместим фокуса на въпросите и съответно дискусията по отговорите им. От дали да го правим към как да го направим. От изтърканите вече “плашила” - инфлация, левче, самостоятелност на централната ни банка и пр., към конструктивните решения за най-полезното използване на валутния резерв например. И, разбира се, да си подадем официално искането за членство. Като просто да напомним на Брюксел, че влизането в еврозоната е наше задължение, записано в договора за присъединяването ни от 2009 г. А на изпълнението на това задължение могат да попречат или тънки политически игри в Европа, или нова финансова или дългова криза. Дори само затова е по-добре да побързаме, защото “онази” криза от 2008 - 2009 г. отложи изпълнението на задължението ни.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Политики срещу лошата демография, не само приказки

    Населението на България може да падне под 6 млн. през 2040 г. Печалният извод e на екип от Института за изследване на населението и човека при БАН. Тенденцията обаче не е от вчера и далеч не е само българска - населението на цяла Европа застарява. Да, повод е за черногледство, но то няма да реши проблема.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,