Почти никой не се е съмнявал в победата на венецуелския президент Мадуро. Изборите само засилват отчаянието и безсилието. Онези, които могат, ще емигрират. Останалите ще трябва да се примирят.
Жителите на Венецуела твърде добре познават това ликуване. "Сега резултатите от изборите са очевидни", съобщи ликувайки председателят на избирателната комисия около 10 ч. вечерта на 20 май в неделя, след повече от четири часа очакване. "Свръхмодерната цифрова изборна система" пресметна, че 68 процента от гласовете са подадени за сегашния президент Николас Мадуро - старият президент стана нов президент.
Победителят нарече изборния си успех исторически рекорд: по думите му никога досега кандидат за президент не е успявал в хода на такова "масово гласуване" да изпревари съперника си с 47 процента! Обръщайки се с благодарност към избирателите, Мадуро не пропусна възможността да се заяде със съперника си, наричайки кандидата на опозицията Енри Фалкон "Фалшон" - фалшив.
Населението на Венецуела гладува
Стилът на Мадуро е добре познат по целия свят. Нищо не му струва да пожелае на чуждите държавни глави да горят в ада, а на критичните писма по негов адрес от венецуелците Мадуро отговаря с нецензурни изрази в пряк телевизионен ефир. Грубостта му предизвиква крива усмивка у някои чуждестранни наблюдатели, но тя угасва в момента на пресичане на венецуелската граница. Защото Венецуела се разпада на части.
В недрата на Венецуела се крият най-големите запаси от петрол в света, а по улиците 3-годишни деца ровят в найлоновите торби с боклук, за да търсят остатъци от храна. Чувството на глад е толкова силно, че те оглозгват изхвърлени кости. Деца на осем-десет години отиват в по-богатите райони, за да намерят там "по-добри" огризки. Понякога пътят им отнема до два часа, а трябва и да внимават да не ги забележи полицията. Месечната пенсия на възрастните хора им стига само за една ябълка или два литра мляко.
С бензин човек не може да се нахрани
Въпреки това мнозина "чависти", привърженици на предшественика на Мадуро Уго Чавес се гордеят с "постиженията" на провъзгласения от него "социализъм на 21 век": месечната заплата стига за зареждане на колата с бензин за цяла година. При това те не се замислят, че със субсидирания бензин не можеш да нахраниш нито себе си, нито семейството си. Привърженици на правителството твърдят, че кризата във Венецуела е резултат от международните санкции и ниските цени на петрола.
Пропагандният апарат е толкова силен, че отявлените "чависти" мълчаливо се примириха с резултатите от президентските избори в неделя. Въпреки че бяха поразени от набиващото се на очи твърде ниско участие в гласуването. Никога досега изборните секции не са изглеждали толкова празни. Но изборната комисия бързо поправи това впечатление, така че на съмняващите се не им остава нищо друго освен отново да си затворят очите. Тъй като нищо добро от това непризнато на международно равнище правителство не може да се очаква.
Европейският съюз, САЩ и 14 страни от Латинска Америка не признават резултатите от изборите във Венецуела. Но като лост за въздействие им остава само едно средство - нови санкции. Ако те се окажат ефективни, тежестта им ще усетят на гърба си обикновените жители. Това означава още по-голяма бедност и още повече хора, които ще емигрират.
В известния роман на Ерих Мария Ремарк "На западния фронт нищо ново" се описва чувството за безнадеждност, което изпитват войниците в окопите по фронтовете на Първата световна война. Подобно чувство вероятно ще изпитват и много венецуелци, слушайки изявленията на новия си президент.
(БТА)