Пенсиите на оперните артисти са смешно ниски. Има колеги, които вземат по 200 - 300 лева. На Запад просто ще ни се смеят
Наистина е прекрасно да си имаш внуче. Чаках го отдавна. Малката се казва Неда, надявам се да расте жива и здрава
Павароти си падаше много по българско вино. Заявяваше, че бил дал какво ли не за една каса наш мавруд
Пяла съм с легендарния ни тенор Никола Николов и “Кармен”, и “Норма”, и “Бал с маски”. Изключително добър човек
Оперната певица е като всички други - иска потомство
Най-важното в операта е човешкият глас. Четох, че в някаква постановка сопраното пеело на плейбек! Това ме втрещи. Порнография!
Имах прекрасни учители в България - първите си писма за трудностите ми в Италия съм писала на Любомир Пипков
Отиде си още едно голямо име от оперния свят - Христина Ангелакова почина след усложнения от ортопедична операция. Ще я помним като Кармен, Амнерис, Улрика, Азучена.
Ще остане в сърцата ни и с удивителната доброта към света и към младите хора. Христина обичаше да помага и го правеше от цялото си сърце. Бе щедра към по-възрастните си колеги, с преклонение споменаваше имената им. Както и към по-младите - обучаваше ги безплатно.
Последното интервю с нея е взето неотдавна в дома ѝ, където тя прекарваше по-голяма част от времето си заради заболяване на краката. Бе щастлива, защото дъщеря ѝ Росана я дари с внучка, Неда. И Христина, и бившият ѝ съпруг Красимир Дачев посрещнаха с обич новия член на семейството.
Христина Ангелакова е родена на 29 октомври 1944 година в Исперих. Скоро родителите ѝ се преместват в Шумен, където тя завършва средното си образование. След дипломирането си Ангелакова е приета в Българската държавна консерватория, сега Национална музикална академия “Панчо Владигеров”, в класа на проф. Сима Иванова. Тя завършва висшето си образование през 1969 г. Специализира в Италия в академията “Санта Чечилия” в Рим. След година обучение българката се установява в Милано и постъпва в Центъра за млади оперни артисти на миланската Ла Скала. По-късно е поканена да подпише 3-годишен договор с авторитетния театър, където са първите ѝ публични изяви. През 1973 г. получава голямата награда на конкурса за оперни артисти в Тревизо. 2 години по-късно е първа в надпревара в Остенде, Белгия. След като името ѝ нашумява в световен мащаб, тя е поканена да се завърне в България в колектива на Софийската народна опера.
С Христина си говорехме на “ти” - свързваше ни приятелство още от годините, когато бе звезда на Софийската опера, а после неин директор. Тя покани на един от оперните конкурси световните звезди Луиджи Алва - тенор, и Илеана Котрубас - незабравима като Виолета в “Травиата”.
- Христина, виждам снимката на Павароти с дарствен надпис. Той ти беше готвил спагети, нали?
- Вярно е. Да ми готви Павароти, та аз съм била целуната от Бога! Случи се в Билбао. Обикновено сезоните в Билбао и Овиедо са с едни и същи постановки и еднакви солисти. Аз пях с Павароти “Бал с маски”, “Норма” беше с Монсерат Кабайе, “Фауст” - с Николай Гяуров и Мирела Френи. Самата община даваше пари, за да си позволи такива титани в постановките. С Павароти направихме запис в Торино на “Луиза Милер”, имаме един компактдиск като спомен. А сопраното беше Джилда Крус Ромо. Спомням си, че единият от басите бе Рафаел Арие. Не знам дали този певец въобще е пял в България. Той обясняваше, че току-що е получил италианско гражданство. Тогава се изискваха 15 години да живееш в страната, за да ти дадат гражданство. Арие има български произход.
-Вкусни ли бяха спагетите на Павароти?
- Смея ли да кажа, че не са били! Павароти готви! Италианците умеят да готвят и имат отношение към кухнята. Там се научих и аз да готвя, преди за мен яденето беше просто необходимост, не цел в живота. А те превръщат кулинарията в цел - как се варят спагетите, какво се слага в соса, какъв трябва да бъде зехтинът, непременно от най-високо качество. Павароти си падаше много по българското вино мавруд и не го криеше. Заявяваше, че бил дал какво ли не за една каса български мавруд.
- Павароти ли е най-големият от тримата големи?
- Не бива да ги мерим, всеки има различна характеристика. Пяла съм с Карерас “Иродиада” в Римската опера. Неговото излъчване никой от тримата го няма. Като излезе като Йоан Кръстител, имах чувството, че Йоан е на сцената, защото той носи нещо божествено в себе си. Аз не попадам веднага под влиянието на партньорите си, но той умее да ми влияе. Познавам добре и Пласидо Доминго, пях с него “Бал с маски”, заместих Виорика Кортес. Баритонът беше Пиеро Капучили, а Лейла Генчер беше Амелия. Много треперих тогава, не се знаеше Виорика ли е по-болна, или аз от вълнение. Това се случи в “Скалата”. И от уплахата не съм могла да преценя въздействието на Доминго като аура. Пяла съм и с Франко Корели. С него направихме един филм по “Андре Шение” за РАИ Милано. Той пък е толкова притеснителен, страхуваше се дали ще може да изпее височините. Напразен страх!
- А нашият Никола Николов?
- Не бих говорила даже за него, защото не искам да го пипам там, където е. Пяла съм с него и “Кармен”, и “Норма”, и “Бал с маски”. Изключително добър човек. Толкова години да съхраниш добротата си! И когато спря да пее, често идваше в театъра - винаги усмихнат, винаги добронамерен. С някой леко еротичен виц. Абе, Коле, докога, бе, докога с тия вицове?! Докато ми идват такива неща наум, значи съм жив и гласът ми ще има живец, така отговаряше. Щастие е, че го имахме, че работихме заедно. Не мога да ги забравя като двойка с голямата Юлия Винер - каква певица беше! Още звучат в ушите ми нейните пианисими. А голямата Надя Афеян идваше в гримьорната ми преди спектакъл да ми пожелае успех. Чувствах се като детенце, което прави първи стъпки и го е страх да не се изложи пред такава певица като Надя Афеян.
- Имаме ли сега добри тенори?
- Да, имаме. Например Камен Чанев. Много го харесвам. Той идва редовно да пее в България, което му прави чест. Руските певци например винаги пеят с голямо желание в родината си.
внучката са най-важното
в живота ми
Нашите го правят, обаче по-рядко. Руснакът е по-привързан към страната си.
- Ти самата имаш хубави участия по руските сцени?
- Москва, Санкт Петербург и Самарканд. От Милано отидох в Самарканд, беше в период, когато берат памука и ме бяха помолили да сменя датите - последен уикенд на беритбата, хората може би нямаше да идат на опера. Нямаше как да сменям дати. А се оказа пълно - и правостоящи имаше. Много интересно ми беше в този град, заведоха ме в първата обсерватория. Опитах и тяхната кухня - пилафи, кус кус. В Москва гостувах със Софийската опера, в тогавашния Ленинград бяхме с прекрасния тенор Иван Велчев и диригента титан Иван Маринов.
- Оттам ли познаваш голямата грузинска певица Маквала Касрашвили?
- С нея сме пели много в Италия. Чудесна певица. Сега е дясна ръка на художествения ръководител на Болшой театър. Скоро ѝ пратих бутилка вино по наша колежка. С нея пяхме “Дама пика” и “Аида” в Болоня. Шеф на Театро комунале тогава беше Владимир Делман.
Там изпях и много спектакли на “Хованщина” - естествено, на руски език, макар че съм пяла тая опера и на италиански с Гюзелев - беше ужасно! Руска опера на италиански! Маквала е прекрасна певица, помня я като Лиза и Аида. Беше много близка с Елена Образцова. Знам, че преди 2-3 години Маквала е изпяла прекрасно Турандот - това е подвиг, изисква се голяма смелост.
- Голямата Турандот на ХХ век е Гена Димитрова, двете бяхте близки приятелки. Липсва ли ти сега?
- Много. Бяха качили във фейса една снимка на Гена с мъжа ѝ Жоро. Имам я тая снимка, Гена ми я подари. Хубав спомен! С Гена много сме пътували с “Аида” и “Бал с маски”. Пред нея цял свят се кланяше, а тя беше толкова добър и обикновен човек.
- Партнирахте ли си и в “Набуко” с Гена?
- Аз не обичам мецосопрановата роля в “Набуко”. Някак няма развитие. Няма да забравя едно време режисьора Бошнаков, той ме въведе в тази роля. Не съм била по време на репетиционния период. В тая роля няма изграждане на образ. Влизам в ансамбли, изпявам една ария, която, колкото и кратка да е, не е чак толкова лесна, можеш да се изложиш. Но някак не харесвам такива роли. Както оставам неудовлетворена и в “Бал с маски”. Макар че Улрика е образ, който търпи изграждане. Но действието ѝ е само едно, няма друго действие, в което да се реабилитираш, ако се изложиш. В много опери днес ми звучи гласът на Гена.
- Много големи прими решават да не раждат деца. А ти роди, стана и баба. Щастлива ли си?
- Да, много.
Наистина е прекрасно
да си имаш внуче.
Чаках го отдавна
Малката се казва Неда, надявам се да расте жива и здрав
Да порасне и да можем да си говорим, ама не като баба и бебе, а като с голямо момиченце. Да може да ме запомни. Всички у дома сме много щастливи, естествено най-много се радват родителите на малката. Оперната певица е като всички други - иска потомство. И това е съвсем нормално. И голямата Анна Нетребко си има синче. В момента си мисля все за дъщерята и внучето, мисля, че засега те са най-важните хора в живота ми.
- Сънуваш ли твоите спектакли?
- Просто ги помня. “Норма” с Гена и Карло Косута. Не знам дали друг път сме пели толкова вдъхновено с Гена като на онзи спектакъл. Много “Норми” бях изпяла, и с Мари Крикорян бяха станали много хубави спектакли. Мисля, че сега Мари живее в Щатите. Хубава певица беше. С нея имахме преживяване - Светозар Донев ни накара да пеем на български в “Трубадур”. Страшна работа! На Мари ѝ беше по-лесно, защото много-много не ѝ се разбираше текстът, но аз, с моята ясна дикция, направо се измъчих. Като заговорихме на тая тема, се сещам за една фраза на Ескамилио от “Кармен”, пак на български: “Хубавице, кажи как е твоето име, да го повтарям при всеки нов двубой?”. Важно е зрителят да разбира какво се пее, но вече всички пеят в оригинал. Времената се промениха.
- Спомняш ли си твоите учители?
- Моята учителка проф. Сима Иванова ни караше да слушаме непрекъснато музика. Сега е лесно - в ютюб го има всичко. Тогава не беше така. Мъжът на Сима беше дипломат, купуваше дискове, а тя ги носеше в библиотеката. У Сима чух за първи път Виктория де лос Анджелис. Ще накара баба Катя, майка ѝ, да направи една баница и тенджера боб да свари. Ще ни нахрани, а после ще слушаме заедно музика. И поезия ще четем - Превер, Лилиев. Широко ни отваряше тя прозорците към знанието... Който е любознателен и иска да напредне - ще напредне. Ами Любомир Пипков? Преподаваше камерна музика. Само изящен човек като него можеше да преподава така изящните камерни форми. Помня го с цигарата на прозореца на академията на бул “Евлоги Георгиев”. Първите писма за трудностите ми в Италия съм ги писала на него. Като студенти сме ходили на вилата му в Панчарево. Отидем там да изкараме един следобед - вила на един етаж, скромна, хубав двор, и си говорим - за Париж, за Пол Дюка. Помня и учителя си по италиански, проф. Благой Мавров. Прекрасни хора бяха моите преподаватели в България. Ами ние сме били на нощен бар с Георги Златев Черкин, Сима Иванова и Любомир Пипков. На “Витошка” беше нощният бар, с жива музика.
- Ще я има ли операта, Христина?
- Ще я има. Дано дотам не се видоизмени, та да не стане жертва на нелепи режисьорски търсения. Защото най-важното в операта е човешкият глас. Четох, че в някаква постановка сопраното пеело на плейбек! Това ме втрещи. Порнография! Даде се прекалено много власт на режисьора, това не е добре. Защото оперният спектакъл е музика. Трябва музикалната част да е приоритет, а режисурата да ѝ помага. Но режисьорът невинаги се съобразява с тези неща.
- Как се отнасяш към българските оперни произведения?
- Българската ми роля - Саламбо в операта на Веселин Стоянов, ми е голяма гордост. Имах стройна и слаба фигура, бях млада. Веселин Стоянов е написал прекрасна музика. Редувахме се на ролята с Александрина Милчева. Като заживях в София, станах приятелка с Красимира Нонева, дъщерята на Веселин Стоянов. Тя вече е покойница. С Красимира направихме честването за 100 години от рождението на Веселин Стоянов - с операта “Хитър Петър”. Тогава бях директор на Софийската опера.
- Как живеят днес артистите от твоето поколение?
- Пенсиите на оперните артисти са смешно ниски. Като бях директор, се опитахме да ги вдигнем малко. Министър на културата тогава беше Стефан Данаилов, с него работихме в тази насока. Но особен успех нямахме, признавам си. Мисля, че въпросът трябва да се преразгледа. Да се правят предложения за всеки конкретен случай. Друг начин явно няма. А има колеги с пенсии по 200 - 300 лева. На Запад просто ще ни се смеят. Нима това заслужават големите гласове на България?
СV
l Христина Ангелакова (1944-2018) е родена в Исперих. Записва се в Българската държавна консерватория. Решава да продължи да се усъвършенства и заминава за Италия, където записва специализация в академията “Санта Чечилия” в Рим. Премества се в Teatro la Scala в Милано, където постъпва в Центъра за млади оперни артисти. Поканена е да подпише тригодишен договор с операта La Scala
l Партньорка е със световни певци като Павароти, Карерас, Доминго
l Пее на най-престижната софийска оперна сцена 23 г. Не спира да гастролира по света
l В периода 2001 - 2004 г. е директор на Софийската опера