Емил Петков: “168 часа” и “24 часа” вкараха печатарското мастило в кръвта ми и вече няма спасение...

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6880367 www.24chasa.bg

Наградата е за целия колектив на “Ропринт”, казва носителят на наградата “Печатар на годината” за 2017-а

Наскоро Емил Петков беше отличен с браншовата награда “Печатар на годината" за 2017 г. Изборът му е единодушен от петте номинации. Неговата печатница “Ропринт” навърши 10 години и е известна като коректен и надежден партньор, който не прави компромиси с качеството.

Печатница “Ропринт” е оборудвана с най-модерна съвременна техника.

Отличието се връчва за 13-а поредна година от Съюза на печатарската индустрия в България.

Церемонията се проведе в голямото фоайе на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Наградите връчи основателят на Съюза на печатарската индустрия в България и сегашен негов почетен председател Петър Кънев, депутат, председател на парламентарната комисия по икономика и туризъм.

Бизнесдела в чужбина не позволиха на Емил Петков да присъства на церемонията. Наградата получи търговският директор Диана Нинова, която той нарече “моята дясна ръка”.

В “Ропринт” се печатат много от изданията на “168 часа" ЕООД - TREND, TREND Auto, “Идеален дом”, “Идеален дом - малкото жилище”, “Идеален дом - ДЕКОР”, “Рецепти за здраве”, “Иноватор”, “Обектив Китай” и др.

- Станахте “Печатар на годината” във време, когато журналистиката и новинарството все повече са прелъстявани от всякакви модерни технологии. Не е ли малко ретро тази награда, г-н Петков?

- (Смее се дълго и от сърце.) Тя, наградата, не е ретро, в крайна сметка полиграфията не е само медийна. Вярно е, че голяма част от портфолиото на “Ропринт” е свързана с медиите, включително и медии на “168 часа” ЕООД, но ние печатаме и други неща, които са по-непреходни.

Относително е, разбира се, в днешно време кое е преходно и кое - не, но аз смятам, че медиите няма да спрат да се печатат, не вярвам да загинат вестниците.

А специално

за списанията

прогнозирам

и възраждане

Техният авторитет ще расте.

Има разни нови изследвания, според които се оказва, че рекламата в интернет не е толкова ефективна и че е надценена. Има връщане обратно към принта, всичко това лека-полека се осъзнава. Това е както едно време: когато се появява радиото, прогнозата е, че ще умрат вестниците, после се появява телевизията - пак казват, че ще умрат вестниците, сега интернет щял да ги убие...

- Но не можем да отречем намаляването на тиражите им по цял свят...

- Да, вярно, намаляха тиражи, промениха се канали, има социални мрежи... Само че в последно време се заговори и за фалшиви новини. Така че истинските медии, бих казал - и тези, които имат и хартиени варианти, са си по-сериозните медии, от които обществото има нужда.

Същевременно ние печатаме и доста рекламни материали, неща, които хората намират в пощенските си кутии, печатаме книги, учебници и учебни помагала и още много неща. Аз съм оптимист и вярвам, че полиграфията тепърва ще има развитие в България.

- С какво “Ропринт” победи конкуренцията и убеди журито да връчи на вас “Печатар на годината”?

- Това е годишна награда и... честно и откровено да си кажа, може да е повлиял и десетгодишният юбилей на “Ропринт”. Но, от друга страна, през последните години ние много се стараем да развиваме и подобряваме качеството, инвестираме в нови технологии,

верни сме

на принципа

“Нашият клиент

е нашият бог” Въведохме нови софтуери и системи. Някои от тях - за първи път в България. Внедрихме портал за клиенти и още много неща.

Предполагам, че всичко това също е повлияло за спечелването на наградата. Държа да кажа, че тази награда, въпреки че я дават персонално на мене, всъщност е колективна награда и заслуга на добрия ми екип, който успях да изградя в годините. Той работи добре и синхронно и негова е основната заслуга за това признание.

- Г-н Петков, вие сте графичен дизайнер, оформител и кръстник на “168 часа” и “24 часа”...

- Да, така е.

- Как ги намирате днес, близо 30 години по-късно?

- В отлично състояние! Разбира се, през всичките тези години е имало движение нагоре и надолу. Но като цяло си стоят много добре на вестникарския пазар. Смятам, че са наистина сериозни и уважавани медии, виждам, че се правят със старание и с отговорност от колектива.

- И с много любов...

- Признавам, че ги чета редовно.

- Ако можем да върнем врмето назад, бихте ли променили нещо във визията им, в шрифтовете, в “главите” на двата вестника?

- Мисля, че не. Самият факт, че “главите” и на “168 часа”, и на “24 часа” не са променяни, ме прави горд, че съм направил нещо, което и сега не изглежда демоде.

- Едно време във Факултета по журналистика ни казваха, че когато дойде нов главен редактор в даден вестник, първата му работа е да смени неговата “глава”. Хем е най-лесно, хем демонстрира някаква промяна... Докато вашите “глави” вече толкова години са несменяеми.

- Така е. Но не съм единственият в това отношение. И “главите” на Борис Ангелушев стоят дълго, някои и продължават да стоят - като на вестник “Труд” например...

Опазил ме господ, разбира се, да се сравнявам с този велик български художник, той беше направил “главите” и на “Поглед”, и на “Кооперативно село”... Те бяха много ярки и хубави.

- Преди да нарисува “главата” на “Поглед”, Ангелушев казал, че вижда бъдещия вестник рошав, и тя наистина внушаваше това. А вие можете ли да разкажете някоя интересна и любопитна история около създаването на двата вестника?

- Еее, сигурно мога. Любопитни истории - колкото искаш, но тя трябва да е в някакъв контекст. Държа обаче да кажа, че благодарение на тези два вестника, тези две мои свидни рожби, мастилото навлезе в кръвта ми и тази насока към печатарството и полиграфията се превърна в нещо основно в живота ми преди десет години, че и малко повече.

Разбира се, това го имаше и по-рано, още във в. “Отечествен фронт”, но тогава беше по-различно. Още от самото начало ми беше много интересно как от разни текстове, написани на пишеща машина, и от снимки се ражда изделие, наречено вестник, и отива на будката, за да го купи читателят.

Видях, че пътят

е дълъг и сложен,

но... ми хареса

много

- Ако трябва да дадете някакви съвети към двата вестника, какви биха били те?

- Сигурно имам съвети... Преди време бях споменавал неща за развитието на седмичника и дочувам сега, че те са на път да се случат. Но нека не издаваме тайни...

- А защо ви нямаше на награждаването?

- Стремя се непрекъснато да обновявам “Ропринт” и бях в командировка в Европа. Искам да инсталирам нова модерна машина. Тя е от Франция и вече я договорих. Съгласете се, че това е сериозна и основателна причина да ме няма на награждаването.

Наградата получи Диана Нинова, моята дясна ръка. Тя е търговски директор в “Ропринт”. И други наши хора е имало на награждаването, хора, които също имат голяма заслуга в спечелването на приза “Печатар на годината”...

СНИМКИ: АЛЕКСЕЙ ДИМИТРОВ

  • Защо филтърът пред детското меню е важен

    Европейският съюз ще въведе нова регулация, засягаща нездравословните храни - в които има много сол, захар или трансмазнини. Ще се ограничи рекламата им в социалните мрежи чрез известни личности, както и промоциите им в магазините.  Замислените мерки са в правилна посока. Няма нужда да обясняваме колко важна е добрата храна в детска възраст.
  • ТЕЛК да не включва само водещото заболяване

    С оценка, основана вече само на целта икономии, ние ще трябва да сме вече най-работоспособните, иначе губим пенсията си ЙОРДАНКА ТОДОРОВА, председател на майките в инвалидни колички в България ХОРАТА с увреждания живеят с мизерни пенсии средно по 223 лева. Именно национално представените организации за правата им са тези,