Емил Петков: “168 часа” и “24 часа” вкараха печатарското мастило в кръвта ми и вече няма спасение...

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6880367 www.24chasa.bg

Наградата е за целия колектив на “Ропринт”, казва носителят на наградата “Печатар на годината” за 2017-а

Наскоро Емил Петков беше отличен с браншовата награда “Печатар на годината" за 2017 г. Изборът му е единодушен от петте номинации. Неговата печатница “Ропринт” навърши 10 години и е известна като коректен и надежден партньор, който не прави компромиси с качеството.

Печатница “Ропринт” е оборудвана с най-модерна съвременна техника.

Отличието се връчва за 13-а поредна година от Съюза на печатарската индустрия в България.

Церемонията се проведе в голямото фоайе на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Наградите връчи основателят на Съюза на печатарската индустрия в България и сегашен негов почетен председател Петър Кънев, депутат, председател на парламентарната комисия по икономика и туризъм.

Бизнесдела в чужбина не позволиха на Емил Петков да присъства на церемонията. Наградата получи търговският директор Диана Нинова, която той нарече “моята дясна ръка”.

В “Ропринт” се печатат много от изданията на “168 часа" ЕООД - TREND, TREND Auto, “Идеален дом”, “Идеален дом - малкото жилище”, “Идеален дом - ДЕКОР”, “Рецепти за здраве”, “Иноватор”, “Обектив Китай” и др.

- Станахте “Печатар на годината” във време, когато журналистиката и новинарството все повече са прелъстявани от всякакви модерни технологии. Не е ли малко ретро тази награда, г-н Петков?

- (Смее се дълго и от сърце.) Тя, наградата, не е ретро, в крайна сметка полиграфията не е само медийна. Вярно е, че голяма част от портфолиото на “Ропринт” е свързана с медиите, включително и медии на “168 часа” ЕООД, но ние печатаме и други неща, които са по-непреходни.

Относително е, разбира се, в днешно време кое е преходно и кое - не, но аз смятам, че медиите няма да спрат да се печатат, не вярвам да загинат вестниците.

А специално

за списанията

прогнозирам

и възраждане

Техният авторитет ще расте.

Има разни нови изследвания, според които се оказва, че рекламата в интернет не е толкова ефективна и че е надценена. Има връщане обратно към принта, всичко това лека-полека се осъзнава. Това е както едно време: когато се появява радиото, прогнозата е, че ще умрат вестниците, после се появява телевизията - пак казват, че ще умрат вестниците, сега интернет щял да ги убие...

- Но не можем да отречем намаляването на тиражите им по цял свят...

- Да, вярно, намаляха тиражи, промениха се канали, има социални мрежи... Само че в последно време се заговори и за фалшиви новини. Така че истинските медии, бих казал - и тези, които имат и хартиени варианти, са си по-сериозните медии, от които обществото има нужда.

Същевременно ние печатаме и доста рекламни материали, неща, които хората намират в пощенските си кутии, печатаме книги, учебници и учебни помагала и още много неща. Аз съм оптимист и вярвам, че полиграфията тепърва ще има развитие в България.

- С какво “Ропринт” победи конкуренцията и убеди журито да връчи на вас “Печатар на годината”?

- Това е годишна награда и... честно и откровено да си кажа, може да е повлиял и десетгодишният юбилей на “Ропринт”. Но, от друга страна, през последните години ние много се стараем да развиваме и подобряваме качеството, инвестираме в нови технологии,

верни сме

на принципа

“Нашият клиент

е нашият бог” Въведохме нови софтуери и системи. Някои от тях - за първи път в България. Внедрихме портал за клиенти и още много неща.

Предполагам, че всичко това също е повлияло за спечелването на наградата. Държа да кажа, че тази награда, въпреки че я дават персонално на мене, всъщност е колективна награда и заслуга на добрия ми екип, който успях да изградя в годините. Той работи добре и синхронно и негова е основната заслуга за това признание.

- Г-н Петков, вие сте графичен дизайнер, оформител и кръстник на “168 часа” и “24 часа”...

- Да, така е.

- Как ги намирате днес, близо 30 години по-късно?

- В отлично състояние! Разбира се, през всичките тези години е имало движение нагоре и надолу. Но като цяло си стоят много добре на вестникарския пазар. Смятам, че са наистина сериозни и уважавани медии, виждам, че се правят със старание и с отговорност от колектива.

- И с много любов...

- Признавам, че ги чета редовно.

- Ако можем да върнем врмето назад, бихте ли променили нещо във визията им, в шрифтовете, в “главите” на двата вестника?

- Мисля, че не. Самият факт, че “главите” и на “168 часа”, и на “24 часа” не са променяни, ме прави горд, че съм направил нещо, което и сега не изглежда демоде.

- Едно време във Факултета по журналистика ни казваха, че когато дойде нов главен редактор в даден вестник, първата му работа е да смени неговата “глава”. Хем е най-лесно, хем демонстрира някаква промяна... Докато вашите “глави” вече толкова години са несменяеми.

- Така е. Но не съм единственият в това отношение. И “главите” на Борис Ангелушев стоят дълго, някои и продължават да стоят - като на вестник “Труд” например...

Опазил ме господ, разбира се, да се сравнявам с този велик български художник, той беше направил “главите” и на “Поглед”, и на “Кооперативно село”... Те бяха много ярки и хубави.

- Преди да нарисува “главата” на “Поглед”, Ангелушев казал, че вижда бъдещия вестник рошав, и тя наистина внушаваше това. А вие можете ли да разкажете някоя интересна и любопитна история около създаването на двата вестника?

- Еее, сигурно мога. Любопитни истории - колкото искаш, но тя трябва да е в някакъв контекст. Държа обаче да кажа, че благодарение на тези два вестника, тези две мои свидни рожби, мастилото навлезе в кръвта ми и тази насока към печатарството и полиграфията се превърна в нещо основно в живота ми преди десет години, че и малко повече.

Разбира се, това го имаше и по-рано, още във в. “Отечествен фронт”, но тогава беше по-различно. Още от самото начало ми беше много интересно как от разни текстове, написани на пишеща машина, и от снимки се ражда изделие, наречено вестник, и отива на будката, за да го купи читателят.

Видях, че пътят

е дълъг и сложен,

но... ми хареса

много

- Ако трябва да дадете някакви съвети към двата вестника, какви биха били те?

- Сигурно имам съвети... Преди време бях споменавал неща за развитието на седмичника и дочувам сега, че те са на път да се случат. Но нека не издаваме тайни...

- А защо ви нямаше на награждаването?

- Стремя се непрекъснато да обновявам “Ропринт” и бях в командировка в Европа. Искам да инсталирам нова модерна машина. Тя е от Франция и вече я договорих. Съгласете се, че това е сериозна и основателна причина да ме няма на награждаването.

Наградата получи Диана Нинова, моята дясна ръка. Тя е търговски директор в “Ропринт”. И други наши хора е имало на награждаването, хора, които също имат голяма заслуга в спечелването на приза “Печатар на годината”...

СНИМКИ: АЛЕКСЕЙ ДИМИТРОВ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,