Борис Володарски: И Русия, и Западът знаят за случая “Скрипал” неща, които няма да разкрият

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6882249 www.24chasa.bg
Боpиc Володарски

Соченият за убиец на Георги Марков - Франческо Гулино, ми беше съсед в Австрия, казва бившият офицер от Спецназ Борис Володарски

Боpиc Володарски, на 62 години, е бивш офицеp от Спецназ - службата за специални операции на съветското военно разузнаване (ГРУ). Живее в Лондон от 1989 г. “Напycнах СССР напълно легално. Гpаницата тъкмо бе отвоpена”, казва Володаpcки.

Оттогава е незавиcим анализатоp по пpоблемите на pазyзнаването, автоp на деcетки cтатии, пyбликyвани в Англия, САЩ и Италия, конcyлтант на докyментални филми, cpед които “Как да отpовиш шпионин” за cмъpтта на Александър Литвиненко през 2006 г., излъчен в пpаймтайма на Би Би Си на 22 янyаpи 2007 г.

Пpез 2010 г. Володарски защитава доктоpcкa диcеpтация за иcтоpията на cъветcкото pазyзнаване. През 2009 г. в Англия и през 2010 в САЩ е пyбликувана книгата мy “Фабpиката за отpова на КГБ - от Ленин до Литвиненко”, в която има глава, поcветена на yбийcтвото на бългаpcкия пиcател Гeоpги Маpков в Лондон пpез 1978 г. В последните седмици “Таймс” и ITV се обърнаха към Володарски, за да коментира случая с отравянето на Сергей Скрипал. Ето какво каза той от Лондон за “24 часа”.

- Г-н Володарски, през 2009 г. публикувахте във Великобритания своята книга “Фабриката за отрова на КГБ - от Ленин до Литвиненко”. По-късно тя излезе в САЩ и други страни. Въз основа на вашите проучвания преди повече от 10 г. какво мислите за случая “Скрипал”?

- Напълно случайно в края на миналата година предложих на моите лондонски издатели да преиздадат “Фабриката за отрова на КГБ”. Тя се появи отново през февруари тази година с малко по-различна корица, но точно навреме, за

да анализира руската

тактика

в извършването на този тип специални операции в чужбина.

- Точно навреме?

- Имам предвид в навечерието на случая “Скрипал”. Вярвам, че моята книга до известна степен повлия мнението на британските власти в тяхното решение кого да обвинят за атаката в Сейлсбъри, показвайки начините, по които съветските, а после и руските секретни слубжи оперират, когато се отнася до тайни убийства. Според мен случаят “Скрипал” не се различава от много други подобни случаи, описани в моята книга.

- Има ли в нея случай, който ви напомня за този на Скрипал?

- Да, по същество всички от тях попадат в този модел. Този модус операнди е доста опростен и е прилаган и от други специални служби, които имат специализирани отдели за такива операции като ЦРУ, Мосад и, разбира се, SVR - руското външно разузнаване - бившето Първо главно управление на КГБ, и GRU - руското военно разузнаване. Първо се решава кой и защо трябва да бъде мишена, след това

как и с какви средства тази

мишена ще бъде

“елиминирана”

и едва тогава - кога и къде. Обикновено не се поставя въпросът кой трябва да го извърши, защото всяка служба има своите специалисти. Много рядко и винаги с основание могат да бъдат използвани трети лица, но отново под пълния контрол на тайната служба. Тази “трета страна” е агент, като в много от случаите, споменати в моите книги.

- Знаехте ли за веществото “Новичок”?

- Да, знаех. Във “Фабриката за отрова” споменавам Вил Мирзаянов и други съветски учени, участвали в секретни програми за химически оръжия. Цитирам статии на Мирзаянов и Лев Фьодоров, публикувани в САЩ. Изучавал съм случая и с отравянето на руския банкер Иван Кивелиди през 1995 г., когато “Новичок” е използван за първи път. “Новичок” е химическо оръжие за масово поразяване. Като нов химически агент той е създаден и превърнат в оръжие по-скоро за полеви битки, отколкото за индивидуално приложение.

- Кога започва да работи “фабриката за отрова на КГБ”?

- Т. нар. фабрика за отрова е комплексно понятие. То включва хора, вземащи решения, шефовете на КГБ, специалната лаборатория или лаборатории, офицери, които извършват тези деликатни операции.

Идеята за спецлабораторията хрумва на Ленин, когато Че Ка, ранният предшественик на КГБ, му докладва, че по него е стреляно с отровни патрони, което не е било истина, между другото. Специалната лаборатория е създадeна през 1921 г. и се развива оттогава, за да стане специализиран проучвателен институт или няколко института, които са напълно функционални в днешна модерна Русия.

През 1924 г. в Париж започва да оперира група за специални задачи под ръководството на Яков Серебрянски. Тя се е занимавала с подривна дейност, отвличания, убийства. През годините е съществувала с различни имена: Четвърти, Девети, Тринадесети, отдел ‘B’ и най-накрая - Осми отдел от Управление S - специални операции.

- Виждали ли сте някога документи, свързани с “фабриката”? Търсили ли сте документи в руските архиви? Проверявали ли сте западните архиви?

- Естествено. Виждал съм и съм използвал много документални материали от руски и западни източници, включително файлове от ЦРУ, поискани по американския закон за свободата на информацията (FOIA), плюс, разбира се, голям брой вторични източници на няколко езика. Всички най-добри руски публикации се появиха в периода 1990-1996 г. После руските архиви бързо започнаха да се затварят за изследователи. Това, която наричам “фабриката за убийства на КГБ” наистина съществуваше.

Това бе една специална лаборатория, която известно време се намираше на ъгъла на Варсонофайевски переулок и Болшая Любянка, на метри от главната сграда на КГБ. Тогава мястото бе известно като Лаборатория 12, което беше в действителност истинският завод за отрова на КГБ. То е имало различни имена във времето - Лаборатория Х, Камера, Лаборатория 12, а след смъртта на Сталин - и различни адреси.

- Още ли е там Лаборатория 12?

- Не, има различно име и е в няколко изследователски института, понякога извън Москва. Има институт в рамките на Федералната служба за безопасност, който създава отрови за оперативни нужди, но “Новичок” определено не е от там. Той принадлежи на клас химически оръжия, които до 1992 г. бяха произвеждани на други места, които знам, но не е необходимо да уточнявам.

- Във вашата книга има глава, посветена на убийството на Георги Марков. Открихте ли нещо, което не бе неизвестно преди?

- Случаят “Марков” е доста добре разследван в България от няколко изследователи, чиито книги имам. Обсъждал съм го с Олег Калугин. Случаят е добре представен във “Фабриката за отрова” въз основа на последните известни материали. Дали съм намерил нещо, което не е било известно преди? Може би не, освен факта, че Франческо Гулино, който бе обвинен, че е действал като убиец в случая “Марков”, стана доста случайно мой съсед за кратко във Велс в Горна Австрия. Аз работех в Линц, недалеч оттам, а той работеше в един магазин за антики, каквото беше правил в Дания. Един германски кинопродуцент го намери и го интервюира. След показването на филма всички

австрийски медии се

втурнаха към Велс да

говорят с него и скоро

Гулино изчезна

Сега се опитвам да го намеря, макар да знам, че никога няма да ми каже истината, защото със сигурност това не е в негов интерес.

- Вие сте били консултант на документалния филм на Би Би Си “Как да отровиш шпионин” за случая “Литвиненко”. Завърши ли разследването? Какви бяха заключенията?

- Пристигнах в Лондон през ноември 2006 г., за да взема участие в разследването на Би Би Си по случая. То завърши с документалния филм, който бе излъчен в праймтайма по програма Панорама на Би Би Си на 22 януари 2007 г.

С публичното проучване през 2016 г. разследването формално завърши без определени заключения. И както е добре известно, нямаше процес. Спестявайки много детайли, мога да кажа, че идеята, че Саша Литвиненко е отровен за първи път на 16 октомври, е абсолютно грешна. Категорично не съм съгласен, че главните заподозрени Луговой и Ковтун са отровили Литвиненко. Особено Ковтун. Аз съм почти сигурен, че Саша НЕ е отровен в “Милениум бар”, както се твърди. Бях в тази история от самото начало и знам какво казвам.

Моята статия, озаглавена “Руска отрова”, публикувана в “Уолстрийт джърнал” на 22 ноември 2006 г. - един ден преди да почине Литвиненко, бе тази, в която за първи път се споменава, че радиоактивна отрова е убила Саша.

Това бе открито от специалистите в Портън Даун един ден по-късно, когато той умря. Не, истинският отровител не е Луговой, макар че той е взел активно участие в тази операция. Несъзнателно, както ми се струва.

- Скоро ще излезе вашата нова книга “Убийци”. За какво ще бъде тя?

- Подзаглавието на “Убийци” е “Фабриката за отрова на КГБ - 10 г. по-късно”. Тя съдържа 13 глави и 2 допълнения. В главите, които се занимават с хора и операции, описани в предишните книги, показвам какво им се е случило 10 г. след събитията през 2008 г., когато беше написана “Фабриката за отрова”.

Например главата за отравянето на украинския президент Виктор Юшченко, наречена преди “Украинският пациент”, сега е за събитията в Украйна след Юшченко до днес. Заглавието е “Пътят към Донбас” и разкрива много нови, малко известни факти.

Една от добавките е за смъртта на Александър Перепилични в Съри, което все още се разследва от британската и френската полиция.

Има нови глави за Олег Гордиевски, Борис Березовски и други, който познавах лично. Една голяма глава “Литвиненко: Финалният анализ” е посветена на спънките и грешките в публичното разследване по случая “Литвиненко”.

Аз съм почти сигурен, че повече от заключенията, до които достигна британският съдия сър Робърт Оувън са просто грешни с изключение може би на едно:

президентът Путин трябва

да е знаел за операцията в

Лондон и почти със

сигурност, а не вероятно,

както е записано в

следствените документи, е

дал своето съгласие за нея

- Планирате ли да включите глава за случая “Скрипал” в новата си книга?

- След като първата ми статия по случая “Скрипал” бе публикувана във в. “Таймс” в Лондон на 7 март, ми поискаха по-детайлен вариант, което направих. Статията бе публикувана от същия вестник на 24 март.

Това е доста дълга статия, в която се опитвам да дам всички отговори какво, защо, къде и кой. Всичко това ще бъде включено в глава 13 на моята книга, която ще се казва “Отровен агент”.

- Защо случаят “Скрипал” предизвика повече публичност и повече международни реакции в сравнение със случая “Литвиненко”?

- Ако си спомняте, Тереза Мей, която сега е британски премиер, бе тази, която

опита да спре разследването и публичното дирене по случая “Литвиненко”

Е, времената се смениха. Външната политика на Русия, особено няколко известни случая на намеса във вътрешните работи на други страни, които са известни и публикувани, плюс безочливото отравяне на британска територия от химическо оръжие, забранено по цял свят, бе капката, която преля чашата или, ако изпозваме друга поговорка - последната сламка, която счупи гърба на камилата.

Естествено, случаят “Литвиненко”, който не получи достатъчно адекватен отговор от Запада, изигра своята роля. Понеже никой не бе хванат, случаят “Скрипал” ще завърши както обикновено - Западът ще каже, че е била Русия, а Русия ще обвини Запада. Вярвам, че и двете страни имат слаби позиции по отношение на някои неща, които едва ли някога ще разкрият. Което прави случая дори по-комплициран. Допускам, че случаят ще завърши “неутрално”.

- Разкажете малко повече за себе си - кога напуснахте Русия? Кога пристигнахте във Великобритания? Какво работехте преди това?

- Бях представител на голяма австрийска компания, която имаше големи проекти в бившия СССР. Пристигнах със съпругата и сина си първо в Австрия през 1989 г.

После се преместих във Великобритания. В Лондон и Вашингтон работех за различни частни топ компании за риск мениджмънт и бизнес разузнаване, които предоставяха услуги на глобални играчи. Участвах като тим лидер в няколко важни международни разследвания по американския Закон за чуждестранни корупционни практики (FCPA), който цели да се бори с корупцията по цял свят. Защитих докторската си дисертация в Лондонското училище по икономика и политически науки, където съм научен сътрудник сега.

Неотдавна престижното издателство Oxford University Press публикува книгата ми “Агентът на Сталин”, която ми отне 14 г. Тя е около 1000 страници и е чисто академична работа. Надявам се да издам и други книги и поне една от тях да бъде публикувана в България.

- Страхувате ли се за сигурността на себе си и семейството си заради разкритията, които правите? Боите ли се, че можете да станете мишена на “фабриката за отрова”?

- Уважаван британски професор ме запита същото. Отговорих му, че ако бяха попитали полковник Скрипал на 3 март т.г. дали се чувства в безопасност в Сейлсбъри, той със сигурност щеше да отговори: “Да, в голяма степен.” На другия ден той и дъщеря му бяха отровени.

Трябва да призная, че

има определен риск

Човек никога не знае. Но това е повече или по-малко същия риск да караш кола или да летиш на дълги разстояния. Понятието за лична сигурност е нещо доста размито днес.

Колкото до заплахите, това се смята за доста непрофесионално. Ако някой ви каже, че получава заплахи, това означава, че всеки може да е отправил тези заплахи - престъпници, мафия, хулигани, съседи, но никога спецслужби.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Съдът не трябва да променя закони, а да ги прилага

    На съдебната власт не ѝ е работа да променя законите, работата ѝ е да ги прилага. А законодателната дейност е работа на парламента. Но ето, че Върховният касационен съд на практика заличи гражданската конфискация, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. (Виж 4-а и 5-а стр.
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три