Цветанка Ризова: С Димитър Цонев нито веднъж не се скарахме, той беше спокойният, аз създавах какофонията

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6882298 www.24chasa.bg
ЦВЕТАНКА РИЗОВА

Всички във фондацията сме приятели на Митко.

Решихме да я направим буквално на следващия ден,

след като той ни напусна. Сякаш искахме да сме сигурни,

Ризова позира с Димитър Цонев-младши и Радина Червенова, получила приза за най-добър тв водещ, на церемонията на наградите "Димитър Цонев". СНИМКА: Йордан Симeонов

че няма да допуснем да си отиде от нас завинаги,

Тв водещата на разходка с кучето си чихуахуа

казва журналистката

Цветанка Ризова в компанията на приятелки

- Препълнена зала, правостоящи гости - над 250 души колеги, приятели и роднини на Димитър Цонев присъстваха на първите награди за журналистика на фондация “Димитър Цонев”, които бяха връчени на 11 май, а вие, г-жо Ризова, бяхте водеща на церемонията. Защо беше толкова голям интересът? С какво тези награди са по-различни от десетките, които се раздават през май?

- Може би това, че ние, членовете на фондацията, се събрахме спонтанно, че тя е плод на нашето приятелство. Ние не сме избрани, назначени, не сме част от нечий чужд проект, не сме добавка към нещо друго, не получаваме заплати и хонорари. Ние просто сме група приятели, които много се ентусиазирахме да направим тази фондация. Всичко си правим сами. От регистрацията до организацията на събитието. За нас това не е някаква работа, някакъв ангажимент. Не искам да звучи помпозно, но за нас това е кауза. Каузата на качествената журналистика.

- Не един, както беше планирано, а три студентски клипа бяха отличени на конкурса. Защо?

- Защото поначало

идеята ни е да поощряваме

младите колеги

За утвърдените журналисти има повече възможности за награди. Много ни се искаше повече млади хора да се почувстват забелязани и щастливи. Аз мисля, че журналистиката трябва да носи удовлетворение, удоволствие, радост. И ако в началото на пътя си получиш признание, със сигурност ще си мотивиран повече. Това мисля, че е сериозен мотив, и нито един от членовете на фондацията не го подложи на съмнение. Решихме го заедно и без колебание.

- Какво представляват наградите “Димитър Цонев”? Тази година темата, по която студентите се състезаваха, беше да търсят доброто у човека. Постоянна ли ще е тази тема, или ще се сменя всяка година?

- Предстои да решим. Ще се съберем скоро да обсъдим резултатите от първата ни церемония, но по-вероятно е да сменяме темата всяка година, за да не се натрупат рутина и отегчение. Пък и ще е по-интересно. И за студентите, и за самите нас. Така ще избегнем ефекта да гледаш видеата на предните победители и да се стремиш някак да им подражаваш в търсене на доказано печеливш модел.

- Защо фондацията избра да отличава не само студенти по журналистика, а и изявени тв журналисти? Първите награди бяха за Радина Червенова от БНТ като най-добър тв водещ, а призът за тв репортер бе връчен на Миролюба Бенатова от Нова тв.

- Защото съм убедена, че всеки от нас има нужда от признание. Всяка награда е подкрепа, оценка, одобрение. Колегите ми имат нужда от още едно “състезание”, още едно предизвикателство. Смятам, че всеки има потребност да се огледа в очите на другия. Разбира се, за действащите тв журналисти рейтингът, който измерва зрителския интерес, е това огледало, но да получиш одобрението и на твоите колеги, мисля, че също е важно и приятно.

- Как протича гласуването за победителите? На церемонията вие обяснихте, че изборът е съвсем честен и прозрачен.

- Това е сигурно. Студентските видеа ги изгледахме заедно, обсъдихме ги, радвахме им се. И след това всеки гласува по съвест. Но материалите на утвърдените журналисти решихме да изгледаме самостоятелно. Не ги обсъждахме помежду си, защото не искахме по никакъв начин да си влияем. Никой от нас не знае другите за кого са гласували. И това беше общо решение, а пък аз съм особено чувствителна на тази тема. Участвала съм в състезания, очаквала съм резултати и знам, че няма нищо по-разочароващо от нагласен мач. Никога не бих участвала в подобно мероприятие, за нищо на света.

Не понасям задкулисието,

каквито и форми да има то. Не бих искала и никой да изживее разочарование заради мое съучастие в уговорки под масата.

- Вие сте сред учредителите на фондацията. Защо, кой ви покани? Какви хора се събрахте във фондацията?

- Защото обичам Митко Цонев. Защото работехме прекрасно. Защото да създадеш предаване с двама водещи, които имат свой дългогодишен опит и стил, различни възгледи и темперамент, различно светоусещане и позиции, и те никога да не се скарат, е уникално явление.

Ние с Митко нито веднъж не се скарахме, нито веднъж не се напрегнахме. Дори когато спорехме, усещах, че разбирателството е наоколо и всеки момент ще спре неразборията. Той беше всъщност спокойният, аз създавах какофонията и аз измислях всякакви проблеми. Но това продължаваше за кратко и не оставяше никакви следи в отношенията ни.

А във фондацията ме поканиха децата му - Деси и Митко. Ние го решихме буквално на другия ден, след като Митко ни напусна. Още не беше минало погребението. Сякаш искахме да сме сигурни, че няма да допуснем да си отиде от нас завинаги. Всички във фондацията сме приятели на Митко.

- Откога се познавате с Димитър Цонев?

- От времето, когато започнах да се занимавам с журналистика. Познавахме се като колеги. А когато стана говорител на правителството на Сакскобургготски, разбрах сякаш истински какъв човек е Митко. Какви ли не критики са отправяни към това правителство в студиото ми, какви ли не коментари е имало. Митко

нито веднъж не си позволи

да ми държи сметка

Дори въпрос не ми е задавал. Напротив, ако съм имала нужда от професионално съдействие, го е правил винаги. Без да иска ангажименти от моя страна, без да ми намеква нещо. И той ми е гостувал - идваше, отговаряше на всякакви въпроси, беше майстор да се измъкне от всяка ситуация. Но нито веднъж не е поискал да питам или да не питам нещо. Както и да го въртях, каквито и провокации да организирах, той минаваше през тях със спокойствие и интелигентна хитрост.

- Как започнахте да работите заедно в “Лице в лице”? Докато водехте заедно, имаше слухове, че се борите за надмощие в ефира и не се разбирате. А в същото време близките ви знаеха, че сте семейни приятели.

- Започнахме с желание. Но аз бях притеснена, а той - напълно уверен, че ще се получи. Никога не сме се борели за надмощие. Никога. Всеки от нас носеше вече своя опит, своята популярност, своето име. Ние нямахме нужда да се доказваме с евтини битки. Нито той щеше да получи повече доверие и признание, ако ме риташе, нито аз, ако го ритах. По-скоро за нас това беше битка ние самите да се напаснем. Приехме го като експеримент за нашата способност да се променяме и адаптираме. Способност да експериментираме и да се предизвикваме.

Да, бяхме и семейни приятели. Много често се събирахме с други наши общи приятели и сме си прекарвали чудесно. Работата не само че не ни отдалечи, а и ни сближи още повече.

И сега се чуваме и виждаме с жена му Марияна

Винаги ни е приятно да сме няколко часа заедно.

- Какво ще запомните от Димитър Цонев? Какъв човек беше той?

- Много лек характер. Много ентусиазиран, много спокоен. Приемаше всичко, нищо не го възмущаваше и нищо не го изправяше на нокти. Притежаваше завидна житейска мъдрост, мъдростта да приемаш другите с всичките им слабости и особености на характера. Изпитваше поносимост към всекиго. Казваше, че хората са различни и да търсим подобието, е загубено време.

- Преди години му се обадих да го питам къде ще почива през лятото. Той разказа, че всъщност ще почивате заедно семейно, но помоли да не пиша, за да не научавали крадците кога няма да си бъдете вкъщи.

- Не го е казал заради крадците, а заради мен. Знаеше, че не обичам да занимавам хората със себе си, с почивките си, със свои неща, които нямат отношение към работата ми. Знаеше, че не давам интервюта на лични теми, че не обичам да съм на показ, не искам да се натрапвам на читателите. И колкото и да не разбираше тази моя позиция, я уважаваше. Той беше по-отворен. Ако не участвах аз в мероприятието, щеше да ти каже къде ще почива. Без никакъв проблем.

- Колко голяма беше конкуренцията помежду ви, когато вие останахте да водите сама “Лице в лице”, а той започна “Още от деня” по БНТ?

- И тогава нямаше конкуренция. “Още от деня” стартираше след края на “Лице в лице” и много често Митко е цитирал мен или моите гости. Без никакво усукване и завоалиране. Без да се чуди как да не ми спомене името и предаването.

Митко беше човек, когото

известността не е

застигнала случайно и

неподготвен

Той не е драпал за нея, не я е мечтал, не я е чакал. Той е израснал в семейство на големи звезди, за него популярността не е била химера, той е живял с нея от раждането си. И това му личеше.

Аз пък нямам никаква тръпка към конкурирането. Може би това не е съвсем добре, но никога не съм се състезавала с другите. Наистина никога. Винаги съм гледала моите неща да се получат, аз да се справя, аз да си свърша работата максимално добре. Дори за секунда не ми е минавало през ум да гледам на другите като на конкуренти.

От дете съм такава. В момента, в който нашите ми даваха другите за пример или ме сравняваха с тях, аз губех мотивация. Не мога да живея с блеснали от амбиция очи, трепереща за успехи, нетърпелива за признание. Това би ме изтощило и дори унизило. Защото жаждата да се доказваш на всяка цена и с всякакви методи е признание за ниско самочувствие. Може би в моето поведение има елементи на егоцентризъм, но така съм устроена.

- Как ще коментирате медийната среда напоследък?

- Не съм въодушевена особено. Една голяма част от медиите работят като отдел пропаганда за определени политици, икономически групировки и структури. И дори това не е най-неприятното. Ако го правят по правилата, не е чак такава голяма беда. Приемаш, че те работят за някого, и калкулираш това, когато черпиш информация от тях. По-неприятното е, че в желанието си да уязвят и смажат “противниците” не подбират средства. Уязвяват хората в личен план, съчиняват отвратителни истории за тях, преиначават думите им, обиждат ги, нагрубяват ги, никога не съм чела по-пошли текстове от тези, които сега се появяват в някои издания.

И все пак има острови на достоверността и професионализма. Не са много, но ги има. И в тази обстановка аз се радвам изключително много, че работя в редакцията на bTV, в която никой никога не се опитва да контролира или манипулира моята работа. Имам свободата да върша работата си, без да се притеснявам, че някой ще ми държи сметка, ако в процеса бъде засегнат нечий интерес. Хората усещат това, убедена съм. Не всичко е загубено!

- Какво ново ви предстои в професионален план, обикновено през лятото водещите чертаят нови стратегии за предаванията си?

- Съвсем скоро ще стартираме нова поредица, с която

ще насочим внимание към

проблемите на бизнеса,

от една страна, защото от това зависи благосъстоянието и на страната ни, от това зависи и да спрем да бъдем най-бедната страна в Евросъюза. И от друга - ще помогнем на младите хора да се ориентират кариерно и да се информират за безбройните възможности, които имат пред себе си в професионален план - избор, който в много случаи продължават да правят родителите. А резултатът е, че младите хора все по-често избират професия, която няма нищо общо с образованието им. Все още родителите много силно влияят в избора на децата в гимназиална възраст. Искаме кампанията да бъде стойностна, смислена и полезна и за родителите, и за децата, затова ще дадем трибуна на бизнеса, като представяме добри практики на компании, които инвестират ресурси в тази насока.

- Жълти издания написаха, че ви предстои сватба. Наистина ли?

- Не знам как един куп вестници и сайтове съчиниха тази история. Наистина не знам. Невероятна измишльотина. Това е някаква перверзия - съчиняваш история за чуждия живот, без да има и грам истина. И пускаш на аудиторията съзнателна лъжа, дезинформация. Предполагам, че е умишлено, като отмъщение за работата ми. Не искам да коментирам какво причинява това на мен и на близките ми. Замислям се как “колеги” без никакво притеснение лъжат и заблуждават аудиторията си. Как хранят читателите си с небивалици съзнателно.

Но все повече хората започват да осъзнават последствията от феномена “фалшиви новини” и това, обратно на целите на поръчителите на тази псевдожурналистика, започна да увеличава доверието в традиционните и прозрачни медии, медии, в които журналисти правят журналистика, проверяват фактите, източници, говорят за важните неща.

CV

Цветанка Ризова е сред най-известните тв журналистки, а токшоуто й “Лице в лице” по Би Ти Ви се утвърди като едно от най-качествените публицистични предавания в ефира. То стартира през октомври 2012 г. с двама водещи - Ризова и Димитър Цонев. След промяна в програмната схема тя остава сама, а журналистът се връща в БНТ с предаването “Още от деня”.

Преди да се премести в Би Ти Ви, Ризова беше водеща на друго качествено предаване - “На четири очи”, по Нова тв. Журналистката е първата лауреатка на приза “Черноризец Храбър” за тв публицистика (2005).

Тя е сред учредителите на фондация “Димитър Цонев” и водеше церемонията, на която бяха връчени първите награди на сдружението на 11 май.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Гъвкавост за горивата

    Горивата през зимата да са без биодобавка - така може да поевтинеят на дребно с близо 10 ст. Това са обсъждали на среща вицепремиерът Томислав Дончев и компаниите от Българската петролна и газова асоциация. Когато поскъпването на горивата се превръща в проблем, явно трябва гъвкавост. Но по какъв начин?
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,