1, 2, 3... 12! Да ви е 13!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6884187 www.24chasa.bg

13 се редуцира до 4,

което носи посланието

за работа, за това, че

човек постига всичко

сам и с много труд

И ТАЗИ година под прозореца ми от обяд до вечерта нестройни, но радостни гласове броят от 1 до 12. След дванайсет следва много стройно “Уаааааа!”, смях, клаксони и превъртане на гуми.

Поредните изкласили наши деца поемат по магистралата на хей, живот, здравей, здравей, предизвикващи сълзи на умиление у родители, роднини и съседи, наизлезли по балконите да позяпат парада на младостта.

Отмина бумът на фрапантно безвкусните тоалети, които напоително оплювахме, апропо, съвсем правилно.

Децата ни

сякаш сами

се вкараха

в пътя,

престанаха да тропат с краче за 2 кубика силикон, “Астин Мартин” като на Бонд, Джеймс Бонд, тоалети като на нощни жрици и прически ала мадам Помпадур. Тази мода отмина като всяка мода и причината е у децата ни, не у нас.

Родителите по стар български обичай рядко успяват да тропнат по масата и да обяснят, че прищевките са вредни за прищяващия много повече, отколкото за изпълняващия ги. Дечицата сами го разбраха.

Е, нормално е да искат да изглеждат по-големи, отколкото са, но това се осъзнава, когато наистина пораснат. Да ги оставим на Живота, там ненаучен урок няма.

Да не ги плашим отсега с поправителните сесии, дето, щат не щат, ще им се случват, докато не си вземат изпитите и не си направят изводите. Сега им е времето за Бала. Бала, който ще помнят цял живот, защото им е първи и дано не е последен.

Бала, на който отиват с наетата лимузина, платена до балната зала. На излизане тя няма да ги чака. Както е в приказката за Пепеляшка. Не, няма да се спънат в тиква и да вдигат полите на красивите си рокли пред мишките, просто ще трябва да събуят новите обувки, които при всички случаи вече ще им убиват от танците, и с “паднали” прически, свалени вратовръзки и запретнати поли и ръкави да се приберат вкъщи.

Защото

пътят тепърва

започва

А лесен път няма. Доказано е.

Не, не искам да плаша и да поливам ентусиазма със студен душ. Повечето ни деца това го знаят, научили са го за тези години от 1 до 12, дето ги броят радостно и вероятно се замислят, че следващото число е 13, пък то някак е нарочено като не най-добро. Нарочено е, повтарям, не че е такова. В нумерологията 13 се редуцира до 4, което пък носи посланието за работа, за усилия, за това, че всичко ще постигаш сам и с много труд. Дали ще продължиш да учиш, ще си търсиш работа, или ще хванеш пътя към терминал 2 за едното или за другото, няма значение -

изкласил си,

бери плодовете

на знанията си, множи ги и успявай.

Животът е такъв, какъвто си го направиш. Дали по магистрала, дали по път с предимство, дали по козя пътечка, ти решаваш. Важното е да имаш цел и да вървиш напред.

Никой не ти гарантира, че магистралата, дето я мислиш за най-сигурна и лесна, няма да се окаже в непредвиден ремонт, че някой няма да смени знака и трябва да свиеш по заобиколен маршрут, че козята пътека пък ще се окаже извеждаща най-бързо до крайната точка на желанието ти.

Имате равен старт дотолкова, доколкото сте стигнали заветната кота 12. След нея - сам юнак на коня. С рамото на роднини, с ракетата носител на мама и татко, с мечтата под мишница или гърбосложен на кревата - кой както го акъл учи.

Аз акъл не давам, защото отдавна съм разбрала, че всеки родител винаги мисли най-доброто на децата си. Само че никога не е ясно дали то наистина е най-доброто за тях. Вие не сте проекция на нашите неосъществени амбиции. Имате си свои. И сте вече достатъчно големи, за да си поемете сами собствения път. Дори и той да се окаже погрешен, винаги може да се върнете и да хванете по правилния.

Който пак да се окаже не точно този. Животът е проба - грешка - проба, след втората грешка обаче нямаш вече право на повече. Не че няма да направиш, просто не е препоръчително, защото много време се губи, а времето, което днес така радостно броите като, слава богу, свършило, с всяка следваща година ще върви все по-бързо и по-бързо.

И ако досега се е точило бавно от рожден ден до рожден ден, изведнъж, докато мине Коледа, и дошъл Великден. Не ви плаша, такъв е животът. Стъпихте вече на старта му - да ви е спорен пътят. Не с тиквена каляска, не с кристална пантофка, не с вълшебна пръчка на фея кръстница, балът свърши, деца. Да живее балът! Балът, с който ще се класирате в университетите, балът на житейския океан, който ще преодолявате, балът, в който никой от вас няма да се окаже балама. Да ви е 13! Поне до 101.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,