1, 2, 3... 12! Да ви е 13!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6884187 www.24chasa.bg

13 се редуцира до 4,

което носи посланието

за работа, за това, че

човек постига всичко

сам и с много труд

И ТАЗИ година под прозореца ми от обяд до вечерта нестройни, но радостни гласове броят от 1 до 12. След дванайсет следва много стройно “Уаааааа!”, смях, клаксони и превъртане на гуми.

Поредните изкласили наши деца поемат по магистралата на хей, живот, здравей, здравей, предизвикващи сълзи на умиление у родители, роднини и съседи, наизлезли по балконите да позяпат парада на младостта.

Отмина бумът на фрапантно безвкусните тоалети, които напоително оплювахме, апропо, съвсем правилно.

Децата ни

сякаш сами

се вкараха

в пътя,

престанаха да тропат с краче за 2 кубика силикон, “Астин Мартин” като на Бонд, Джеймс Бонд, тоалети като на нощни жрици и прически ала мадам Помпадур. Тази мода отмина като всяка мода и причината е у децата ни, не у нас.

Родителите по стар български обичай рядко успяват да тропнат по масата и да обяснят, че прищевките са вредни за прищяващия много повече, отколкото за изпълняващия ги. Дечицата сами го разбраха.

Е, нормално е да искат да изглеждат по-големи, отколкото са, но това се осъзнава, когато наистина пораснат. Да ги оставим на Живота, там ненаучен урок няма.

Да не ги плашим отсега с поправителните сесии, дето, щат не щат, ще им се случват, докато не си вземат изпитите и не си направят изводите. Сега им е времето за Бала. Бала, който ще помнят цял живот, защото им е първи и дано не е последен.

Бала, на който отиват с наетата лимузина, платена до балната зала. На излизане тя няма да ги чака. Както е в приказката за Пепеляшка. Не, няма да се спънат в тиква и да вдигат полите на красивите си рокли пред мишките, просто ще трябва да събуят новите обувки, които при всички случаи вече ще им убиват от танците, и с “паднали” прически, свалени вратовръзки и запретнати поли и ръкави да се приберат вкъщи.

Защото

пътят тепърва

започва

А лесен път няма. Доказано е.

Не, не искам да плаша и да поливам ентусиазма със студен душ. Повечето ни деца това го знаят, научили са го за тези години от 1 до 12, дето ги броят радостно и вероятно се замислят, че следващото число е 13, пък то някак е нарочено като не най-добро. Нарочено е, повтарям, не че е такова. В нумерологията 13 се редуцира до 4, което пък носи посланието за работа, за усилия, за това, че всичко ще постигаш сам и с много труд. Дали ще продължиш да учиш, ще си търсиш работа, или ще хванеш пътя към терминал 2 за едното или за другото, няма значение -

изкласил си,

бери плодовете

на знанията си, множи ги и успявай.

Животът е такъв, какъвто си го направиш. Дали по магистрала, дали по път с предимство, дали по козя пътечка, ти решаваш. Важното е да имаш цел и да вървиш напред.

Никой не ти гарантира, че магистралата, дето я мислиш за най-сигурна и лесна, няма да се окаже в непредвиден ремонт, че някой няма да смени знака и трябва да свиеш по заобиколен маршрут, че козята пътека пък ще се окаже извеждаща най-бързо до крайната точка на желанието ти.

Имате равен старт дотолкова, доколкото сте стигнали заветната кота 12. След нея - сам юнак на коня. С рамото на роднини, с ракетата носител на мама и татко, с мечтата под мишница или гърбосложен на кревата - кой както го акъл учи.

Аз акъл не давам, защото отдавна съм разбрала, че всеки родител винаги мисли най-доброто на децата си. Само че никога не е ясно дали то наистина е най-доброто за тях. Вие не сте проекция на нашите неосъществени амбиции. Имате си свои. И сте вече достатъчно големи, за да си поемете сами собствения път. Дори и той да се окаже погрешен, винаги може да се върнете и да хванете по правилния.

Който пак да се окаже не точно този. Животът е проба - грешка - проба, след втората грешка обаче нямаш вече право на повече. Не че няма да направиш, просто не е препоръчително, защото много време се губи, а времето, което днес така радостно броите като, слава богу, свършило, с всяка следваща година ще върви все по-бързо и по-бързо.

И ако досега се е точило бавно от рожден ден до рожден ден, изведнъж, докато мине Коледа, и дошъл Великден. Не ви плаша, такъв е животът. Стъпихте вече на старта му - да ви е спорен пътят. Не с тиквена каляска, не с кристална пантофка, не с вълшебна пръчка на фея кръстница, балът свърши, деца. Да живее балът! Балът, с който ще се класирате в университетите, балът на житейския океан, който ще преодолявате, балът, в който никой от вас няма да се окаже балама. Да ви е 13! Поне до 101.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,